« Отговор #306 -: Apr 20, 2018, 11:22 »
Предпочитам да вярвам на очите си. Виждал си, как лъчите на Слънцето падат под ъгъл, когато минават през пролука в облак. Хайде някой астроном да ми обясни, как е възможно, при положение, че слънцето е на сто и петдесет милиона километра от планетата и е с диаметър почти милион и четиристотин хиляди километра?
Искам също да ми се бясни, защо, ако един човек е застанал в дванадесет на обяд и слънцето е над главата му, как е възможно точно след половин година, да е от другата страна на Слънцето и след точно 178 завъртания на планетата ни, в дванадесет на обяд, да е огрян отново от слънцето? Ще е от тъмната страна.
(човек земя) слънце (човек земя)
Ето я простата схема, на това, за което говоря. От едната страна на звездата си и те грее, след точно 178 оборота на планетата около остта ѝ си от другата страна на звездата, в същото положение, но вече не си огрян от дневна светлина.
Защо фалшифицират работа в космоса по МКС със снимки в басейн и ги представят, че действително се случват там горе? С очите си виждаш, как прелитат мехури въздух.
Защо при кацането си лунния модул не е издухал прахоляка под себе си? Как е възможно снимките от посещението на лоната да са перфектно композирани, като камерата ти е на гърдите и нямаш никаква възможност да видиш, какво точно снимаш? Защо сенките не са черни при липса на атмосвера? Откъде тази дифузия на светлината. Това се отнася и за МКС, като я гледаш отвън. Вижда се всичко. Дори детайли на разни съоръжения, които са навътре в дупка между железата. Как МКС се освобождава от топлината на слънчевите лъчи? Няма топлообмен там. Не можеш да се освободиш с лъчение толкова бързо, колкото поемаш енергия. Коят съответно се превръща в топлина. Бил ли си на височина три хиляди метра над морското равнище? Знаеш ли, как пече там слънцето, при малко по-разредена атмосвера? Представи си при липса на каквато и да е.
Има още много въпроси, ма се уморих да пиша.