След това зомбираните идиоти ще се обърнат срещу малцинството разумни хора. Както става и тук. Има опсаност да ти скочат в градския транспорт, ако не си с маска. Но те не ти скачат от страх, че ще ги заразиш. Скачат ти, защото не си като тях. Страхлив и с наведена глава. Показваш им, колко са слабохарактерни.
Трудно ми е да се нарека разумен. Имам предразсъдъци. Имам предпочитания. Не мога обективно да обхвана цялата обстановка, колкото и да се старая. Липсва ми информация, която евентуално никога няма да получа.
Такива въпроси ме терзаят и затова не смея да се смятам за разумен, а за опитващ се да мисли с наличните категории.
Например „скачането“ не бих бил сигурен дали бих го охарактеризирал като проява на страх. Или съм по-склонен да го приема за причинител, но не знам дали е, защото си различен. Защото за либералните идеи различността е ценност. Без различност няма коректив.
Опасявам се, че прекалено често (ежедневно) говоря и мисля против собствения си народ. Имам ли право да съдя другите? Христос казва, че мога, ако преди това съм го направил на себе си. Кой е склонен сам да се осъди? Да го направи преднамерено? Ясно е, че го правим неосъзнато. И после като дойдат последиците — Ама защо така и какво да правим?!?
Та не ми се говори против народа ми, не искам да давам оценка, от какво точно го е страх, че да прибягва към крути мерки.
Но, нека го разгледаме все пак. Какво е това? Това е самооправство. Има ли индивида оправдание да го прави? Няма. За целта сме създали органи на реда. Сиреч правилното поведение е, да повика полиция и те да решават ще те арестуват ли, ще те глобяват ли, следователя ще даде ли преписка в прокуратурата за започване на дело.
Но той не го прави! Тръгва да „оправя“ проблема сам. Можем да спорим проява точно на какъв страх е това, но е и явен показател за нещо. Този човек не вярва в актуалното, държавно устройство. Неговото поведение е не по-малко терористично от това на не носещия маска. Съзнателно прескача норми и налага своята правда.
Нека видим и другата страна — ние противниците на маскирането. Аз защо съм се качил в автобус, като много добре знам, че министъра на здравеопазването е издал стотици заповеди, които ми го забраняват от март миналата година? Значи съм не по-малко неправ от побойника. И двамата сме в незащитима позиция.
А съвсем трети въпрос е, как така с подзаконов акт е възможно въвеждането на толкова драстична промяна в обществото. Но пък истината е, че гласуване на парламента има. На девети март, две хиляди и двадесетта година, нашето народно събрание без нито един глас против и въздържал се, гласува отмяна на конституцията, отмяна правата на гражданите и въвеждане де факто на военно положение.
Министрите могат безотчетно да издават всякакви заповеди. Правото за това им е дадено. Отначало беше гласувано като временна мярка уж, но последваха други гласувания, където просто същото беше облечено в други думи и на практика беше оставено за без да му се постави срок. А понеже използваната терминология не съществува никъде в правния мир, то под нея могат да разбират, каквото пожелаят, тя е неопределена и дава неограничени правомощия на Министерски съвет на РБългария.
Ето такива хора сме изпратили да коват бъдещето ни и нямаме право да се оплакваме. А както се вижда от побойника в автобуса и опонента му също съзнателно престъпващ добрите нрави, то избранниците ни с нищо не са по-различни от нас.