Linux за българи: Форуми

Здравейте! От известно време някои държавни структури, с които ми се налага да работя, доста се цифровизираха. Което донякъде е улеснение- много молби, жалби, възражения и т.н. мога да ги пускам по имейла във вид на .пдф, подписани с КЕП. Само че, срещам някои трудности с линукс. Държавната администрация си ползва майкрософтската ОС и съответно приложения за нея.
Конкретно въпроса ми е за .пдф файловете. За уиндоус знам и ползвам две програми- Foxit Reader-а и Adobe Acrobat Reader-а. Имам КЕП, със смарт-карта е и си бачка, както на уиндоуса (версия 7, 64-битовата версия), така и на линукса (в офиса е Mageia 8, 64 bit).
Като подписвам с КЕП-а във Foxit Reader, или Adobe Acrobat Reader, под уиндоус, добавя една "щампа" към файла, с надпис Digitally signed еди си кой, там има си дата и час. Само че, за линукс такава "екстра" няма в линукската версия на Foxit Reader, а Adobe Acrobat Reader въобще няма версия за линукс. С wine крашват и двете програми в магеята. Опция да подписвам електронно документи има в LibreOffice, но само в линукските формати. Които естествено, държавната администрация няма с кво да отвори и прочете. Те си ползват майкрософтския офис пакет и акробата на Adobe. търсих инфо из нета, но всичко, което намерих за линукс, е как мога да си импортна картинка с подписа в .пдф. Което не е подписване с електронен подпис. Kleopatra видях като вариант в един форум, но за съжаления тя не поддържа и изобщо не разпознава моите карта и четец на КЕП-а. Които иначе си бачкат, в магеята съм импортнал сертификата във файърфокса и си влизам в страницата на НАП например, с КЕП-а без проблеми.
Някой да подскаже безплатен (това го подчертавам) -ако има такъв- .pdf редактор за линукс, с който мога да подписвам с КЕП-а си и да слага такава щампичка визуално в документа - че е подписано с КЕП, еди си кой, там timestamp, както го правят акробата и фоксита в уиндоус? Защото е малко тъпичко да рестартирам компа под уин, за да мога да подпиша .пдф с КЕП-а. Благодаря предварително!

Едит: Пускам темата тук, а не в секцията "Настройка на програми" за начинаещите, защото въпроса ми е не за настройка на конкретна програма, а каква програма да ползвам.

Много се радвам да видя колега икономист. Но проблема е, че аз нямам никакъв опит с тези въпроси под нашата ОС. Навсякъде, където съм работил, са били уиндоуси. Съответно имам седмици в борби по подкарването с него, но нито минута с ГНУ/Линукс.

Например за въпросната „щампичка“ на Адоби рийдър ми трябваха около два часа с Би-тръст преди месец време, за да подпиша един договор. Цялата врътка беше да покажа на рийдъра къде е библиотечката за подписване. После тръгна по магия. Но естествено нямаше капка информация от Банк сервиз.

Те си бяха измили ръцете, като бяха сглобили собственоръчно програмче за подписване на pdf. Ако трябва да сме строго коректни, с програмчето на Банк сервиз се работи несравнимо по-лесно, отколкото с нещото на Адоби. И освен това могат да се подписват много документи наведнъж.

Казвам това, защото открих, че Инфонотари имат доста подробно вики. Май са единствения доставчик на удостоверителни услуги, който дава някаква информация. Та за начина да го подкараш на линуксарската версия на АР единствено на тях можеш да разчиташ. Силно подозирам, че не е по-различно от уиндоуските извращения, защото това е затворена технология правена за пари. Никой няма да отчита специфики на ползване на ОС.

Относно Фоксит, не си прав, има го ;) Вграден е във всеки Chromium. Но да, определено с него не може да се подписва в нито една версия.

Как се подкарват уиндоуските версии има доста богато вики на winehq,org, но това е поредното нещо, което никога не съм правил. За всеки случай за толкова масови програми е невъзможно да няма пространни обяснения.

И не на последно място, НАП има портал за електронно подаване на документи, където можеш да подписваш, каквото и колкото желаеш. Имаше някакво ограничение в мегабайтите и бройките наведнъж, но беше поносимо.

Успех!

Юрист съм, но пак сме колеги по форум :)
Значи, с НАП проблем нямам, тяхната платформа си поддържа през файърфокса, влизам си, правя каквото ми трябва с КЕП-а. Съдилищата за някои неща също си имат уеб-платформи- например подаването на някои видове жалби става през браузъра, респ. подписването е през браузър и там никакъв проблем с КЕП-а през линукс.
Проблемът е, че за някои по-специфични жалби/молби, нямат платформи да се подписва директно в сайтовете им през браузъра и ми трябва те тая "щампа" и подписване с КЕП в .пдф файл, който да пусна по имейл. А такъв .пдф редактор за линукс не намерих.
Иначе да, Инфонотари имат богато инфо, но и там точно тоя момент с подписването на .пдф е обяснено за Акробата под уиндоус. Подписа ми е на Инфонотари. Останах с много добро впечатление от администратора им- преди две години, като си купувах КЕП-а, нямаха в сайта си .rpm инсталатор. Писах им, администратора им след два дена ми върна линк с необходимия ми .rpm инсталатор и обяснение как да го използвам.
Та, трябва ми някакъв линукски вариант на Акробата, или Фоксит, с който да подписвам .пдф-и с КЕП и да излиза във файла тая "щампичка"- КЕП, timestamp и т.н.

Сега прочетох втори път коментара ти и ти твърдиш, че няма АР, а не Фоксит за ГНУ/Линукс. Завтекох се към SearX и с изненада открих, че действително са го спрели преди повече от осем години. Варианта е да ползваш стара версия или това:

https://linuxconfig.org/how-to-install-adobe-acrobat-reader-on-ubuntu-20-04-focal-fossa-linux

доп.
===

Уф, много съм тъп. Пишеш, че си на Магея, а аз ти давам връзка за Убунту :'(

Инфото ти беше полезно :) От тоя форум за Убунту, си намерих ftp-то на Адоби-то. Има и .рпм пакет, освен дебианския. Дръпнах го. Но е архитектура i486. Няма x64, а магеята е такава. Има ли финт да инсталирам i486 .рпм пакет на 64-битовата магея? И да пробвам ще стане ли номера с "щампата"?

Едит: 2013 год. е последната версия на Адоби за линукс и е само i486.

[root@localhost Downloads]# rpm -ivh AdbeRdr9.5.5-1_i486linux_enu.rpm
error: Failed dependencies:
   libatk-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libgdk_pixbuf-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libgdk_pixbuf_xlib-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libgdk-x11-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libgtk-x11-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libidn.so.11 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libpango-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libpangoft2-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libpangox-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libpangoxft-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
   libXt.so.6 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486

Засега само зависимостите са проблема, ще пробвам да ги преборя и ще пиша резултата. Не писка за архитектурата :)

Пуснах едно търсене (през gimmeasearx):

https://searx.nevrlands.de/searx/search?q=linux+eIDAS+pdf+stamp&preferences=

И получих някои интересни резултати като:

https://www.pdftron.com/documentation/linux/guides/features/edit/stamp/
https://www.linuxquestions.org/questions/linux-software-2/there-is-no-open-source-implementation-of-pades-pdf-digital-signature-standard-available-on-linux-4175618211/
https://unix.stackexchange.com/questions/47727/implementing-a-string-pdf-stamp-tool

За съжаление вкъщи нямам подпис и не мога да пробвам нещата. Но на пръв поглед ми изглеждат относително сложни. Въпреки, че уж PaDES се води открит стандарт.

Ще се пробвам утре да се добера до един подпис и-Сайнг или Би-тръст, за да пробвам вариантите. Единствено ме притеснява, че е дедесарско време и може да не ме огрее. В краен случай четиринадесети е другата сряда, което може да значи, че до края на другата седмица ще успея да се сдобия с подпис за опити преди да е дошъл двадесет и пети. На мен също ми е интересно подкарването.

Така, оправих се със зависимостите. Това Адоби 9 за линукс е бая старо. Инсталирах го успешно де. Включих и мирърите с 32-битови пакети за магеята (в момента на лаптопа- версия 6) и сложих всички зависимости. Тръгна. Иска обаче да му настроя някакви неща в Edit>Prefereces>Internet. Едното е Connection Settings- там сложих човката на Direct Connection. Другото е Please specify the browser of your choice. You can either enter the name of the browser or the absolute path- тука сложих /usr/bin/firefox. Да, ама с третата настройка не знам какво да правя:
Please specify the directory containing the HTML Rendering Library (libgtkembedmoz.so or libxul.so). This library is required for rendering HTML content in Adobe Reader. Опция- Browse.
А сега де? Каква е тая библиотека и къде да я търся? В интернет не намерих инфо, може и аз да не търся правилно..

 

в /usr/lib64/firefox и usr/lib/mozilla няма такова нещо (libgtkembedmoz.so or libxul.so)

Едит: И като не съм я посочил тая библиотека, ми вади грешка Адоби-то Unable to find HTML rendering library, Please specify the folder location in Edit->Preferences-> Internet.

https://pkgs.org/download/libgtkembedmoz.so()(64bit)
https://pkgs.org/download/libxul.so

Мерси много, инсталирах това от първия ти линк (kompozer), появи се библиотеката libgtkembedmoz.so, посочих му пътеката, поиска рестарт на програмата (Адоби-то), рестартнах- пак същата грешка. Май утре ще се мъча повече.


Допълнение: Това Адоби изобщо "не вижда" че имам инсталиран електронен подпис на компа. Нормално, програма на осем години.. проблема остава висящ. Ако намеря някоя програма, която да разпознава подписа в магеята и да слага "щампи" в .пдф, ще е голямо постижение. А дотогава май ще си рестартирам под уина, за да си слагам щампите с Фоксит там. Благодаря за отделеното време, go_fire  [_]3

Най-вероятно проблема е в това, че с пилешкия си акъл ти дадох връзка към шестдесет и четири битовата версия, а ти каза, че Адоби-то всъщност е тридесет и две битово.

Допълнение: Това Адоби изобщо "не вижда" че имам инсталиран електронен подпис на компа. Нормално, програма на осем години.. проблема остава висящ. Ако намеря някоя програма, която да разпознава подписа в магеята и да слага "щампи" в .пдф, ще е голямо постижение. А дотогава май ще си рестартирам под уина, за да си слагам щампите с Фоксит там. Благодаря за отделеното време, go_fire  [_]3

Сега видях допълнението. Ще направя възможно утре да взема подпис и да пробвам лично. Нѐма начин да нѐма начин, както е казал мъдрия ни народ.

Ама се включвам да те питам, има ли там в настройките да посочиш песекато. Щото точно това беше проблема ми с онзи Би-тръст. И като казах къде е споделената библиотека, изгря.

Май не схващам какво е "песека-то".. иначе намерих 32-битов (i586) рпм пакет на файърфокс (заради libxsul.so), за Магея 7 и Магея 8, вкъщи на лаптопа е версия 6. Утре в офиса ще продължа с опитите, там е магея 8, пак 64-битова, но ще й напраскам и586 файърфокса да видим какво ще стане.

П.п. ако имаш предвид PCKS11 модул, да, в Адобито има опция да му го посочиш, ама като опитам, пак умира с онова Unable to find HTML rendering library, Please specify the folder location in Edit->Preferences-> Internet.. Да го таковам, утре ще го мъча повече. Ще напиша резултата.

Има поне малко напредък- за Timestamp server вече разпозна https://ts.infonotary.com/tsa
Утре ще се мъча пак.

Май не схващам какво е "песека-то"

Ей това от четвърта точка:

http://wiki.infonotary.com/index.php?title=Configuring_Adobe_reader_Mac_Catalina

Прав си. Не го намерих за ГНУ/Линукс, но го има за Мац. Предполагам пътя е абсолютно същия:

/Library/OpenSC/lib/opensc-pkcs11.so

Всъщност най-вероятно е /usr/local/lib или нещо в /opt.

Както написах още в първото си мнение, това са затворени технологии и би трябвало на всички платформи да са подобни.

п.п. Ъ! Да. Не е „песека“, а „пекасе“, леко се омотах.

доп.
===

Пак си допълвал. За същото говорех. А относно библиотеката, аз те прецаках. Няма как 32-битово приложение да работи с 64-битова библиотека, а аз идиота ти дадох такава версия. Просто махни онова „(64)“ от адреса и го инсталирай пак. Преди това махни старото де, за да не се сбият.

Гледам, че и това :
https://centos.pkgs.org/7/centos-x86_64/xulrunner-31.6.0-2.el7.centos.i686.rpm.html
слага libxul.so, за което реве адоби-то, че и го има за 32-битов комп. Ще проверя в мирърите на магеята има ли го. Ама стига толкова експерименти, че стана супурнайсет часа. Утре с нови сили.

Добре! Утре ще го мъчим пак. Аз ще си допия бирата. Лека нощ!

Няколко линка за експериментиране:
https://sourceforge.net/p/opensignature/code/HEAD/tree/opensignpdf/trunk/


https://kbpdfstudio.qoppa.com/signing-pdfs-with-cac-under-linux/
https://militarycac.com/linux.htm
https://askubuntu.com/questions/1110174/how-do-i-digitally-sign-pdfs-in-2019

На много места показват че .pdf могат да се подписват и с gpg (gpg поддържа и карточетци).

С 9.5 Адобе-то приключвам. На офисната машина с Магея 8, ей-тия зависимости не можах да ги разреша:
root@localhost Downloads]# rpm -ivh AdbeRdr9.5.5-1_i486linux_enu.rpm
error: Failed dependencies:
        libgdk-x11-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
        libgtk-x11-2.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
        libidn.so.11 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
        libpangox-1.0.so.0 is needed by AdobeReader_enu-9.5.5-1.i486
Като пакети ги имам, но са x64, не 32-битови, а рийдъра си търси 32-битовите. 32-битови изобщо ги няма в мисърите на Магея 8. Сега да инсталирам стари пакети, от предходни дистрибуции, че да си омажа хубаво офис-машината, не ми се ще. С --nodeps опцията пък съвсем.
Сега ще разгледам линковете на jet.

Цитат: "На много места показват че .pdf могат да се подписват и с gpg (gpg поддържа и карточетци). "

Jet, това, като го гледам, е само терминално приложение, не са ми много по сърце такива :) Но това j4sign изглежда подходящо, на прима виста

   Вероятно би било по-добре по-зловещите експерименти да ги правиш
на отделен компютър или на виртуална машина,да не се омаже
нещо по-сериозно.
   Разбира се,лично мнение.
Или ...
Можеш да "форсираш" rpm -а да ти инсталира каквото ти трябва
(с "force" или "nodeps") и после да качиш библиотеките,които ти трябват
в някоя директория (без обаче да инсталираш,просто директно
разархивираш някъде) и после да пробваш с коя версия ще работят,
сменяйки линковете към тях (сменяш с "ln -sf ...").Тест със:

ldd izpalnim_fail

После пускаш програмата да видиш какво се случва
Правил съм такива фокуси с една "Fedora",получиха ми се нещата,
но все пак е ... доста тегаво.

Успех !

Експериментите остават за понеделник при мен, забравих смарт-картата в офиса.

От доста време ме тормози и мен тази тема.
Сега като ви прочетох писанията и пак се хванах с нея.

След кратко ровене успях да подпиша PDF файл с LibreOffice 7.1.4
От менюто Файл-Цифрови подписи-Подпис на съществуващ PDF    PDF се отваря в Draw от там Вмъкване-Ред за подпис

Трябва преди това де се добави сертификата от настройки на LibreOffice 7.1.4, ако не е добавен.

Ползвам инфонотари. Не съм пробвал в друг четец. Кубунту 20.04.

Колега, като прибавяш сертификата, Kleopatra- та ли ти стартира, т.е. през нея? Аз понеделника ще продължавам с опитите, но се сещам, че при адд-ването на сертификат либрата ми стартираше клеопатра и там нещо се омазваше. И това "Вмъкване на ред за подпис" оная щампа с информация за ел. подписа и собственика му ли е, визуално в .пдф-а? Т.е. някаква картинка слага ли във файла, или подписването се вижда само в инфото за файла, като го отвориш с някакъв .пдф рийдър? Щото ако няма "картинка", на мен не ми върши много работа, в голяма част от институциите, с които пиша, още само картинки гледат. Не че не мога да си вкарам каквато си искам картинка в какъвто да е .пдф, но идеята ми е да стане, както става в уина. Иначе много полезно инфо даваш, в първия ден на новата работна седмица ще пробвам с либрата отново, поздрав.

П.п. моята либра в офиса не се сещам каква версия беше.. от по-новите ще е, дистрото е последната магея- 8, скоро излезе. Ще пиша пак тука, като има развитие.

Ако ти работи Инфонотарито под Chrome/Chromium става по следния начин

в Либреофис Врайтър
Настройки - Инструменти - Сигурност - Сертификат - Изберете път на NSS
Там добавяш /home/user/.pki/nssdb/
И си готов

При подписването се вижда името, че е подписано цифрово и датата.

ПС: Изчезнала е опцията за качване на снимка да ти кача.

Изчезнала е опцията за качване на снимка да ти кача.

https://oshi.at/cmd

Не е перфектно, защото след 45 дни ще се загуби завинаги, но пък не ти трябва нищо освен мрежова котка.

п.п. Славей спря качването на картинки по причини от сигурността на форума.

Това услуга за споделяне на файлове ли е?

ето снимките (в Гугъл са)

https://photos.app.goo.gl/MmWUHee3bWaCv5nR9 ($2)

https://photos.app.goo.gl/SobH4h1GYSe4xjY88 ($2)

Това услуга за споделяне на файлове ли е?

Специално на картинки. За файлове има една легендарна, по-стара и направо култува:

http://transfer.sh/

Както виждаш и името се помни лесно.

Цитат на: 4096bits в Jul 10, 2021, 09:16

Това услуга за споделяне на файлове ли е?

Специално на картинки. За файлове има една легендарна, по-стара и направо култува:

http://transfer.sh/

Както виждаш и името се помни лесно.

Тази за картинките ми харесва, защото са дали и варианти с curl и netcat. Което позволява много лесно да се сложи в контекстното меню на XFCE   ;D

За „Трансфер шел“ е абсолютно същото нещо, затова е кръстен така.

А не сега картинките да са в триклетия Гългъл и да няма как да ги видим тия, които сме пратили Гългъл в четирите нули, а в tor не бихме пуснали js най-малко за тях.

Ако ти работи Инфонотарито под Chrome/Chromium става по следния начин

в Либреофис Врайтър
Настройки - Инструменти - Сигурност - Сертификат - Изберете път на NSS
Там добавяш /home/user/.pki/nssdb/
И си готов

При подписването се вижда името, че е подписано цифрово и датата.

ПС: Изчезнала е опцията за качване на снимка да ти кача.

Нямам хром/хромиум. Но инфонотарито в офиса бачка перфектно с файърфокса. Настроих го според указанията на Инфонотари оттука:
http://wiki.infonotary.com/index.php/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%B2_Mozilla_Firefox_%D0%B7%D0%B0_Linux

И проблеми няма с файърфокса. Влизам си в НАП-а и други институции с уеб-възможности за използване на КЕП и всичко си бачка ОК.
Тоя номер с либрата(райтър)- Настройки-Инструменти-Сигурност-Сертификат и скритата папка ./pki ще го пробвам.

За „Трансфер шел“ е абсолютно същото нещо, затова е кръстен така.

А не сега картинките да са в триклетия Гългъл и да няма как да ги видим тия, които сме пратили Гългъл в четирите нули, а в tor не бихме пуснали js най-малко за тях.

Само да добавя и от останалите дето не  ни е в четирите нули ама нямаме акаунт там също сме отрязани - иска име и парола

Така.. либрата (draw) си разпознава четеца и подписва .pdf. Само че, ето това:

След кратко ровене успях да подпиша PDF файл с LibreOffice 7.1.4
От менюто Файл-Цифрови подписи-Подпис на съществуващ PDF    PDF се отваря в Draw от там Вмъкване-Ред за подпис

изобщо го няма при мен (ред за подпис), В Insert менюто на Draw имам предвид. Т.е. така и не реших въпроса с вмъкването на "картинка" с подписа. Либрата е 7.0.4.2. Ще пробвам да ъпдейтна до версията на колегата, който цитирам по-горе.

Всичко работи. Малко гимнастика, но.. получи се и с картинка, и си валидира подписа, като го отвори с друг пдф рийдър, пак разпознава сертификата. Поствам стъпките, да не се мъчат и други, използвах и инфото от колегата mimosh.
Подписа е инфонотари, работещ под файърфокс.
Първо ъпдейтнах до последната версия на либрата- 7.1.4.2. В тази версия я има опцията "Добавяне на ред за подпис"- при мен менюто е на английски.
Четецът трябва да си е в USB-то, на компа. Направих си и 5 .пдф файла, за експериментите, в една папка.
Така- стартирате Libreoffice Writer, при тикнат в юесби четец и карта.
От менюто на райтъра File >>Digital Signatures>> Sign Existing PDF.
Отваряте там .пдф-а, който ще подписвате.
Отваря го с Libreoffice Draw, като най-горе над текста във файла вади един таб "This PDF is open in read-only only mode to signing the existing file" с две бутончета: "Sign Document" и "Edit Document". Не ги пипате. Няма нужда да затваряте и панела.
Отивате в менюто на Libreoffice Draw  Insert>>Signature Line.
В полето на отворения документ Ви дава да си нарисувате квадратче/правоъгълниче, където да се появи "картинката", че документът е електронно подписан. Очертавате, където Ви кефи (аз си избрах долния десен ъгъл).
Когато свършите с очертанието, Ви вади един прозорец "Enter password to open file: Infonotary"
вкарвате си пина на Инфонотари-то. Отваря Ви прозорец, където се вижда сертификата на Инфонотари. Натискате Select. И готово, в очертаното поле се появява името Ви от сертификата и че документът е подписан електронно. Горе над документа в таба "This PDF is open in read-only only mode to signing the existing file" с две бутончета: "Sign Document" и "Edit Document" копчето "Sign Document" се променя в "Finish Signing". Натискате го. Излиза ви втори таб под него "This document is digitally signed and the signature is valid". Затваряте Libreoffice Draw от хикса горе вдясно, без сейфане/експортване на документа, той си запазва .пдф разширението и името. И това е. Аз после отворих с Okular същия документ, да проверя друг .пдф рийдър ще го разчете ли, че е подписан. Чете го- излиза таб "This document is digitally signed"- като кликнете там, на Show signatures panel- вади инфо за сертификата. Ами това е. Под уиндоус още не съм го пробвал, дали така подписания файл го чете адобе-то, но вероятно няма да има проблем. Благодаря на всички, които се включиха.

// оф топик

Браво за доброто описание. Въпреки, че в момента въобще не ме итересуват подписванията на документи...Взех, че си разпечатах последния пост...Знае ли човек кога може да му потрябва.
Предлагам на гого ако форума позволява да вземе последния пост на Nik123 и да го забучи/закърфичи най-отгоре. Така ще е в голяма полза на някой който търси как да си подпише документ под линукс.

За да допълня информацията окончателно:
Пиша от уина (седмица, х64). Отворих един подписан под линукс (магея 6) по начина, описан в предния ми пост. .пдф файл, в уина, с адобе. Файлът се отваря нормално, стои си картинката, че е подписано с ел. подпис. Отгоре в адобе-то излиза панел Signed and all signatures are valid.
Всичко наред, вече спокойно мога да си подписвам .пдф-ите под линукс и да ги изпращам на държавната администрация. Без да ме е страх, че там някоя  лелка, дето не знае нищо друго освен мс офис и адобе, няма да разбере какво й пращам.

Да, може би точно тук е правилното място мерси.
Ще напиша тук, като има/няма резултат.
И май ще е добре да доразвия темата с подкарване на КЕП StampIt на "Информационно обслужване" АД под линукс. Беше голяма мъка, за разлика от Инфонотари, който си тръгна почти от раз.
На всичко отгоре, "Информационно обслужване" АД не дава втория код (PUK, сервизен, или както там се нарича). Дава ти само ПИН. И ако осереш ПИН-а, примерно си го забравил, трябва да изтичаш до някой офис на Информационно обслужване, за да ти го ре-активират. Което е мега тъпотия. Но цялата администрация на съдилищата са с ел. подписи на "Информационно обслужване" АД.

П.п. още-повече, че за линукс "Информационното обслужване" изобщо нямат инструкция за инсталиране и подкарване с браузър. Имат за уин и мак. Аз по аналогия плагиатствах от мак-а и тръгна. Ще пусна пост как се прави.

Номерът с alien се получи, след 2-3 неуспешни опита и грешки, и малко четене. .deb пакетът е една локална услуга за подписване в уеб, без която не мога да си върша работата под линукс в Търговския регистър. Първата ми грешка беше, че не бяй сложил опцията да вкара в новия .рпм пакет скриптовете, втората- че не му бях указал 64-битова архитектура. Накрая се получи, по този начин:
[root@localhost el.podpis]# alien -r --scripts --target=x86_64 btrustbiss.deb   
btrustbiss-2.26-2.x86_64.rpm generated

При опита за инсталация, си потърси зависимости:
[root@localhost el.podpis]# rpm -ivh btrustbiss-2.26-2.x86_64.rpm
error: Failed dependencies:
        libavcodec-ffmpeg.so.56()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec-ffmpeg.so.56(LIBAVCODEC_FFMPEG_56)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.53()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.53(LIBAVCODEC_53)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.54()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.54(LIBAVCODEC_54)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.55()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.55(LIBAVCODEC_55)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.56()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.56(LIBAVCODEC_56)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.57()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavcodec.so.57(LIBAVCODEC_57)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat-ffmpeg.so.56()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat-ffmpeg.so.56(LIBAVFORMAT_FFMPEG_56)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.53()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.53(LIBAVFORMAT_53)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.54()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.54(LIBAVFORMAT_54)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.55()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.55(LIBAVFORMAT_55)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.56()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.56(LIBAVFORMAT_56)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.57()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libavformat.so.57(LIBAVFORMAT_57)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libboost_filesystem.so.1.58.0()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libboost_serialization.so.1.58.0()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libboost_system.so.1.58.0()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libboost_thread.so.1.58.0()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libcrypto.so.1.0.0()(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libcrypto.so.1.0.0(OPENSSL_1.0.0)(64bit) is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64
        libpcsclite.so.1 is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64

Ще поровя из хранилищата на Магеята за пакетите, съдържащи тия библиотеки, би трябвало да ги има. То като гледам, повечето са на libavcodec.
Щом стигна до зависимостите, значи .рпм-а си е окей.

Допълнение: Няма да се получи май. Например тая зависимост- libpcsclite.so.1 is needed by btrustbiss-2.26-2.x86_64 - всъщност я имам, това е от пакета lib64pcsclite1-1.9.0-1.mga8.x86_64
Който си е инсталиран. Явно конвертирания от мен .рпм пакет я търси на друго място, където е в дебианската дистрибуция. Това libcrypto.so.1.0.0(OPENSSL_1.0.0)(64bit) също го имам. Libavcodec58 и libavformat58, и тях. Май остава да пробвам с --nodeps инсталацията и ако не тръгне, да деинсталирам пакета.


Допълнение2:
и с --nodeps не става
[root@localhost el.podpis]# rpm -ivh --nodeps btrustbiss-2.26-2.x86_64.rpm
Verifying...                          ################################# [100%]
Preparing...                          ################################# [100%]
        file /usr/share/icons/hicolor from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch
        file /usr/share/icons/hicolor/64x64 from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch
        file /usr/share/icons/hicolor/64x64/apps from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch
        file /etc/xdg from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package desktop-common-data-1:7.0-2.1.mga8.noarch
[root@localhost el.podpis]#

Направих това, което jet посъветва:

[nik@localhost opiti]$ ar x btrustbiss.deb
[nik@localhost opiti]$ tar -xJvf data.tar.xz
./
./etc/
./etc/xdg/
./etc/xdg/autostart/
./etc/xdg/autostart/btrust_biss.desktop
./usr/
./usr/bin/
./usr/bin/btrust_biss
./usr/share/
./usr/share/applications/
./usr/share/applications/btrust_biss.desktop
./usr/share/btrust_biss/
./usr/share/btrust_biss/BISS.jar
./usr/share/btrust_biss/BISS.log
./usr/share/btrust_biss/Settings.xml
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/COPYRIGHT
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/LICENSE
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/README
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/THIRDPARTYLICENSEREADME-JAVAFX.txt
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/THIRDPARTYLICENSEREADME.txt
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/Welcome.html
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/ControlPanel
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/java
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/javaws
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/jcontrol
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/jjs
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/keytool
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/orbd
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/pack200
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/policytool
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/rmid
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/rmiregistry
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/servertool
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/tnameserv
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/unpack200
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/jli/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/jli/libjli.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/jvm.cfg
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-53.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-54.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-55.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-56.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-57.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-ffmpeg-56.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libavplugin-ffmpeg-57.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libawt.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libawt_headless.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libawt_xawt.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libbci.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libdcpr.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libdecora_sse.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libdeploy.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libdt_socket.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libfontmanager.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libfxplugins.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libglass.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libglassgtk2.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libglassgtk3.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libglib-lite.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libgstreamer-lite.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libhprof.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libinstrument.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libj2gss.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libj2pcsc.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libj2pkcs11.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjaas_unix.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjava.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjava_crw_demo.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjavafx_font.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjavafx_font_freetype.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjavafx_font_pango.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjavafx_font_t2k.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjavafx_iio.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjawt.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjdwp.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjfr.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjfxmedia.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjfxwebkit.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjpeg.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjsdt.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjsig.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjsound.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libjsoundalsa.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/liblcms.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libmanagement.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libmlib_image.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libnet.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libnio.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libnpjp2.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libnpt.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libprism_common.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libprism_es2.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libprism_sw.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libresource.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libsctp.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libsplashscreen.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libsunec.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libt2k.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libunpack.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libverify.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/libzip.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/server/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/server/Xusage.txt
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/server/libjsig.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/amd64/server/libjvm.so
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/applet/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/calendars.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/charsets.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/classlist
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/CIEXYZ.pf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/GRAY.pf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/LINEAR_RGB.pf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/PYCC.pf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/cmm/sRGB.pf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/content-types.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/currency.data
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/MixedCodeMainDialog.ui
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/MixedCodeMainDialogJs.ui
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/cautionshield.icns
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/ffjcext.zip
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/java-icon.ico
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_de.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_es.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_fr.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_it.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_ja.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_ko.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_pt_BR.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_sv.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_zh_CN.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_zh_HK.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/messages_zh_TW.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/mixcode_s.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/splash.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/splash@2x.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/splash_11-lic.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy/splash_11@2x-lic.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/deploy.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/applications/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/applications/sun-java.desktop
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/applications/sun-javaws.desktop
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/applications/sun_java.desktop
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/16x16/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/HighContrastInverse/48x48/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/16x16/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/LowContrast/48x48/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/16x16/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/apps/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/apps/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/apps/sun-javaws.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/apps/sun-jcontrol.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/mimetypes/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-archive.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/mimetypes/gnome-mime-application-x-java-jnlp-file.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/icons/hicolor/48x48/mimetypes/gnome-mime-text-x-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/mime/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/mime/packages/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/mime/packages/x-java-archive.xml
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/desktop/mime/packages/x-java-jnlp-file.xml
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/cldrdata.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/dnsns.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/jaccess.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/jfxrt.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/localedata.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/meta-index
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/nashorn.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/sunec.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/sunjce_provider.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/sunpkcs11.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/zipfs.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/flavormap.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.RedHat.5.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.RedHat.5.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.RedHat.6.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.RedHat.6.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.SuSE.10.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.SuSE.10.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.SuSE.11.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.SuSE.11.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.Turbo.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.Turbo.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.bfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fontconfig.properties.src
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaBrightDemiBold.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaBrightDemiItalic.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaBrightItalic.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaBrightRegular.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaSansDemiBold.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaSansRegular.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaTypewriterBold.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/LucidaTypewriterRegular.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/fonts/fonts.dir
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/hijrah-config-umalqura.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/cursors.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/invalid32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_CopyDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_CopyNoDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_LinkDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_LinkNoDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_MoveDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/cursors/motif_MoveNoDrop32x32.gif
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/icons/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/icons/sun-java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/icons/sun-java_HighContrast.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/icons/sun-java_HighContrastInverse.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/images/icons/sun-java_LowContrast.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/javafx.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/javaws.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jce.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jexec
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jfr/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jfr/default.jfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jfr/profile.jfc
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jfr.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jfxswt.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jsse.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/jvm.hprof.txt
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/de/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/de/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/de/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/es/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/es/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/es/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/fr/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/fr/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/fr/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/it/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/it/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/it/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ja/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ja/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ja/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko.UTF-8/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko.UTF-8/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/ko.UTF-8/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/pt_BR/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/pt_BR/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/pt_BR/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/sv/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/sv/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/sv/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh.GBK/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh.GBK/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh.GBK/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_HK.BIG5HK/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_HK.BIG5HK/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_HK.BIG5HK/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW.BIG5/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW.BIG5/LC_MESSAGES/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/locale/zh_TW.BIG5/LC_MESSAGES/sunw_java_plugin.mo
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/logging.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management/jmxremote.access
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management/jmxremote.password.template
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management/management.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management/snmp.acl.template
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/management-agent.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/meta-index
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/net.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/LucidaSansDemiOblique.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/LucidaSansOblique.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/LucidaTypewriterBoldOblique.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/LucidaTypewriterOblique.ttf
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/oblique-fonts/fonts.dir
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/plugin.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/psfont.properties.ja
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/psfontj2d.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/resources.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/rt.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/blacklist
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/blacklisted.certs
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/cacerts
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/java.policy
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/java.security
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/javaws.policy
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/limited/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/limited/US_export_policy.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/limited/local_policy.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/unlimited/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/unlimited/US_export_policy.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/policy/unlimited/local_policy.jar
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/security/trusted.libraries
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/sound.properties
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/tzdb.dat
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/java.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/javaws.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/jjs.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/keytool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/orbd.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/pack200.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/policytool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/rmid.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/rmiregistry.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/servertool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/tnameserv.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/ja_JP.UTF-8/man1/unpack200.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/java.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/javaws.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/jjs.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/keytool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/orbd.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/pack200.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/policytool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/rmid.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/rmiregistry.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/servertool.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/tnameserv.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/man/man1/unpack200.1
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/plugin/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/plugin/desktop/
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/plugin/desktop/sun_java.desktop
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/plugin/desktop/sun_java.png
./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/release
./usr/share/btrust_biss/lib/
./usr/share/btrust_biss/lib/SystemTray-3.1.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/apiguardian-api-1.0.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/bcmail-jdk15on-166.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/bcpkix-jdk15on-1.57.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/bcpkix-jdk15on-166.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/bcprov-jdk15on-166.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/bcprov-jdk15to18-163.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/commons-codec-1.10.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/commons-io-1.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/commons-logging-1.2.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/gson-2.8.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/gson-2.8.6.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/httpclient-4.5.6.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/httpcore-4.4.10.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/iaikPkcs11Wrapper.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/jaxb-api-2.2.3.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/jfxrt.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/jna-4.2.2.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/jna-platform-4.2.2.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/json-smart-1.0.6.3.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/junit-jupiter-api-5.0.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/junit-platform-commons-1.0.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/log4j-1.2.17.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/nimbus-jose-jwt-8.17.1.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/opentest4j-1.0.0.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/pecoff4j.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/simple-5.1.6.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/slf4j-api-1.7.25.jar
./usr/share/btrust_biss/lib/slf4j-jdk14-1.7.25.jar
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/desktop.ini
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libIDPrimePKCS11.so
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libcmP11.so
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libcvP11.so
./usr/share/doc/
./usr/share/doc/btrustbiss/
./usr/share/doc/btrustbiss/changelog.gz
./usr/share/doc/btrustbiss/copyright
./usr/share/icons/
./usr/share/icons/hicolor/
./usr/share/icons/hicolor/64x64/
./usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/
./usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/btrust_biss.png
./usr/share/man/
./usr/share/man/man1/
./usr/share/man/man1/btrust_biss.1.gz
[nik@localhost opiti]$ ls -la
total 160160
drwxr-xr-x 4 nik nik     4096 мар 15  2018 ./
drwxrwxr-x 6 nik nik     4096 авг  6 11:03 ../
-rwxrwxrwx 1 nik nik 81985616 яну 20  2021 btrustbiss.deb*
-rw-r--r-- 1 nik nik      544 авг  6 11:04 control.tar.xz
-rw-r--r-- 1 nik nik 81984880 авг  6 11:04 data.tar.xz
-rw-r--r-- 1 nik nik        4 авг  6 11:04 debian-binary
drwxr-xr-x 3 nik nik     4096 мар 15  2018 etc/
drwxr-xr-x 4 nik nik     4096 мар 15  2018 usr/
[nik@localhost opiti]$
Т.е. "дървото". Трябва тия файлове да ги прехвърля в съответните папки от структурата на дистрибуцията (примерно всичко от ./usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/lib/ext/nashorn.jar на разархивирания пакет в същата директория (ако липсва, се прави) на дистрибуцията и да опитам ръчно да стартирам изпълнимия файл? А тия конфликтните файлове изобщо да не ги слагам?

