Е, как ще ги стигнем китайците?
Американците няма как да ги стигнем. Българина упорито отказва да задлъжнява. Кредитите може и да се увеличават, но не можем дори да се доближим до американците. Там почти всеки живее на кредит. Тук не щем.
Противно на това, което се говори за китайците, а и тук включително, колко зле живеели, гледах едно видео на американец, който живее там. Човека казва, че е характерно за китайците да имат пари в банка. Дори тези с ниски доходи. И като казва пари в банка, има предвид много пари, не няколко лилядарки за черни дни.
https://youtu.be/DgejOqZTD54?t=331Поправка. Човекът е от Южна Африка.
Живее там, има си китайка за жена. Няма да е зле за изгледте малко от филмчетата му. Да видите, колко зле е в Китай. И отношението на китайците към западната култура. Не я харесват. Не я искат. Ще кажете, че са с промити мозъци. Може би! Но същото може да се каже и за западния свят - в частност САЩ и американския начин на живот и светоглед. Направо ми се иска да ида и аз за няколко месеца. Да видя, що за живот е там. Има кого да разпитам, защото познавам будисти, които са ходили няколко пъти до Тибет, та са минавали и през Китай и Индия. За Китай не съм ги разпитвал, но за Индия си поговорихме. Източнита култура не може да се сравнява със западната и затова не може да се твърди, зле ли са или не са. Няма да забравя думите на една от жените, с които си говорих. Преди да хване самолета първия път, мислела, че сме зле тук, че българите с право има от какво да се оплакват. Докато не попаднала в Индия. Казва, че има не малко хора, които дотолкова нямат нищо, че нямат и дрехи на гърба си или просто разпадащи се парцали. На улицата живеят цели семейства при невъзможни, както тя каза, условия. Не зная, какво е невъзможни усливия за нея, но видимо се натъжи и я стегнаха гърдите, докато го казваше. Но каза и, че въпреки това, са щастливи и усмихнати. А ние не можем. Причини за това... Който иска да ги търси. Аз съм отказал да се оплаквам, да мрънкам, да хленча, че нещо не ми върви, когато се случи. Никой не го интересува, а и малко хора, ще подадат ръка. В крайна сметка, винаги се оправям. И не понасям хленчещи хора. Да се оплакваш, не върши работа. Да, може да си много зле и да пророниш някоя сълза за себе си, но това трябва да приключи в един момент и да се вземеш в ръце и да се пребориш със ситуацията. Сам или с помощта на някого, но не можеш да стоиш. Българския народ обаче точно това прави. Реве и хленчи и се надява сигурно да получи съчувствие най-накрая от ЕС или САЩ, може би дори Русия, знам ли. Всеки с идолите си. И да дойде някой и да ни "оправи". Оправят ни яко. Ма ние няма да се оправим, докато сами не впрегнем сили. Не да гоним китайците. Да гоним собствените си цели. Няма да станем световен производствен център, нито финансов такъв. Няма да привлечем туристите от Китай, Индия, Египет, Гърция или Виена. Но тук може да стане рай. Имаме си всичко. А не правим нищо.