Между другото, какво значи „каръшик“ на варненски? Нещо като смесица?
А за Зюс сега научавам. Не съм учил немски, жена ми е учила, трябва да я питам. Но явно и мен пишман „немци“ са ми го казали грешно. Аз си го чета Сусе, Сузи (разпространено, женско име) и подобни. И наистина вярвах, че Сус е вярното.
"КаръшИк" е турска дума и означава "пъстро", има доста турски думи в нашия диалект, варненския. Но се употребява в смисъл "смесено". Иначе немски и аз не знам, австриеца така ми каза.
Първия ми личен комп беше 486 DX 33 МХз, с едно "Турбо" ставаше 40 МХз, а го бях овърклокнал с едни джъмпери на дъното до 66 МХз- самолет
С линукса вече не помня как започнах, май четох за тая ОС в една книга. Първата дистрибуция беше Федора, Кор 3, или Кор 4. 2003-2004 година някъде. Беше на цели 4 сиди-та. От уиндоусите бях ползвал 3.11, 95, 98, Ме, ХР. И ДОС. Като сложих Федората, бях на ХР. Машината май беше някакво АМД, мисля, Дюрон. Оправих се с дуал буут-а, ползвах си ХР-то, като се сетя за Федората- минавах на нея и разучавах, човърках, четях разни рийдми-та из нета. Минаха няколко месеца, уина сдаде багажа, естествено- вируси, BSOD, той се скапваше редовно. Мъка беше да възстановя буутлоудъра (GRUB) на Федората, след преинстал на уина. И по някое време ми направи впечатление, че незнам си коя преинсталация на уина, пък Федората си бачка, няма саморестарти, няма блокирвания, вируси също.. после открих, че имало и такова чудо FreeBSD. Сложих го и него (голям зор с тия слайсове, а каква мъка беше да направя на една машина ХР, Федора и ФрийБСД.. последното го махнах след няколко месеца- хич не е юзър-френдли, инсталваше се с някакви минимални нещица и градиш едно по едно всичко, което ти трябва- не ме накефи. Междувременно открих и тоя форум тука, случайно и понаучих доста неща. Махнах Федората, пробвах Сусето- много тежко нещо беше, в сравнение с Федора. Пробвах Слакуер- много го хвалеха една групчика юзъри- махнах го по същата причина, поради която и БСД, да не говорим пък, че хич не съм фен на безкрайни прекомпилирания от сорс. Някакъв Дебиан също пробвах, не помня кой, там се опетлах с apt-get install, някакво apt-build също, и настройки на миръри. Накрая един колега оттука ми посочи Мандрива. И там останах. Вървеше леко, имаше инструмент да конфигурираш мирърите, urpmi си разрешаваше зависимостите, идва пълна система с всичко, което ми трябваше- браузър, графика, мултимедия, офис, подкарах си ICQ. И работеше. В един момент се оказа, че това чудо работи с години, без преинсталации (за разлика от уина) и накрая уина ми остана само за някоя и друга игра, и то такава, която не тръгваше с виното. После дори популяризирах Мандривата- понеже ми беше писнало през няколко месеца да преинсталирам уиндоусите на майка ми, брат ми и други роднини (които разчитаха на мен за поддръжката на комповете си), а всички те НЕ играеха на игри- им сложих мандривата, настрох им я и спокойствие- вече няма обаждания през няколко месеца "Ела виж компютъра, че не работи".
И досега така. У дома има уин седмица единствено на детската стационарка- заради игрите, естествено. Всички лаптопи са с Магея. Уин седмица държа на офисната машина единствено заради тия простотии с електронния подпис и други нещица, които са ми необходими в работата ми- засега поне няма отърваване, тъй като у нас цялата държавна администрация е майкрософтска и всичко се прави за тяхната платформа.
П.п. Имаше един период около 2 години, когато работих в София. Там ми бяха дали за служебен компютър една стара щайга, Пентиум някакъв, май двойка беше, с уин- мъка беше. Сложих му Мандривата и вършеше работа. Всички колеги ми гледаха компа като голям камък