Тия са ненормални  :o

Наблъскали са цялата жаба вътре. Според мен от всички тия глупости ти трябва единствено:

GeSHi (Bash):
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/desktop.ini
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libIDPrimePKCS11.so
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libcmP11.so
./usr/share/btrust_biss/p11_libs/libcvP11.so

Така като гледам евентуално полезни са и нещата в ./usr/share/btrust_biss/lib/.

А цялата тая жаба е наблъскана заради ./usr/share/btrust_biss/BISS.jar, като ./usr/bin/btrust_biss най вероятно е едноредов стартер на същото. От там онова bliss.desktop е към него и някаква картинка (сигурно същата зелена грозотия от Windows).
 

Допълнение2:
и с --nodeps не става

Има и още една опция --force . тези двете обикновенно вървят в комплект.

rpm -ivh --nodeps --force ...*rpm

--force означава че тези файлове които идват от rpm-a и те са в конфлик с файлове от системата (има точно такива файлове със същото име на същото място) да ги презапише отгоре -- т.е. да унищожи файла от системата.
това ще ти разреши тези конфликти и rpm-a ще се инсталира:

    file /usr/share/icons/hicolor from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch

Така може да си съсипеш системата, но като гледам конфликтите са само иконки и един  /etc/xdg . Това директории ли са? ако са директории не е толкова опасно. може също да се пробваш да махнеш hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch

Но сега да не ме биееш за тази идея с  --force  8)


------
libavcodec-ffmpeg е доста стандартно нещо. Във всяка система го има.
За какво им е? Да не искат да подписват видео?

Знам за --force , ама не съм му фен, 2-3 пъти яко съм омазвал нещата с форсиране :)
Аз не съм програмист, но го схващам така: тая жаба, трябва да е джава. Тая програма ще си търси джавата в тая директория на дистрибуцията, както е в .рпм-а. Т.е. ако създам всички тия директории, както са в .рпм-а, в структурата на дистрото, изпълнимият файл ще търси не джава в системата както си е, а в неговите си папки, както са в .рпм-а. Тая "ръчно вкарана" джава няма ли да се омаже нещо с инсталираната на дистрибуцията джава?
Конфликтът с тия картинки, т.е. разрешаването му, го виждам така- просто не слагам конфликтните картинки от директориите в .рпм-а, а си оставям моите оригиналните на дистрото, на теория би трябвало да сработи.

Идеята да махна пакета hicolor-icon-theme-0.17-3.mga8.noarch и да пробвам пак само с --nodeps ми хареса. Това ще са хай калър картинки само. Обаче това :
file /etc/xdg from install of btrustbiss-2.26-2.x86_64 conflicts with file from package desktop-common-data-1:7.0-2.1.mga8.noarch ме притеснява. Тоя пакет ако го махна, знам ли дали няма да ми срине графиката.

Допълнение: Като гледам, в .рпма в директория /usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/ има само един файл- btrust_biss.png, a в системата в /usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/ файл с такова име няма, не мога да разбера какъв му е конфликта??
същото за аутостарт-а- в .рпма- /etc/xdg/autostart/ е само един файл btrust_biss.desktop, такова нещо в /etc/xdg/autostart на дистрото няма?

Като гледам, в .рпма в директория /usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/ има само един файл- btrust_biss.png, a в системата в /usr/share/icons/hicolor/64x64/apps/ файл с такова име няма, не мога да разбера какъв му е конфликта??

Конфликта му е директорията. Сигурно rpm-a иска да я създаде, че да си сложи там иконката. Обаче директорията я има от системата.  Ама не съм се замислял как се оправят тези работи вътре в rpm-a

Тая "ръчно вкарана" джава няма ли да се омаже нещо с инсталираната на дистрибуцията джава?

според мен не. Щом са на различни места и щом рпм-а не писка за жаба.

би трябвало btrust_biss да си търси жабата в неговата си директория /usr/share/btrust_biss/, А пък системата изобще да не знае за btrust_biss/ жабата и приложенията от системата да си търсят жабата на системата.

Те затова са набутали цяла жаба вътре та да са сигурни че ще им работи всичко на своята си жаба.

би трябвало и преди и след инсталацията на btrust_biss
java -version
да съобщава една и съща версия....Ама не съм фен на джабите...та мога и глупости да пиша.....

   За всеки случай,преди подписванe и т.н. да ce пусне:

whereis java

да се увери за коя точно "жаба" иде реч.

Така.. поиграх си ръчно и абсолютно всичко(и джавата) от директориите на .рпм-а го сложих в съответните директории на системата (копирах го като root). Не съм трил нищо от системата. След рестарт на системата, тая услуга B-trust се стартира. Само че, изключа ли я веднъж, повече не стартира-  това е по-дребният проблем. Вместо прозорец с приложението вади някаква чертичка. Иначе ел. подписа си бачка в страницата на нап и др. (инфонотари е).
Проблемът с търговския регистър остана.
Според инструкциите за тая локална услуга за уеб подписване, оттук-
https://www.b-trust.bg/attachments/BtrustPrivateFile/41/docs/Instruction-BISS.pdf
направих всичко за файърфокса, именно Edit>Preferences>Privacy and Security> View Certificates
Отваря Certificate Manager, оттам Authorities>Import, импортнах ги четирите сертификата, които са дадени в горния .пдф, сложих им човките там за trust и другото.
Всичко хубаво, ама като се логна в Търговския регистър с КЕП-а и опитам "Тестово подписване"- ми вади грешка- "Не са намерени сертификати". Програмката има лог, ето го:
INFO    2021-08-06 12:48:00 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1970586468] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 12:48:01 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1255686886] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 12:48:01 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 166  | value: Start get certificate
INFO    2021-08-06 12:48:01 | class: CardManager                 | method: getTerminals      | row: 305  | value: Terminals list size.................0
ERROR   2021-08-06 12:48:01 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 194  | value: error.no-certs-found
org.btrust.exceptions.SignApiException: error.no-certs-found
   at org.btrust.signs.pkcs11.PKCS11.getCertificates(PKCS11.java:32)
   at org.btrust.service.SignatureTask.run(SignatureTask.java:174)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor.runWorker(ThreadPoolExecutor.java:1149)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor$Worker.run(ThreadPoolExecutor.java:624)
   at java.lang.Thread.run(Thread.java:748)
INFO    2021-08-06 12:48:01 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1513579972] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 12:48:01 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 200  | value: Get certificate response: Не са намерени сертификати

В самото приложение BISS има меню- "Избор на удостоверение от: PKCS11, PKCS12" - сетнато е на PKCS11. Не знам, дали не би трябвало от менюто на Файърфокса  Edit>Preferences>Privacy and Security>Security Devices да му посоча някоя от тия библиотеки, които се намират в /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - libpcmP11.so, libpcvP11.so, или libIDPrimePKCS11.со. Те са от директориите на .рпм-а и съответно и тях съм копирал на същите места в системата. Всъщност последната от трите е за сим-картите на "Информационно обслужване" ID Prime940, това го научих, като се мъчех да инсталирам техен КЕП, а моят КЕП работи с библиотеката /usr/lib64/libbit4ipki.so и съответно е прибавена като Security Device.

Иначе под уиндоус нямам проблем.

За джавата:
[nik@localhost ~]$ java --version
openjdk 11.0.11 2021-04-20 LTS
OpenJDK Runtime Environment 18.9 (build 11.0.11+9-LTS)
OpenJDK 64-Bit Server VM 18.9 (build 11.0.11+9-LTS, mixed mode, sharing)

Като гледам, джавата си е моята, на системата, а това чудо BISS си позлва неговата.

Аз бих му казал да не слага тая жаба, а да пробва дали ./usr/share/btrust_biss/BISS.jar си работи със системната. Другото дето му трябва са онези библиотеки за подписването.

доп.
===

Писали сме заедно. Е, добре.

Според мен задължително трябва да му подадеш (както му казвам) пекасето. Без него няма, как да подпише. Това жабешкото нещо е за локално подписване и за НАП.

Мина ми през ума във файърфокса да му добавя като сикюрити дивайс тия /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - libpcmP11.so, libpcvP11.so, ама нали те отговарят на някакъв четец с карта, а моите изобщо не са на Борика?
А това : "Аз бих му казал да не слага тая жаба, а да пробва дали ./usr/share/btrust_biss/BISS.jar си работи със системната" да разбирам така- трия от системата джавата на .рпм-а и пробвам дали ще сработи без нея, т.е. със системната?
Това, пекасето, не трябва ли да съответства на четец и карта?

ПО принцип трябва да е за четеца. Ама ти, какво си сторил? Взел си само чипа на битръста и си го нахакал в четеца на инфонотарито?

И това работи под Windows???

Ами, ако така работи, то тогава ти трябват единствено кореновите сертификати на Би-тръст и летиш.

Не. Нямам четец и карта на Борика (B-trust). Моите са на Инфонотари и си работят. Посочил съм и пекасето, на инфонотари-то, и съм му импортнал сертификатите, отдавна, и инфонотарито си бачка под линукс. Хайваните от Търговския регистър обаче, без значение какъв КЕП имаш, искат да имаш и тая еваната услуга B-Trust BISS (Browser Independent Signing Service) на Борика, която под уина съм я инсталирал от техния сайт и си бачка и с КЕП-а на Инфонотари. Проблема под линукс е, че тия Борика, нямат .рпм инсталатор - имат само .деб за линуксите и затова е цялата тая мъка с конвертиране/копиране, за да ми тръгне подписа на Инфонотари и в Търговския регистър под линукс. Той всъщност върви- логвам се с него, всичко ОК, но ако искам да подпиша електронно с КЕП-а някакво заявление под линукс- гредата, която се случва дотук. А под уина нямам проблем. Та така.

Допълнение: Довечера ще пробвам на лаптопа наново цялата сага с копиране на .рпм-ските директории в системната и освен това, да му посоча и pkcs-то от рпм-а, да видя какво ще стане, че на работния си комп ме е страх да не скапя въобще всичко и да си саботирам сам работата.

Ами, ако така работи, то тогава ти трябват единствено кореновите сертификати на Би-тръст и летиш.

Кореновите сертификати съм ги инсталирал и на инфонотарито, и на бориката. Ще се помъча вече на спокойствие довечера още с тоя проблем и ще пиша за резултатите.

Смешното е, че при НАП е горе-долу същото. Там се зарежда:

https://inetdec.nra.bg/ls/stampitls-vat.jnlp

Пък не всеки е на Stamp it.

Но явно Бориката просто са изпълнили поръчката на агенцията.

Въпроса е. Този Блис като го изпълниш от конзола, тръгва ли?

Ако тръгва, значи агенцията не го намира. Може би ще трябва да си поиграем с PATH и да добавим мястото на дебелия джар.

Фирефоха нали е настроен да работи с аплети?

Biss-a от конзола ми дава някаква грешка, ама вече съм на лаптопа, като му сложа всичкото там- .рпм-а и останалото, ще дам изхода от грешката. Но се стартира със системата и ако го изключа и пробвам пак да го пусна, тогава не тръгва.

Аз съм си юзърче, не знам дали успявам правилно да обясня/разкажа нещата, но ще пробвам. С КЕП-овете под линукс се мъча от няколко месеца- и с моя на инфонотари, и с тия Стампит на Информационно обслужване.
Значи- моят си е на инфонотари. Инсталирал съм му софтуера, техния е окей. Конфигурирал съм файърфокса-  pkcs-то за Security device е в /usr/lib64/libbit4ipki.so. Импортнал съм му тия ROOT сертификати от сайта на инфонотари, тръстнал съм ги. Като му зададох за Security device във файърфокса  /usr/lib64/libbit4ipki.so (там го слага софтуера на инфонотарито, те имат .рпм инсталатор)- вече файърфокса вижда и сертификата върху картата, всичко бачка.

Това чудо BISS го иска само търговския регистър. Първо го инсталирах под уиндоус, да видя що за чудо е. Там, в уина, тоя BISS "вижда" четеца и картата на инфонотари, нищо, че е чужд, т.е. не на Борика (чийто е BISS) и си подписвам в търговския регистър с инфонотари-то без проблем.
Тука в линукса, магея 8 е на офисната машина, доколкото схващам, BISS иска да ползва за Security Device някое от тия в в /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - libpcmP11.so, libpcvP11.so, или libIDPrimePKCS11.со. И "не вижда" всъщност моите четец и карта, които ползват /usr/lib64/libbit4ipki.so. Тоя BISS вероятно има някъде някакъв конфигурационен файл и сигурно там трябва да се бутне, за да му посоча, че сертификата ми от КЕП-а е на четец и карта, които ползват /usr/lib64/libbit4ipki.so и BISS да ги "види", а не в сайта на Търговския регистър да ми казва "Не е намерен сертификат". Тия root certificates на Борика, от техния сайт, съм ги импортнал и тръстнал във файърфокса. Така си мисля, BISS не намира сертификата ми, който е върху сим-картата.
Но тука на лаптопа нямам нито BISS, нито съм качвал .рпм-а им, Първо трябва да кача всичко и да пробвам да потърся къде му е конфигурационния файл и може ли да му посоча някак  /usr/lib64/libbit4ipki.so. Ако разбира се, мисля в правилната посока и е от това.
За аплетите- ами файърфокса си е със стандартните настройки, щом бачка в НАП и в други сайтове, трябва да си работят, не съм пипал нищо, освен да трие хистъри и кукита.


П. П. Да добавя, че успешно влизам с инфонотарито в Търговския регистър и файърфокса ми вижда сертификата, там вкарвам пин, всичко, показва сертификата, пуска ме вътре и отчита КЕП-а Но като се опре до подписване вътре в платформата им, тя (платформата) ми изписваше грешка- нямало стартиран BISS. Е, стартирах им го BISS, с ваша помощ, но сега пък "Не са намерени сертификати". Оттам съдя, че платформата използва като "посредник" BISS между файърфокса и себе си, за подписването в УЕБ, файърфокса "вижда" инфонотарито, а BISS- не, и проблем. А в уина такъв проблем няма. Надявам се, че не звучи хептен леймърско :)))

Значи трябва да намерим начин да кажем на биса къде е сертификата.

Знаеш ли, какво се сетих? Защо в това: /usr/share/btrust_biss/p11_libs не копнеш или не сложиш меки връзки (преки пътища по уиндолската терминология) на тези на инфонотарито? Надявам се да стане така, без да ни трябва ръчкане.

Идеята е супер. Аз даже ще я доразвия по-радикално- ще махна някъде тия в  /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - libpcmP11.so, libpcvP11.so, и libIDPrimePKCS11.sо и ще копирам там тая от /usr/lib64/libbit4ipki.so и да видим какво ще стане. Тя и без това тая  libIDPrimePKCS11.sо е за четците и картите на Информационно обслужване. Като има резултат от опита, ще пиша. Ама първо трябва да сложа BISS-a и на лаптопа, по оня метод с разархивирането.

П.П. Аз сега се сетих и друго- ами то няма значение откъде ще лоудне библиотеката libbit4ipki.so, че да тръгнат четеца и картата на инфонотари във файърфокса- копирам я в /usr/share/btrust_biss/p11_libs/, от файърфокса я ънлоудвам като сикюрити дивайс с пътека  /usr/lib64/libbit4ipki.so , и я лоудвам наново от /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - би трябвало с файърфокса да няма проблем, а BISS да я "види".  Естествено, останалите три библиотеки ги махам оттам, на теория трябва да сработи.

Така.. Вкарах всичко от разархивирания .деб в съответните директории на системата на лаптопа. Махнах всичко от /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ - тия libpcmP11.so, libpcvP11.so, и libIDPrimePKCS11.со, оставих празна папка. На лаптопа е Магея 6 и там pcks11 библиотеката, с която бачка инфонотари КЕП-а, е в /usr/lib64/bit4id/. Библиотеката е libbit4xpki.so, в тая директория са още и libbitxpki.so.rc, libbitxpki.so.conf Всичко оттаам- тия трите- ги преместих в /usr/share/btrust_biss/p11_libs/. На файърфокса от Edit>Preferences>Privacy and Security> Security Devices му дадох Unload на /usr/lib64/bit4id/libbit4xpki.so и Load /usr/share/btrust_biss/p11_libs/libbit4xpki.so
Файърфокса бачка с тия настройки с КЕП-а, влизам в НАП, в Търговския регистър също. Тая програмка BISS се стартира. Импортнал съм във файърфокса и четирите root сертификата от страницата на b-trust, сложил съм им човките Trusted навсякъде. Да, ама като опра до подписването в Търговския регистър- пак същото- няма намерени сертификати. Логът на BISS казва следното:
INFO    2021-08-06 18:24:49 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 828440851] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 18:24:49 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 200  | value: Get certificate response: Не са намерени сертификати
INFO    2021-08-06 18:24:49 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1117355205] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 18:24:50 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 166  | value: Start get certificate
INFO    2021-08-06 18:24:50 | class: CardManager                 | method: getTerminals      | row: 305  | value: Terminals list size.................0
ERROR   2021-08-06 18:24:50 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 194  | value: error.no-certs-found
org.btrust.exceptions.SignApiException: error.no-certs-found
   at org.btrust.signs.pkcs11.PKCS11.getCertificates(PKCS11.java:32)
   at org.btrust.service.SignatureTask.run(SignatureTask.java:174)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor.runWorker(ThreadPoolExecutor.java:1149)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor$Worker.run(ThreadPoolExecutor.java:624)
   at java.lang.Thread.run(Thread.java:748)
INFO    2021-08-06 18:24:50 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1830881346] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-08-06 18:24:50 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 200  | value: Get certificate response: Не са намерени сертификати
Демек същия резултат. Дали джавата на .рпм-а, т.е. на .деб пакета, не преебава нещо работите?
През конзолата BISS-a вади това:
[nik@localhost bin]$ ./btrust_biss
./btrust_biss: line 4: return: can only `return' from a function or sourced script

но пък си стартира и уж работи.

Агенцията има ли някъде пробно подписване със свободен достъп? Сигурен съм, че в понеделник или дори в неделя ще се сдобия с подпис и мога да пробвам. Но понеже нямам собствено дружество, нямам, какво да подписвам от свое име. Затова питам има ли някъде пробно. НАП имат.

https://portal.registryagency.bg/test-signature


П.П. Обаче пък на тестовата страница на борика ей-тука:
https://store.borica.bg/bg/b-trust/certificates/default/biss
долу вдясно на страницата има "Проверка на услугата" :
Проверка на услугата

Ако по някаква причина, услугата не се стартира, трябва да бъде активирана ръчно.

    Стартирайте услугата за подписване B-Trust BISS;
    Свържете електронния си подпис към компютъра;
    Натиснeте бутона "Провери"
-това на уебстраницата
И като натисна "Провери", ми казва "Успешна проверка! Версия на BISS: 2.26"
На BISS тестовата страница- "Успешна проверка", Търговския регистър"- "Няма намерен сертификат". Това с един и същ файърфокс.

Аз съм на Дебиан (по-точно жив Антикс) и подписа, до който се докопах, беше боришки. Обаче първия ми опит с подписи под ГНУ/Линукс е далеч от успешен, макар тази нощ да се опитам да продължа. Инсталирах подписа и дори собствената им програмка го вижда, влиза в него сменя настройки и така.

Обаче нито кумчо Лиско, ни хромавия го виждат по някакъв начин. Дори тестовата на НАП я виждам така, сякаш изобщо нямам подпис.

Иначе онова нещо BISS си работи, ама какво от това :'(

Но може би имам следа. Борика настояват да се инсталира тази добавка:

https://addons.mozilla.org/bg/firefox/addon/signtextjs-plus/

и даже още една, която явно вече липсва.

Дано това да е разковничето и поне при теб да проработи. При мен засега не иска. Може би няма да е зле да видя, какво пише на викито на Инфонотари.

Забравих двете важни неща, които исках да напиша.

Първото е, че този подпис оригинално се ползва на лаптоп с Windows 10. Съответно там си има BISS от години. На Firefox никоя от двете ти връзки не проработи въпреки BISS. На Ungoogled Chromium (слаган от мен и без никакви настройки за нищо, на практика неизползван никога) и двете странички тръгнаха от раз.

Освен това, докато още подкарвах подписа, разбрах, че някак трябва да се настрои xdg-open, когато js извика bissopen:start да извика въпросния /usr/bin/btrust_biss.

Това изглежда е подобно, както се оправят magnet: или skype: „протоколите“. Ще почета и за това.

Уикито на инфонотари върши работа, и аз с инфонотари проблем нямам.Но те не са боришки. Проблемът е с BISS-а и то под линукс. Ще видя тая добавка, утре в офиса, и ще пусна инфо.

П.п. Нямам идея, как се импортва във файърфокса КЕП на Борика, но предполагам, е сходно с тия на инфонотари и стампит- инсталираш пакета на провайдъра и после ръчно посочваш на файърфокса къде е PKCS11 библиотеката и импортваш във файърфокса и сертификатите на провайдъра.За моята дистрибуция, то за дебиана ще е нещо сходно, нали е все линукс, за инфонотари и файърфокс под линукс конкретно:
http://wiki.infonotary.com/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%B2_Mozilla_Firefox_%D0%B7%D0%B0_Linux

Цитат : "Освен това, докато още подкарвах подписа, разбрах, че някак трябва да се настрои xdg-open, когато js извика bissopen:start да извика въпросния /usr/bin/btrust_biss."
не го разбрах. При мен BISS-a си тръгва със старта на системата, след оня метод на ръчна "инсталация"- всичко от разархивирания пакет директно в същите папки в системата. Ама не работи в Търговския регистър.

За хромиума не знам, тоя браузър никога не съм го ползвал. Но мисля, че го има в репосите на Магеята.

На моя лаптоп има и седмица уин, там няма проблем с търговския регистър.

Успях!

Доказателство:

http://transfer.sh/1t2jYD4/screenshot-1.jpg

(съжалявам, но в момента oshi.at нещо не работи)

Успях да вляза в новия портал на НАП, успях в стария, успях пробното на Борика и успях в агенцията.

Единственото, което направих е да следвам стъпките от твоето ръководство. Първо добавих тези:

http://ca.b-trust.org/repository/B-TrustRootQCA_DER.crt
http://ca.b-trust.org/repository/B-TrustRootACA_DER.crt
http://ca.b-trust.org/repository/B-TrustOperationalQCA_DER.crt
http://ca.b-trust.org/repository/B-TrustOperationalACA_DER.crt

(ти каза, че вече си го сторил)

А после посочих устройството на BISS от /usr/share/btrust_biss/p11_libs/. Не помня, ама май си хареса libcvP11.so от трите.

Получи се точно обратното на това с оригиналния лаптоп. Тук същия този Ungoogled Chromium (е все пак около две години по-нова версия) не запали изобщо и никъде в настройките му няма за добавяне на устройство. А онези сертификати горе са само за Мозила, ако се опиташ хромавия ще ти каже да си гледаш работата.

=*=

Има го момента, че онова на агенцията не работи много стабилно. Направих няколко опита (включвам-изключвам целия Лисо) и често се налагаше да щракам два или три пъти преди да сработи. После става и леко бавно. Мисли го повечко. А и когато го нащракам няколко пъти се е случвало два пъти да ме кара да подписвам. Което явно значи, че трябва да има търпение.

Между другото Борика има още една пробна страничка:

https://test.b-trust.org/

Тя също е правена с BISS.

=*=

Но има го момента, че подписа е боришки. Имам достъп и до един исайнгов, но да… ДДС. Следващите дни ще е нужен и няма да мога да пробвам с него, как се случва.

А най-големия проблем е, че във Видин няма представител на Инфо Нотари. Имат един голям клиент в града и това е съда, но нямат представителство.

Всъщност инфото съм го виждал само веднъж преди няколко години. Тогава в кантората дойде един софианец, който искаше еднократна услуга. И съвсем откровено, тогава много го ненавидях. За разлика от процедурата под ГНУ/Линукс (а вярвам и Мац), то тази под Windows изобщо не може да се нарече безболезнена.

Тъпата им инсталираща програма не поддържаше 10 (а и аз с 10 нямах почти никакъв опит) и много зор видях докато го подкарах с черни магии.

=*=

Сега има още нещо, което си мисля. Не знам дали въпросното BISS работи с всякакви модули. Би трябвало, ама кой ти знае. Понеже подписа ми е боришки, то аз си инсталирах тяхното програмче:

https://www.b-trust.bg/attachments/BtrustPrivateFile/36/docs/Linux.tar

В него се влиза, излиза от подписа, всичко си работи. Щото BISS нали няма нищо в него, само избор на език и между 11 и 12.

Не знам дали да не пробваш да я сложиш и да видиш дали тя ти вижда подписа.

Освен това си инсталирах и техния водач на устройството.

https://www.b-trust.bg/attachments/BtrustPrivateFile/96/docs/CCR7115v2-0-0-2Debian.zip

Може би тази стъпка при теб ще е излишна, а може дори да се сборичкат двете устройства. Поне в Windows (XP-7-10) така се случва. Ама де да знам. Може да пробваш.

=*=

Може би съвета, който дадох да подмениш библиотеките не е бил много добър. Цялото нещо е някакво страшно вуду и проблема е, че няма потребителска информация. Агенцията (или Борика беше, не помня) дава информация за разработчици, как да си направят същото, ама ние двамата с теб не сме програмисти.

Пробвах на машината с десетката и единствено се наложи да сложа горните, коренови сертификати. Имаше сложено някакво устройство (вероятно от инсталатора) и не съм слагал.

Всичко тръгна по вода.

Онова xdg-open горе дето писах май съм се объркал. Май ми го иска, за да сваля BISS, а не да стартира bissopen:start.

Е, поне при теб е тръгнало :) То на уин7 и при мен си върви..
Сложих хромиум (това под линукса)- хромиума изобщо не вижда КЕП-а, не съм му настройвал нищо, не разбрах откъде, за първи път го пускам тоя браузър и трябва да го разучавам.
От /etc/xdg/autostart на дистрибуцията махнах btrust_biss.desktop, което реално е статриращ скрипт с команда /usr/bin/btrust_biss - така сървиса не се стартира още с логване в системата. Но няма пречка да си го стартирам ръчно.
Сега съм на офисната нашина. Магея 8. PKCS11 библиотеката, която ползва файърфокса, за да "запали" инфонотарито, е /usr/lib64/libbit4ipki.so. Там има още една библиотека- libbit4p11.so.0 - тия двете ги инсталира инсталатора на инфонотарито. от /usr/share/btrust_biss/p11_libs махнах libcmP11.so, libcvP11.so libIDPrimePKCS11.so (тия са от дебианския пакет на BISS) и сложих там libbit4ipki.so и libbit4p11.so.0 (на инфонотари). Постигнах минимален напредък - сега като стартирам BISS ръчно, кликна "страница за подписване" и оттам ми зареди файърфокса и ме вкара в страницата им за подписване, вече ми иска пина на инфонотарито, демек BISS-a някак го "позна". Ама като му задам тестовото подписване, "Моля изчакайте.." и така мога да си чакам и цял ден- умира. Затварям прозореца с хикса, вади следните грешки:
 Грешка 3001:Грешка при подписване с BISS.
 Грешка 3003:Удостоверителните вериги на B-Trust не са открити в локалното хранилище.
(а руут сертификатите и четирите техни съм ги импортнал във файърфокса).
Та така. Не знам, дали ако някак накарам (а нямам идея как) BISS да позлва джавата на машината, а не тая в пакета му, няма да се оправят нещата.
Търговския регистър продължава да не бачка с моя BISS. Като гледам, само заради нещо ще си рестартвам под уина, като се наложи.
А това от твоя пост :
"Сега има още нещо, което си мисля. Не знам дали въпросното BISS работи с всякакви модули. Би трябвало, ама кой ти знае. Понеже подписа ми е боришки, то аз си инсталирах тяхното програмче:

https://www.b-trust.bg/attachments/BtrustPrivateFile/36/docs/Linux.tar

В него се влиза, излиза от подписа, всичко си работи. Щото BISS нали няма нищо в него, само избор на език и между 11 и 12.

Не знам дали да не пробваш да я сложиш и да видиш дали тя ти вижда подписа."

-ще го пробвам, да видя какво ще се случи. И да, техния драйвър за картата и четеца са излишни при мен, моите "палят" с тия на инфонотари.


Допълнение: И това инсталирах, имаше вътре 64-битов .рпм за OpenSuse. Пискаше за зависимости, които всъщност ги има при мен, ама явно в Сусе-то се казват по друг начин. Пакетът е scInterface-6.0.15.324-OpenSUSE13-x64.rpm. Накрая го изпрасках с --nodeps. И пак нищо, това чудо ще е за боришките подписи, предполагам.

Вдигам ръце, засега.

Всъщност е възможно и да не е счупено. И при мен много мудно работеше. Ако можеш остави го десетина минути в един прозорец, докато вършиш друго. Може би все пак работи. А, ако умре без да даде грешка, ще е лошо. Щото, ако умре, но даде грешка, ще имаме следа къде да ръчкаме.

Ако имаш път към Варна, с удоволствие ще те черпя, заради усилията. Благодарен съм и на другите колеги, които се включиха. Утре ще го пробвам и тоя последния вариант- да го оставя да си виси стартирано известно време и тогава да пробвам пак, че ме налегнаха други неща. И ще напиша резултата.

