« Отговор #29 -: Jul 18, 2018, 08:09 »
Джет и аз нещо такова си го представях в началото. Тогава опирам единствено до това, колко случаен да е всеки фактор, така, че да имам „нормално разпределение“ на стоката в края. Сиреч не от едно да съм продал много, а от друго нищо. Ето тук според мен е ролята на съветските учени Нагоденко и Нагласенко.
=*=
4 кб, Autohotkey прави нещо много просто. То просто щрака по екрана и дава вход от клавиатура. Подобна симулация има вградена в XWindow с цел за изпитания.
Аутохоткей обаче е създаден с друга цел. Понеже Windows по подразбиране е „non scriptable“ то се търсят начини за автоматизация. И понеже почти всичко е графична програма, то затова се ползват и толкова странни методи.
В моя случай (скоро става почти година) идеята е да избегна ползването на едно конкретно програмче. Защото то е писано за съвършени хора във времената, когато мъжете бяха мъже, жените жени, а педалите правеха свирки по кенефите на пияни хора.
И понеже в никакъв случай не съм безгрешен, първоначално мислех да го избегна, като пиша направо в базата през ел. таблица. Тогава Ремо (на лични) ме охлади, че вътре сигурно е пълно с изчислими полета (както се и оказа в последствие), а закръглянията няма шанс да ги докарам същите. И той я измъкна от някъде тази програма.
С напредване на кариерата ми, се оказа, че в онази програма не можеш да вкарваш неща неподготвен. Първо трябва си сигурен, какво точно ще вкараш и след това да го вкараш. Колежките ми са възпитавани в старата школа (макар сред тях да има двадесет годишни) и правят нещото на ръка, на лист, с елка и молив.
Аз обаче съм роден след седемдесетте години на миналия век, сиреч по времето, когато вече е имало електронни таблици. И поради тази причина избягвам да правя, какво да е на ръка.
И така опряхме до случая, в който ми повериха най-тежкия склад. Този склад преди е правен от две жени в продължение на месец. Забележи били са млади, нераждали и бързи като в светкавици. Аз за да докарам заплатата си, трябва да го правя за няколко дни, сам. Аз съм бавен в мисълта, бавен в ръцете, изобщо спрял еволюцията си. И да спя там, все тая. Времената са се променили, но обема работа не е.
Та понеже се отклоних. Въпросния cvs просто представлява списък, какво след какво трябва да се щракне. Сиреч, когато имам готови за въвеждане данни, е много лесно между тях да вкарам с vba вълшебни думички като <tab> и <enter>, самите данни да обвия в кавички и да стане магия.
=*=
Ремо! ТИ ЖИВЕЕШ В НОРМАЛНИЯ СВЯТ! Добре дошъл в реалния. Или по-точно грозната реалност в милата ни татковина. Тук нищо не е нормално. Добре, програмистите ни са нормални, но те са изключение.
Въпросния обект съдържа десет или двадесет хиляди артикула. Никой не знае точната бройка. Защото артикулите в нашата база са разделени по цени, но зад това спокойно се крият от два до двадесет (почти) подобни (незадължително) взаимозаменими артикула.
Никой не знае реалните наличности от нищо там. Понеже това не са храни (не е развалима стока) и не е техника (не остарява морално), то няма проблем нещо да седи с години. Единствения проблем е, че имаме пишман бизнесмен, който вярва, че прави нещо.
За да се установи, какво има, то трябва да се направи инвентаризация в рамките да речем на месец. Не съм убеден, че последните двадесет години там е правена дори една инвентаризация. Какво остава да се прави всеки месец. Шибания Кауфланд прави всеки месец инвентаризация във всеки свой обект (имат над 50).
=*=
Не ме интересува, какво пише на фактурите в брой. Те влизат в бройката на касовия апарат. А и в 99,999% от случаите там пише – продадени стоки. Това е така, защото СЕ ПИШАТ НА РЪКА!
Още ли си жив? Защото аз не съм. Имаш 20 хил. артикула, с обща наличност, която не мога да си предсавя (защото е нормално от едно нещо да са от няколко десетки до няколко стотици бройки), нямаш компютър и пишеш фактури от кочан!!! Аз говоря за баркодове. Нещо съм слънчасал.
Така опираме до ситуация, в която имаме точна, пълна, ясна, изчерпателна информация, какво е влязло в склада, но никой, вкл. собственика няма никаква идея, какво е излязло. Знае се приблизително, ама толкова приблизително, че чак е отдалечително.
Добре, как аджеба се правят заявки?!
Дръж се да не паднеш. Шефе, а бе еди кое си ми намалява. Ей онова ми го търсят (ама това се сещаш е субективно). Или шефа просто е видял нещо на тънкаж (прѝмоцийка) и оти да не го купи. Е, ама сега трябва и да го продаде. Подробности.
А аз някак си трябва да докарам цялото безумие до това, че еди кой си код са продадени еди колко си бройки за еди колко си пари.
Чакай момент! Това не беше ли същата информация, която се съдържа в касовия бон на края на месеца??? Ами беше. Само дето трябва от 40 неща да ги разпръсна на 4 000.
После питай, защо работим на никакви такси срещу смешни заплати. С такива клиенти е цяло чудо, че изобщо успяват да съберат пари за такса.
Описания случай е най-тежкия ни случай, но и другите не са по-стока.