Зевсе, недей така с лични нападки, грозно е.
За което съжалявам, обаче ми писна от идиотизми. Да е жив, и здрав, и умен, и всичко най хубаво за него, и семейството му, и да живее 150 години!
Не е идиотизъм.
Първо, хората, които си правят труда да обясняват, са малко. Още по-малко са тези, които могат да обяснят така, че да ги разбереш. Затова и не си правят труда. Или просто защото писането в интернет на повече от пет реда е трудоемка работа. Аз пиша бързо например, но почти всички около мен са много зле в това отношение. Накарай такива да седнат и да напишат нещо повече и виж как ще те изгледат.
Второто е, че за да седне някой да ти обяснява нещо, трябва да види разлика в гледните ви точки. Да я усети каква и в какво е. Иначе дори не би могъл да формулира нещо за старт на разговор, ако решим, че иска такъв.
Третото е, че за много хора самолюбието и достойнството са много нагоре в списъка на личностната им характеристика. Себеоценката и запазването ѝ пред останалите е изключително важно и дори когато виждат, че си прав за нещо или че не могат в момента да те оборят с нищо, че може би мненито им е грешно, те не могат и не желаят да признаят това. Защото си мислят, че в днешния свят, да се съгласиш с някого, с когото преди това си спорил и сте имали противоположни становища, е признак и проява на слабост. Много малко хора биха го допуснали и това е дори вече и подсъзнателна реакция у много народ. Пред себе си дори не признават. А дори и отказват да видят, чуят, разберат, само усетят ли, че може някъде да бъркат и това да ги постави в "неудобно" положение и да трябва да признават, че отсрещната страна може би има право. Донякъде
Четвърто, твоята реакция само ще накара човека отсреща да заеме отбранителна позиция, а това не води никога до нищо, освен до насилие, ако спорът продължи достатъчно дълго по такъв начин. Което също рядко води до положителни резултати. Само в специални случаи.
Пето, такова изказване се събира в две думички които горе-долу са в смисъл "майната ти" и с последното ти изказване, че ти писнало от такива, на практика казваш, че няма да се занимаваш с "идиоти", както ти се изплъзна. ( Че повечето хора са идиоти, съм се убедил лично, но това е съвсем отделен въпрос. ). По този начин тотално елиминираш каквато и да е възможност за бъдещ диалог и каквото и да кажеш вече, няма да те слушат. Достойнство... Тук вече и пред очите им да се случва това, за което им говориш, те ще го отричат. Пред теб.
Шесто... Шестото е вече повече от морална гледна точка, но има и практическа страна. Никога не нападаш директно хората. Никога. Можеш да оборваш мнението им, приказките им, дайствията им, но човека - не. Защото направиш ли го, вече става лично. Стане ли лично, както казах и по нагоре, никакви аргументи, никакви доводи, никакви доказателства нищо няма да ти спечели спора или дискусията, или каквото ще да е там. Няма начин. Вече е лично и човека има да ти връща и ще ти го върне, ако може. Дори пасивно, като просто не говори с теб, игнорира те и само ще каже "Тоя ли, бе!". На практика, ти храниш в момента лошя вълк и той става по-силен. От това полза няма никой, а само се изостря противопоставянето или най-малко позицията му се вкаменява и не можеш и с хидравличен чук да я разбиеш. Щях да кажа нещо за уважение, обаче в последните години съм на принципа, че на никого не дължа повече уважение от елементарното като към друго човешко същество. За нещо повече от това, ще трябва да си го спечели.
Та общо взето, озъбването предизвиква озъбване.
Знаеш ли, как се печели в такъв спор? Спираш, като видиш, че почвате да се повтаряте и че на никъде не върви, прегръщаш другия през рамото и го водиш, да го черпиш една бира. След това ще имаш нещо като приятел, а може би и приятел. След това, ако той греши в миналия ви спор, сам ще ти го каже. Ако има съмнения поне, ще го подхване отново, но вече ще те слуша, като му говориш. Но поне ще имаш другар.
Автор
Тема: (безнадеждната) Руско-украинска война от 2022-2023 год. (Прочетена 38137 пъти)
Jan 03, 2022, 09:22