Аз малко си поиграх и с терминала, обаче като пусна през терминала /usr/bin/btrust_biss дропва терминала, т.е. не вади никакви грешки в него, освен една, която явно не пречи на програмката да работи:
[nik@localhost ~]$ /usr/bin/btrust_biss
/usr/bin/btrust_biss: line 4: return: can only `return' from a function or sourced script
[nik@localhost ~]$
Дропва терминала, сякаш съм го стартирал като
/usr/bin/btrust_biss&
и никакъв шанс да видиш какви са грешките, и има ли такива, при работата му.
Това го пробвах, да оставя да си виси там зареден, около половин час, после пак опити, нито тестовата страница на Бориката, нито Търговския регистър бачкат.
Иначе декстоп ентри-то му е с това съдържание:
[Desktop Entry]
Type=Application
Name=B-Trust BISS
Icon=btrust_biss
Exec=/usr/bin/btrust_biss
Terminal=false
X-Ubuntu-Gettext-Domain=btrust_biss

П.п. чак ми идва идеята да си сваля някакво лайв сиди/дивиди Убунту, да го заредя и да видя там като пробвам инсталацията, с .деб пакета от доставчика, ще тръгне ли тва чудо. Спира ме засега това, че трябва първо да инсталирам и настройвам КЕП-а на инфонотари и чак после бис-а.

Иначе си намерих и уики на инфонотари за Търговския регистър, последна редакция 27 април тази година.
http://wiki.infonotary.com/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%B7%D1%8A%D1%80%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80
Но на видеото нещо ми направи впечатление, утре ще го пробвам на офисната машина и ще пиша резултата.


Допълнение: В уики-то прочетох и това:
"Зареждане на PKCS#11 библиотеки

След успешна инсталация на локалната услуга за подписване е необходимо да посочите библиотеката за Вашата смарт карта."

go-fire, ти по-горе постна нещо подобно-
Цитат : "А после посочих устройството на BISS от /usr/share/btrust_biss/p11_libs/. Не помня, ама май си хареса libcvP11.so от трите."

А как точно му посочи на BISS-a коя PCKS11 да "види", че аз в неговото постно меню изобщо не намирам такава опция?

На Фирефоь го посочих. Точно под сертификатите са устройствата. Може да има повече от едно. Затова казах, че може би направих грешка, че ти казах да замениш биските с инфонотарските. Могат да съществуват паралелно.

То винаги мога да върна нещата в изходен вид- от  /usr/share/btrust_biss/p11_libs/ да махна инфонотарските и да върна там тия на BISS, нали си имам разархивиран .deb пакет и те си стоят там, никакъв проблем да я направя тая рокада, и ще я пробвам утре.
Ти .deb пакета на BISS предполагам, си го инсталирал в живата дебианска дистрибуция? Питам, понеже си помислих следното, сега разсъждавам на глас (на клавиатура всъщност)- ако ти си инсталирал, вероятно при теб в някоя от стъпките на инсталатора BISS е имало опция да посочиш кое PKCS11 да зарежда- а при мен на Магеята реално инсталация нямаше, аз просто копирах от разархивирания .deb в съответните папки на системата и затова (може би) BISS не вижда инфонотарито. А не намерих някакъв conf файл на тоя BISS- повечето програмки нали си правят нещо от сорта /home/user/.programka/programka.conf .. BISS-a няма при мен.


П.п. Разписах се, защото аз с това преместване на инфонотарските библиотеки имам известен прогрес- вече при теста BISS-a вижда инфонотарския сертификат и ми иска пин-а за инфонотарито, вкарвам го и го разпознава, ама пък при тестовите страници и на бориката, и на регистъра ми казва, че BISS не работи, "Няма намерени сертификати" и почнах да разсъждавам в нова посока- файърфокса вижда инфонотарито, и BISS също, а веригата е следната- инфонотари-файърфокс-BISS- сайта на Търговския регистър. И дали не се къса връзката не между BISS-a и инфонотарито, а между търговския регистър и BISS. Да, знам колко неграмотно звучи, не съм програмист.. :)

Единственото, което ми се появи е едно докуменче в домашния каталог кръстено SmartCardUtility-demo, в което има просто едно чисълце. Демо е потребителя (не случайно работя от жив диск, нямам твърд). А СЦУ е програмчето на техния подпис, същото като ОпенСЦ на инфонотарито. Направи ми впечатление, че при мен нещата тръгнаха едва когато в това програмче отключих подписа. Затова се почудих дали това програмче би разпознало твоя подпис и ако го разпознае, би следвало да тръгне и при теб. Затова и дадох връзка към него по-горе, макар на теория то да би послужило само на потребителите на би-тръст.

Забравих, че дебианския пакет има един каталог, в който се слагат неща, които да се направят преди и след слагане на нещото. В случая бяха празни. Сиреч не ми е искало и не е правило връзки с други неща по време на слагане. И няма зависимости. Защото иначе онова програмче другото ми искаше разни библиотеки. По-точно искаше libusb; libccid; libpcsclite1; pcscd, като libusb не съществува като пакет, но си тръгна без него. Но това за другото програмче. BISS е като черна кутия. Нищо не иска, нищо не казва, какво прави.

Сега се сетих, че BISS има регистър на събития. Предпоследното копченце май беше. При теб, какво пише там?

Аз го сложих програмчето, вярно, с --nodeps, но си ги имах зависимостите в дистрибуцията. Но не вижда инфонотарито. Вероятно защото подписа не е на Борика. То инфонотарито си има собствено такова програмче и си работи. Ще се мъча още, и ще ползвам уина за т. регистър.

П.п. лог-файла на BISS ще го постна утре, че не съм на офисната машина.

И понеже с този проблем занимавам и аудиторията, и себе си, затова си мислих да сваля някакво живо убунту и да опитам инсталацията стъпка по стъпка, първо моя инфонотари, после и BISS-a и да пробвам търговския регистър пак. Защото с Бориката си писах едни дълги писма, относно това, няма ли да пуснат и .рпм пакет. По имейл. Връщаха ми едни уверения, че проблемът ще бъде решен.Даже някакви регистрационни номера слагаха, задача еди си кой номер.. на Инглиш. А не качиха .рпм пакет. Вероятно им е през оная работа за линуксите, още-повече, когато КЕП-а не е техен. Но ако не сработи и на убунту?

П.п. Как беше в дебианските, apt-get install пакета ?

GeSHi (Bash):
#dpkg -i btrustbiss.deb

Вероятно тъп въпрос, но доколкото разглеждах сайта на убунту, останах с впечатление, че нямат такова нещо като лайв дистрибуция, а се прави така- сваляш си там текущата версия, слагаш я на юесби, дивиди, каквото ти е кеф, а при зареждането ти дава опция да я тестваш (т.е. жива) и да я инсталираш?

Да, имат нов инсталатор писан на нещо подобно на Реакт. Първата стъпка е да ти е живо или да инсталираш. Ама май там на Борика пишеше, че искат 18, а не 21. То Бъстър (Дебиан 10) пак отговаря на нещо такова.

Разбрах, благодаря :) Дърпам в момента 20.04.2.0-амд64, ще го изпраскам на юесби и утре почват експериментите.
П.п. за Реакт ОС (ако това имаш предвид) бях чел само вицове :)

React OS е много сериозен проект за отворен Windows. Обаче едно българче: Цветан Поща, го направи за посмешище. А освен това винцето го прави донякъде излишен.

В случая Реакт е една библиотека (библиотещиче колкото библиотеката на Конгреса) на Spybook за ГПИ на js. Има няколко сериозни провала в концепцията ѝ, но е свръх-известна. Всъщност нещото на каноничните е писано на Дарт. Това е js с типове от Гългъл. Обаче него М$ го издуха със своя Тайп. И сега му търсят всевъзможни приложения. Нещо като езика Vala, дето е много готин, ама всички си искат C♯.

П.п. вероятно бая ще псувам, като ми изкара зависимости още на инфонотари и ще се чудя как се разрешават, с това убунту. Дебианските са ми мъгла. Навремето 2004-2005, като реших да пробвам линукс, почнах с федора. После един колега от тоя форум, ме насочи към мандрива. Много ми помогна и харесах дистрибуцията, после пък тя се разрои и разклони, ама имах основата от мандривата и сега съм на магея. И на нея ще си остана, но за експеримента ще се сбия с лайв убунту.
И се сещам за един пост в този форум, пак отпреди 15-ина години някъде, ще го предам по спомен- имаше въпрос от типа "Коя е най-добрата линукс дистрибуция" и отговорът беше "Най-добрата линукс дистрибуция е тази, която най-много твои приятели имат на компютрите си, и са склонни да ти помагат"  ;D

Точно за тоя tsvetanmail  бях чел какви ли не вицове и бъзикни, във връзка с Реакт ОС, в нета.

Има едно програмче gdebi, което ги разрешава автоматично. Ползва се вместо dpkg, има и графична версия. Другия вариант е да подадеш на dpkg параметъра --force-all и после да пуснеш apt-get -f install. Пак ще стане.


п.п. На Цецо от Шумен, ЛЗБ му беше от основните обиталища. Но всички го знаеха. По онова време българската общност не беше особено голяма. Всички се знаехме предимно от мирката.

След vslive, най-много ползвах Mandrake 7,1 (някъде две хилядна, две и първа, може би втора), после минах на Knoppix 3,1 (3,2; 3,3; 3,4), че беше по-достъпно за българи. Имаше някакви липси в мандрейка, ама не помня. Мандрейк беше и спонсор на любимата ми игра (Frozen Bubble) и любимия ми прозоръчен управител (Enlightenment DR 15, все още го има в SF).

Лашкай с gdebi и ще си свали зависимостите.

Сложих убунту-то на флашка, буутва си, тест-функцията си е точно лайв. Хареса ми, че е бързо, и то на стария ми лаптоп. Не ми хареса, че интерфейса му ми заприлича на андроидски таблет, но това са дребни неща. Т.е. всичко е готово утре за теста, предполагам, следобеда ще е, че преди обед за утре си имам ангажименти. Интересно ми е, аджеба, това чудо BISS ще тръгне ли нормално на дистрибуцията, за която са направили пакета.
Мандривата ми харесваше на мен. С една стара версия на мандрива и с icewm бях подкарал един дърт лаптоп от 1998. Имаше нет, имаше уеб, работеше. Малко се разочаровах, когато мандривата се нарои- излезе магея, опенмандрива, роса и още някакви. Опенмандривата за мен беше разочарование- много тежка, да не говорим, че прилича на уин 10. Магеята и росата ги харесах, ама си останах на магеята, най-близка е до мандрива. От дебианските като лайв сиди съм ползвал минт, ама то много тежко това чудо.

п.п. доколкото разбирам, su -l root, после gdebi -i bitrustbiss.deb?

Не помня дали съм ползвал gdebi и подобни повече от веднъж, ама май дори -i не трябваше.

Това „таблетското“ е от Гном. Той още в трета версия беше Андроид преди да има Андроид. Още тогава Ред Хат бяха сложили пари да стане това, защото се чакаше това да е новия хит.

Мандрива стана след като Мандейк купи бразилската Конектива. Ама тук врътката е, че Франция си е комунистическа държава. И плащаше. После като всичко непазарно фалира и се намесиха руските борчаги. Те от комплекс за малоценност изкупуват разни английски и френски неща, които са безнадежни. Един от „лейтенантите“ на Путев си взе тъп отбор от преградията на Лондон, за който на никого не му пука и наля някакви луди милиарди вътре. Даже взе „Специалния“ за треньор.

Мандривата за мен си беше хубава дистрибуция. Като юзър го пиша. Да, бях чел назад в годините, че била каръшик от мандрейк и конектива. На мен ми вършеше прекрасна работа, дори още си пазя едно лайв сиди, което даже и работи. И я бях понаучил тая дистрибуция. Магеята е най-близкото до нея. На мандривата бях на Гноме, май беше версия 2, нямах идея, че се е променило до таблетен вид. На стария лаптоп съм с LXDE, на офисната машина бях доскоро с Plasma, което, доколкото прочетох, е ъпдейт на КДЕ,но и там сложих LXDE, покрива ми изискванията и е много по-леко от плазмата.

Не ме разбирай неправилно. Аз съм луд фен на Мандрейк, защото Драк Конф е всичко, което Яст не е. Просто се развиха така нещата, че минах на Дебиан. Ама, ако това изобщо е коректив, към днешна дата съм hater на тия дебили. Затова предпочитам Devuan и дори си го ползвам по три до шест месеца, колкото ми издържи твърдия диск или подложката за dvd.

Yast не беше ли в Зюс? А иначе за #drakconf .. много ме кефи това нещо, в един инструмент всичко. В магеята го запазиха, и в опенмандривата, ама опенмандривата е супер тежко нещо и не ме кефи. В росата има urpmi, но няма drakconf. Затова се преориентирах към магеята, като се нароиха дериватите на мандрива, а тя самата умря.
Иначе всеки има правото да си ползва каквато дистрибуция го кефи, аз съм далече от мисълта да давам акъл за това  [_]3

Yet another system tool e на SuSE. Голямото му предимство е, че настройва абсолютно всичко. Но големия недостатък е, че не можеш да настройваш без него. Той презаписва всичко и не чете нищо.

Правилно съм запомнил значи, че това нещо Yast беше в Зюс (Suse). А в мандривата.. освен графичното drakconf, имаше и други, като омажеш нещата - XFdrake, rpmdrake, harddrake и още няколко --drake. В магеята си ги запазиха и аз съм си свикнал с тях. Юзър-френдли дистрибуция :)

Тук аз не съм разбрал, защото SuSE се чете на немски — Сус.

На мен един австриец ми го прочете като "Зюс". Ама не австриец от гастарбайтерите. Виенчанин. Като била първата буква от думата S, се четяла като нашето "З", също като S-klasse при мерцедесите- S-klasse било Sonderklasse, специален клас, и се четяло Зондерклас. Както и да е, а ти защо мина на линукс, така и така лафим?

Много пъти съм разказвал тая история и си мисля, че прекалено много досаждам с незначителната си личност. Между първия си лаптоп (Е600) и първия си настолен компютър (П2 на 400 или 350 не помня точно) след правците, бях на 98 се, ме и хп един до два съпъ-та общо. През '98 в „Паралели“ (Издание на БТА) бях научил за Линус (след '95 Computer world) за Линус Торвалдс. И имаше снимка с Калдера. После тя стана „онова нещо“. Та още тогава вМного пъти съм разказвал тая история и си мисля, че прекалено много досаждам с незначителната си личност. Между първия си лаптоп (Е600) и първия си настолен компютър (П2 на 400 или 350 не помня точно) след правците бях на 98 се, ме и хп един до два съпъ-та общо. През '98 в „Паралели“ (Издание на БТА) бях научил за Линус (след '95 Computer world) за Линус Торвалдс. И имаше снимка с Калдера. После тя стана „онова нещо“. Та още тогава в академичната мрежа и Яху се зарових.

Та ползвах черупки основани на NeXT дето и днес са недостижими. И в някакъв момент (около 2003-та) си викам — защо все повече седя в тая ОС, за да оправям проблемите на оная, като мога да си карам на нея. И така стана.
 
Междувременно се запознах с идеите на Столман, като към онзи момент (бях на 20+ години) дори се припознавах в тях. Исках като Ивет Горанова да се млатя за тях. И така останах. Не знаех, че да се бориш с вируси и ОС е безобразие. Не промених света, но промених себе си и това  вече беше победа.

Та ползвах черупки основани на NeXT дето и днес са недостижими. И в някакъв момент (около 2003-та) си викам — защо все повече седя в тая ОС, за да правям проблемите на оная, като мога да си карам на нея. И така стана.
 
Междувременно се запознах с идеите на Столман, като към онзи момент (бях на 20+ години) дори се припознавах в тях. Исках като Ивет Горанова да се млатя за тях. И така останах. Не знаех, че да се бориш с вируси и ОС е безобразие. Не промених света, но промених себе си и това  вече беше победа.

А в мандривата.. освен графичното drakconf, имаше и други, като омажеш нещата - XFdrake, rpmdrake, harddrake и още няколко --drake. В магеята си ги запазиха и аз съм си свикнал с тях. Юзър-френдли дистрибуция :)

Ей заради тези инструменти се влюбих в Мандрейка на времето. КДЕ-то хвърчеше, резолюциите на екрана бяха на 6, дори дайълъп модема конфигурираше. Щото преди това бях на РедХат 6 и като омажех нещо го оправях с преинсталация по ламерски.
После взеха да излизат едни Федора, Федора кор едни шарени и РПМ пакетния менаджер почна да ме нерви като не можеше да се оправи със зависимостите.
Като излезеше нов Мандрейк - се инсталираше всичко отначало и това не ме кефеше.

Един ден обаче открих Дебиан с безкрайните му хранилища, а като намерих Тестинга и СИД за десктоп и вече нищо друго не ме вълнуваше (сървъра ми също мина на Дебиан). Минаването към нови версии е като на игра.
По онова време Дебиан беше единствената сървърна ОС дето можеш да обновиш ssh демона отдалечено докъто си в сесия- ред хатаджиите трябваше да ходят в колокейшъна от време ма време когато ссх дойде време за ъпдейт. Дори до ден днешен имат проблеми с обновяване към нова версия на ОС и препоръчват пресен инстал (няма такъв филм при Дебиан).

В Кауфланд има мастика на прѝмоция на онзи дето го уважават в затвора, та снощи пих с айрян и салата от зеле. Затова разказа ми е малко объркан и неясен.

Между другото, какво значи „каръшик“ на варненски? Нещо като смесица?

Тук най-голямата ни диаспора е точно от Варна. Като се почне от Back to life и се мине през една сюрия народ. Но в момента имаме само двама без теб, което си е пак мнозинство, защото например само 4096 ни е софиянец. Ачката, най-редовния потребител, макар да не пише най-често, но го има в темата, ни е нещо талисман. Щото това тук сме дърти кримки.

А за Зюс сега научавам. Не съм учил немски, жена ми е учила, трябва да я питам. Но явно и мен пишман „немци“ са ми го казали грешно. Аз си го чета Сусе, Сузи (разпространено, женско име) и подобни. И наистина вярвах, че Сус е вярното.

Та за историята. Computer world беше вестник. Разпространяваше се с дискети тип 3,5 in. В него действително пишеше за Linux, но не се обясняваше, какво е това и изобщо не помнех. Имаше нещо от сорта — а бе има го на дискетата, вижте там. И дали толкова имаше. Е, добре де, ама тогавашния ми правец беше 5,25 in и нямаше как да видя. И следователно въобще не помнех и щях в последствие да се върна на това.

1998-ма год. за мен е много важна. Тогава записах студент първи курс. Преди това света беше малък, много малък. Представи си свят, в който има само DOS, предимно ДОС 16 (българско копие на M$ DOS 3) и целия софтуер се предава като масонско знание — от ръка на ръка. А примерно познаваш до пет човека (оптимистично) с някакъв достъп до компютри и примерно ти си един от двамата собственици, за което си събирал пари половин година и си ходил до гр. Правец.

Обаче ставам студент и изведнъж света се разшири. В една и съща година видях сефте Интернет (във Видин ще се появи след три години), Windows 3,11 for Workgroups (95 по залите, но скоро станал 98 без SE) и Линукс. Сега трябва да кажа, че от малкото налична информация, аз знаех за митичното нещо Unix. И изведнъж попаднал на шарено място с много народ от всякъде се заех да си търся Юникс.

А междувременно лятото на същата година беше излязъл специален брой на „Парлели“, където се обясняваше, какво е това паяжината (web) и се даваха десетки, безценни адреси. Например най-ценния беше bulgaria.com, който даваше и безплатна поща. Той беше дело на българи в Америка.

Та въоражен с Интернет вече можех да си намеря това безценно чудо — Юникс. Естествено към онзи момент не съм чел излиянията на Питър Норвиг за „момчетата от Манхатън“ (демек Bell labs).

Но работата не е лесна. Аз съм собственик на „шестнайска“ (80286), на което туко що изнамерения Линукс не върви. Имам достъп до 80386, където пък графиката не тръгва. Живи дискове още няма. Първия ще е на Клаус Кнопер някъде две години по-късно със спонсорството на Tag и построен върху жива дискета. Това Tag е огромен, немски панаир, дето има и техника. Предполагам още съществува.

Та беше голямо ходене по мъките. Още повече, че информация за Линукс почти няма, linux-bulgaria издаде нещо като учебник с най-най-най-основното. Когато обаче успях да се сдобия с Пентиум 2, вече нещата си станаха както трябва. Да кажа, че мрежовата връзка включително на Пентиум 3 е нещо много тежко и се ползва рядко. Самия Интернет идва комитируемо (по телефонна жица и се плаща на минута, а имаш и дуплекс съседа от третия етаж). Все още информацията е предимно аналогова — вестници, списания, книги.

Това Windows 98 SE беше голяма мърша. Може би трябва да кажа, че 95 беше голяма революция и не случайно взеха дял нещо като 99%. Но при 98 и Me, вече беше познатото, старо нещо. И седя си аз предимно в Кнопикс, работя си на Опен Офис, гледам си филми с mplayer и като не ме домързи оправям проблема на уиндоуса и продължавам. Джет спомена КДЕ 3. Ами той беше всичко дето Windows не беше. Беше по-добрия във всяко отношение. За разлика от Гном 2, който беше тежък, странен и смотан. А КДЕ 2 на Мандрейка преди това пък беше най-якото нещо създавано някога, но доста конкурирано от Гном 1, на който единствено му липсваха добри приложения. Трябва да кажа, че на Гном 2 приложенията бяха жестоки. Например нямаше такъв редактор като Gedit. Луда работа. Е тогава все още съм тъпо диване и такива неща като vim и emacs ми идват твърде сложни, макар малко да ползвах XEmacs.

А и нали, английския. Нищо не знам, мъка. Понаучих английски от зор. Тогава ми се струваше екстремно трудно. Като нямаш система на учене, то като марсиански.

Така полека добутваме годините до седма. Междувременно съм позавършил, минал казарма, направил деца, почнал работа, поалкохолизирал съм се, даже съм си купил пентиум тройка на Дел на нещо като 600 МХц ли, какво беше. Дуроните бяха по-яки, ама трябваше ново, нямаше на втора ръка внесен боклук изхвърлен на запад.

И седя си аз на петнадесети септември правя нещо безсмислено на XP SP2 и си викам защо не обърна на Дебиан тройката да погледна нещо. Или май вече беше петица. Петица беше. Никога вече не се върнах на това прокажено нещо.

Между другото, какво значи „каръшик“ на варненски? Нещо като смесица?

А за Зюс сега научавам. Не съм учил немски, жена ми е учила, трябва да я питам. Но явно и мен пишман „немци“ са ми го казали грешно. Аз си го чета Сусе, Сузи (разпространено, женско име) и подобни. И наистина вярвах, че Сус е вярното.

"КаръшИк" е турска дума и означава "пъстро", има доста турски думи в нашия диалект, варненския. Но се употребява в смисъл "смесено". Иначе немски и аз не знам, австриеца така ми каза.
Първия ми личен комп беше 486 DX 33 МХз, с едно "Турбо" ставаше 40 МХз, а го бях овърклокнал с едни джъмпери на дъното до 66 МХз- самолет :)
С линукса вече не помня как започнах, май четох за тая ОС в една книга. Първата дистрибуция беше Федора, Кор 3, или Кор 4. 2003-2004 година някъде. Беше на цели 4 сиди-та. От уиндоусите бях ползвал 3.11, 95, 98, Ме, ХР. И ДОС. Като сложих Федората, бях на ХР. Машината май беше някакво АМД, мисля, Дюрон. Оправих се с дуал буут-а, ползвах си ХР-то, като се сетя за Федората- минавах на нея и разучавах, човърках, четях разни рийдми-та из нета. Минаха няколко месеца, уина сдаде багажа, естествено- вируси, BSOD, той се скапваше редовно. Мъка беше да възстановя буутлоудъра (GRUB) на Федората, след преинстал на уина. И по някое време ми направи впечатление, че незнам си коя преинсталация на уина, пък Федората си бачка, няма саморестарти, няма блокирвания, вируси също.. после открих, че имало и такова чудо FreeBSD. Сложих го и него (голям зор с тия слайсове, а каква мъка беше да направя на една машина ХР, Федора и ФрийБСД.. последното го махнах след няколко месеца- хич не е юзър-френдли, инсталваше се с някакви минимални нещица и градиш едно по едно всичко, което ти трябва- не ме накефи. Междувременно открих и тоя форум тука, случайно и понаучих доста неща. Махнах Федората, пробвах Сусето- много тежко нещо беше, в сравнение с Федора. Пробвах Слакуер- много го хвалеха една групчика юзъри- махнах го по същата причина, поради която и БСД, да не говорим пък, че хич не съм фен на безкрайни прекомпилирания от сорс. Някакъв Дебиан също пробвах, не помня кой, там се опетлах с apt-get install, някакво apt-build също, и настройки на миръри. Накрая един колега оттука ми посочи Мандрива. И там останах. Вървеше леко, имаше инструмент да конфигурираш мирърите, urpmi си разрешаваше зависимостите, идва пълна система с всичко, което ми трябваше- браузър, графика, мултимедия, офис, подкарах си ICQ. И работеше. В един момент се оказа, че това чудо работи с години, без преинсталации (за разлика от уина) и накрая уина ми остана само за някоя и друга игра, и то такава, която не тръгваше с виното. После дори популяризирах Мандривата- понеже ми беше писнало през няколко месеца да преинсталирам уиндоусите на майка ми, брат ми и други роднини (които разчитаха на мен за поддръжката на комповете си), а всички те НЕ играеха на игри- им сложих мандривата, настрох им я и спокойствие- вече няма обаждания през няколко месеца "Ела виж компютъра, че не работи".
 И досега така. У дома има уин седмица единствено на детската стационарка- заради игрите, естествено. Всички лаптопи са с Магея. Уин седмица държа на офисната машина единствено заради тия простотии с електронния подпис и други нещица, които са ми необходими в работата ми- засега поне няма отърваване, тъй като у нас цялата държавна администрация е майкрософтска и всичко се прави за тяхната платформа.

П.п.  Имаше един период около 2 години, когато работих в София. Там ми бяха дали за служебен компютър една стара щайга, Пентиум някакъв, май двойка беше, с уин- мъка беше. Сложих му Мандривата и вършеше работа. Всички колеги ми гледаха компа като голям камък :)

Значи доста сходен път сме имали. Открили сме, че самата ОС е много по-добра за потребителски нужди. Примерно днес не мога да се сетя защо ми е отнело четири години да се откажа от Windows. Може би, че все пак компютрите не бяха първия ми приоритет в живота тогава. Занимавах се с много други неща. Но щом живота ми стана работа ⇒ вкъщи и веднага го разкарах.

И в момента като седна на машина с Windows се чувствам сякаш съм с една ръка. Чудя се как изобщо е възможно хората да работят с това скопено нещо. Много е неудобно и нефункционално. А пък колко е мудно, нямам думи. Тая ОС е мислена с идеята да те превърне във философ-стоик.

Но си напълно прав държавата и частните компании са здраво обвързани с М$. На практика ако не си сам работодател (или свободна професия като в твоя случай), няма начин да избягаш от М$. Единствено може би част от програмистите (по-малката част) имат някакъв избор. Ама то вече дори веба го пишат на шарп, та и там много-много бягане няма. Добре, че жабата е още жива и Пхп (Питон, Руби) още мърда. Ама всички тези са заплашени и ще бъдат изринати в съвсем скоро време. Всичко става Typescript и C# все езици на М$.

Още много години ще свети ярко звездата на М$ и няма да има отърваване от тях.

п.п. Вероятно Кибер коп ти е препоръчал Магея. Той нещо ни се цупи, че най-малко говорим за ГНУ/Линукс в тоя форум. Затова повече виси в Калдата. Рядко наминава вече.

Но си напълно прав държавата и частните компании са здраво обвързани с М$. На практика ако не си сам работодател (или свободна професия като в твоя случай), няма начин да избягаш от М$.

п.п. Вероятно Кибер коп ти е препоръчал Магея. Той нещо ни се цупи, че най-малко говорим за ГНУ/Линукс в тоя форум. Затова повече виси в Калдата. Рядко наминава вече.

И сега нямам бягане, въпреки свободната професия. Даже в момента съм на седмицата. Трябва да извадя едно удостоверение за данъчна оценка от общината. Имат ел-услуга. Да, ама.. системата за сигурно връчване ДАЕУ работи само с Адобе. Заявлението, което попълваш и подаваш, го теглиш от тях и като гледам, е пълно със скриптчета, които само Адобе чете. .пдф е. Никъв шанс да го попълниш правилно и да го подпишеш с LIbreoffice Draw. Либрата "не вижда" скриптчетата- като го подписваш под уина, накрая генерира в .пдф-а един уникален номер, с който ти завеждат заявлението. А при подпис и с либрата, и с друг софтуер за подписване под линукс, НЕ ГЕНЕРИРА такъв номер и съответно нищо не си подал. Явно самата .пдф форма е направена така, че само Адобе да "й разбира" скриптовете, или каквото там са нахакали вътре. Та ето тука, няма как да избягам от уина, колкотo и да ми се ще.

Мандривата ми я препоръча колега оттук, пишеше под име PhobosK. Използвам възможността да му благодаря, макар че отдавна не влиза май, много време му загубих, да ми обяснява. Сигурно минаха 15 години оттогава.

П.п. Мислех днес да се позанимавам с BISS-a и живото Убунту, но го отлагам за неопределено време. След неприятното познание, което получих и от ДАЕУ, днес изгубих желанието да си играя с BISS. И да тръгне под линукс някак си BISS, полза никаква, това Адобе в ДАЕУ вече никакъв шанс да го преборя и като гледам, уина ща не ща, ще ми стои на работната машина.

А това има ли пробна версия като агенцията?

Иначе тъпата статистика беше така. Значи всеки който изкарва някакъв лев различен от заплата, всяка година до края на април или май (според това точно как му е юридическата форма) трябва да подава в НСИ една сложна история дето дори на икономистите ни е сложна. И това чудо невиждано от тринадесета до двадесета се подаваше по същия начин. Преди това от шеста някъде беше на електронна таблица, а още по-преди (в комунизма още) беше на хартия.

Та това го деляше един Димитър Димитров и така зверски се ругаехме двамата повече от петилетка, че леле-мале. Тая година го махна и си остана обикновен html+css+js. Та сега сме си добрички и даже си хвърляме по някой комплимент един на друг.

Та такива работи.

Иначе js в pdf Adobe reader (бивш Акробат) е единствената програма на планетата, която го поддържа. Като цяло това е отречена технология още при появата ѝ. Това е огромен проблем и уж самите Адобе преди години още обещаваха да и сложат секира. Преди това бяха успели да излъжат само англичаните да го сложат в администрацията си. И уж вече трябваше да е мъртво. То реално Хром никога не е приемал тази технология, а Мозила я изхвърли преди две години ли, колко там, преди „квантовия“ двигател. Само един IE дето я поддържа още по съвместителство, че и самия него пенсионираха.

Ами аз поне не намерих пробна версия. Но никакъв проблем, ако искаш да поразгледаш, да ти изтегля една такава празна .pdf форма и да ти я пратя, не видях да има ограничения. Заявлението е .пдф, теглиш го на компа си, попълваш, подписваш и като го подпишеш, в самото него си генерира един номер. И после го ъплоудваш обратно към ДАЕУ, подписано, попълнено, а тоя номер ти го присвояват като регистрационен. Да, ама само с Адобе го генерира. И при мен нито Либрата, нито Фоксит под линукс "видяха" формите за попълване. Видя ги само Адобе под уина. Затова си мисля, че са нахакали някакви скриптове, дето само Адобе ги чете. Много съм далеко от програмирането и това са само моите предположения :)

Е не го ли подписахте вече тоя .PDF ?

Ачо, отдавна го подписах и входирах в системата, ама под уиндоус :) Не става с линукса.

Еми като е трудна работа, няма пък да се тровиш с един кирлив подпис.

Ами аз поне не намерих пробна версия. Но никакъв проблем, ако искаш да поразгледаш, да ти изтегля една такава празна .pdf форма и да ти я пратя, не видях да има ограничения. Заявлението е .пдф, теглиш го на компа си, попълваш, подписваш и като го подпишеш, в самото него си генерира един номер. И после го ъплоудваш обратно към ДАЕУ, подписано, попълнено, а тоя номер ти го присвояват като регистрационен. Да, ама само с Адобе го генерира. И при мен нито Либрата, нито Фоксит под линукс "видяха" формите за попълване. Видя ги само Адобе под уина. Затова си мисля, че са нахакали някакви скриптове, дето само Адобе ги чете. Много съм далеко от програмирането и това са само моите предположения :)

Добре де не може ли да си инсталирате линуксата версия на Адобе reader. Аз поне едно време много отдавна имах такава.

В момента адобе не предлагат линукски версии но пише, че The latest native Linux version is 9.5.5 dated from 26/04/2013

Тази от 2013 няма ли да стане?
ftp://ftp.adobe.com/pub/adobe/reader/unix/9.x/9.5.5/enu/



https://www.if-not-true-then-false.com/2010/install-adobe-acrobat-pdf-reader-on-fedora-centos-red-hat-rhel/

install adobe reader linux ($2)

В началото на темата тръгнахме на този вариант, но в последствие установихме, че зависимостите искани от реадера са много стари. Поради тази причина, аз по-скоро бих я сложил в затвор, та да не си омазвам системата.

Но си прав, че само това е панаценята. Щото просто няма друга програма на планетата, която да поддържа js в pdf.

Но си прав, че само това е панаценята. Щото просто няма друга програма на планетата, която да поддържа js в pdf.

Може и да има някоя.... тука един пише че имало такава: Qoppa  PDF Studio Viewer https://softwarerecs.stackexchange.com/questions/48183/linux-pdf-reader-that-supports-forms-with-formulas

за тази безплатната версия пише че подържа JS, можела да попълва форми ($2) и  Render Digital Signatures  ???

https://www.qoppa.com/pdfstudioviewer/
има и инсталатор за линукс *.sh но не се престраших да я пробвам.

Не съм сигурен дали и преди не съм попадал на това. Как да е. Само версия pro е способна да подписва документи, а тя струва цифром и словом сто и тридесет гущера. Някъде още в първото мнение по темата се искаше по възможност безплатно решение.

Как да каже на жена си и децата — ей мила, ще отупам тук една минимална пенсия, оти не ми се презапуска компа на другата ОС.

Мда.... само на PRO-то пише Digitally Sign PDFs

Аз дори пробвах да подкарам текуща версия на Адобе-то с Wine и естествено, крашва.

Е добре де, що да не попълни само формата с безплатната версия пък да си го подпише с каквото си иска, нали вече оправихме само подписването със и без картинка даже...

Сетих се за това и дори го опитах. Но в .pdf заявлението, изглежда има и такъв скрипт, който следи с какво подписваш. Иска си подписване точно с Адобе- в самия .пдф има "бутонче" за подписване и прозорче, където да излезе щампата. А под щампата- друго прозорче, в което ти генерира уникален номер, след като подпишеш, който номер ти присвояват на заявлението. Е, подписвах с какво ли не, само с Адобе и то само като кликнеш бутончето за подписване вътре в .пдф-а, ти генерира този номер. Без този номер, платформата не приема заявлението.

jsignpdf го свалих и стартирах, но не можах да го накарам да "види" моя КЕП. Но като му гледам менютата, тази програмка само слага щампа, а това го правя и с либрата.

Опитах се да намеря адобето като appimage, но го няма. За сметка на това (винкси) го има за Снап:

https://snapcraft.io/install/acrordrdc/fedora

Инструкцията е за Федора, защото няма инструкция за Магея, но поради близостта, би трябвало да е същото. Че ще работи, ще работи. Въпроса е дали ще вижда подписа. Ще трябва да му се подадат dll-те, ако изобщо захапе.

---

Открих още една комерческа програма:

https://code-industry.net/free-pdf-editor/

В безплатния вариант има формуляри с js. Платената е не много скъпа – 35 зелени, но в нея не видях нещо „полезно за нашия случай“. Там говорим по-скоро за редакция на PDF. Проблема е, че се споменава за цифрово подписване, но само се споменава, без да се поясни какво и в коя версия.

Дали само може да показва, че нещо е подписано или подписва, ей това не ми стана ясно.

А да и другото неудобство. Има пакети само за Убунту. 10,5 МБ е пакета, но в момента съм далеч от всякакви линукси. Освен да пробвам на виртуална машина.

=*=

От сряда до края на следващата седмица ще съм с много ограничено участие във форума.

доп.
===

Не съм огледал добре. Отдолу има една табличка и си го пише в прав текст. Подписване може само с регистрираната версия. Но пък имаш 30 дни пробен период и може поне да провериш дали изобщо работи (би трябвало). Седемдесет леви малко ли са или много за теб, знаеш сам, не ние. Примерно за мен е почти непосилна сума, макар отскоро да работя отново. Но някак автомагически и разходите ми се вдигнаха с порядъци, без да разбера, как стана.

Благодаря ти, ще пробвам вариантите.. Щом  бачка на федора, би трябвало да сработи и на магеята, те са си сходни, а и аз съм инсталирал преди федорски пакети на магеята, вървяха, като им разреша зяависимостите.
Да, ако тръгне, ще трябва да му покажа пътеката към PCKS11 .dll- то, но това не е проблем, ако запали, ще ги прехвърля от уина, направо цялата му инсталационна папка мога да копирам и да я сложа в Wine.

Допълнение: Няма магейски пакет на snapd, но свалих федорския. За федора 34 версията, офисната ми магея е 8, последната. Доколкото прочетох, това Снап е нещо като хранилище за пакети, които не са за линукс, но се подкарват под линукс. Сложих и Gnome, прочетох в един сайт, че тоя снап работел с ГТК и препоръчват да имаш гноме. Да видим дали ще успея да му оправя зависимостите, на тоя снап. Ще пиша, като има развитие.

Въпреки отчаянието си, продължих да търся. Попаднах на ето тази статия:

https://www.linux.com/news/3-alternatives-adobe-pdf-reader-linux/

Тя е написана от човек, който има подобни проблеми. И за съжаление завършва със заключението, че: Solution is Still Needed.

Но пък и леко ме обнадежди. Оказва се гномския Евинс имал частична поддръжка на js и XFA Forms, точно нещата дето ни трябват. За съжаление не се отбелязва поддържа ли подписване.

Поддръжка на js имал и PDF.js (приставката на Мозила, от която се отказаха), но пък той със сигурност няма подписване. А и вече е пратен в историята.

Също така PDF.js не поддържа и XFA forms. Ако отворим примерен такъв:

https://speedtesting.herokuapp.com/pdfxfa/XFA-PDF-Sample.pdf

Ще получим грозен жълт надпис под адресното поле. Излишно е да казвам, че преглеждачката на Хром е ефективно Фоксит и съответно също не ги поддържа.

=*=

Въпросите в Stack Exchange неизменно ни прехвърлят към PDF Studio Viewer на Qoppa и Master PDF Editor. Между другото в една такава тема:

https://unix.stackexchange.com/questions/265845/pdf-reader-that-supports-xfa-forms-while-adobe-reader-for-linux-is-not-supporte

Се казва, че Мастера работи безотказно на Магея 5. Ама ти май беше с шест?

=*=

И както се въртя в кръг, изведнъж попадам на:

https://www.xodo.com/

Той обещава безплатно всичко, което ни трябва. Само, че ми направи впечатление, че няма настолна версия. Има го за Андроид и го има като добавка на Хром:

https://chrome.google.com/webstore/detail/xodo-pdf-viewer-editor/okimpmfnmbjbaciaeaikdiecpobfomfh?hl=en

Затова почвам силно да подозирам, че това е SaaS макар не видях да пише нещо за облаци. Но пък го има като услуга на линия:

https://www.xodo.com/app/#/

Лично според мен тези услуги са компромис. Иначе под категорията online pdf editor намерих десетки предложения, които обещават трите неща, които са ни необходими. Някои от тези услуги се оказаха изключително популярни.

На мен донякъде ми вдъхнаха доверие:

https://www.sodapdf.com/pdf-editor/

и

https://www.pdffiller.com/

Като втория отново го има за Андроид (да де, ама Андроид не ни върши работа, не поддържа подписи). Но пък на главната им страница има екранни сникни точно как попъват формуляри и подписват фактури.

Но, както казах, решенията са десетки, ако не стотици. Обаче продължава да стои въпроса човек съгласен ли е данните му да се разкарват из мрежата. Моя отговор го знаете, няма да го натрапвам.


=*=

Ех, защо не си останахме само с подписването. На SF се оказа, че хич да не е, е пълно с разнобразни програмчета за целта, като:

http://portablesigner.sourceforge.net/
http://opensignature.sourceforge.net/english.php
http://opensignature.sourceforge.net/OpenSignPDFApplet.php

Последното е във вид на услуга, а последните две са на един автор и обща, кодова база.

=*=

Та толкова, до нищо по-добро не можах да стигна. Но всъщност стигнах по-далеч. До днес не знаех, че в Гном (Евинс) и КДЕ (Окулар) мислят по въпроса с поддръжката на тези неща. Защото в нашия свят на тях винаги се е гледало като на вредни и излишни. Винаги когато се е повдигала темата, тя е била затваряна с думите — това не бива да съществува, отказваме.

Подкарах тоя снап, с федорските пакети, а зависимостите си ги имаше в мирърите на магеята и ги качих оттам. Качих и акробата оттам- от снап. Няма конфликт между федорския снап и магейската система.
[nik@localhost ~]$ snap --version
snap    2.45.3.1-1.fc33
snapd   2.45.3.1-1.fc33
series  16
mageia  8
kernel  5.10.16-desktop-1.mga8
[nik@localhost ~]$ snap list
Name                    Version                     Rev    Tracking       Publisher   Notes
acrordrdc               2020.013.20064              28     latest/stable  mmtrt       -
core18                  20210722                    2128   latest/stable  canonical✓  base
gnome-3-28-1804         3.28.0-19-g98f9e67.98f9e67  161    latest/stable  canonical✓  -
gtk-common-themes       0.1-52-gb92ac40             1515   latest/stable  canonical✓  -
snapd                   2.51.3                      12704  latest/stable  canonical✓  snapd
wine-platform-5-stable  5.0.3                       16     latest/stable  mmtrt       -
wine-platform-runtime   v1.0                        233    latest/stable  mmtrt       -


Акробата се стартира. Е, някой път зависва. Но не вижда КЕП-а, което се и очакваше, може би трябва в Wine да му сложа уиндоуските драйвъри (ако стане номера) и да му посоча PKCS .dll-a. Това ще го опитам утре може би. Ако не се получи, ще продължа с другите програмки, от поста на Файър.

Допълнение: Дръпнах си едно .пдф заявление от портала на Държавната агенция за електронно управление- същото, като това, което предния път ми се наложи да попълвам и подписвам под уиндоус. Адобе-то от snap му вижда всичките форми и бутончето за подписване вътре в .пдф-а. Значи му чете скриптовете и ако вижда и КЕП-а, ще мога да подписвам, и да ми генерира оня номер вътре в .пдф-а, без който платформата на ДАЕУ не приема заявлението. Т.е. има някакъв напредък. Сега остана някак да накарам Адобе да види КЕП-а и освен да му инсталирам уиндоуските драйвъри в Wine (ако стане номера), или направо да ги копирам от уиндоуската инсталация, друго не се сещам.


Допълнение 2: Нещо, което считам за важно- последната магея е версия 8 (с която съм в офиса), а последната федора- 34 (стабилните версии). Обаче снап от федора 34 иска версия glibc, която не е налична в мирърите на магея 8, т.е. иска по-висока версия glibc, от тази, която е налична за магеята.. И снап тръгна при мен във версията си за федора 33. Като гледам, от пишещите тук само аз съм с магея, но все пак да споделя, да не се мъчи някой на магея 8 да слага снап-а от федора 34.
В мирърите на магея изобщо го няма прекомпилиран тоя снап в .рпм, затова ползвах федорския.
От федора 33  взех snapd-2.51-1.fc33.x86_64.rpm и неговите зависимости snap-confine-2.51-1.fc33.x86_64.rpm, и snapd-selinux-2.45.3.1-1.fc33.noarch.rpm. Те имаха вече някакви собствени зависимости, които не запомних, но ги имаше в мирърите на магеята и всичко тръгна.

Така.. Адобе-то не върши работа (линукското, това от снап). Проблемът е, че когато трябва да попълвам такива .пдф форми, едновременно съм се логнал с КЕП-а и в Държавната агенция за електронно управление и той е активен, заредил е PKCS11 библиотеката. Докато съм логнат, трябва да изтегля формата на компа, да я попълня и подпиша и да я ъплоудна обратно. То хубаво, ама КЕП-а си е лоуднал линукското PKCS11 с файърфокса, а аз през Wine за Адобе-то трябва да му посоча уиндоуска такава. Не знам ще стане ли едновременно в Wine заради Адобе и едновременно под линукс с файърфокс едно хардуерно устройство може да работи с два модула- линукския и вуиндоуския(под виното) и от страх да не осера нещо по КЕП-а и системата, се отказах да правя подобни опити.
Дръпнах Master PDF Studio на Qoppa и пуснах Trial-a. То хубаво, ама не мога да му покажа КЕП-а. От Import има опция да му посочиш файл за устройство PCKS11, но има проблем- моята PKCS11 библиотека е с разширение .so, а Мастера вижда само файлове с разширение .cfg. Та, пак греда.  Освен това, Мастера не вижда формите за попъване в .пдф-а, но вижда бутончето за подписване (само тая форма вижда).

Така като гледам, ще си рестартвам под уина, като ми се наложи да ползвам ДАЕУ. Яко са направили всичко точно за Адобе.

П. П. А освен това така и не можах да подкарам BISS и пак ми трябва уина.
Няма отърваване.

Това дето го описваш ми звучи по следния начин:
Подписваш договор или някакъв документ на хартия и ти кават: Няма да ти приемем договора (или не го признаваме) щото не е подписан с химикалка Паркер :o. Да де ама подписа си е 100% законен независимо с какво си го подписал.

Баш така си е. Аз дори обмислях вариант да спретна едно дело срещу ДАЕУ, или Търговския регистър. Защото ме привързват към определена платформа, която е платена. Обаче поставяйки се мислено на мястото на колегата отсреща- юрисконсулт, или адвокат, в едно дело- веднага си вадя и контрааргументите- "Вас никой не Ви кара да ползвате електронните услуги. Имате вариант да си подавате всичко на хартия, възможност и да не е на гише- по пощата с обратна разписка. Онлайн-платформата за ДАЕУ, или Агенцията по вписванията, не е задъжлителна". И е точно така, ще изгубя делото.. А в системата на съдилищата, където някои видове дела можеш да ги заведеш само по електронен път, там такива неща няма- нито BISS, нито Adobe. Там си подписвам всичко под линукс без никакъв проблем, и го подавам.
А най-интересното е, че платформите на Агенцията по вписванията (която е вързана с BISS) и ЕПЕП (Единния портал за електронно правосъдие, където такива извращения няма) са писани от една и съща фирма.

jsignpdf го свалих и стартирах, но не можах да го накарам да "види" моя КЕП. Но като му гледам менютата, тази програмка само слага щампа, а това го правя и с либрата.

Какво значи "само щампа"? Подписва, както се очаква. Това са необходимите входни данни. Oт 'Settigs'  се прави настройка на позиция и какво да се показва в подписа.

https://ibb.co/YWLHh3f ($2)

Щях да забравя, трябва да се пипне и файла /usr/share/java/jsignpdf/conf/pkcs11.cfg (поне в Arch e такъв пътя)
library=/usr/lib/libcmP11.so

Благодаря за информацията относно jsignpdf, но имах предвид, че дори и да го подкарам при мен, това програмче подписва по същия начин, по който подписвам и с LIbreoffice, но не ми върши работа за Държавната агенция за електронно управление.

Не знам за коя услуга на ДАЕУ става въпрос, но с електронното връчване на документи, като че ли няма особени проблеми. BISS също върви, където има нужда.

При мен BISS не върви на Магеята. Борика изобщо нямат .рпм пакет. Мъките с подкарването вече съм ги описал :) А за ДАЕУ- например подаване на заявление за издаване на данъчна оценка към общината чрез ДАЕУ с КЕП не става. Скриптовете в заявлението ги разчита само Адобе-то. Иначе електронното връчване, съобщенията, вървят.

От доста време ме тормози и мен тази тема.
Сега като ви прочетох писанията и пак се хванах с нея.

След кратко ровене успях да подпиша PDF файл с LibreOffice 7.1.4
От менюто Файл-Цифрови подписи-Подпис на съществуващ PDF    PDF се отваря в Draw от там Вмъкване-Ред за подпис

Трябва преди това де се добави сертификата от настройки на LibreOffice 7.1.4, ако не е добавен.

Ползвам инфонотари. Не съм пробвал в друг четец. Кубунту 20.04.

Когато Мимош написа това мнение, доста се начудих. Това е защото имам дългогодишен (повече от 12-13 год.) опит с редактирането на педеефи под ОО.о.

Отначало (а за ОО.о и до днес) това беше просто една добавка за Draw. Всичко на всичко беше програмата PDF Edit (която я имаше като отделен пакет, но беше бая мудничка) вкарана в тази добавка. Самия PDF Edit беше построен върху Поплер. Поплер не беше нищо различно от доработка на двигателя на Xpdf, който беше единствения що годе читав за нещо различно от Windows.

Междувременно се роди LO, а още по-натам Гългъл се разбраха с Фокс (миналата, та по-маиналата ли година) и освободиха PDFium (нещото в Chromium). Когато направиха ЛО, едно от първите неща беше да вкарат въпросния PDF Edit да не е добавка, а вграден. А Гългъл, когато платиха на Фокс някакви кинти, свободните програми лека-полека взеха да изоставят Поплер и да минават на него. ЛО бяха едни от първите, които го обявиха.

И защо изговорих всички тези бърборения? Ами защото в сряда на „Опен нет“ (и много други места) излезе новина, че ЛО 7,2 е готов. И там се говори, как се е случила тая работа с подписването на pdf.

https://vmiklos.hu/blog/pdfium-sign-verify.html

Накратко, един от техните разработчици е вкарал в pdfium (fox reader) достъп до програмен интерфейс от високо равнище. Между другото по същия начин са реализирали и „нормалното“ подписване за разлика от Firefox. А тъй като си говорим за интернетски навигатор, то това е правилния подход.

Така в 7,1 се появява пробно функцията за „щамповане“, а в новия 7,2 вече е стабилна.

Смешното е, че това е вкарано в pdfium, за да може да влезе в LO, но засега го няма в Chromium. Но, както и да е. Дори да беше вкарано (а все трябва да стане някога), то пак не се поддържат формуляри и няма планове за това, което не ни върши работа :(

Ами ще чакаме да развият тия неща в окуляра и в евинс. Дотогава няма майкрософт фрий. Иначе ако ставаше въпрос за чисто подписване и слагане на щампа в .пдф, който после да засилиш по имейл, либрата си е перфектна.

П.П. Аз с удоволствие бих платил на някой специалист да ми настрои всичко по магеята така, че да нямам проблеми с тия държавните платформи. И също така бих платил за линукска програма, която върши тия неща. Но такава програма засега няма (платформите визирам, конкретно тая мъка със скриптовете в .пдф). Едни хора са взели едни пари и си привързан към майкрософт и приложенията за него. А за тяхната издънена система, нуждаеща се периодично(и то не много големи периоди) от преинсталация, няма да дам и стотинка. Може да звучи пресилено, но за мен уиндоуса не е операционна система, а платформа за игри. С кратък живот между преинсталациите.

Не, че особено ще те сгрее, че не си само ти нещастен. Но идвам да рапортувам, че гнусния Biss не работи даже под Уиндоус 10. Явно си работи основно с негови подписи. Аз пробвах със StampIt на два компютъра с Firefox, Chrome, Edge и Waterfox. Под нищо не пали. Ако го стартираш ръчно, след малко умира.

По документация „работи отлично“ под десет с първите три, като даже Google Chrome е препоръчителен. Проверката при тях си минава, както и при теб, но пробното подписване не. В моя случай ми трябваше за ИСБЦ (това е една тъпотия на НСИ).

Иначе със същия, където не иска Бис, като портала на НАП и друга една страница на НСИ (ИСБС в случая, подобно име, но няма общо с другата) си работи отлично подписа.

Тия от Борика наистина са за разстрел. Още щом ни показа, какво съдържа пакета и знаех, че това е чудо небесно, но не очаквах да не са го направили пък хич изобщо да работи с нещо различно от собствените им подписи.

Да, чух и от други хора благословии със споменаване на родители по отношение на Борика и техния BISS - умирал и под уин.

Да ти кажа, при мен под Уин 7, 64-битов, с инфонотарски подпис, работеше. Сега, продължителността му на работа, преди да умре, не съм я тествал- трябваше ми за някое вписване в Търговския регистър, за това се справяше, подчертавам, под Уин 7 и с инфонотарски подпис.

Още като почнахме дискусията в тая тема, на бориката им писах, че нямат .рпм пакет на инсталатора и че си има някои проблеми. Отговаряха, че ще вземат отношение, виждаме колко е оправено. Имах намерение да тествам .деб пакета на BISS за Убунту, Даже направих една флашка с Убунту, но се отказах- дори и да бачка под Убунту, пак не ми върши работа, нямам намерение да си сменям дистрибуцията, заради някое вписване в ТР, на което си имам резервен вариант (на хартия).



Ето това, цитат, пише в АВ, за BISS:

"Локалното подписване се извършва чрез програмата B-Trust BISS, разработка на „Борика“ АД, която трябва да свалите от страницата на доставчика https://www.b-trust.bg/. За да подписвате локално, се изисква програмата да бъде инсталирана на Вашия компютър. За въпроси, свързани с инсталацията на B-Trust BISS, следва да се обръщате към доставчика й."

А на сайта на Борика :


"BISS - Локална услуга за подписване в уеб среда

BISS (Browser Independent Signing Service) е софтуер за подписване с Квалифициран Електронен Подпис (КЕП) при извършване на операции в Интернет браузъра. Използва технология, която позволява локално полагане на електронен подпис без използване на активна компонента. Голямо предимство при използването на BISS е независимост от използвания браузър и неговите ограничения или невъзможност за поддръжка на Java аплети или ActiveX контроли.

BISS осигурява работата с удостоверения за КЕП, за всички популярни браузъри под операционни системи MS Windows 8, MS Windows 10, Linux Ubuntu 18.04 LTS/20.04 LTS и macOS Catalina . Сработва при всяко използване на частния ключ на удостоверението за КЕП, намиращ се на смарт карта. BISS използва Microsoft CryptoAPI или PKCS11 библиотека за достъп до смарт картата.

За да се използва BISS е необходимо предварителна инсталация на услугата, като приложение на работната станция, където ще се извършва подписване – изискват се администраторски права."

 Омагьосан кръг. Едните писали, да се обръщаме към автора на BISS, автора си написал, че всичко е 6 точки. Ами ще чакаме Борика АД да си оправи калпавия софтуер. Не съм наясно, дали има някакъв контролен орган относно "калпав софтуер". С писането до Борика го играх вече, уведомиха ме, че задачата е предадена на програмистите и толкоз. И затова просто почнах заявленията до Търговския регистър да ги пускам на хартия. За теб май не е вариант, може да пробваш, ако ти се занимава, с някое лайв сиди на Уин 7, или да го сложиш някак на виртуална машина седмицата (тука съм напълно бос), за да можеш да си вършиш работата.

   Експериментирайте смело с виртуални машини.
При проблеми,ще помагаме. Пък може и ние да опрем до електронни
подписи и тем подобни.

... гнусния Biss не работи даже под Уиндоус 10. Явно си работи основно с негови подписи. Аз пробвах със StampIt на два компютъра с Firefox, Chrome, Edge и Waterfox. Под нищо не пали. Ако го стартираш ръчно, след малко умира.

....

В моя случай ми трябваше за ИСБЦ (това е една тъпотия на НСИ).

Вчера се борих точно с това. Заработи, след като:
1. В хранилището за сертификати на Windows изтрих всички запазени отпреди сертификати на конкретния подпис. Освен актуалния, имаше и изтекли;
2. На въпросния компютър има още един акаунт. Оказа се, че той също е логнат и че прозорец с грешка, свързана с работата на BISS, кой знае защо, се е показала на неговия десктоп. Затворих прозореца и направих logout на другия акаунт;
3. Като цъкнеш десен бутон върху BISS в зоната за известявания, се показва меню с разни неща. Ако избера (перифразирам) "Взимай сертификата от флашка", не харесва библиотеката за работа с устройството и не работи. Пак с десен бутон можеш да видиш лог файл. Избрах "Взимай сертификата от хранилището на Windows", пъхнах му StampIT флашката и (перифразирам) "Влизане в статистиката със сертификат" с Edge заработи.

ЛАСКОВ ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!!!

За съжаление го видях в последствие. След като два дни се борих, се предадох. Говорех ви, как още преди да започна работа кълнех горко, зловещо местния компютърджия. С времето недоволството ми от него само растеше. Но, не съм го показвал. Проблема си е мой. Днес преклоних глава и му се обадих. Той дори не видя, че тегли за втори път Biss. Как да е, но имаше най-важното — знаеше, какво да направи.

А направи третото, което си написал и всичко тръгна. Аз не го правих, защото същото си работеше перфектно под Дебиан, но и подписа беше битръстов. Освен това, PCKS 11 е всъщност това, което трябва за влизане на разни места. Специално Фирето си има свое хранилище и трябва да се добави и там (точно, както и в адоби рийдъра).

Сега като казваш, може би и градския ти Ник трябва да направи същото на Магеята. А, ако вземеш да му направиш 32-битовия Адобе да тръгне с 64-битовата му Магея, сигурно би те почерпил щедро. Готов е да си плати, но досега не намирахме специалист да разбира едновременно от подписи и линукси.

А портала за ел. документооборот иска точно адобе, както беше статистиката до миналата година.

Освен това местния ни специалист каза, че ако спра да мога да влизам — да почистя кеша. А даже не знае клавишната комбинация и ми го показа от менюто. Отделно самата история не знаеше как да извади с клавишна комбинация. Но казах — знае най-важното, как да тръгне пущината.

На тая машина има изтекъл подпис и по принцип бих го махнал, че дразни, но нямах време за това. Но за радост — не попречи на работата.

Друг потребител нямаше и не беше влизал. Странно, но за първи път научавам, че всъщност Уиндоус е наистина многопотребителски и е възможно двама потребителя да влязат заедно. Гледай, какви чудеса стават!

Между другото, докато бърниках из system32 за да си търся библиотеките, видях един познат пингвин. И пишеше wsl. Но нямах време да го пробвам.

=*=

Спец и аз си го мислех това да слагам седмица във Vbox. Обаче се зачудих от де да взема седмица, колко време ще се тегли, колко ще се инсталира??? Евентуално може и да има готово изображение, ама колко ще е читаво?

Но освен загубата на ценно време, ме притесняваше и самата симулация, точно как ще вижда подписа? Не знам vbox по какъв начин го подава на гостуващата машина. Нямам опит с това. Подписи съм ползвал само на работа и до скоро беше под XP и мъничко на 7.

Вчера даже се позачудих за Pale Moon, но не знам той работи ли на Уиндоус.

Ей, браво, напредък поне при тебе, Файър :)

П.П. Аз на Магеята. по-точно въобще на линукската версия на BISS, нямам опция да ползвам някакви хранилища на системата (т.е. няма опция от типа, да цитирам laskov  "Взимай сертификата от хранилището на Windows", демек от някакво системно хранилище на Магеята). При мен са : Избор на удостоверение от: с две възможности- PCKS11 и PCKS12. За  PCKS12 пише това:

PKCS12
–
това е провайдър/хранилище за работа с клиентски цифрови сертификати, които са записани във файл pfx

Е, такова хранилище нямам. Иначе всичките им инструкции от сайта тука, за Убунту, съм ги изпълнил (с изключение, че директно копирах разархивирания .деб пакет директно в моята дистрибуция, в съответните директории).

Идея нямам какъв .pfx файл да търся и откъде.
С PCKS11 не бачка и тва е.


Ето им ги инструкциите:

https://www.b-trust.bg/attachments/BtrustPrivateFile/25/docs/Instruktsiya-za-instalirane-i-nastroyka-na-BISS.pdf

Всичко съм инсталирал за файърфокса, всичко съм направил според техните инструкции (убунту-вската част) и не ще. Под уин 7 проблем няма, работеше си.

И да, готов съм да си платя, някой ако ми го подкара BISS на Магеята, или да почерпя, ако ми каже как да си го подкарам сам :)


П.П. Аз 32-битовото Адобе си го подкарах. Една камара стари пакети, зависимости, абе стана едно голямо нищо, буквално- тръгна, ама не ми върши работа с тия .пдф-и със скриптовете вътре- я не ги чете, я крашва.. измъчена работа. Че после си играх всичките му пакети и зависимости едно по едно да ги махам.

При мен проблемът изглежда е, че тоя БИСС не може да се разбере с PCKS11 на инфонотарито (както Ласков казва). Пробвах и с неговия си PCKS11- BISS си има собствени, три на брой, всичките ги изредих и пак греда.

Аз даже го изоставих тоя BISS - както писах, минах на хартиения вариант с Търговския регистър, То само за там ми трябва BISS. Нещо толкоз спешно и внезапно ако ми се наложи, уин седмицата е налице, там работи. Предпочитам всичко да ми бачка на Магеята, ама ..


П.П. Мога да го помъча още малко тоя BISS през седмицата на офисната машина и да постна тук лог-файла му, ако някой му разбира, да каже мнение. Ако това чудо тръгне на Магеята ми, би било полезно и за други. Може би е проблем, че не е инсталирано при мен (поради липса на .рпм пакет), а директно разархивирания дебиански е копиран в съответните директории (същите са на Магеята). Но си стартира, не крашва, просто НЕ работи. При тест на боришкия сайт- ОК, при тест в Търговския регистър- нихт.

При тест на боришкия сайт- ОК, при тест в Търговския регистър- нихт.

При мен беше точно същото нещо, преди онзи да бутне настройката на вътрешно хранилище от пекасето. После и това на регистъра заработи като по чудо. Аз защото го ползвах за допълнителна проверка. Иначе по принцип не ми трябват нещата на Агенцията по вписванията.

Ама това при теб е под уин, нали така?

Да, за съжаление. Трябва да намерим начин да го преобразуваме в 12.

Значи, проблема ни е реципрочен- ти писа, че на дебиана ти BISS e бачкал нормално, доколкото се сещам (да не скролвам сега назад), а на уина не работел (вече работи), при мен обратното- на седмицата никакъв проблем, на магеята- дръжки. Аз идея си нямам какво е това PCKS12. Но ще потърся инфо из нета да се образовам. А като го разбера какво е (предполагам пак нещо, предоставяно от доставчика на КЕП-а), мога да пиша на админа от Инфонотари. Писал съм му вече, човека е много отзивчив, прати ми техния инсталатор в .рпм формат, като срещнах първоначалните проблеми с инсталацията на КЕП-а на магеята.

Ще потърся и аз, но останах впечатление, че това е експорт на ключа във файл. Би трябвало да има начин.


п.п. Бачкаше, ама си беше техен подпис.

   PKCS12 е файл,в който са наблъскани сертификата заедно със
съответстващите публичен и частен ключ; защитен е с парола.
   Може да се конвертира в "нормален" вид със openssl командата.
Създават се 2 нормални текстови файла,нещо подобно:

------BEGIN CERTIFICATE--------
...
------END CERTIFICATE----------

и

------BEGIN PRIVATE KEY--------
...
------END PRIVATE KEY----------

   Може с тях да проработят нещата.

Разбира се,може пак с openssl да се конв. файловете в PKCS12 формат.

Аха, т.е., доколкото аз схващам, това PKCS12 е файл, който съдържа "инфото" от сим-картата в държача на КЕП-а ? И това тъпо нещо BISS евентуално ще го използва, вместо "инфото" от сим-картата, тя няма да ми е нужна? Сори, ако звучи идиотски, не разбирам много.

А ако съм разбрал правилно, тоя файл мога сам да си го "направя", или да си го поискам от доставчика на КЕП-а - Инфонотари?

Би трябвало ние да намерим начин, но не съм търсил, че се занимавам с други неща. Инфонотари няма как да го направят. Подписа физически се намира в теб. То това му е функцията. Да имаш нещо физическо, което да не може да се подмени. Затова и тази възможност за файл е много странна. Така се заобикаля главното предимство на КЕП пред всичко друго.

доп.
===

Ето тук:

https://docs.oracle.com/cd/E36784_01/html/E37124/kmf-12.html

Пише нещо за конвентиране на едното в другото, но в момента нямам наличен ел. подпис да пробвам.

Както каза Спеца, са възможни някакви врътки с openssl:

https://medium.com/@nirmaluchoudhari/converting-certificates-using-openssl-9957a743c66b

   Nik123,идеята ми е следната:
Експортираш данните от карточетеца в някоя директория на компютъра си,
и после подписваш документите от терминала ,например  с openssl.
Кашика е дал добър линк.

   Е,трябва да внимаваш и за сигурността.
Ако не си на място,да си криптираш файловете,или цялата директория ...

Благодаря и на двамата, през седмицата ще почета и ще направя някакви опити.
spec1a, при мен целият дял с Магеята е криптиран, LUKS, май бяхме го дискутирали.
Ако успея да извадя тия данни от сим-картата на КЕП-а във файл, и му задам на тъпия BISS да ползва тоя файл, може и да се получи. Ама тогава не знам как с Търговския регистър ще стане, че там пък влизам през файърфокса и така познава подписа. Т.е. трябва (вероятно) да пренастроя и файърфокс да работи с PCKS12, a дори не знам има ли такава опция, ще погледна. Първо ще почета, и ако е по моите възможности, ще пробвам. Ако не- майната му на BISS.

П.П. То всъщност проблема е следния: С файърфокса си влизам, той си е настроен, инфонотарито си бачка, файърфокса си познава PCKS11 на инфонотарито и си бачка с него. Във всички сайтове, в които не иска BISS, проблем няма. Проблема е само с Търговския регистър, където без BISS не мога да подпиша нищо. Влизам с файърфокса и КЕП-а. Всичко нормално. BISS е стартиран, защото го иска като компонент за подписване. Като дойде време за подписване, някак се къса връзката- щом файърфокса вижда КЕП-а, би трябвало да няма проблем и за BISS, но BISS не вижда КЕП-а. Това в Магеята. В Уин 7 всичко е ОК- и там е файърфокс, и там е настроен и са му импортнати руут сертификатите, посочена му е PCKS11 на инфонотарито, влизам в ТР, BISS-a си работи, вижда КЕП-а. Та от много време ми се върти мисълта, че в Магеята се къса нещо между BISS-a и файърфокса, щото доколкото аз схващам, BISS в този случай идва посредник между файърфокса и сайта на ТР.

А аз пък си мисля че не е (чак) толкова проста тая постотия с файловете - по-проста е
(без да съм специалист) предполагам че въпросният файл е само ключа с който се декриптира съдържанието на флашката/картата (а не самото й съдържание) и този файл-ключ е подписан с по-горния и т.н. (и трите дедо попе - и трите) А тия трите па требе да се импортират щото са явно самоподписани серитфикати и ауторитита (също само достатъчни т.е. самоподписани) - и т'ва е явно поради българските културни особености - цал свят се бори да влезе у некое международно признато ауторити само ние тичаме наобратно (всеки се натиска я за Верисайн я за другото там на Шатълуърт даже едни турчиля наскоро слагаха махаха че били ТАД-МАД тамошни хакери компромат и пак се натискат, а ние не щем и туй-то) Познайте от 3 пъти ако тия наште/ваште беха във някоя верига на оторизация напр. на Верисайн (или който и да е друг международен) дали щеше да трябва да се разнасят флашки (със самоиздадените им сертификати - непризнати от никой) и да се указва ръчно на всяка една инстанция поотдело "А бе никой в цял свят не вярва на тия сертификати ама аз ти казвам да вярваш - ей тука са им файловете на подписващото им ауторити нищо че са самоиздадени)_

...
spec1a, при мен целият дял с Магеята е криптиран, LUKS, май бяхме го дискутирали.
Ако успея да извадя тия данни от сим-картата на КЕП-а във файл, и му задам на тъпия BISS да ползва тоя файл, може и да се получи. Ама тогава не знам как с Търговския регистър ще стане, че там пък влизам през файърфокса и така познава подписа. Т.е. трябва (вероятно) да пренастроя и файърфокс да работи с PCKS12, a дори не знам има ли такава опция, ще погледна. Първо ще почета, и ако е по моите възможности, ще пробвам. Ако не- майната му на BISS.
...

   Е,не те знам,може да имаш няколко компютъра,и на всичките да се джиткаш.
Написах го поради важността.

   Няма проблем да имаш данните както на съответния носител,така и в някоя
директория на компютъра.Софтуера си "знае" къде да търси.
   Между другото,при ползване на браузъра може да ти е от полза конзолата:
да гледаш диагностични съобщения,грешки и т.н.     ctrl+shift+j   във файърфокс.

А аз пък си мисля че не е (чак) толкова проста тая постотия с файловете - по-проста е
(без да съм специалист) предполагам че въпросният файл е само ключа с който се декриптира съдържанието на флашката/картата (а не самото й съдържание) и този файл-ключ е подписан с по-горния и т.н. (и трите дедо попе - и трите) А тия трите па требе да се импортират щото са явно самоподписани серитфикати и ауторитита (също само достатъчни т.е. самоподписани) - и т'ва е явно поради българските културни особености - цал свят се бори да влезе у некое международно признато ауторити само ние тичаме наобратно (всеки се натиска я за Верисайн я за другото там на Шатълуърт даже едни турчиля наскоро слагаха махаха че били ТАД-МАД тамошни хакери компромат и пак се натискат, а ние не щем и туй-то) Познайте от 3 пъти ако тия наште/ваште беха във някоя верига на оторизация напр. на Верисайн (или който и да е друг международен) дали щеше да трябва да се разнасят флашки (със самоиздадените им сертификати - непризнати от никой) и да се указва ръчно на всяка една инстанция поотдело "А бе никой в цял свят не вярва на тия сертификати ама аз ти казвам да вярваш - ей тука са им файловете на подписващото им ауторити нищо че са самоиздадени)_

   Би трябвало на върха на сертификационната(удостоверителна) верига
да е root сертификата на някое СА от типа на DigiCert и Sectigo
(бившата Comodo - създателят е въпросният турчин), т.е. съответното
СА издава на Борика,Инфонотари и тем подобните сертификата
(подписан със съответния частен ключ). Вече Борика,Инфонотари и т.н.
издават на съотв. физически/юридически лица.
   Със тези самоподписани серитфикати ,не знам ...

   Надявам се да бъда разбран правилно: никак не ме кефят нагли
фирмички като гореописаните DigiCert,Sectigo и т.н. (особено пък тази
на турчина), вземат много пари за почти никаква работа. И аз искам да си
създам самоподписан сертификат и да правя големи кинти,но не съм
член на тази мафия ...

   Така обаче е прието в световен мащаб:сертификати да се издават от СА .
За съжаление ...

Така.. колеги, малко напредък, и пак в задънена улица.

Нали разархивирах .деб пакета на BISS и директно копирах директория по директория в системните такива на магеята т.е. така го инсталирах, се сетих, че в главната директория на разархивирания .деб остана някакъв файл, който се чудех къде да сложа и така не го сложих никъде. Вероятно дебианския инсталатор го слага някъде, ама при мен нали е копи-пейст.. Оказаха се два файла- debian-binary (текстов файл), в който пише само "2.0" , и файлът BTrust-CAs.p12 . В описанието на този файл пише : PKCS12 certificate bundle .

Това ще да е било PKCS12 файла, който BISS си търсеше (т.е. отпадна необходимостта някак да си правя от информацията на инфонотарито такъв файл).

Първо стартирах файърфокса, от Edit>Preferences>Privacy and security> View certificates>Your certificates>Import , го вкарах тоя файл. Появиха ми се едни сертификати на B-Trust, които нямах преди- дадох им навсякъде човките Trust. Отпреди това си бях импортнал и тръстнал сертификатите на Борика АД от техния сайт.
Стартирах BISS, от менюто му "Избор на удостоверение от: му посочих PKCS12, вместо PKCS11 (само тия двата варианта ги има). Извади прозорец, да му посоча файл- посочих му този BTrust-CAs.p12. Прие го.
Стартирах в терминал  файърфокса, влязох в тестовата страница на Борика за проба на BISS- казва ми- Успешна проверка, версия на B-Trust Biss - 2.26. После отидох в Търговския регистър, логнах се с инфонотарито. Оттам "Тестово подписване">"Подпиши със смарт карта", кликам, и BISS ми вади един прозорец "Моля, изберете сертификат" и дотам- не вижда сертификата на инфонотарския КЕП. Прозореца си стои празен, няма какво да избирам. Затворих го. В терминала излезе само това, за файърфокс:
[nik@localhost ~]$ /usr/bin/firefox
Crash Annotation GraphicsCriticalError: |[0][GFX1-]: Unrecognized feature WEBRENDER (t=3.92111) [GFX1-]: Unrecognized feature WEBRENDER
[nik@localhost ~]$
Но тази грешка си я дава винаги, а не ми пречи да вляза в НАП-а.
Пробвах после да върна в менюто на BISS "Избор на удостоверение от PKCS11" Върнах го, ама тогава в Търговския регистър при тестовото подписване BISS ми ваги грешка : "Get certificate response: Не са намерени сертификати".

Май ще се окаже прав Файър, че са си го правили само за КЕП-овете на Борика, поне под линукс.

Ето и логовете на BISS, за тестовете в Търговския регистър, има си меню лог файл:
Когато е избрано PКCS11:

INFO    2021-10-17 16:29:42 | class: Application                 | method: start             | row: 60   | value: Starting server...
INFO    2021-10-17 16:29:42 | class: BissServer                  | method: getConnection     | row: 63   | value: Server Started
INFO    2021-10-17 16:30:43 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1511418427] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:30:44 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1630923058] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:30:44 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 166  | value: Start get certificate
INFO    2021-10-17 16:30:44 | class: CardManager                 | method: getTerminals      | row: 305  | value: Terminals list size.................0
ERROR   2021-10-17 16:30:44 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 194  | value: error.no-certs-found
org.btrust.exceptions.SignApiException: error.no-certs-found
   at org.btrust.signs.pkcs11.PKCS11.getCertificates(PKCS11.java:32)
   at org.btrust.service.SignatureTask.run(SignatureTask.java:174)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor.runWorker(ThreadPoolExecutor.java:1149)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor$Worker.run(ThreadPoolExecutor.java:624)
   at java.lang.Thread.run(Thread.java:748)
INFO    2021-10-17 16:30:44 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1744481275] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:30:44 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 200  | value: Get certificate response: Не са намерени сертификати

Когато избера PKCS12:


INFO    2021-10-17 16:32:49 | class: Application                 | method: start             | row: 60   | value: Starting server...
INFO    2021-10-17 16:32:49 | class: BissServer                  | method: getConnection     | row: 63   | value: Server Started
INFO    2021-10-17 16:33:41 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 17155509] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:33:41 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 1611700038] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:33:41 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 166  | value: Start get certificate
ERROR   2021-10-17 16:33:53 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 194  | value: error.user-canceled
org.btrust.exceptions.ServiceException: error.user-canceled
   at org.btrust.service.SignatureTask.run(SignatureTask.java:183)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor.runWorker(ThreadPoolExecutor.java:1149)
   at java.util.concurrent.ThreadPoolExecutor$Worker.run(ThreadPoolExecutor.java:624)
   at java.lang.Thread.run(Thread.java:748)
INFO    2021-10-17 16:33:53 | class: SignatureTask               | method: sendHttpResponse  | row: 517  | value: [SESSION ID : 364758049] : CLOSED RESPONSE
INFO    2021-10-17 16:33:53 | class: SignatureTask               | method: run               | row: 200  | value: Get certificate response: Операцията е прекратена от потребителя

Операцията е прекратена от потребителя, защото ми виси един празен прозорец на BISS, и иска да му посоча сертификат. А няма Browse, има само "Избери сертификат" и си стои празен прозорец, няма от какво да избирам.

Това, което аз разбирам, е че BISS не вижда инфонотарито и проблема е в него, файърфокса го вижда. Самият BISS и от терминал да го стартирам, никакви грешки, или инфо, не вади. Вдигам ръце от това, за повече нямам нито знанията, нито нервите. Ако ми остане време през седмицата, може да напиша един имейл на Борика с описание на проблема, макар че вече им писах и ме увериха, че ще оправят нещата.

Експериментите си ги правих на лаптопа, където  магеята е версия 6, а файърфокса е версия  60.9.0esr 64bit. На офисната машина ме достраша, да не осера нещо.

П.П. Направих и един допълнителен опит, като за последно- от сайта на инфонотарито си бях изтеглил файла InfoNotary_Qualified_eIDAS.p12 , който също е PKCS#12 certificate bundle, само че инфонотарския и трябваше да го импортна във файърфокса, за да бачка КЕП-а. Преместих оня файл  BTrust-CAs.p12 в друга папка, сложих на мястото му  InfoNotary_Qualified_eIDAS.p12, стартирах BISS, посочих му избор на удостоверение от PKCS12, влязох в Търговския регистър, тестово подписване, искаше ми файл да посоча, посочих този InfoNotary_Qualified_eIDAS.p12 и пак празен прозорец, да си избирам сертификат.

Ама много се затормозихте, деа и подписа му келяв.

   Между другото,при ползване на браузъра може да ти е от полза конзолата:
да гледаш диагностични съобщения,грешки и т.н.     ctrl+shift+j   във файърфокс.

Виж, това не съм го пробвал, благодаря. Аз го разбрах отначало, като да стартирам през терминала файърфокс.

Ачо, той подписа бачка, ама тая простотия BISS не ще, да го ева. Може пък в следващата версия бориката да си оправят линукския едишън.

Хич не ми се вярва това. Ха дано, ама ..................

Рових из нета и разбрах, че с тоя BISS и други хора са имали проблем и са го решили. Конкретно тук има инфо:

https://kamenitza.org/%D0%BD%D0%B0%D0%BF-vs-%D0%BA%D0%B5%D0%BF-%D0%B2-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%BA%D1%81/

От коментара на JULIAN — 22.03.2021 @ 11:31 pm —
надолу е точно за проблемите с BISS.  За днес приключвам с опитите, но утре ще го мъча пак.

Оправих го, мамка му!!!

Почвам едно по едно- в линка по-горе имаше съвет да се пипне шел скрипта /bin/btrust_biss

Копирам:

"Георги — 13.09.2021 @ 5:04 pm —

Днес ми потрябва и B-Trust BISS. Изтеглих го от сайта им инсталирах го и…. отваря ми се прозорче 10*16 пиксела със следи от BISS в него – явно работи ама не се вижда нищо.
И като зазгледай – те пак на Java и то стара. Та:
Във файла /bin/btrust_biss
на 3-тия ред:
nohup /usr/share/btrust_biss/jre1.8.0-202/ и т.н. пътечка към някаква си тяхна инсталация дето не работи.
Просто заменяте “/usr/share/btrust_biss/jre1.8.0-202” с пътя към Java-та която сте инсталирали по гореописания начин.
И чудесата стават:)"

Това с пътеката към моята джава (имам 1.8.0.222) мислех да го направя, както е написал човека. Съдържанието на тоя скрипт (стартиращия за BISS) е следното:

#!/bin/sh
export CLASSPATH=$CLASSPATH:usr/share/btrust_biss
nohup /usr/share/btrust_biss/jre1.8.0-202/bin/java -Duser.dir=/usr/share/btrust_biss -Dsun.security.smartcardio.library=/usr/lib/x86_64-linux-gnu/libpcsclite.so.1.0.0 -jar /usr/share/btrust_biss/BISS.jar ssl >/dev/null 2>&1 &
return 0

Направи ми впечатление това -  -Dsun.security.smartcardio.library=/usr/lib/x86_64-linux-gnu/libpcsclite.so.1.0.0
Сигурно на Убунту, за каквото е правен скрипта, тая библиотека, която отговаря за четеца при мен-  libpcsclite.so.1.0.0, е както е посочено в скрипта- /usr/lib/x86_64-linux-gnu/libpcsclite.so.1.0.0.
Да, ама при мен на Магеята е в /usr/lib64/libpcsclite.so.1.0.0. И затова BISS не е виждал сертификата на инфонотарито.

Направих скрипта така:
#!/bin/sh
export CLASSPATH=$CLASSPATH:usr/share/btrust_biss
nohup /usr/share/btrust_biss/jre1.8.0_202/bin/java -Duser.dir=/usr/share/btrust_biss -Dsun.security.smartcardio.library=/usr/lib64/libpcsclite.so.1.0.0 -jar /usr/share/btrust_biss/BISS.jar ssl >/dev/null 2>&1 &
return 0

Стартирах BISS, от неговото меню "Избор на удостоверение от:" му зададох "PKCS11", демек да търси смарт карта.
Ръгнах в юесбито КЕП-а, влязох в Търговския регистър. "Тестово подписване" - и изненада, поп-ъп прозорче в браузъра с надпис "Изберете библиотеката на доставчика на подписа", с "Browse". При мен за КЕП-а на инфонотарито библиотеката е /usr/lib64/bit4id/libbit4xpki.so. Посочих му я. Следващ прозорец, този път на BISS : "Моля, изберете сертификат за електронно подписване" и вече се вижда моят сертификат на Инфонотари. Избрах го, тестовото подписване- всичко ОК. Работи.

Сега с кеф ще си сипя една ракия.

Наздраве! Ще се напия с кеф за теб.

Между другото и аз имах идея за замяна със системната жаба, която споделих назад в темата. Но щом работи така, нека си седи.

Отново [_]P [_]P [_]P

п.п. Уф, не мога да уцеля, как беше bbcode на биричката, а ме мързи да пускам js;

п.п.п. Добре, предадох се. Не било „P“, не било „D“, било тройка: [_]3

Да, ти беше предложил такова нещо. Предполагам, че няма да е зле и това да пипна, защото току-що го оправих BISS-a и на офисната машина, обаче на нея ми иска по два пъти пин-кода на КЕП-а, и адски мудно зарежда при подписването, в сравнение с лаптопа, въпреки че офисната машина е с магея 8 и процесор i5, а лаптопа е с магея 6 и доста стар интелски процесор на 2400 мХз. Сигурно, защото джавата в пакета btrust_biss е доста стара, а актуалната на офисната ми машина е тази:
[nik@localhost ~]$ java -version
openjdk version "11.0.11" 2021-04-20 LTS
OpenJDK Runtime Environment 18.9 (build 11.0.11+9-LTS)
OpenJDK 64-Bit Server VM 18.9 (build 11.0.11+9-LTS, mixed mode, sharing)

Но все пак работи и в офиса и не смея да бутна нищо, да не стане пак някоя беля.

Сигурен съм, че ако почоплиш малко, ще подкараш това зеленото говненце btrust_biss и при тебе на дебиана. Беше споменал, че с подпис на StampIt не вървяло, ако имаш проблем с такъв КЕП, пиши, ще помагам, жената има такъв подпис и много псувах (указанията в сайта им за инсталация на линукс за нищо не стават, тя самата ходи до офиса им тука, и като казала линукс- само вдигали рамене), но накрая го подкарах и него на магея 7 и даже съм си написал нещо като howto :)

Сега остана да намерим решение и за скриптовете в .пдф на държавната администрация и всичко ще е 6, но май скоро не се очертава напредък там.

Успешна седмица на всички!

   Наздраве,пичове !

Ама ... защо ракия ?
Не трябва ли нещо по-квалитетно - водка,джин,уиски ...

Квадратното в офиса, то всъщност е триъгълно, пък вкъщи имам крушова мое производство:) Ха наздраве, аз си отворих една биричка в офиса, за отскок, че пиша отегчаващи глупости  [_]3

П.П. Какво гледам и аз, написал си "квалитетно", аз съм го прочел "квадратно". Но все за едно нещо иде реч  ;D

Сигурен съм, че ако почоплиш малко, ще подкараш това зеленото говненце btrust_biss и при тебе на дебиана. Беше споменал, че с подпис на StampIt не вървяло, ако имаш проблем с такъв КЕП, пиши, ще помагам, жената има такъв подпис и много псувах (указанията в сайта им за инсталация на линукс за нищо не стават, тя самата ходи до офиса им тука, и като казала линукс- само вдигали рамене), но накрая го подкарах и него на магея 7 и даже съм си написал нещо като howto :)

Щом имаш нещо като „как-да“, па макар и чернова да е, без кой знае, какви приказки, то можеш направо да я изпляскаш в закачената тема, както аз сторих снощи.

Ами малко повече приказки се оказаха, като си погледнах селф-мейд howto, но мисля, че ще е полезно.

Играх си доста  с КЕП на "Информационно обслужване" АД (StampIt), поствам  едни мои записки, как го подкарах това нещо на Магея 7, 64-битова, с браузър Файърфокс. В сайта на Информационно обслужване нямаше информация как се подкарва с файърфокс под линукс и аз общо-взето, налучквах, като четях инфото за мак.

Четецът е CIR115B, вариант 01 (USB) (информацията е на етикетче върху четеца).
Сим-картата е ID Prime940 (като отворите четеца, на сим-картата има надпис).
Драйвърите на сайта на Информационно обслужване за този четец са стари и при мен не тръгнаха- аз свалих актуалния от сайта на производителя, първоначално го вади с йероглифи, като натиснете EN горе вдясно, си става на английски :)
Ето линк: https://www.abcircle.co.jp/en/product/2/CIR115B/sim-sized-contact-smart-card-reader/

Скролвате до Downloads for CIR115B > избирате USB Linux Installer > сваляте един архив-
Circle_Linux_Installer_v2.1.0.zip. Понеже при мен става въпрос за .rpm базирана дистрибуция, ми трябваше пакета в архива, след разархивирането му, /Circle_Linux_Installer/v.2.1.0/Fedora-CentOS/libabcccid-2.1.0-1.el8.x86_64.rpm. В архива има и за дебиан-базираните. Инсталирате го този .rpm . По спомен имаше някаква зависимост, която намерих в мирърите на магеята.
От сайта на Информационно обслужване (https://www.stampit.org/bg/page/795) Ви трябват тия неща:
Linux_AWP.zip (AWP Identity Manager - софтуер за управление на смарт карти), от тоя архив, за магеята libpng15-1.5.30-7.fc30.x86_64.rpm и AWP-5.2.0-SR2-Admin.el7.x86_64.rpm.  В архива има и за дебиан.
Safenet-Authentication-Client-Linux.zip )SafeNet Authentication Client-софтуер за управление на смарт карти тип ID Prime940)- с това нещо се инсталира библиотеката за Security Device, за да работи сим-картата ID Prime940 на StampIt с файърфокса (по-надолу как се зарежда във Файърфокс). От този архив, за магеята от архива - /Safenet-Authentication-Client-Linux/RPM/SafenetAuthenticationClient-10.7.77-1.x86_64.rpm. Инсталирате го.
Трябват Ви и двата сертификата от същия сайт- DigiCert Global Root CA и DigiCert SHA2 Secure Server CA - сваляте си ги някъде на компа.
Трябват Ви и пакета pcsc-lite-acsccid-1.1.8-1.fc31.x86_64.rpm, заедно със зависимостите. Пакета е федорски, имаше зависимости, но ги дръпнах от мирърите на магеята (бяха налични) и всичко сработи. Конкретно тоя пакет го имаше и за магеята в мирърите, но нещо не сработи и ползвах този от по-горе, федорския, който дръпнах от нета.
Като ги инсталирате тия неща от по-горе, заедно със зависимостите, трябва настройка и на Файърфокс.
Вкарвате КЕП-а в юесби, стартирате Файърфокс. отивате на Edit>Preferences>Privacy and Security>Security Devices>Load. Ще Ви изкара меню, да дадете име на новия дивайс (модула на смарт-картата- аз го кръстих StampIt) и Module filename> Browse> задавате му /usr/lib/pkcs11/libIDPrimePKCS11.so (това е библиотеката, която "пали" сим-картата ID Prime940 на StampIt с четец CIR115B, вариант 01 (USB).После ОК.
Оттам Edit>Preferences>Privacy and Security>View Certificates>Your Certificates. Иска парола - вкарва се тая на КЕП-а. После се отива на Authorities > Import > Последователно импортвате свалените вече на Вашия комп  DigiCert Global Root CA и DigiCert SHA2 Secure Server CA.
 След това отивате на  Privacy and Security>View Certificates>Authorities и намирате току-що импортнатите два сертификата- те са подменю на Information Services JSC- Stampit Global Qualified CA и Stampit Global Root CA. Един по един ги селектирате, Edit Trust>Слагате и двете човки на This certificate can identify websites и This certificate can identify mail users >OK и готово. После  Излизате от  Файърфокс, вадите КЕП-а, после пак го мушвате в юесби и така стартирате Файърфокс, и си пробвате КЕП-а в някоя страница, например в НАП.
Внимание: Ако триете сертификатите и сикюрити дивайса на StampIt от файърфокса, КЕП-а не трябва да е пъхнат в юесби-то, защото ще изтриете сертификата от сим-картата!!!
Ако случайно демона pcscd не тръгне, като пъхнете КЕП-а в юесби (понякога прави такива номера), го рестартирате като руут с команда /etc/init.d/pcscd restart
Не претендирам за пълнота на този пост, по памет, след като се ядосвах много с тоя КЕП на ИО, и реших проблемите, си писах записки.

П.П. Файър, пляснах го тук по инерция, ако сметнеш за необходимо, премести го в закачената тема.

Винаги съм се питала някой проверява ли ги тея електронно подписаните... и днес попаднах случайно на поредната драма

https://faktor.bg/bg/articles/sadat-v-stara-zagora

П.П. и още малко по встрани от темата - Гогата пак ще трябва да обновява оня списък пак ще пре/кръщават сайтове и домейни

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-facebook-promenya-imeto-si

Ако за съдилищата иде реч, дали проверяват КЕП-овете- проверяват ги. Поне нашите тук, варненските. Иначе и на мен ми е минавала идеята, просто с ГИМП да си направя една щампичка и да я плясна в който си искам .пдф. Но тук, във варненските съдилища, като пращаш нещо по мейл (молба, заявление и т.н.), на мейла на съда, там първо го отваря някой от админите им, проверява и после го препраща на съответния съдебен състав. Т.е. има "сито". Не комуникираш директно със съдията.

Винаги съм се питала някой проверява ли ги тея електронно подписаните... и днес попаднах случайно на поредната драма

https://faktor.bg/bg/articles/sadat-v-stara-zagora

Казуса е наистина интересен. ДБ отказват да подадат на хартия, защото са подали електронно, а разните закони пише буквално, че КЕП (както е модерно да се казва в днешно време), е едно и също с ръчно поставен подпис или дори пръстов отпечатък. Божо Божанов много държеше това да се запише в законите и успя. То и КЕП е негова измислица. Това е по технически причини, защото по света съществувала вариация на електронен подпис дето нямала нещо си. У нас такива не се продават. И той се изхвърли като чекия на мокър пясък.

Да де, ама в повечето наредби (това е подзаконов акт) и други хартишляци си седи от време оно, че нещата трябва да се предават на хартия. Искат ги електронно само, за да не се занимават и да имат готови данни. Не да сяда някой да преписва, за да си създава неговия хартишляк.

И понеже си говорим за държава, то всичко, всичко, всичко трябва да има хартиено изражение с подписи, печати, вх., изх., номера и всякакви тинтири-минтири церомонялности. Щото то това е държавата — една нагласена постановка. Това е за всяка една, не само за нашата. Няма хартия, няма държава. Някой трябва да продължава да изпълнява церемониите и да поддържа култа. Първо са били религиите, после са дошли държавите.

=*=

Но пък по тази причина, първо РИК, а после и ЦИК са били в пълното право да откажат регистрация. Онези са направили провокация. Знаели са, че е провокация. И са го направили нарочно. И ЦИК с право ги е засшлевил. Първо да вземат властта и тогава ще могат да променят правилата на играта. Докато не са взели властта, не могат да своеволстват. То нали властта е целта на точно всяка партия и всеки политик по света? Иначе ще си говорим за нещо друго.

П.П. и още малко по встрани от темата - Гогата пак ще трябва да обновява оня списък пак ще пре/кръщават сайтове и домейни

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-facebook-promenya-imeto-si

Спокойно това е същата работа като с Гългъл. Все пак и двете са подразделения на ЦРУ. Онези станаха „Азбука“. Тия сигурно ще се кръстят „Вселена“. Е, баш това няма да могат, че доколкото си спомням имаше такова филмово студио.

Spybook ще си остане на старите адреси, както и Гългъл си остана.

1. Ами ако се поучи разминаване между хартията и електронния вариант кое ще е вярното?
2. Аз доколкото разбрах съдът е отсъдил точно обратното _ партията е права а ЦИК греши? А сега де - съдиите ли познават по добре законите или ЦИК
...ех де го да оня правист дето се на легло ги ..оправяше да си каже тежката дума - или той ако не са на легло не върви че не се знае там кой кого  :P

По т.1- електронния вариант е вярното, ако е предвидена процедура за електронен документ. Ако се разпечатва на хартия, трябва да има заверка. Визирам съдебни документи.
По т.2 - Ето го решението на административния съд, инфо направо от извора :)

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

               № 369          19.10.2021г.      град Стара Загора

                         

                     

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                             

                                     

               

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:    ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                                     РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                          и с участието

            на прокурор                                                                                                       като разгледа

            докладваното  от   съдия    Р. ТОДОРОВА   административно  дело   № 614  по  описа

за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                   

                                                                               

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.73 от Изборния кодекс /ИК/ във вр. с чл.98, ал.2 от АПК.

           

Образувано е по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., подадена чрез пълномощника адв. Н.Й., срещу Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия /РИК/ – Стара Загора, потвърдено с Решение № 742-НС от 14.10.2021г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С оспореното Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на РИК – Стара Загора, на основание чл. 70, ал.4 във вр. с чл.258, ал.2 от Изборния кодекс и Решение № 579-НС от 23.09.2021г. на ЦИК, е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г.

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното Решение № 51-НС от 12.10.2021г.  на РИК – Стара Загора, по съображения за постановяването му при допуснати нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в обстоятелствената част на решението фактическа обстановка от гл.т на момента, в който на РИК – Стара Загора е бил представен техническия носител /флаш памет/ с електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Поддържа, че по несъмнен начин се явява установено и доказано /вкл. от Протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора/, че техническият носител със съставените електронни документи /предложение и пълномощно/, заедно с останалите документи, са били представени в РИК в 16.15ч на 12.10.2021г. т.е в определения срок за регистриране на кандидатска листа за народни представители. Обосновава, че в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на действащата правна регламентация - Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), изборната администрация оспорва възможността за представяне на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по съображения основани на липсата на изрично предвидена в Изборния кодекс възможност за това в производството по регистрацията на кандидатските листи. Твърди и допуснати нарушения на административно-производствените правила от страна на членове на РИК – Стара Загора, вкл. във връзка удостоверяването на сочените като дадени устни указания за отстраняване на несъответствия и връщането на съдържащия електронни документи технически носител, в нарушение на чл.42 от ЗЕДЕУУ. По подробно изложени в жалбата съображения, вкл. за несъответствие на оспорения акт с целта на закона и с основни правни принципи, е направено искане Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора да бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката върната на РИК за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

            Ответникът по жалбата – Районна избирателна комисия – Стара Загора, представлявана от Председателя З.Й., в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че обжалваното решение на РИК – Стара Загора е прието в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Поддържа, че от една страна РИК не е овластена по силата на действащата нормативна уредба да получава електронни изявления, а от друга страна ИК е предвидил предложението по чл.255, ал.1, т.1 от ИК да бъде представено в точно определена форма и да се съхранява в регистър на хартиен носител, което по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с § 1 от ДР на ЗЕДЕУУ и регламентацията по чл.2, т.3 от  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г., изключва приложението на ЗЕДЕУУ в производството по чл.253 и сл. от ИК за регистрация на кандидатските листи.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Съгласно представеното и прието като доказателство по делото извлечение от Регистър на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. (Приложение № 82-НС от изборните книжа), на 12.10.2021г., в 16.15ч., с вх. № 27/ 12.10.2021г., в РИК – Стара Загора е постъпило предложение  по чл.255, ал.1 от ИК (Приложение № 73-НС) от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от  Коалиция „Демократична България – Обединение“, за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., с приносители А.В.С. и М.В.О.. От Протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора и от отразените в него разисквания и изложеното от Председателя на РИК във връзка с регистрацията на кандидатската листа за народни представители на Коалиция „Демократична България – Обединение“, се установява, че както Предложението по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС), така и пълномощното по чл.255, ал.1, т.6 от ИК от представляващите коалицията, съгласно което А.С.има право да подаде в РИК–27 кандидатска листа и да получава документи във връзка с това, са съставени като електронни документи, подписани от представляващите Коалиция „Демократична България – Обединение“ - А.П.А.и Х.Л.И. с квалифицирани електронни подписи, като електронните документи, съдържащи електронните изявления, са записани на представен технически носител – флаш памет, в pdf формат. Отделно от това електронните документи са били представени и като възпроизведени на хартиен носител преписи. Към предложението са приложени и 19 броя заявление-декларация (Приложение № 78-НС) по чл. 255, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 3 от ИК, подписани от предложените кандидати за народни представители. От обективираното в Протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора следва да се приеме, че от страна на РИК – Стара Загора е била извършена проверка на съдържанието на технически носител – флаш памет и на съдържанието на електронните документи, като е констатирано, че електронните подписи са на представляващите коалицията лица, а след проверката флаш паметта е върната на един от приносителите. Съгласно вписаната от член на РИК – Стара Загора в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/12.10.2021г. забележка, на приносителя А. С. са дадени указания да завери „хартиените носители на електронните документи“, като г-н С. е отказал да изпълни дадените му указания, тъй като според него заверка не е необходима, след което са дадени последващи указания електронните документи да бъдат представени на РИК по електронна поща. В 17,36 часа на 12.10.2021г., на електронната поща на РИК – Стара Загора постъпва имейл с подател Н.Й. (ел. поща), съдържащ прикачен файл с наименование „27_PoA_Registracia_Kandidati.pdf“. В 17,38 часа от същия имейл и подател е получен втори файл с наименование „27_Предложение_РИК.pdf“., за който имейл РИК е установила, че не е сред официално декларираните електронни адреси за кореспонденция на Коалиция „Демократична България – Обединение“. В 18.02 часа, по време на заседанието на РИК, от М.О.е предадена флаш памет.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на РИК – Стара Загора, на основание чл. 70, ал.4 във вр. с чл.258, ал.2 от Изборния кодекс и Решение № 579-НС от 23.09.2021г. на ЦИК, е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че при приемането на подаденото от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“ предложение за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район - Старозагорски за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. (Приложение №73-НС), с приносители А.В.С. и М.В.О., членове на РИК са установили, че предложението за регистрация на кандидатската листа и пълномощното, с което приносителят на документите е упълномощен за това, не са подписани, а върху тях е поставена сигнатура, визуализираща електронно подписване на представените книжа. На основание чл.258, ал.2 от ИК устно са дадени указания за незабавно представяне на необходимите документи, подписани собственоръчно от представляващите коалицията, както и представените книжа /предложение и пълномощно/ да бъдат изпратени на електронната поща на РИК до 17,00 часа на 12.10.2021г. /законово регламентирания срок за регистриране на кандидатски листи/. А.С.е бил поканен да завери представените книжа, като верни с оригиналите им, като лицето отказало по съображения, че според него заверка не е необходима. В 17,36 часа на електронната поща на РИК – Стара Загора е постъпил имейл с подател Н.Й. / ***@gmail.com/ с прикачен файл с наименование 27_PoA_Registracia_Kandidati.pdf и в 17,38 часа от същия имейл, от същия подател – 27_Предложение_РИК.pdf. Прието е, че съгласно публичния електронен регистър на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите за народни представители на 14.11.2021г. на ЦИК, посоченият имейл не е сред официално декларираните електронни адреси за кореспонденция на Коалиция „Демократична България – Обединение“, като по време на заседание на РИК, в 18,02 часа, от М.В.О. е предоставена една флаш памет. Въз основа на представените документи и проведените разисквания е направен извод, че не са спазени изискванията на чл.255, ал.1, т.1 от Изборния кодекс и на Решение № 579-НС от 23.09.2021г. на ЦИК относно регистрация на кандидатите за народни представители за изборите на 14.11.2021г. – липсват валидно подписани предложение (Приложение №73-НС) и пълномощно на приносителите от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция  „Демократична България – Обединение“.

В проведеното поименно гласуване са участвали 16 членове на РИК, от които 13 са гласували „за“, а трима – „против“.

С подадена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ жалба, Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на РИК в Двадесет и седми изборен район – Старозагорски, е оспорено пред Централната избирателна комисия. С Решение № 742-НС от 14.10.2021г. на ЦИК, е отхвърлена като неоснователна подадената от Коалиция „Демократична България – Обединение“ жалба и е потвърдено Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на РИК 27 – Стара Загора, с което е отказана регистрация на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за Двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. За да постанови този резултат ЦИК е приела, че решението на РИК – Стара Загора е правилно, мотивирано и законосъобразно, тъй като се основава на обоснована преценка на събраните доказателства; издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановено при спазване на процесуалните правила, като описаната в решението фактическа обстановка се потвърждава от представените официални свидетелстващи документи – Протокол № 6 от заседание на РИК 27 от 12.10.2021 г., извлечение от регистър (Приложение № 82-НС от изборните книжа), както и от останалите представени по преписката документи. Във връзка с изложените в жалбата възражения е прието, че  разпоредбите на Закона за електронния документ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, са неотносими към производството по регистрация на кандидатска листа за участие в избори по изборното законодателство, тъй като в специалния закон – Изборния кодекс, изрично се уреждат случаите, в които е налице възможност за ползване на електронен подпис.

             

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по приемането на обжалваното решение на РИК и потвърждаващото го решение на ЦИК.

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против решение на РИК, подлежащо на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.73, ал.1 от ИК във вр. с чл.98, ал.2 от АПК, е процесуално допустимо.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспореното решение на РИК – Стара Загора, намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

 

Обжалваното Решение № 51-НС от 12.10.2021г. е прието от материално и териториално компетентен орган - Районна избирателна комисия – Избирателен район 27 - Стара Загора, при спазване на изискванията по чл. 70, ал.3, ал.4 и ал.7 за кворум, мнозинство и поименно гласуване. Решението е обективирано в изискуемата писмена форма, при посочване както на правното основание за упражненото правомощие, така и обуславящите фактическите констатации за възприетото наличие на основание да бъде отказана, в хипотезата на чл.258, ал.2 от Изборния кодекс, регистрация на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите на народни представители на 14.11.2021г.   

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за упражненото правомощие, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. В случая съдът приема, че оспореното решение е прието в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

Регистрирането на кандидатски листи за избор на народни представители е регламентирано в част втора, глава петнадесета, раздел пети, чл.253 и сл. от Изборния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.255, ал.1 от ИК, регистрирането на кандидатските листи се извършва от районните избирателни комисии след представяне на: т.1 Предложение от партията или коалицията с имената, единния граждански номер и постоянния адрес на кандидатите; предложението се подписва от лицата, представляващи партията или коалицията, или от изрично упълномощени от тях лица; т.2 Предложение от инициативния комитет с имената, единния граждански номер и постоянния адрес на кандидата; предложението се подписва от лицето, представляващо инициативния комитет; т.3 Заявление-декларация по образец от всеки един от кандидатите, че е съгласен да бъде регистриран от предложилата го партия, коалиция или инициативен комитет и че отговаря на условията по чл. 65, ал. 1 от Конституцията и по чл. 254, ал. 1 или 4 и т.6 Пълномощно на лицата, упълномощени да представляват партията или коалицията пред районната избирателна комисия, в случаите, когато документите се подават от упълномощени лица. Съответно в чл.258, ал.1 от ИК е регламентирано, че Районната избирателна комисия извършва проверка дали са изпълнени изискванията на този раздел и взема решение за регистрацията на кандидатските листи. При установяване на непълноти или несъответствия районната избирателна комисия дава незабавно указания и срок за отстраняването им, като в случай, че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в определения срок, районната избирателна комисия отказва регистрация /чл.258, ал.2 от ИК/.

 

В случая оспореният отказ за регистрация на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., е при прилагане именно на хипотезата на чл.258, ал.2 от ИК. За да е налице възприетото от РИК – Стара Загора нормативно регламентирано материалноправно основание по чл.258, ал.2 от ИК за отказа на регистрация на кандидатска листа, е необходимо да бъде установено и доказано, че: 1. Има непълнота или несъответствие в представеното предложение по чл.255, ал.1, т. 1 от ИК или в изискуемите се документи по чл.255, ал.1, т.2, т.3 или т.6 от ИК; 2. Дадени от РИК указания и срок за отстраняване на констатираните непълноти, респ. несъответствия и 3. Непълнотите, респ. несъответствията, не са били отстранени  в определения срок.

Видно от мотивите на обжалваното решение, наличието на материалноправното основание по чл.258, ал.2 от ИК и постановения отказ за регистрация на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“, са обосновани с констатацията за несъответствие на представеното предложение по чл.255, ал.1, т. 1 от ИК и на пълномощното по чл.255, ал.1, т.6 от ИК със законово регламентираните формални изисквания. Прието е, „че предложението за регистрация на кандидатската листа и пълномощното, с което приносителят на документите е упълномощен за това, не са подписани, а върху тях е поставена сигнатура, визуализираща електронно подписване на представените книжа“ и съотв. че „липсват валидно подписани предложение (Приложение №73-НС) и пълномощно на приносителите от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция  „Демократична България – Обединение“.

Както беше посочено, от Протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора и отразените в него разисквания във връзка с регистрацията на кандидатската листа за народни представители на Коалиция „Демократична България – Обединение“, вкл. от изложението на Председателя на РИК, се установява, че както Предложението по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС), така и пълномощното от представляващите коалицията, съгласно което А.С.има право да подаде в РИК –27 кандидатска листа и да получава документи във връзка с това, са били съставени като електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани от представляващите Коалиция „Демократична България – Обединение“ - А.П.А.и Х.Л.И. с квалифицирани електронни подписи, като електронните документи, съдържащи електронни изявления, са представени на технически носител – флаш памет, в pdf формат. Посочените факти, в проведеното съдебно заседание, с определение на съда са обявени за безспорни. С удостоверените в Протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора като извършени действия от страна на членове на РИК по отваряне на цифровите файлове, съдържащи подписани електронни документи и тяхното валидиране чрез направената проверка на електронните подписи,  следва да се счита за потвърдено получаването от РИК – Стара Загора на електронните изявления, съдържащи се съставените електронни документи, подписани с КЕП и представени в РИК чрез техническо средство /флаш памет/. В този смисъл и доколкото от доказателствата по делото еднозначно се установява, че към момента на представянето от Коалиция „Демократична България – Обединение“, на документите по чл.255, ал.1 от ИК /с рег. № 27 от 12.10.2021г., 16.15ч/, е била приложена и флаш памет, съдържаща електронна таблица с имената на кандидатите във формат Excel и съставени във формата на електронни документи предложение по чл.255, ал.1 от ИК /Приложение № 73-НС/ и пълномощното на приносителя, е ирелевантно какви електронни документи са изпратени по електронна поща и съотв. постъпили в РИК след 17.00 часа на 12.10.2021г. т.е след изтичането на срока за подаване на документите за регистрация на кандидатските листи. След като Предложението по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС) и пълномощното по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, са били представени в РИК – Стара Загора като подписани с КЕП електронни документи, записани на технически носител и при условие, че е извършена верификация на електронните документи и проверка на валидността на електронните подписи, фактическата констатация на РИК, „че предложението за регистрация и пълномощното, не са подписани, а върху тях е поставена сигнатура, визуализираща електронно подписване на представените книжа“, е абсолютно необоснована и несъответна на събраните по делото доказателства. Тази констатация би била относима към възпроизведените на хартиен носител електронни документи, но не и към самите представени на технически носител електронни документи. Проверката дали са подписани съдържащите се в електронните документи електронни изявления, с какъв подпис, от кое лице и на коя дата, се извършва чрез верификацията и валидирането на електронните документи, като от изявлението на Председателя на РИК – Стара Загора се установява, че такава проверка е била извършена по отношение на представените на технически носител електронни документи – отварянето на файла чрез софтуер за визуализация на електронните документи в pdf формат представлява прочитане /узнаване на съдържанието на електронните документи/ при валидиране авторството на документите. 

След като е установено по несъмнен начин, че Предложението  по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС) и пълномощното по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, са били представени и съотв. получени в РИК – Стара Загора като електронни документи на технически носител, спорният по делото въпрос се свежда до това, спазени ли са изискванията на чл.255, ал.1 от Изборния кодекс за писмена форма и валидно подписване на изискуемите се документи.

Според РИК – Стара Загора представените на технически носител електронни документи не изпълняват формалните изисквания на чл.255, ал.1 от ИК, поради което и РИК приема, че липсват валидно подписани предложение (Приложение №73-НС) и пълномощно на приносителите от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция  „Демократична България – Обединение“. В потвърждаващото оспорения акт Решение № 742-НС от 14.10.2021г. на ЦИК, направеният от РИК – Стара Загора извод е приет за правилен вкл. по съображения, че „разпоредбите на Закона за електронния документ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, са неотносими към производството по регистрация на кандидатска листа за участие в избори по изборното законодателство“, тъй като в специалния закон – Изборния кодекс, изрично се уреждат случаите, в които е налице възможност за ползване на електронен подпис.

На първо място следва да се отбележи, че от приложното поле на ЗЕДЕУУ, уреждащ електронния документ и електронните удостоверителни услуги, са изключени единствено сделките, за които законът изисква квалифицирана писмена форма и случаите, когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение /чл.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЕДЕУУ/. Съгласно § 1, т.1 от ЗЕДЕУУ, по смисъла на закона „квалифицирана писмена форма" е форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и др. От нормативната регламентация по чл.255 от ИК еднозначно се установява, че липсва законово установено изискване за квалифицирана писмена форма на някой от посочените в чл.255, ал. 1 от ИК документи, като условие за действителност или за доказване на изявленията /волеизявленията/. Нещо повече – в чл.19, ал.3 от ИК е закрепено принципното положение, че не се изисква нотариална заверка на документите и книжата по кодекса. Противно на твърдяното от Председателя на РИК – Стара Загора, с утвърждаването от Централната избирателна комисия на образците на изборните книжа, не може да се приеме, че по отношение на Предложението  по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС), е въведена „квалифицирана писмена форма" по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЕДЕУУ, тъй като изискването предложението да бъде представено по одобрения от ЦИК образец на изборните книжа, е относимо единствено към съдържанието на документа, без да се въвеждат допълнителни изисквания към писмената форма на документа. Несъмнено предложението за регистрация на кандидатската листа и приложенията към него, изискуеми съгласно чл.255, ал.1 от ИК, не могат да се квалифицират като документи, чието държане има правно значение /за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения/, за да е относимо ограничението по чл.1, ал.2, т.2 от ЗЕДЕУУ, като очевидно наличието на хипотезата на чл.1, ал.2, т.2 от ЗЕДЕУУ не може да бъде обосновано с предвидения начин на съхраняване и предаване на изборните книжа и материали. В този смисъл приложението на ЗЕДЕУУ не се явява изключено по силата на чл.1, ал.2 от същия закон. За да се приеме неприложимост на разпоредбите на ЗЕДЕУУ в производството по регистрация на кандидатска листа за участие в избори по изборното законодателство, е необходимо в специалния закон /Изборния кодекс/, с изрична законова разпоредба да бъдат регламентирани случаите на неприложимост. Не води до друг извод сочената от Председателя на РИК – Стара Загора разпоредба на чл.2, т.3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, даваща възможност държавата-членка чрез националното си законодателство да предвиди като условие за действителност определена форма на волеизявлението. Тъкмо обратното – посочената разпоредба е още едно потвърждение, че изключването на приложението на ЗЕДЕУУ и съотв. на Регламент (ЕС) № 910/2014, е допустимо единствено при нормативно въведено изискване за квалифицираната писмена форма или изричното нормативно изключване на възможността определени изявления /волеизявления/ да бъдат обективирани в електронна форма като електронни изявления, съдържащи се в съставени електронни документи. Абсолютно недопустимо е по съображения, че в Изборния кодекс изрично се уреждат случаите, в които е налице възможност за ползване на електронен подпис, по аргумент за противното да се приеме, че във всички останали случаи документи в електронна форма /електронни документи, съдържащи електронни изявления/, не могат да се ползват. Следва да се отбележи, че съдържащата се в ИК нормативна регламентация не дава основание да се счита, че с предвидената в отделни разпоредби възможност за подписване с квалифициран електронен подпис, законът изрично и изчерпателно определя случаите, в които е допустимо представянето на подписани с КЕП електронни документи. Доколкото в ИК липсва законово въведено ограничение за представяне на документи в електронна форма за случаите, в които се изисква представяне на документи в обикновена писмена форма, следва извода, че валидността на съдържащите се електронни изявления в представените на технически носител в РИК – Стара Загора електронни документи и респ. за съответствието на електронните документи с формалните изисквания по чл.255, ал.1 от ИК, следва да се извършва в контекста на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Що се отнася до  приложението на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), следва да се отбележи, че съгласно чл.288, ал.2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, регламентът, като акт с общо приложение и задължителен в своята цялост, се прилага пряко във всички държави-членки. С въведените принципи за установяване на обща правна рамка за ползване на електронни документи и удостоверителни услуги в  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. и широкия задължителен обхват на приложното му поле, не може да се приеме, че са налице установените в Регламента изключения за признаване действителността и възникване на правни задължения при ползване на електронни документи и удостоверителни услуги. Категорично по отношение на процесния случай не е приложимо съображение 21 от Регламента, като не се установява и наличието на  хипотезата по съображение 23, доколкото несъмнено се установява, че РИК – Стара Загора е разполагала с техническата възможност да прочете представените електронни документи и да провери валидността на електронните подписи, с които те са били подписани. Отделно от това Държавната агенция за електронно управление предоставя удостоверителна услуга по Регламент (ЕС) № 910/2014 за квалифицирано валидиране на електронни подписи и документи.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ /на която се позовава ЦИК в потвърждаващото Решение № 742-НС от 14.10.2021г./, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление  с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис.

Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис с тази на саморъчния. Съотнесено към конкретния случай това означава, че с представените в РИК – Стара Загора на технически носител електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ - съставени в електронна форма Предложение по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение №73-НС) и пълномощно по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, съдържащи електронни изявления по см. на чл.2 от ЗЕДЕУУ, подписани с валидни квалифицирани подписи на представляващите Коалиция  „Демократична България – Обединение“ лица - А.П.А.и Х.Л.И., е изпълнено /спазено/ законовото изискване за писмена форма на документите по чл.255, ал.1 от ИК /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/, при задължение на изборната администрация при прилагането на чл. 25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. във вр. с чл.288, ал.2 от ДФЕС, да зачете правната сила на квалифицирания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис. Както вече беше посочено, от доказателствата по делото се установява, че при приемането на документите по чл.255 от ИК, вкл. на техническия носител на електронните документи, от страна на РИК – Стара Загора е извършена проверка за валидността на електронните подписи и подписването на документите с КЕП на представляващите Коалиция  „Демократична България – Обединение“ лица - А.П.А.и Х.Л.И.. С оглед на което необоснован, от гл.т на доказателства и неправилен от гл.т на закона е обективираният в оспореното решение извод, че липсват валидно подписани предложение (Приложение №73-НС) и пълномощно на п

ващите коалицията лица.

Във връзка с представените преписи на възпроизведените на хартиен носител електронни документи, следва да се отбележи следното: Действително процесуалните закони предвиждат възможност електронният документ да бъде представен възпроизведени на хартиен носител като препис, заверени от страната, която го представя. Но в случая електронните документи са представени не само като възпроизведени на хартиен носител преписи. На технически носител са били представени самите съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, с възможност както за възпроизвеждане на електронните документи, така и за извършване на верификация на документите,  проверка и потвърждаване на валидността на електронните подписи. С оглед на което заверяването от упълномощения представител на коалицията, на допълнително представения възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, в случая не е било необходимо. Нещо повече – дължимото от РИК валидиране изисква извършваната проверка и потвърждаване на валидността на електроните подписи, да бъде удостоверено с подпис на длъжностното лице – член на РИК, извършило проверката.

 

Съдът не намира за необходимо да обсъжда вписаната в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/ 12.10.2021г. забележка за дадени указания на приносителя А. С. да завери „хартиените носители на електронните документи“, както и указанията за повторно представяне на РИК по електронна поща на електронните документи, които вече са били представени в РИК на технически носител. Очевидно тези указания са дадени при несъобразяване на съдържащата се в ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. правна регламентация; на правната същност на съдържащия електронно изявление електронен документ и съотв. на правната сила на КЕП.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е направеният от РИК – Стара Загора извод, че „липсват валидно подписани“ Предложение (Приложение №73-НС) и пълномощно на приносителите от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция  „Демократична България – Обединение“, предвид наличието на представени от Коалиция „Демократична България – Обединение“ и съотв. получени от РИК – Стара Загора на технически носител документи в електронна форма /Предложение  по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение № 73-НС) и пълномощното по чл.255, ал.1, т.6 от ИК/, при подписване на съдържащите се в електронните документи електронни изявления с КЕП от представляващите Коалиция  „Демократична България – Обединение“ лица. Съответно в нарушение и при неправилно приложение на закона е прието, че представените с рег. № 27, в 16.15ч на 12.10.2021г. електронни документи, не съответстват на законово регламентираните изисквания за форма, респ. че е налице несъответствие по см. на чл. 258, ал.2 от ИК, като материалноправно основание да бъде постановен отказ за регистрация на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г.

 

При приемането на оспореното решение са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. На първо място в представената преписка липсват надлежно обективирани към момента на приемането на документите по чл. 255 от ИК, констатации в какво точно се изразяват възприетите от РИК – Стара Загора като установени несъответствия/ непълноти на представените документи. Буди недоумение и обстоятелството, защо след като РИК – Стара Загора е приела за недопустимо представянето на документите по чл.255, ал.1 от ИК в електронна форма, е дала указания за отстраняване на несъответствията чрез „представяне на РИК по електронна поща на електронните документи“, а не са били дадени указания за представяне на саморъчно подписани от представляващите коалицията предложение и пълномощно. По никакъв начин не е доказано твърдението на ответника, обективирано в обстоятелствената част на обжалваното решение, че на основание чл.258, ал.2 от ИК на приносителите са били дадени указания „да представят необходимите документи, подписани собственоръчно от представляващите лица“. В нарушение на изискването по чл.42 от ЗЕДЕУУ, представените на технически носител електронни документи са били върнати. Несъстоятелно е възражението на ответника за липса на възможност за получаване, регистриране и съхраняване на електронните документи по съображения, че няма създаден електронен регистър за предложенията за регистрация на кандидатските листи – няма пречка получаването на техническия носител на електронните документи да бъде регистрирано във водените на хартиен носител регистри, а съхраняването на електронните документи може да бъде извършено чрез съхраняване на техническия носител, на който са представени. Следва да се отбележи и че противно на твърдяното от Председателя на РИК – Стара Загора, РИК е адресат на електронно изявление по см. на чл.5 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл.18а, ал.2 от АПК. С оглед неправомерното връщане на техническия носител на електронните документи на неговия приносител, по аргумент от чл. 7 от ЗЕДЕУУ, РИК, в качеството си на адресат на електронното изявление, носи риска от грешки при предаване на електронно изявление. В тази връзка няма да бъдат обсъждани изложените от Председателя на РИК – Стара Загора доводи, че по-късно представените /след 17.00ч на 12.10.2021г./ по електронна поща електронни документи, се различавали по съдържание от по-рано представените възпроизведени на хартиен носител електронни документи. При удостоверената като извършена верификация на представените на технически носител електронни документи и валидиране на КЕП, при което се извършва проверка за нарушена цялост или промяна на данните след момента на тяхното подписване с ЕП, не се сочи констатирано от РИК нарушаване на интегритета на електронния документ - нарушаване на неговата цялост от момента на съставянето и/или подписването му от неговия автор до момента на проверката от адресата. В протокола от проведеното на 12.10.2021г. заседание на РИК – Стара Загора е обективирано изрично изявление за извършена проверка на КЕП и констатацията, че същите са валидни.

              С приетата от РИК – Стара Загора недопустимост за подаване на подписани с КЕП документи във връзка с регистрацията на кандидатските листи, основана на неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна регламентация, се нарушават  и основни правни принципи и необосновано се засягат основни конституционни права.

 

              С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореното Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. При прилагането на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на РИК – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК във вр. с чл.73 от Изборния кодекс, Старозагорският административен съд

 

 

  Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, с което е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., като незаконосъобразно.

 

            ИЗПРАЩА преписката на Районна избирателна комисия – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото с рег. № 27/ 12.10.2021г. Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

            Решението е окончателно.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                             

 

     2.


Малко дълго, сори, ако изглежда като спам.

Ник, ти взе, че се засегна и ни изпляска цялото решение на съда. За нас това е просто спам. Ремо искаше от теб просто да споделиш мнение с пет думи да обясниш, каквото не подозираме. Решението на съда с нищо не ни помага. То си е да го четат юристи.

Не съм се засегнал, шегата ми допадна :)
Трий го, щом е спам, не се сърдя. Ще опитам да го обясня с 5 приказки, както го разбирам аз. Значи, партията ДБ подава документите подписани с КЕП, разпечатани на хартия. С тях подава и флашка, на която ги има същите тези документи в електронен вид, както си му е реда. РИК иска от ДБ да заверят разпечатаните на хартия документи. Пълномощниците на ДБ отказват. И затова РИК също отказва регистрация. А съда казва, че щом ги има на флашката в електронен вид и подписани с КЕП, не е било необходимо да заверяват хартиения носител.

По принцип и аз мисля, че гордостта на Божанов (собствения му Закон за ел. индетификация) казва така, то подзаконовите актове на ЦИК могат да лапат хурката и да правят прежда от вълна.

Но споделих и, че за мен това е революционно действие. И то от дясна партия. Ама и лява да беше, не ѝ прилича. Два парламента имаха на разположение да ги оправят. Но не ги оправиха. Като ги оправят, тогава да реват.

Заслужаваха да нямат списък с кандидати в Ямбол ли, къде беше. Стара Загора? Там нейде. Сега ще се окаже Сливен.

Наистина го трий това решение, не трябваше да го поствам цялото, всъщност можеше да сложа и линк, ама толкоз ми е акъла, поради две причини го постнах- да е инфото пълно, първата, втората- малко инерционна, т.е. като си чета съдебни решения и видя нещо интересно, си копирам всичко и си трупам в един архив на офисната машина. Та, направо селектирах и пейст.. че и два поста.

Всъщност за казуса с ДБ си мисля следното- нищо не е пречело на пълномощниците на партията да сложат на хартиения вариант една заверка. Няма и пет секунди да изпишеш на лист хартия "В.О. дата, подпис". Да, можело е и без нея, документите ги има подписани с КЕП в електронен формат на носител, придружаващ хартиения и сверка на електронния вариант и хартиения е била възможна. Предполагам, флашката и хартиения носител ги е приемала някоя лелка/чичо в РИК, нямащи идея какво е КЕП и електронен документ. Ама са търсили публичност ДБ, и я постигнаха де, дошло им е дюшеш направо, като са им искали заверка на хартията. Това си е мое мнение.

Електронния документ е много хубаво нещо, но навлиза много трудно- защото се ползва точно за източване на бюджета- на ти сега портал на НАП, на ти АВ, на ти ЕИСС.. последната за някакви 16 милиона, нищо работа. Като това, което си писал в темата си в "Кошче".

Сакън - не го търкайте... тамън да разберем как работят съдиите т.е. в сл. Съдийките.. значи събират /се/ там 5 бабки/лелки поне аз толкоз преброих - как па нямаше барем един дядка/чичка да ги оправи... та мен ми отне цял следобяд  да го прочета смятай колко човекочасове са отишле в съставянето ... та нейде още в началото мернах че май спора не бил за хартията а че не била доставена флашка/та навреме.. и за какво ни е ел. подписване и/изпращане като пак требе и да носим на ръка флашки _ както доскоро им идваше в някой африкански региони интернета 2-3 пъти месечно на флашка и с колело.
Няма да допрем май скоро да електронно гласуване..

А на принципния въпрос какъв е правилният отговор - защото ми съ чини голема глупост един и същ документ в два варианта флашка и хартия - ами ако съдържанието  се окаже различно, ами ако му се наложи да стане различно - колко му е слагаш хартията на пишещата машина и дописваш.. за тва явно не щат ел. подпис щото не може да дописват и може би за тва натискат и за допълнителен хартиен вариант който след като се инвалидира/ постфактум/ вероятно инвалидира и ел. подписания?

Така поне си мисля аз де

И тук се сетих за стария виц за бабката дето уж закъсала на околовръстното и младежа който спрял да помогне а бабето бърже извадило рязана двуцевка
- и сега какво ще се изнасилваме, а!?
- а... няма такова нещо бабче
- ааа ще ти се наложи момче
- ще ти се наложи

А на принципния въпрос какъв е правилният отговор - защото ми съ чини голема глупост един и същ документ в два варианта флашка и хартия

Точно така, глупост е. Платформите на администрация/съд в нета са създадени с идеята да си напишеш документа, да го съхраниш (в повечето случаи в .пдф формат), да му сложиш щампичката с КЕП-а и да го пратиш по имейл- това е единия вариант, втория- да си попълниш документа в стандартна бланка в съответната платформа и да им го подпишеш и пратиш пак онлайн. Това да го създадеш документа, да го съхраниш в някакъв файл, да го подпишеш и да го сложиш на флашка, а после и да го разпечаташ на хартия, да носиш и хартията, и флашката до РИК на крака- мега тъпотия. Можело е направо по имейл да ги пратят тия .пдф-и, без никаква хартия, тия от ДБ, защо са тръгнали с флашка, нямам идея. После като станала чудесията, пращали и по мейл, ама след 17.00 часа (извън срока).

Правилният отговор според мен е това- оригинал е електронният документ, разпечатаното на хартия е препис. Ако двете се различават, валиден е електронния документ. Ако се наложи да допълниш вече подаден и подписан с КЕП документ (тук вече говоря общо), много по-лесно и бързо ще е да го съставиш отново с допълнението, пак да го подпишеш с КЕП-а и да го пратиш пак по мейл. Повечето платформи на администрацията позволяват подаването на коригиращ/допълващ документ - например платформите на НАП, на съдилищата и т.н.

Мдаа прав беше Гогата - поредната недоклатена с-ма явно : значи могат да сложат форма за сваляне а за качаване не слагат (с входящ номер, дата и час) а нарочно разчитат на външна услуга - ел. поща където не е ясно кога точно е изпратено (съдът правилно отчита само часът на получаване - ама и там е спорно кое точно се приема за дата на завеждане - точното пристинаге на пощата или личното и отваряне, което може да стане и чак на следващия ден) ел. поща и пр. външни услуги лесно се лъжат - фащаш едно прокси напр. у Англия буташ часовника 2ч. назад и пращаш 17:15 БГ 15:15 UK time - даже локалния сървър на Гугъл ще каже че е прието писмото в 15:15 /преди още да тръгнем ви го пратихме/ а защо е получено след 17:00 (17:36, 17:38) местно БГ време си е техен проблем

...ама явно формата за ъплоад ще е за следващите избори чак

П.П. съдът правилно отчита само дата и час на получаване (а не на изпращане), ама що едвам тогаз са решили да си отворят/проверят пощата не се знае (дали е без да искат или нарочно)... въобще това е голяма тъпотия с краен срок на ПОЛУЧАВАНЕ по ел. поща (пощенските сървъри са тъпи но упорити и ще се пробват няколко дена да пратят поща преди да се откажат - спокойно можеше да се поучли и на следващия ден чак - по независещи от никоя страна по делото обстоятелства, е ли тогава навреме или не регистрацията)

значи могат да сложат форма за сваляне а за качаване не слагат (с входящ номер, дата и час)

Някои системи, в които попълваш директно в тяхната платформа онлайн-формата, отчитат качването- например ДАЕУ, Кадастъра, НАП за някои свои услуги, някои общини, също така и съдилищата за някои дейности - например за заповедно производство попълваш директно в платформата им и като го подпишеш, отчита всичко, дата, час. Общините ползват тия .пдф-и със скриптове вътре, за които съм писал по-назад в темата- генерира ти входящ номер, като попълниш и подпишеш .пдф-а. Но като цяло си права, колежке, системата е недоизпипана (недоклатена). За РИК не знам как е, с тях съм нямал работа.

Момент! Да се уточним. Ремо е мъж. Във форуима нямаме жени. Тук сме коч-компания.

=*=

Аз слушайки за това, мислех, че е провокация. Защото ДБ се водят партията на айти-тата. И там са всички: от Крокодила до Божо. Обаче си промених мнението след вчерашните обяснения, какво точно се е случило.

Изглежда ми точно, като техните хора в Стара Загора да не са знаели, какво правят. Казвали са им едни неща, те са правили други, след това трети. Даже в новините на комедито много ги бъзикаха. Вчера ги слушах.

Което си е срамно за имиджа дето имат да се спъват в такива неща. Направо е нелепо. Та се наложило софийската организация да оправя нещата през съда, където знаем, че имат бая сериозни връзки.

Винаги съм се питала някой проверява ли ги тея електронно подписаните..

Забелязах това, почерненото и подчертаното. Ако е била клавиатурна грешка, сори.

това е грешка на автокоректора на умнофона
то с него лошо ама без него още по-лошо та съм избрал от двата по-малкия  :P (проблем) та от време на време пропущам некой от грешките му

Туй да му е кусура.

Ремотекс, извинявам се, не съм искал да ти сменям пола :)

П.П.

Изглежда ми точно, като техните хора в Стара Загора да не са знаели, какво правят.

А може ли да е вървял пазарлъка за листите до последния момент?  ;D

...
Във форуима нямаме жени. Тук сме коч-компания.
...

   Така де.

   Ако във форума имаше кифли,май щяхме да си ги мерим
кой има най-голям и най-дълъг ... език  ;D

...
А може ли да е вървял пазарлъка за листите до последния момент?  ;D

Казаха ми, че имало случаи, в които хора в листите са се отказвали в последния момент. На прекия въпрос, който ти задаваш, не получих отговор. Но и да бях получил, няма да станат ясни мотивите на тези дето се отказват.

А, защо пишем в тази тема?

Винаги съм се питала някой проверява ли ги тея електронно подписаните... и днес попаднах случайно на поредната драма

https://faktor.bg/bg/articles/sadat-v-stara-zagora

ЦИК срещу електронния подпис - "Разговор" с проф. Красимир Калинов ($2)

https://bit.ly/2ZbnmeH

Ама чакай сега той тоя е за ваксиниране зелени карти  и т.п.
И какво сега ще вярваме само каквото ни отърва и ше сме като фурнаджийски лопати - за ЦИК може да му се вярва а за ваксините  не  ???

До какво доживяхме - правни съвети от социоложки  :o

Проф. Калинов пред ФАКТИ: Съпротивата срещу ваксините е от простотия и невежество

П.П. това е от транскрипцията на същото видео,- нямах време да го изгледам  то за по бързо го изчетох /цялото/

Хе-хе, доста хитро. Не съм казвал, че съм привърженик на проф. Калинов. Просто дадох неговата гледна точка, защото обсъждахме темата. Каква е действителността, си знаят само в РИК на Стара Загора. Ако и те знаят.

Иначе самото интервю е кратко, около двадесет минути. Взела го е Лили Маринкова, дългогодишен журналист. Аз специално я знам от Канал 3, където водеше много скучно (за мен), следобедно предаване. Но е по-известна като журналист от БНР, която е уволнена по костово време след поредния скандал за цензурата.

Лично аз този случай не го помня. Чул съм го от Диков. Помня, че при Костов имаше напрежение в радиото. Но имаше такова и при предшественика му — Виденов. И денонощно слушах „Хоризонт“ в онези времена, но явно тази Маринкова тогава не ми е правила впечатление.

Учудих се, че е почнала работа във „Факти“. Преди водеше „Алтернативата“ по TV+. А пък там отиде една Светла Петрова, която до миналата година правеше интервюта за канала в тубата на в. „Сега“, но е по-известна, че беше първия публицист на ЬТВ, много преди тази с ужасния нос.

=*=

Между другото няма доктор, който да е противоваксинатор. Хората във форума не го правят, но непрестанно чувам такива обвинения за Мангъров. Това просто не е вярно. Мангъров прокламира ваксините включително и „векторните“.

Истинските противоваксинатори от много години (повече от десет) злословят по Мангъров, точно защото във всяко интервю възхвалява ваксините и в частност тези за грип. Кой знае защо точно противогрипните ваксини най-много бъркат в здравето на противоваксинаторите. А най-смешното е, че обявяващите се за противоваксинатори, обикновено много хвалят хомеопатията. А ваксините са нищо различно от хомеопатия.

Онзи доктор, дето го пусна Ник, също е твърдо за ваксините. Неговата единствена теза, различна от тази на МЗ е, че преболедувал не бива да си слага ваксина. И беше ядосан не толкова, че някакви преболедували се ваксинират. Беше разстроен от това, че „Пирогов“ е в бедствие и никой не им помага с нищо. Обратното — пречат им.

Ама щом ще си говорим за математици и ваксини, ето още един от същия канал, но има много негови интервюта в тубата: Власт и плагиати - "Разговор" с Иван Ценов ($2).

Лятото бях писал на Бориката по имейл, че има проблеми с техния B-Trust BISS, че не бачка, че нямат .рпм пакет и т.н., тогава ми бяха отговорили, че са предали оплакването на някакъв техен отдел и се работело по задачата. А днес получих от тях имейл, че задачата била решена. Какво са решили, не знам, ама още нямат .rpm пакет в сайта си, само за убунту има.
А как тъй си оправиха нещата чак сега с тоя смотан BISS, тия да не са чели нашия форум хахахахаххахахахахах
 [_]3

Аааааааа, сич'ко 'ши има. Едно по едно..............

... задачата била решена.
....

А-а-а, със сигурност е решена!
В офиса имам една постоянно работеща 10-тка, която не бях поглеждал от десетина дни. Днес се наложи да я ползвам и ... изненада! Десетки, може и към стотина да са били, прозорчета със съобщение, че има нова версия на BISS. Добре, че има десен бутон и "Затваряне на всички".

С помощта на всички тук и много зор подкарах това зелено чудо да работи на Магеята, и докато работи, хич нямам намерение да проверявам доколко успешно са решили задачата в новата му версия  ;D

Файър,ти  подкара ли го BISS ?

Файър,ти  подкара ли го BISS ?

Ами реално никога не съм имал възможност да работя на домашната си ОС. А и подписи съм ползвал само служебни. Не съм имал личен. На всичкото отгоре чак до настоящата си работа, съм работил на ХП. Сега съм на 10 и е голямо терзание.

Между временно се потроши служебната машина от токови удари. Да се похваля тя е с флашка вместо диск и за първи път в живота си имах удоволствието да пипна SSD. Разбрах хората, защо ги харесват. Това е леко като перце и крехко като дамско сърце. Хе-хе, последното го докарах.

Та строши се тази машина и сега съм с една Radeon HD 1.00 ГХц с вградено видео. Ако не греша, това чудо е от десета година, когато все още основна ОС беше Хващай Пътя, а този ми ти специалист е накачулил 10. Мъка.

Та обмислям сериозно варианта да сложа един Tinycore на върбова пръчка и да зареждам оттам. А това чудо 10 да го пускам само в краен случай.

Но ще почакам още де. Все още изпитателния ми срок от шест месеца не е минал. Тук ветровете са бурни и се сменят нещата рязко. На всичкото отгоре не се представям блестящо и ще имат основания да ме сменят. Малко изпитах културен шок като да попадна на площад Тян ан мън с всичките китайци. Или чувството е по-скоро обратното. Все тая.

Я като работещ сред много китайци да споделиш как си избира кола китаеца - и той фаща оная с най-големите... ЮЕсБи портове... или оная с най-многото т.е. оная на която може да и вкараш най-много "пишки" едновременно  :P
П.П. Борчетата така викат на това което ти викаш върбова пръчка, още известна и като тапа, тапичка и пр. т.е. нещото дето се вкарва в ЮЕсБи порта

Аз нищо не разбрах, сигурно не съм в час с развитието на темата за подписа.

Аз нищо не разбрах, сигурно не съм в час с развитието на темата за подписа.

В средата на юни (след почти две години и половина) отново се хванах на работа. Беше непланирано, но работата не е тежка, а заплатата много добра като за загубеняк като мен.

Та от тогава общо взето се оплаквам от местния ни компютърджия, който почти всеки път изпитвам неистовото желание да набия. Първото нещо, което исках да направя при първата ми минута работа. Оттогава не се е оталожило. Въпреки, че същия много ми помогна точно за BISS, от което бях много щастлив и благодарен.

А и самите методи на работа са „леко“ архаични. Трябва да ходя при този и онзи да моля за справки (парче началник съм), вместо да си имам съответните достъпи и сам да си вадя, каквото ми трябва. Луда работа.

Няма китайци. Просто се шегувах. А използвах израза „пръчка“, защото вече бях писал за флашка в друг конктекст.

Колега индиец, така си купи Хюндай Елантра, че имала много ЮСБ портове. На въпроса колко конски сили е моторчето отговора беше: какво е това.
То се оказа, че в Индия масовата "луксозна" кола била Хюндай и тука тюрбаните масово ги купуват.
Гога, що не си пуснеш един RDP към домашната машина и си бачкаш от там.

Гога, що не си пуснеш един RDP към домашната машина и си бачкаш от там.

Това съм го чувал по име, ама само толкова. Чувал съм за NXserver, Hamachi (някакаво такова беше) и още едно дето сега не ми идва. Но не съм пробвал никое от тях.

Има ли някъде обяснено по като за ламери, дето не са специалисти по Усхадуя, как се прави това?

Линукса ли „влиза“ в Уиндоуса (подобно на есесейч) или някак си уиндоуса „експортва“ интерфейси? Не го знам, какво е това? То може ли да работи през Интернет? Работното ми място и домашния ми адрес са в различни населени места. Трябва ли да се прави нещо подобно на VPN? Щото и випиените не са ми баш сила. Никога не съм се занимавал. А доколкото знам в ГНУ/Линукс има поне три начина за правене, а в Уиндоус май само един. Поне на такива неща съм попадал.

... Усхадуя ...

;D ;D ;D [_]3 [_]3 [_]3

Гoга VPN не ти трябва ако ще подкарваш RDP - VPN ти трябва само ако няма да се логваш на работната машина а искаш достъп до споделените в мрежата (на работа) ресурси от твойта си домашна машина (т.е. виртуалната частна мрежа прави така че се едно домашната ти машина е част от мрежата на работа),
но:
- Админа може да ти е забранил RDP , но има си  Policy Editor обаче ти трябва админ достъп
* Ако е пуснат BitLocker нямаш голям шанс - ако не е имаш късмет (има из нета как става изкарване на локален админ акаунт със заместване на шела при бутт)
- Админа може да има защитна стена дето ти блокира тия портове - има си ngrok.com за тая цел (не съм сигурен дали не е вече платен за ежедневна упoтреба или за фирмени цели)
* втори вариант - ако има поне един отворен порт е да подкараш Apache Guacamole на него

- само не трябва никога да изключваш работната машина (на работа) ама за бела все някой ден ще мине чистачката, я някой няма да има де да си включи кафеварката (е те го те Гогата не се е вясвал от миналта г. за какво му е тоя компютър - хряс жицата, че ми требе за кафето), я ЕВН щеше евават нещо... а бе трeбе си да си имаш и свой човек на работа дето да се оправя с "хардуерни проблеми"  ::)

https://www.tecmint.com/install-xrdp-on-ubuntu/

Като добавка трябва да си отвориш port 3389 на рутер в къщи и да го форварднеш към линукс машината ти и си готов.
А, и да си знаеш "реалното ИП" в къщи - от домашната мрежа отиваш на
https://www.whatismyip.com/

Можеш да си направиш и улеснение, като си направиш безплатен домейн с:
https://www.noip.com/
пускаш скрипта в Девуан-а и си готов. Домейна ще работи дори когато домашното ти ИП се смени.

Ако ползваш rdp - няма нужда да инсталираш нищо на Усхадуя щото си има вграден Remote Desktop client (в cmd се пуска с mstsc).
Другата опция е VNC client/server. NoMachine е още по-мързеливо за инсталиране, ама много отдавна не съм го инсталирал, а и там може да те подслушват.

Ако си отвориш и порт 22 и го форварднеш, ще можеш да си правиш и ssh с putty клиента, както и файл трансфер с WinScp  или FileZilla. А ако инсталираш и MobaXterm клиента, ще можеш да си пускаш и линукските ГУИ-та от къщи в Уиндовс.
Някои хора ползват и TeamViewer - въпрос на вкус, казало кучето и си облизало под опашката.

И си опичай акъла за сигурността.

Да, vnc беше това дето го забравих!

Благодаря! Ще разгледам връзките.

Аз наистина никога не съм се занимавал с уиндоуси нещо различно от потребител. Около три пъти ми се наложи да пусна NTP и всичките начини бяха ужасяващи, а на всичкото отгоре различни между версиите на Усхадуя. Но нямаше нито един нормален. Микрософтска му работа. Куца и неизползваема ОС.

Само една последна молба. Кажи няколко думи за сигурността. Какво по-точно е проблемното при remote desktop?

Тая щуротия TV я знам и дори съм я ползвал няколко пъти. Но общо взето го намирам за дивотия. То баш с това въпросния мъж ми нащрака BISS-a. Щото пък той е в трето населено място.

=*=

Ремо, както винаги си на ниво и знаеш всичко на света.

Тези Apache Guacamole и ngrok.com сефте ги чувам, но едва ли ще се наложат. Нашата мрежа е правена от самодеец. Няма домейн контролери, няма активна директория, няма нищо. Нахвърляни са концентратори из стаите и са накримвани кабели да не казвам как.

Нали ви казах, че тоя човек дори не си е правил труд да регистрира Шиндошите и Офисите, които е откраднал. Което само по себе си е тъпо, защото организацията, за която работя, има купени десетки хиляди от тях.

Сто процента няма никакъв BitLocker. А ве това не беше ли програма за запазване на пароли???

А ще може ли една връзчица за споделените неща по мрежата? Сега се сетих, че тук-там има неща, които евентуално мога да ползвам от вкъщи. Среден ламер с не изключително много опит с Windows може ли да се справи?

Отново благодаря и на двамата!

Джет, поразгледах го това, изглежда доволно просто.

Един път съм споделял каталози по локална мрежа и беше бая по-зорно. Т'ва SMB си е *бало мамата.

Голям майтап е, че веднъж трябваше да споделям каталози между една машина с Москвич Седмак и една десятка. Ами това чудо 10 има някаква идиотска система за споделяне. Почти невъзможно е да го настроиш.

Да думата ми беше за връзката. В нея изглежда се достъпва Убунтуто от Уиндоуса. Което ми се струва абсурдно. Още в края на деветдесетте, когато започвах с ГНУ/Линукс, вече имаше XServer за Windows. А съществуваше едно програмче PuTTy или нещо такова се казваше, което може да се ползва за telnet и ssh. Не виждам причина за тая цел да се ползват кретенските технологии на М$, като са налични нормални.

Не, че ми се е налагало да ползвам олигофренична ОС, за да се свързвам с нормална. Не мога да си представя случай да искам подобна дивотия. Ако ще се свързвам към истинска ОС, ще ползвам истинска ОС за целта. Но все пак решенията ги има.

Отново моля да споделиш няколко думички за сигурността. Наистина нямам опит с тези неща, а не искам да направя беля заради собственото ми удобство.

п.п. Този remote desktop е толкова недоклатено нещо, че в статията пише, че трябва да съм излязъл от сесия, за да мога да се свържа. Оставам безмълвен! Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, мама му стара тъпо, „технологии“ с марка М$. Страхотна градация :(

А за всички останали (без Гогата и некой и друг още живи хардлайнери тъдява) има pcAnywhere или там както се казва сега (и производните му). Още помня как един бивш админ си го ползваше въпреки че беше забранено от компанията ама... явно правилата не важат за тия които ги пишат. Както примера на Ноам Чомски - когато САЩ се скарали на евреите и ония се заоправдавали "Ама ние правим също като вас" а ония ги отрязали "Ние не ви казахме да правите също като нас, а да (го) правите каквото/както ви кажем"

Гога дай да уточним за какво иде реч: 1) за връзване от домашната машина към служебанта (това което обяснявах аз) или 2) за връзване от служебната към домашната (Джет - или аз поне така го разрбах)

По въпроса за ВПН - това нещо ти трябва само ако няма /или не искаш/ да се РДП към служебната машина (отново разглеждам вариянта че искаш връзка домашна-> служебна и да не ходиш на/до работата)
ВПН прави твоята домашна машина да изглежда все едно е част от служебанта мрежа, но ако подкараш РДП и се логнеш от къщи на служебния той вече си е у служебната мрежа и ВПН не ти дава никакво предимство.

Между другото няма значение колко е калпава служебната ви мрежа навярно не е с публични адреси ами е зад НАТ та пак ще ти трябва некое програмче до отвори портите  ;D


...знам че не си много напред с английския но и само да изгледаш филмчето/анимациите стига

ngrok ($2) - secure introspectable tunnels to localhost

Apache Guacamole ($2) is a clientless remote desktop gateway. It supports standard protocols like VNC, RDP, and SSH.

с това последното само браузър ти трябва - независимо от ОС и е от опънат сорс (любимото ти) и не е задължително да слуша на стандартине (ниски) портове за услугите които обикновено ги и блокират ...но май ще иска линукс тъй като гледам - виртуалка?

Предложих му да прави РДП от служебната машина към личната за да не му липсва Линукс десктоп-а в работно време.

Сигурността е, че когато си отвориш портове към интернет, ще започнат да те сканират и да опитват да ти влязат през тях. Да имаш сигурни пароли, софтуера да е актуален. Можеш да си инсталираш "почукване" port knocking или fail2ban или лимит на ИП-та от които да се влиза.
Аз съм си направил една веб страничка с бутонче да отваря и затваря портовете когато ми трябват за да не стоят отворени на течение.

Стандартно с 10 идва някакъв Linux WSL. Типично за тях са го кръстили точно наобратно на това, което е. Не съм го стартирал това нещо, но докато търсех къде аджеба е hosts (за да отрежа любимите ми Spybook и Гългъл), видях, че го има. Иначе Емакс беше едно от първите неща, които си сложих.

=*=

Сега разбирам. Това си е бая рисково начинание. Компютрите там изобщо нямат пароли. Единствените пароли, които има са за… печат и сканиране.

Мислех си за вариант за рязане по ip (каквото има в конфигурацията на ssh), ама пък нали вече се каза, че то това домашните мрежи са с динамични адреси, та не би свършило работа :(

Май е най-добре изобщо да не си играя. Ето може би единственото предимство на TV. Там поне не се отварят никакви портове. Наистина е чудно, как са направили това чудо. Сигурно ползват 8080.

TV го правят с обратен тунел.
Така можеш да свържеш и две машини със ssh като и двете са зад затворен файърол. Номера е, че се минава през трета машина, която ти контролираш изцяло.
Ако искаш да се образоваш:
https://www.howtogeek.com/428413/what-is-reverse-ssh-tunneling-and-how-to-use-it/

А за всички останали (без Гогата и некой и друг още живи хардлайнери тъдява) има pcAnywhere или там както се казва сега (и производните му)…

А за чии му е било на админа ви? Нали М$ преди бая годинки си купиха едно VirtualPC, дето беше конкуренция на VMware и си имаше пълните екстри чак до хардуерно ускорение на видеото. И после взеха да го раздават безплатно. Не, че съм го пипал с пръчка дори, както се прави на краставо куче.

Ако наистина бях хардлайнер, щях да ползвам Bochs ($2). Това вече беше стар проект примерно по времето, когато прохождах с Windows 98 и други графични ОС. А, като му гледам сега регистрацията в SF.net, го е имало още по досовски времена, преди да чуя, че съществува Интернет.

=*=

Проверих това BitLocker. Оказа се алтернатива на LVM. Не я проучих, но хиляди проценти, че нещото е куцо.

Започнало е съществуванието си с Vista. На по-предната ми работа имахме един лаптоп с Vista. Явно съм доволно сбъркан, защото за разлика от целия останал свят, аз харесах Vista. Беше много приятна и изчистена ОС за разлика от недоклатенето недоносче 7, което се появи по-късно.

Някак си съм забелязал, че винаги Windows работи неизмеримо по-добре на маркови машини, сложен от произведителя, отколкото откраднат и качен на сглобки, дори последните да са с много по-мощни компоненти. И това винаги е било още от 95. 3,11 оригинален не съм виждал. А предните уиндоуси не са достигали до мен.

Та за Vista-та. Единствения проблем, който забелязавах с нея, беше, че много бавно „палеше“ споделените ресурси в локална мрежа. Нямаше добра, обратна съвемстимост към хронично-резистентната ОС, защото останалите машини бяха с нея, включително „сървъра“.

Обаче като цяло много ми допадеше. Не знам защо имаше толкова кратък живот. Може би защото Longhorn го разработваха седем години, имаше свръхочаквания към него и в крайна сметка от него отпадна всичко, освен Aero и така и не се появи.

...
Сега разбирам. Това си е бая рисково начинание. Компютрите там изобщо нямат пароли. Единствените пароли, които има са за… печат и сканиране.
...

   Малиииииии,какво е това чудо бе  ;D ;D ;D ;D ;D ;D



Сериозно ли компютрите там нямат пароли ?!?






П.С. Навремето имах такъв началник,че ако аз,като сисадмин,бях
оставил компютрите без пароли,сигурно щеше да намери отнякъде
работеща гилотина за мен  ;D

   По темата:

Е,не са лоши съветите.
Като за реактивно-дистанционни...

Имам няколко сериозни забележки:
1.
По-добре не ползвай TeamViewer,може да береш големи ядове.
В един момент престава да работи(не му харесва,че го ползваш
безплатно ...). Ре-инсталацията е много тегава,понякога даже
не може да заработи,особено ако в същата подмрежа има
други TeamViewer инсталации.
AnyDesk е по-добър вариант - върши долу-горе същата работа,и е една идея е по-читав.

2.
Това с пренасочването на портове и другите подобни фокуси:
може и да е лесно в САЩистан и Канадско (ако е така -
евала на провайдърите,много са ларж !),ама в България ?
Има много неизвестни: публичните ИП адреси на мястото,където
работиш ,и у вас(на доставчиците де); конкретните конфигурации...
По-горе се споменаха интересни заобиколни начини,но все пак,бъди нащрек с това.
Проучи как са нещата и тогава действай.

И ... питай.
За сигурността,кое как да се направи и т.н.







П.С. Сложете им пароли на тези компютри бе,мааму стара ...

Не съм чувал за Any. Трябва да проверя, какво е това.

Отзад-напред. На места различни от София, Пловдив, Варна, обикновено има един до два доставчика и БТК е практически монополист. Съответно работното ми място може да е на 75 км от дома ми, но доставчика е един и същ. Никога през живота си не съм пренасочвал портове и не знам как се прави това на малоумна ОС. Но може би ще науча. Веднъж го правих на Дебиан точно със ssh, защото се раздаваха такива съвети навремето. Но така или иначе никога не съм пускал „публични“ услуги, демек извън локална мрежа. Все пак дори у дома, аз продължавам да съм потребител, а не професионалист.

С което стигаме и до „професионалистите“. Извън столицата и може би до 5-6 по-големи градове, професионалисти няма. Всичко е самодейност на макс. Където и да съм попадал, единствено и само ТВ се е ползвал за отдалечен достъп. Независимо кой, независимо какво и къде ще прави, винаги — продиктувай ми кода. Че и съм имал случки нещото да е в различни версии и да не ще да работи. Та още ядове.

Сега тук има изключения. Знаете, че съм работил по банки. Там има професионалисти и ТВ е абсолютно забранен. Не знам, точно, какво ползваха, но със сигурност беше нещо на Netware или на М$. Просто единствено това се ползваше за мрежи. И мрежите бяха професионално изградени. А освен това съм убеден, че в две от банките, дето съм работил, се ползваха различни неща. За съжаление няма, как да знам, какво беше.

То там нямаше и такова чудо като локални потребители. Всичко беше централно. Не може в една мрежа различна от домашна да имаш такива неща. Абсурдно е.

Но излизайки от банките, на всякакви други места, независимо от големината им, навсякъде е пълна джунгла.

доп.
===

Не съм аз човека, който да решава, какво да има по служебните компютри. Като начало изобщо нямаше да има Windows.

Като казах, че няма професионалисти, то и потребители почти няма. Гледал съм всякакви идиотщини. Тук-там виждам някой да поназнайва нещо, но дори така, трудно ще стигна броя пръсти на шлосер, за да кажа, че познавам някакви потребители. Всичко е голяма болка.


доп.
===

А ве за туй нящо, буквално първото изречение във Википедия е:

AnyDesk is a closed source remote desktop application distributed by AnyDesk Software GmbH.

Не виждам, какво му е добро и защо да е за препоръчване ???


доп. 2
=====

Ей, това изречение ми хареса:

With its three megabyte total program size, AnyDesk is noted as an especially lightweight application.

Най-после някакво приложение за тая прокажена ОС, дето да не е разплуто.

...
 Знаете, че съм работил по банки. Там има професионалисти и ТВ е абсолютно забранен.
...

   Ако в нещо си абсолютно прав,това е, че в банките TeamViewer
(предполагам това имаш предвид под "ТВ") е забранен.
Ама ... е само теоретично  забранен.
Де факто,обаче ,си се ползва бе !

Мога да се подпиша под това твърдение !

   Просто не си присъствал достатъчно дълго в стаите,където са били
ИТ -тата, та да се нагледаш на чудесии !
   Имаше едно шефче (е няма да казвам в коя банка) което си го
използваше редовно. Той и негови познати; в извънработно време.
Както казваше: "Аааааа, вместо да гоня курвите,ще идвам на работа,в
извънработно време !"



   За проблемите: по-често се появяват,когато има голям трафик:
на мен често ми се е налагало да копирам файлове с въпросния
TeamViewer (от компютър на компютър).



Както TeamViewer,така и AnyDesk сa closed source.








П.С. Има един виц за Иванчо и за това каква е разликата между
"теоретично" и "де факто" ама е ... прекалено циничен.
Ще вземеш да се разсърдиш,защо ги пиша такива...  ;D

Не виждам, какво му е добро и защо да е за препоръчване

   AnyDesk не ти прекъсва брутално,за да пищи защо имаш нахалството
да го ползваш безплатно.
   За разлика от TeamViewer.

   Поне при мен не е имало такъв случай ...



   Разбира се,по-добре потърси в нета по-подробно за тези неща.
Може да има хакове,подобрения и т.н.

П.С. Има един виц за Иванчо и за това каква е разликата между
"теоретично" и "де факто" ама е ... прекалено циничен.
Ще вземеш да се разсърдиш,защо ги пиша такива...  ;D

Чакай ве Спец! Винаги много съм държал на свободата на словото и всеки да казва, каквото мисли. Може форума да е малък и замиращ, но не искам да има неща, които да не могат да се кажат.

Аз например имам притеснения да използвам циничен език. Слагам разни звездички, лимби и не знам какво. Но това не значи, че не може да го напишеш в прав текст. Пък който го е гнус от мръсни думи, има правото да не ти чете мнението.

Ако толкова те притеснява, сложи едно първо изречение тип „отказ от отговорност“ и давай.

п.п. Понеже съм българин, мисля, че се досещам, коя историйка за Иванчо става въпрос и няма да е учудващо да кажа, че я знам в друг вариант :P

ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ оффтопик.

   Иванчо се връща от училище:
Тате,татеееее учихме днес за 2 нови думи: "теоретично" и "де факто" ,
ама нещо не ги разбрах ...

Бащата:
Ей сега ще ги разбереш. Я извикай кака си.
...
влиза каката.

Бащата:
Я сега кажи: среща те някой много грозен,некъпан от 1 година и ти предлага
5000 евро за да спи с теб ще го направиш ли ?
Каката: естествено,5000 евро са това шшшшшшшшш,ей !

Бащата:
Я извикай майка си
...
Бащата:
Я сега кажи: среща те някой много грозен,некъпан от 1 година и ти предлага
5000 евро за да спи с теб ще го направиш ли ?
Майката: Естествено ! това е семейния бюджет за няколко месеца !
...
Бащата:
Иванчо,разбра ли сега бе ?

Иванчо: Ааааа,разбрах най-после !
Теоретично можем да имаме 10000 евро,но де факто имаме само две курви ...

Ами да, само сумите и валутата са различни във версиите ни. Много добро [_]3

Хайде и аз да дам своя принос за офтопика с един виц..

Някакъв кърски ебач си завел любовницата сред природата, някаква поляна, пчелички жужат, цветя пръскат аромат.. Метнал той мадамата здраво, ама докато я клати, един майски бръмбар му се забил право в задника. Как да е, ебача приключил ебането, закарал любовницата, ама тоя бръмбар му шава отзад и отвътре.
Отишъл в спешния кабинет, там го посрещнал някакъв доктор. Ебача разказал проблема, доктора помислил малко, и казал:
"Виж сега, има два варианта, първият е- правим ти операция, цепим ти дупето, вадим бръмбъра, зашиваме те, после шест месеца докато зарастне, лежиш по корем, с катетър и така. Вторият вариант е- аз си намазвам х*я с лепило, вкарвам ти го, бръмбара залепва, вадя го и си готов. Това също е медицинска операция, правил съм я вече, какво избираш?"
Ебача мислил, пък си казал "Бах мааму, ся ще ми цепят гъза, шест месеца по корем.." и решил- Докторе, ами втората манипулация, с лепилото".
Доктора го накарал да си смъкне гащите и да се надупи, извадил си х*я, мазал там квото мазал и го набил яко на пациента. На оня му изскочили очите, и вика- "Докторе, излезе ли?"
А доктора "-Не, много е навътре, чакай да пробвам още веднъж!" - и пак му го нахакал яко. И така 2-3 пъти, не залепва и не излиза бръмбара. Накрая доктора казал- "Сега ще пробвам с повече лепило, стой така!" Омазал си обилно с нещо х*я, набил го на кърския ебач и почнал яко да го клати. По едно време пациента извикал "Абе докторе, ти май ме ебеш!" "Няма такова нещо!"- отговорил доктора- "Не ще да залепва и не мога да го извадя проклетия бръмбар, ама поне да го смачкам вътре!"

AnyDesk е по-добър вариант - върши долу-горе същата работа,и е една идея е по-читав.

Реших да го пробвам това, защото за разлика от RDP, VNX, NX (за Хамачито не знам), не е необходимо да отварям портите¹, а това при тамошните условия е самоубийство.

Но веднага се натъкнах на проблем. Това работи точно по начина на TV. Демек някой трябва да нащрака иконка или там, каквото се е появило на екрана отсреща. Което просто няма, как да се случи. Там в момента е само охраната. А като ида на работа да го щракна, ще минат дни.

Добра алтернатива е на TV, доколкото е три меги, но все пак не става за отдалечена работа, а само набързо да свършиш услуга на някого. Което пак е добре. Но ми се налага рядко.

Благодаря Спец.!

Наистина благодаря за отделеното ти време и внимание към мен. Просто не ми върши работа :(




===
¹/ Благодарности на Ремо, много остроумно и приятно.

   Би трябвало да може да се стартира "сървърната" част автоматично
при зареждане на ОС,и да си влизаш,когато ти трябва.

Виж това (спомена,че използваш компютри с усхадуя).

Anydesk at startup
https://answers.microsoft.com/en-us/windows/forum/all/anydesk-at-startup/03912f32-d69c-45f0-a414-4158bc9ede79





   Държа да подчертая,че това не съм го правил.В бившата ми работа
"процедурата" беше следната: обаждам се на съответната кифла
(разговорите ни бяха практически безплатни,бяхме в корпоративна група)
да ми даде достъп до компютъра си ,и аз действам.
   Но все пак,вероятно има начин да стане пиниза така,както искаш.

Благодаря отново!

Въпроса не е в стартирането. Той си е стартиран. Нямаме (за съжаление) групови политики и всички потребители са локални :( Толкова му е акъла на „администратора“ ни.

Та не е проблем стартирането, а този механизъм тип ТВ. Имам номерчето, въвеждам го, оттатък се появява някакъв прозорец или аз не знам, какво (не съм там), на който трябва да се даде потвърждение.

А и не мога да изчакам да ида, защото снощи се оказа, че като повиси на изчакване някакво време и те изхърля с изтекъл срок на потвърждение. Сиреч и на двете машини едновременно трябва да има човек.

Това е много практично и желано, когато оказваш помощ на някого, както си правил на старата си работа. Но не става за отдалечена работа :(

Сложи му една парола на Anydesk-a и спира да иска някой да оториизира достъпа.
Опцията е Set Un.... нещо си беше.

https://business.dir.bg/ikonomika/nap-spira-dostapa-do-stariya-si-elektronen-portal

Очакваше се, те от доста време имат нов, известно време работеха и двата- стария и новия.. Явно затварят стария.

„По-стария нов“ работи по една и съща технология с „по-новия нов“. „Стария стар“ работеше с ActiveX, тия са жабешки jpln (т'ва е някаква мрежова щуротия, ама нямаме жабари наоколо да обяснят). Новото в „новия нов“ е responsive (отзовчивост) и one page тип реактори, ангулари, амбъри, вюта и още сто. Но май тук не са ползвани някой от тези, просто мяза на тях. По принцип „по-новия нов“ имаше проблеми в работата си и не е готов за ползване. Но явно от ИО не им се занимава да поддържат това, което са създали и готвят нещо още по-ново.

От интервюта Божо съм чувал, че в Андроид от доста версии има някакви протоколи и сигурни хранилища (не съм си правил труд да проверя, как точно са реализирани технически, защото съм сигурен, че ще се вбеся), които той тогава говореше да се ползвали за електронна индетификация. Това не е електронна, а мобилна, не я ща.

Но щом се говори за това, сигурно скоро ще го пробват първо в портала на НАП. Засега ни спасява това, че необходимата за качване информация не може все още да се генерира на телефон, необходим е пълноценен компютър, а не играчка и затова все още не го въвеждат.

И в стария, и в новия, за да си ползвам КЕП-а, ми зарежда нещо си от джавата  и icedtea-web. Моето мнение, като ползвател, е, че стария едно, е по-лек, второ- по-интуитивен и с по-прости менюта. Новият е по-тежък, и излишно усложнен, като интерфейс. Абсолютно същото, като с новия и стария портал на Агенцията по вписванията. В стария портал на АВ справка по партидата на лице правех с три кликвания на мишката, в новия- с единадесет, поправям се, че бях написал четиринадесет (направих си труда да ги преброя).

П.П. Не знам защо се върви към усложняване и много менюта и подменюта, но хич не е юзър-френдли новата версия на нападжийския портал.

Ами погледнах го това jpln и се оказа още в първото изречение, че май са направили нещо като SaaS приложене. Дано да е без много засечки, че като ви четях тук, направо ми ставаше жал  :D

   И на мен ми се налага понякога да влизам в сайта на НАП,и да,
новия портал е и по-неудобен,и по-бавен.
   Ами няма как да е иначе,с абсурдните и тотално неефективни
javascript framework -ове (но затова пък,лесни и удобни за писане
от програмистите),буквално "задръстващи" с-мите.

Така са знаели и можели програмистите - така са го направили. Ама са взели едни хубави парички. Пък юзерите да се забавляват после, и да губят време и нервички.

Не, то си е хубаво нещо. При клиента само интерфейса, на сървърите върви софтуера. Чиста работа.

Джаба няма да умре скоро (колкото и да ни се иска), ще живее дълго и мъчително като Кобол - банкстерите най-мразят да дават (още) парички като може ис по-малко. По-новите "мастодонти" и те са поели по тоя път - Питоня и ДотНетя ама най-новите нещо се оляха, поизбързаха с планираното остаряване на предишните и сега звисват (във въздуха) - Котлин, Dart(s), Flutter и т.п.
https://novateus.com/blog/flutter-vs-dart/

Питона скоро няма да умре. Прекалено лесен синтаксис има. Прекалено бързо се учи. Лесно се работи с него. А това е най-важно, защото го ползват страшно много хора, които по принцип не програмират, а само искат да си помогнат и улеснят работата или личния проект. Другото е, че има огромна колекция от библиотеки за какво ли не, която постоянно се допълва. Като при конзолите за игри е. Може машинарията да е много добра. Няма ли достатъчно разработчици да пускат игри за нея, тя изчезва от пазара. За Питоня има страшно много.
Java-та е страшно популярна също щото си правиш софтуера и го подкарваш, на каквото имаш. В единия ти офис може да е на линукс машина, в другия на нещо друго...
jS също ще дърпа още много напред, защото върви на всичко, което има браузър. Един и същи код на сървър, на телефон, на компютър...

Очаквам скоро да се появи някакъв набор инструкции и архитектура за малки машинарийки, автономни сензори и неща, които вървят на платформа с размерите на нокътя на палците ни. Какво ще се измисли там като език, мога само да гадая.

Джаба няма да умре скоро (колкото и да ни се иска), ще живее дълго и мъчително като Кобол - банкстерите най-мразят да дават (още) парички като може ис по-малко. По-новите "мастодонти" и те са поели по тоя път - Питоня и ДотНетя ама най-новите нещо се оляха, поизбързаха с планираното остаряване на предишните и сега звисват (във въздуха) - Котлин, Dart(s), Flutter и т.п.
https://novateus.com/blog/flutter-vs-dart/

   "Езикът за програмиране" Котлин е измишльотина на гугъл.
Генерира абсолютно същия джава псевдокод ( .class файлове).
Създадоха го,за да се предпазят от съдебни процеси (като напр.
заведеното дело от оракулите срещу тях заради използването на джава
(оракулска собственост) в Андроид).
Е,оракулите загубиха,но не се знае - знае ли се, следващия път...

   Dart(s)/Flutter са някакво чекиджийство,не мога да разбера защо
някои толкова ги превъзнасят ?

   Вечните езици за програмиране са С/С++ и асемблер.









P,S. Ако не е тайна,защо толкова си се озлобил срещу джава ?

Не съм се озолбил, просто Джава-та хвана пътя на Кобола ама ще отнеме още доста време.. а също така забелзвам и един голям пропуск .Net също "е страшно популярна също щото си правиш софтуера и го подкарваш, на каквото имаш." (не питам защо сте се озлобили) ;D

Аз лично колкото пъти сравнявам тлъсто Джава ГУИ приложение със същото на .Net ми джаварското винаги зарежда поне няколко минути в повече и после едно лагаво, лагаво.. единствентоо предимство е че върви и в браузър ама те това не го ли маханаха в новите Джави май вече няма аплети...

Вечните езици за програмиране са С/С++ и асемблер.

Мда Go беше създаден да ги замести (ОС, драйвери), ама мещо не можа да се наложи, Rust също.... ОС още се пишат на С/С++ ама поне Go почнаха да го ползват на разни места (не Питон а Го) сега някой ако може да ми обясни защо някои предпочтат Го пред Питон (при всичките му изборени предимства на Питоня)
напр. https://github.com/kubernetes/kubectl

Golang е измислен, за да задоволи потребностите на Google. Никога не са се стремяли да го налагат.

На мен java-та изобщо не ми допада и едва ли някога ще се напъна да го уча това. Не мога да ги трая тези отвратитлено дълги имена на класове и методи.

Го е замислен да е нещо средно между С/С++ и .Нет/Джава, (т.е. между ниското ниво и високото ниво) най-малкото да спести менажерирането на паметта (оттам са и най-честите грешки в програмите) и беше нацелен към слоя на ОС и драйвърите (ама нещо не им хареса ли що ли та не можа да се наложи там, ама поне се ползва за разни CLI утилки, няма ГУИ там) Между другото същото нещо се пробва и /с/ Rust (само че там подохода е отдолу-нагоре и е по-по-най-близо до С/С++) ама и той не им хареса на ОС/драйвърните хора (може би защото се опитаха да го мешат със с/с++ вместо да пренапишат всичко на Rust)  та ще видим
дъртите мастодонти все още умират бавно, не дават път и на новите и те така... (като гледам и у Холивуд така - след време явно ще /си/ кажат "Такова беше времето")  [_]3

А напр. какво стана с "младите" Haskell, и Erlang и те не можаха да глътнат въздух, Ruby май мърда още тук-таме...

П.П. https://go.dev/ref/spec#Introduction
 Go is a general-purpose language designed with systems programming in mind. It is strongly typed and garbage-collected and has explicit support for concurrent programming. Programs are constructed from packages, whose properties allow efficient management of dependencies.

The syntax is compact and simple to parse, allowing for easy analysis by automatic tools such as integrated development environments.

Аз тъй като гледам бая се ползва, но не по предназначение - сравнете горното с долното
https://go.dev/solutions/#case-studies

Пейпал, Мета, Нетфликс, Туич, Туитър, Юбер ...
https://en.wikipedia.org/wiki/Go_(programming_language)#Applications

Мда Go беше създаден да ги замести (ОС, драйвери), ама мещо не можа да се наложи, Rust също....

Че как бе, Rust вече пробива в ядрото. Май щеше да го пускат от 6.1.
А и първият driver за M1 процесора беше написан на Rust от VTuber - Asahi Lina в live stream (брей в какви времена живеем) :o

Ей тука показва как работи Gnome, Firefox: https://www.youtube.com/watch?v=k0cnMUroMlQ

Питона скоро няма да умре. Прекалено лесен синтаксис има. Прекалено бързо се учи. Лесно се работи с него. А това е най-важно, защото го ползват страшно много хора, които по принцип не програмират, а само искат да си помогнат и улеснят работата или личния проект.

Точно така звучаха и рекламите на Бейсик преди 35г. И той още живее.
Питона е една грешка на природата, ама и на него ще му мине модата.

Всичко идва и си отива, @jet

   Така и така пак стана дума за Бейсик.

   Подценявате фактора носталгия.
Все още има влиятелни дивелопъри на възраст,а и много
високопоставени меринджеи (особено в М$),на които,така да се каже,
Бейсик им е "скъп на сърцето",уважават си го,и го "крепят"
по всевъзможни начини. Просто на много от тях това е първия
език,който са научили като млади начинаещи.
   Като гледам,в М$ офиса все още се използва широко.
Голям Бейсик почитател е и Бил Гейтс.

   И аз съм започнал с този език(много отдавна,в една далечна галактика...
с Правец 82), но не изпитвам носталгия,а и честно казано,не ми харесва особено ...

С него сме започнали навремето. На старите Правци като не боотне DOS-а от флопито, то се стартираше вградения ROM-BASIC.

Ами Зумърите започват с Питон - историята се повтаря. Лошо проектираните езици винаги най-лесно се учат (като човешките езици - псувните).

https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-17/-zero-click-hacks-by-nso-group-and-others-growing-in-popularity
за тея некликащите дето си мислят че като не разцъкват и нищо няма да им се случи  :P
напр. ей тая кака с я таковали поне 6 пъти
found evidence that it had been infected at least six times between October 2019 and July 2020

Какво имаш предвиш под лошо проектиран език и добре проектиран език?

Всеки език е възникнал, заради нечия необходимост. Някой не е намерил нужното му в други езици и си го създава. Как това е лошо?

Ами например тази простотия една шпация да определя кой ред в кой блок да се изпълнява. Визуално гледаш кода е верен, интерпретратора не се оплаква, а програмата ти прави дивотии. Бозата става пълна ако отваряш кода си с различни редактори/настройки (замяна на табулатори с шпации и т.н.). Това е малоумно отвсякъде. Форматиране на изхода - мишмаш с подобие на С. Езика те кара да правиш отвратителни грешки които са трудни за улавяне.

Няма такова нещо. Интепретатора веднага реве, че имаш проблеми с отместването. На всички редактори можеш да задаваш дали да ти ползва табулация или интервали, като я натиснеш. Освен това автоматично ти отместват кода, когато натискаш нов ред след дефиниция на функция, условни оператори, цикли и контекстни мениджъри.  Аз се бърках в началото, щото не знаех да си настроя редактора, да използвам изобщо нормален редактор за тази цел и се стигаше до такива проблеми. Но от тогава никога не ми се е случвало. И ми беше странно, щото преди това малко със С си играх, но много бързо се свиква. Това ти го правят дори обикновените редактори. Пък тези за кодене направо ти казват и че синтаксиса не ти е по конвенция, какво означава пък за такива грешчици.

Виждал съм стар код (ама много стар, още преди 20 г. беше стар та ..към 50-60 годишен) на НАСА (вече отворен) на не помня какво и там пича най-първото нещо което направил е да пре/дефинира { и } с два макроса и стават съответно BEGIN, END (и С кода замязва на Паскал), а на питоня как да му предефинраш нещо дето го няма и второ предразполага (и) към логически грешки дето нищо не ги лови напр. условен оператор с блок от три реда ама на последния се изплъзнал пръста и ударил един таб по-малко т.е. третия ред вече е извън блока на условния оператор и при положение че няма и визуален разделител иди че го "хвани" на окомер (парсерите логически грешки не хващат). Е ако тоя изхвърления ред ползва локална (за блока) променлива можеше и да изреве, но не и питоня - смоко не реве, напълно си е валидно да декларираш променлива във вътрешен блок и после да си я ползваш и извън блока ако е вече деклариана т.е. минала е програмата през блока по време на изпълнение (един вид обратното на глобални променливи)
А пък за класовете да не започвам - всичко може да се закачи навсякъде тие хора явно не са чували за основните принципи на ООП заложени още от балдър години от бандата на четиримата - наследяване, енкапсулация и т.н. и че някой неща си трябва да са вътрешни за някой класове

"..смоко не реве .."

 ;D

Виждал съм стар код (ама много стар, още преди 20 г. беше стар та ..към 50-60 годишен) на НАСА (вече отворен) на не помня какво и там пича най-първото нещо което направил е да пре/дефинира { и } с два макроса и стават съответно BEGIN, END (и С кода замязва на Паскал), а на питоня как да му предефинраш нещо дето го няма и второ предразполага (и) към логически грешки дето нищо не ги лови напр. условен оператор с блок от три реда ама на последния се изплъзнал пръста и ударил един таб по-малко т.е. третия ред вече е извън блока на условния оператор и при положение че няма и визуален разделител иди че го "хвани" на окомер (парсерите логически грешки не хващат). Е ако тоя изхвърления ред ползва локална (за блока) променлива можеше и да изреве, но не и питоня - смоко не реве, напълно си е валидно да декларираш променлива във вътрешен блок и после да си я ползваш и извън блока ако е вече деклариана т.е. минала е програмата през блока по време на изпълнение (един вид обратното на глобални променливи)
А пък за класовете да не започвам - всичко може да се закачи навсякъде тие хора явно не са чували за основните принципи на ООП заложени още от балдър години от бандата на четиримата - наследяване, енкапсулация и т.н. и че някой неща си трябва да са вътрешни за някой класове

Не зная, какво ползваш, но като натиснеш нов ред и имаш и отместване приравнено с останалите в блока. За да излезеш извън това отместване, трябва нарочно да натиснеш backspace или табулацията. За какво изплъзване на пръстите говориш, като изобщо не натискаш tab освен първия път в блока? Логически грешки не ги хваща никой парсер или компилатор на други езици. Те са си твои.

Изобщо не зная дори, защо са тези приказки. Който има да си свърши  нещо, да си хваща инструмента, който му е удобен и да си коди. Абсолютно никакво значение няма на какво ще е.

Едно нещо не ми харесва у Питоня. Позволява ти да имаш обекти и променливи, които можеш изобщо да не използва никъде.

Така е - спор няма: кой с каквото е "откърмен"
само че има езици които предразполагат към добро програмиране (приучават на добър стил) и такива който позволяват всичко, вторите са добри за начално навлизане в програмирането но инак...
напр. Бейсик... поизмря, но Java, JavaScript точно затова въведоха сътоветно Kotlin/Typescript точно с тая цел - типизиране на променливите и улесняване проверките за грешки

Ти явно дори не си разбрал какви бъгове си натворил, щом не разбираш за какво ти говорим.
Или правиш едноредови програмки (едно време в Бейсик имаше такива състезания - кой ще набичи повече код в един ред). Историята винаги се повтаря (понякога в още по-лош вариант). Бейсика обираше лаврите навсякъде щото няма никаква дисциплина.
Баси - редактора да ми оправя кода. Грабваш един код и го стартираш, няма да тръгна да му търся "инструменти" да го парсвам преди да го пусна, че дали не е баран с 15 редактора. Езика просто позволява да се правят големи простотии. Ей така се творят бъгове дето народа се чуди как 10 години никой не ги е видял.
Още малко и ще търсиш туул да ти и измисли и кода (вече има таква чудеса).

За какви бъгове ми говориш, @jet, след като всичко, дето съм си натворил си работи?

Никой не ти а казал, че редактора ти оправя кода. Казвам, че посочените от теб грешки могат да се случат единствено нарочно в съвременните редактори. Да чукнеш грешно клавиш и това да ти оплеска работата, няма как.

А относо кой език на какво програмиране те учи... Ами никой, който се занимава с това професионално, не разчита само на един език. И какво, този ако знае Python, значи пише глупости и бъг след бъг в програмите му? Ти осъзнаваш ли, как звучи това? Или просто както винаги, се заяждаш? Ами продължавай... Освен да се изхиля на това...

Младеж, вземаш много лично нещата. Гугълни "Why Python Indentation Sucks" и ще получиш над 1,000,000 отговора - светът не се върти около теб (и да всички тези хора се заяждат, включително Ремо).

Говориш за бъгове и точно към мен се обръщаш. Как да го приемам, ако не лично...

Послушах те и пуснах кавичките ти в Гугъл. Прочетох две-три неща. Разбирам ясно аргументите им, особено за копирането на чужд код. Но затова има import.
Разбирам, че евентуално можеш да се объркаш, ако блока ти е по-дълъг, имаш множество вградени цикли или ифове и се объркаш с отместването. Но толкова дълъг код може би не е честа практика. Поне при мен не е. Предпочитам да си вкарвам всичко в ясно наименовани  функциийки и класове. Случвала ми се е тази грешка три-четири пъти обаче.

Имаше и аргументи заради типовете данни и че в Python една променлива могла да има различни такива, според прищявката ти. Това никога не ми е било проблем. Освен, ако някъде ми се върне None, а пък аз очаквам нещо друго и се опитвам да го обработвам.
Към това да допълня и че няколко пъти се получи объркване, защото ми връщаше лист ( array ) пък аз си го третирах като обисновена променлива, но това си беше моя грешка от заплес. Не обърнах внимание, какво връща.

Все едно! Python е първия език, който започнах да ползвам за нещо повече от играчка. Та, затова мога да кажа, че ми е първия. Преди това малко си играх със С. И понеже най-вече на Python си правя, каквото ми трябва, намирам го за крайно досадно и ми е тромаво да пиша скоби за всеки блок от код. Но на Go и JS все пак се налага, няма как. И да, не ми харесва. Не се занимавам и професионално де. Ако пишех повечко редове днес и ми се налагаше да ползвам повече и други езици, може би щях да мисля по-различно. Но в момента е така при мен.

https://www.tilde-slash.fm/6

Около двадесет и пета минута.

https://www.tilde-slash.fm/6

Около двадесет и пета минута.

Гога, тези това работят и сигурно знаят по десетина езика. Аз просто си улеснявам живота тук там с мойте изпълнения. Основно.

Нещо не ми стана ясно, защо казват, че в Python нямало lambda функции ( или още анонимни ), като си има или пък regular expressions ( rx ), като и това го има. Нещо ми се загуби тук.  :D

Гостът е виден питонджия, един от най-известните у нас.

За ламдите¹ те към края на епизода се връщат и обясняват, че са някакви едноредови и не правили, каквото се очаквало от тях. Демек реализацията била някаква куца.

Регулярни изрази в днешно време има навсякъде. Дори в Ц ги вкараха. Питон имаше регулярни изрази още около двехилядната, когато аз го учех. Това е първа версия. И мисля, че Гуидо ван Росум ги беше сложил още в самото начало, няколко (май четири) години по-рано.

Но в днешно време освен това има някакви концепции за по-„вербални“ регулярни изрази. Срещал съм ги. И май това е, което им липсва на коментиращите.

=*=

По принцип имам да казвам добри думи за Питон, но пак трябва да свърша друго. Между другото, това, което Джет най-нехаресва, ми е най-любимо. Езика те форсира да пишеш подреден код. Ако имаше скоби, нямаше да е възможно. Всъщност това дори не го измислил Питон. Имало го е още в Паскал или някакъв такъв двевен език от преди да има ДОС. Същото харесвам и в Латекс, принуждава те да пишеш структуриран документ.



===
¹/ Което всъщност не е анонимна фукция. По-точно е частен случай на анонимна функция, такава, която пази състояние.

=*=

Когато пишех на php, това беше голямата иновация във версия 5,6 (някъде около две и девета). Не много след това спрях да пиша на п4п, защото се загуби старата идея и въпреки това функционално „нововъведение“ съществуващо от преди да има компютри, то този език взе да става все по-обектен, което е горе долу най-гнусната концепция за структура от данни, която е изисляна някога. Горе-долу след асоциативен масив и може би map всичко е излишно.

   Интересно; ние,ИТ професионалистите,смятаме Питон за неприятен и
определено куц език, докато начинаещите и тези,на които ИТ не е
основна дейност,го харесват много.

   Аз никога не съм криел негативното си мнение за Питон:
има гаден и противен синтаксис; абсурдни изисквания за табулациите и
номерата на колоните,където трябва да се пише кода; и не на последно
място: много предпоставки за допускане на грешки.

   За бързодействието по-добре изобщо да не отваряме дума ...

E, за бързодействието е излишно да отваряме дума. Езика е интерпретаторен и това си казва думата.
Но Pyrhon е просто синтаксис. Машинарията отдолу може да на на С, на Джава или нещо друго. Когато има нужда от бързина, библиотеките ги пишат на С.

NumPy или Japronto са такъв случай. Или пък GMPY 2 наприме.

На мен по-интересно ми беше да ги слушам за различните подходи към определени задачи и начина им на мислене.

Едно хубаво нещо на Python e, че можеш да добавиш паралелност или едновременност ( тъп превод... concurrency. Не зная, как по друг начин да го преведа това ) в Линукс просто ей така. С bash не зная, дали това е възможно, просто защото не съм много наясно със скриптовете там. Може би използвайки & и изпращайки командата да си работи в задната стаичка, не зная. И не зная, как системата го реализира. Май нямаш избор да използваш нишки, процесорно ядро или да използваш, докато ядрото чака за данни, да направи нещо друго, вместо да просто да си чака.

Баш не е език за програмиране, а команден интерпретатор. Затова всъщност няма нишки. Може да върши само това, за което вече има създадена команда, което хич не е същото като да има функции.

=*=

Живеем във времето на бавните езици. Точно, както в икономиката се счита за хубаво да се трупа дълг и нещата да се случват сега.

Езици като Go и Rust се рекламират, че са „светкавични“, под което разбират, че са бързи, колкото е бърз Ц. Но Ц е бавен език, а не бърз. И за да е пълен купона, към днешна дата Ц дори не е точно нативен. Той е една опростена версия на Жаба. Точно като нея работи във виртуална машина (т. нар. clang).

Затова е просто нелепо да си говорим за бързодействие. Такова няма. Всичко е бавно и всичко е в дълг. Всичко е сбъркано още в замисъла си.

Но все още има смисъл да говорим за функционалност разбирайки под това — неща, които могат да се направят. А там точно Смоку̀ е много набухан със стереоиди.

Е как да няма нишки... Ама сигурно само ние им викаме така.

from threading import Thread

Нишки съществуват и се ползват в повечето езици за програмиране. Всичко, което може да удари Ц (кажи речи всичко) може да ползва нишки. Но bash просто не е език за програмиране. Bash може да пуска множество процеси едновременно, но това не са нишки.

Прости ми

Помислих, че още за Питоня си говорим  :D

С риск да изненадам някои,, но от нишки до нишки има разлика

напр. (айде да не започвам баш от питонджийте)
https://medium.com/@mohllal/node-js-multithreading-a5cd74958a67

вижда се явно от картинката как прекарват сичкото нишка през клизма :-) и е на магия
(ама изотзадзе било друго... е й)
Node.js - defined as a single-threaded asynchronous event-driven JavaScript runtime.

сега по въпроса за питоня ...навърташе се тъдява един експерт (оня дет правеше клонинги на хешкат-а ...ама сега май нейде си брои изкопаните бити пари от тия карти що попиля в екперименти.. или май беще обратното с битите пари си накупи яки видеокарти...) та той разправяше че и Питоня било нещо подобно - може би не точно същото но с як ботълнек нейде по трасето - аз на него по му вярвам щото само който се е борил с баят нишкови видео карти разбира от много ама много нишковост и то на най-ниско ниво.
С и С++ са си добре, Го и той - ползват всичко което докопат по хардуер и ОС, но ...напоследък С# е за предпочитане щото е до П-код и дижта го разджитква и оптимизира на нов процесор за секинди (минути ако е як уеб или декстоп апп) и да това вкл. и още неизлезли процесори щото фреймуърка ще дойде с нов JIT комилатор който го поддържа а стари пушки кат С/С++ за каквото ЦПУ си е било оптимизирано бинарито при компилация, на него си остава доживот (а стари бинарки бол - още си вървят, ама нали се сещате оптимизирано бинарче за 386 колко е оптимизизрано за последния Атлон или Интел - който му се екпеприметира да пусне нещо стар да му намачка некво парче 10-15мин на мп3, поне 20 мин ще го мачка, сега ако същото имаше версия /от същото време/ за дотнет-я щеше да може да направим разликата и да оценим JIT (Just In Time) копилатора)

т.е. ако си носите нещо на флашка и имате избор С/С++ или дотнет изберете дотнета - първото пускане на друга щайга ще е пренебрежимо по-бавно но после ще си върви оптимизирано баш за новия процесор на новата щайга

П.П. Работи и в обратна посока (донякъде) - ако от последния модел Атлон вкъщи отивате да опраяте стара щайга (JIT-а ще го разджитка и оптмизира и за старата щайга също) - е ако е вече много дърта и не поддържа дотнет - спасение няма...

C# ясно, ама за С и С++ кой пише компилаторите?

Тук писах, писах, писах, изписах много фермани и накрая Ungoogled Chromium се срина (работи крайно нестабилно с добавки, а без добавки е беззащитен) и всичко замина в коша.

https://medium.com/@mohllal/node-js-multithreading-a5cd74958a67

Това се хвалех, че е от малкото неща давани от Ремо, които се отварят. В случая заслугата беше на LibRedirect ($2), което едновременно ме изненада и възрадва. Само докато го гледах този адрес и ми стягаше под лъжичката, какво е това wtf и ще се отвори ли въобще. А то се оказа, че имало защитен изглед за него.

После врътнах една дълга лекция за NodeJS, която е абсолютно излишна за милиардите, човешки същества, които знаят, какво е това.

После се прехвърлих на това, какви по-големи магии правят М$ от JIT и които още никой друг ги няма. Но и това е излишно за всички. Тези дето не ползват dotnet, защото го нямат, а другите, защото е все тая за тях, идва им свише.

Накрая се подигравах по темата Гългъл и Котлин.

И понеже нищо от това не е по темата, съдбата добре, че ми го начука и не го публикувах.

=*=

А все пак единственото, което исках да напиша и да има смисъл беше, че то черна магия се ползва и то много, за да работят някак нещата и дори да се усеща като достатъчно производително. Но е само усещане. Пак старата, осем битова Амига летяла с Аполон е по-бърза от днешните изчислителни чудовища в джоба ни. Технологичния дълг е не просто огромен, към днешна дата е неизчислим. Трябва спешно да се скача в квантовата ера, преди всичко да се срути мащабно.

C# ясно, ама за С и С++ кой пише компилаторите?

Ами все още М$ имат техен. И Интел си имат (но работи само за тях). Има и други съвсем затворени, ползвани основно на микроконтролери, от техните производители, дето струват по много десетки хиляди.

Все още най-разпространени (най-вече заради сървърите) са бившия цомпилатор на ГНУ за ядрото Линукс и свободните програми, и споменатия от мен Clang (llvm, low level virtual machine), който се ползва във всичко комерсиално.

Така, че отговора е, че Red Hat ги пише.

   Ама като почнеш да ги плямпаш едни ...

...
Живеем във времето на бавните езици. Точно, както в икономиката се счита за хубаво да се трупа дълг и нещата да се случват сега.

Езици като Go и Rust се рекламират, че са „светкавични“, под което разбират, че са бързи, колкото е бърз Ц. Но Ц е бавен език, а не бърз. И за да е пълен купона, към днешна дата Ц дори не е точно нативен. Той е една опростена версия на Жаба. Точно като нея работи във виртуална машина (т. нар. clang).
...

   Имаш програма на С,напр. program.c ,компилираш я:

gcc -o program program.c

   и имаш като резултат оптимизиран изпълним файл.
   Ако искаш,можеш да видиш и как изглежда на асемблер:

gcc -S -o program.asm program.c

   Просто се правиш,че llvm/clang не съществува,и си свиркаш ...



   Е,да, разните там питони,джаваскриптове(със всичките му там
фреймуъркове) и тем подобни перверзии са крайно неефективни,
но това е съвсем друга тема ...

...
че то черна магия се ползва и то много, за да работят някак нещата и дори да се усеща като достатъчно производително.
...

   Е,това вече важи  ;D

От всички грешки на природата, Асемблер е може би най-малката. В смисъл, че не добавя много технологичен дълг. Но и той не е кой знае, колко читав. Просто самата архитектура 80*86 не трябваше да съществува, а от там и всичко последващо.

И все пак, ако вземеш програмата на „бързия“ Ц и я напишеш същата на Асемблер, веднага разбираш, къде е проблема. Ц е добавил тонове излишни инструкции към процесора, които не правят нищо различно от това да го бавят. Всъщност днес е стигнало до там (основно М$, gcc нарочно не го прави, за да е възможно най-съвместим) да се генерират хитри инструкции, за които не би се сетил дори професор, само и само нещото да не е чак толкова бавно и да има някаква производителност. А от там е и нуждата от llvm, защото ни трябва нещо по-просто, към което можем да оптимизираме някак.

Горе-долу Интел е най-лошото нещо, което се е случвало някога и затова днес сме тук. Хубавото на ситуацията е, че изчислителната мощ днес е относително евтина, в смисъл да е достъпна почти за всеки живеещ в развита страна или по-богатите слоеве в неразвитите. А освен това самото програмиране става достъпно не само за университетски преподаватели с по няколко доктората.

От трета страна огромните компании поради техни причини усложняват съвременния софтуер в порядъци, на което страничния ефект е, че не могат да бъдат конкурирани от малки екипи с малко налични средства.

Един студент и другарчетата му могат и да споделят един абонамент за Спотифай или Нетфликс, но не могат да направят същото за облака на Амазон, освен това комплексни чудовища като Реакт например ще им дойдат прекалено нанагорно, само за да изобразят една страничка в Интернет, а все още не са започнали да мислят, тя как ще се захранва с информация.

   Общата тенденция е да се създава софтуер с колкото се може по-малко усилия.
Затова се използват масово неефективни езици за програмиране - пише се
малко код,но той може да върши много неща ...

   Е няма как при този подход програмите да работят бързо.

Чувал съм само за един език, който е бърз и съществува все още. На всичкото отгоре е математически прецизен, което изобщо не мога да си представя, как е теоретично възможно върху 8*86. Това е Fortran. Но доколкото разбирам, съвременния Фортран работи върху JVM, което означава, че дори той е бавен. Чувал съм някакви добри думи за Erlang, но тъй като и той е върху виртуална машина, се чудя, дали не става въпрос за грешка.

На нито един от двата езика не съм писал. Не съм достатъчно умен за това. Там си трябва да си парче инженер.

За да е възможно нещата да се движат бързо (бързо да се създава нов софтуер) са необходими три условия — преизползване, стандарти и лесен достъп. Понеже JS е с много добро сечение между тях, затова е най-популярен. М$ са вложили страшно много в dotnet, затова C# е също в групата. Питон е любим на адски много хора и затова също е там. И изобщо всичко, което е в първата десетка на Tiobe споделят подобни съотношения.

Минуса е, че така се трупа прекалено много абстракция и в един момент никой на света не знае, какво точно изпълнява кода, който е написал. Може само да се надява, че като резутат ще се случи това, на което се е надявал, докато го е писал. Тоест днешните компютри са до толкова усложнени машини, че не е възможно един човек да обхване пълно познание по тях. Или казано с други думи — ако утре стане катаклизъм, то ще можем бързо да преоткрием колелото, но в никакъв начин няма да можем да пресъздадем днешните компютри.

Надявам се, че ако стане, този път ще взимат правилните решения. Поне на теория се знае сравнително, какво е трябвало да се направи, но не се е направило. И това стига още до първите дни.

   Всъщност, абсолютна математическа прецизност не съществува
при нито един процесор.

   При целочислените операции (ако се използват,разбира се,само
цели числа) - да,но при операции с плаваща запетая ...
   Няма как някои дробни числа да се представят точно.
Обикновено се дава за пример числото 0.1 - в най-добрия случай
ще изглежда нещо от типа на,примерно, 0.1000000005 да речем.
0.5 може да се представи точно (2 ^ (-1)), 0.25 също (2 ^ (-2)) и т.н.  ,
но има много числа ,при които това е невъзможно.

   Специфика на операциите с плаваща запетая ...

Аз пак да обясня, тоя път по-просто и нагледно

https://benchmarksgame-team.pages.debian.net/benchmarksgame/index.html
Fastest means lowest … cpu seconds?
    C
    C++
    Rust
    C#
    Fortran
...
    Python ..предпоследен (не е виц)

т.е. след статично компилираните най-бърз е С#
А статичното компилиране вече не е това което беше (а па ръчни опитмиизации на асемблер са си направо противопоказни в наши дни) - защо? вече дадох пример, но пак...
напр. пишете си кодек (аудио) и оптимизирате за SSE4 щото само това иматее (ръчно или копилатора детектва сам SSE4) и те така бинарката идва за SSE4, ще работи и на SSE5(ама като SSE4) на SSE3,2,1 ще работи само под голо CPU без никакво SSE :o

Това SSE е най-голямата измама измисляна някога. Почти никой не използва тези инструкции в реален софтуер. Например в целия Дебиан има едва няколко пакета, които използват най-много SSE2, което е от времето на Pentium Ⅲ, някъде в началото на века. В световен мащаб едва няколко софтуера ползват SSE3. И нищо повече. Някъде може да има, но ще е нещо мега-скъпо, ултра-специализирано и крайно непознато на нещо различно от шепа хора. Дори просволутия Photoshop не ги ползва тези инструкции.

Има библиотеки, които го правят. Произволна точност на изчисленията. Но те дублират това, което ние правим на хартия. Е, не едно към едно.

Не разбирам, защо са тези приказки за бързината на програмите. Днешните cpu-та и без  това изчакват твърде много. Празни цикли колкото искаш. Скоростта на изпълнение не е толкова важна. Програмите ще се забързат много повече, ако се елиминират тесните места. Чакането за данни от RAM-та, от диска, от интернет.

Python е интерфейс към машината отдолу и на какво е реализирана, вградените функции и класове, различните библиотеки. Чистия Python е бавен.

Но Numpy с векторизация например, много по-добре се оправя от С++. От компилиран код.

Относителни работи са това

Това SSE е най-голямата измама измисляна някога. Почти никой не използва тези инструкции в реален софтуер. Например в целия Дебиан има едва няколко пакета, които използват най-много SSE2, което е от времето на Pentium Ⅲ, някъде в началото на века. В световен мащаб едва няколко софтуера ползват SSE3. И нищо повече. Някъде може да има, но ще е нещо мега-скъпо, ултра-специализирано и крайно непознато на нещо различно от шепа хора. Дори просволутия Photoshop не ги ползва тези инструкции.

Нямах предвид точно SSE просто него ползвах с цел нагледно обясняване (пък и всеки е чувал за него нали) иначе за ескперти ..ами да си извадят  и сравнят техн. спецификация на 386 и на последния Интел или Атлон (със няколко стотин стр. повече) и нали се сещаш че бинарката за 386 ще тръгне на Атлона но бинарка за Атлона на 386... (и то там положението е същото за всяка една иннкструкцийка дето я има в тия няколко стотин стр. в повече и я няма за 386 - НЕ е само SSE и тук пропускам адресацията на новите регистри по очевидни причини)

Сега да минем няколко декади по-напред във времето ... вече долната граница не е 386 ами там каквото поддържа фрймуърка (Пентиум може би, но за прегледнст ще ползвам пак 386, че размиха нещо понятието Пентум напоследъка) Та JIT-a (да предположим че ще върви на 386) не само че ще го пре-компилира (от Атлон за 386 или обратно) ами и ще го опитмизира за новооткрития процесор т.е. види там SSE, я да видя тук какви оптимизацийкии имам за него...

https://www.felixcloutier.com/x86/

П.П. А да не говорим ако набара ТПМ  :P

Скайнет иде...

Вече 19 страници го подписвате тоя келявия .PDF

Както е тръгнало накрая ще изкараме, че за подписването на пдф му трябва sse4 :D. затова не върви.

----
замислих се за SSE-тата.

SSE has single precision (32-bits) instructions only.
SSE2 has double precision (64-bits) instructions.

Добре де има иструкции, ама кой хардуерно ги изпълнява тези floating point операции. Досега си мислех, че са направили нещо допълнително, допълнителен ссе? коопроцесор....ама да не се окаже накрая, че ги изпълнява пак старото  x87 FPU (floating point unit).. Нещо премълчават. Ако е така голям праз, че имаме ссе-та.

Единствената полза е че имаме нови 128 битови регистри XMM0-XMM7 https://en.wikipedia.org/wiki/Streaming_SIMD_Extensions#Registers

Какво като има нови инструкции...то може и 1000 нови най-разнообразни инструкции да измислят, ама ако зад тях не стои паралелен хардурер за сметки? Ами целочислинте сметки....да не би да ги изпълнява пак централното arithmetic logic unit (ALU) на процесора? Гогата може да излезе прав.