Linux за българи: Форуми

Тази тема е отделена от друга:

Още извънтемие ($2)

---

Късно днес или утре ще ти го пратя на лични.

Проблема не е, че ме много срам, какво съм писал (според мен е слабо и не заслужава даже тройка), а че съдържа лични данни и макар малка вероятност (0,00000000001%), но я има да стигне до преподавателите му и да разберат, че не го е писал той. Затова не мога да го пусна публично.

Между другото, тъпите шматки не разбраха „тънкия“ намек, който им правя, пишейки за Лейтех (както официално трябва да му се вика) и ми поискаха да им го пратя в docx.

Сигурно не могат да отварят друго.

Късно днес или утре ще ти го пратя на лични.

Проблема не е, че ме много срам, какво съм писал (според мен е слабо и не заслужава даже тройка), а че съдържа лични данни и макар малка вероятност (0,00000000001%), но я има да стигне до преподавателите му и да разберат, че не го е писал той. Затова не мога да го пусна публично.

Ти не трябваше и това признание да правиш тук.
Нямаше да ти правя оценка, нямаше и да правя забележки. Поисках го, защото преди  време бях силно заинтригуван от това нещо, но така не отделих време, да го разбера и използвам. Може би, защото не ми е било нужно наистина. Попитах, с надеждата да науча нещо. Но, щом ти отвори въпроса, ще ти дам оценка и ще напиша забележки, ако имам  :D

На мен ми се събра доста нещо на главата. Писах реферат на тема Латекс за сина ми. Някой интересно ли му е да му го пратя да го види?

Гого, не (ни) е чак толкоз интересен реферата, само внимавай да му развалиш успеха на детето (с тоя LaTex)
 [_]3 [_]3 [_]3
...ми явно там.. по вашенско - битовия алкохолизъм е по-голямото зло  ::)

Ти не трябваше и това признание да правиш тук.

Казах, че не ме е срам от него, макар да го смятам за слаб. Просто не мога да пусна публична връзка, поне докато не мине сесията. Пратих ти го. Единственото „ценно“ в него е връзката към учебника, но щом си се интересувал, вече я имаш. Все пак ми е интересно мнението ти. Повече от седмица му посветих и ми се ще да знам, как се оценява труда ми, колкото и да е незначителен.

Цитат

На мен ми се събра доста нещо на главата. Писах реферат на тема Латекс за сина ми. Някой интересно ли му е да му го пратя да го види?

Гого, не (ни) е чак толкоз интересен реферата, само внимавай да му развалиш успеха на детето (с тоя LaTex)
 [_]3 [_]3 [_]3
...ми явно там.. по вашенско - битовия алкохолизъм е по-голямото зло  ::)

Има такъв момент. Но не може да си преподавател във ФМИ (нe съм уточнил университета) и да ползваш някакви долнопробни неща като Word, Excel, Powerpoint.

A алкохолизма е проблем навсякъде. Не е само Видин.

п.п. Сигурен съм, че вече знаеш, кой е университета и без да съм ти пратил връзка, защото не я поиска :P

Цитат на: 4096bits в Nov 11, 2023, 21:30

Ти не трябваше и това признание да правиш тук.

Казах, че не ме е срам от него, макар да го смятам за слаб. Просто не мога да пусна публична връзка, поне докато не мине сесията. Пратих ти го. Единственото „ценно“ в него е връзката към учебника, но щом си се интересувал, вече я имаш. Все пак ми е интересно мнението ти. Повече от седмица му посветих и ми се ще да знам, как се оценява труда ми, колкото и да е незначителен.

Не зная, с какви хора с сблъскваш всеки ден, Гога, но аз не съм от тези, които съдят.
Цитираното го казах, просто защото има шанс да бъде прочетено от някой от преподавателите и да компрометира труда.
На мен изобщо не би ми мигнало окото, да напиша работата на сина си.
Първо, ще му обясня, как се планира и структурира написването на такъв труд, след това ще му покажа методите са събиране и систематизирането на нужната информация, на какво трябва да се обърне внимание, какво би било излишно, как да не се впускаме в прекалено много обяснения, а да се придържаме стриктно към плана да не излизаме извън структурата на труда. Накратко, ще гледам  да го науча на нещо покрай всичко това.

Та по документа. Не бих издребнявал за пропуснати букви, съюзи или за пунктуация. По-автентично е така.
Препратките определено ги смятам за много полезни и ще гледам да ги проследя още днес. Щях да направя забележка за това, че труда, който си написал е непълен, че примерите са малко и разни други подобни. Но, това беше, преди да се заинтересовам, какво е това реферат. Защото просто не знаех. Е, сега зная и дори бих казал, че може и да си попрекалил. Двадесет и една страници не е кратко представяне. Но и не виждам, как би могло да е с по-малко, защото LATEX наистина е огромно и сложно нещо.

Може би можеше да споменеш за основното предимство на подобни издателски системи или изобщо подобни методи за създаване на документи - възможността за автоматизация. Защото в днешно време генерирането на съдържание все повече се предава в ръцете на автоматизирани системи или скриптове или дори ИИ. А този процес ще се задълбочава.
Също така да споменеш като футер, какво си използвал за написването на реферата. MS World, нещо линукско или дори LATEX.

Като споменах за писане и че е важно, човек да не излиза и да не се отклонява от рамките на това, за което пише в момента, го казвам не случайно. От известно време пиша нещо, което може би ще се превърне и в книга и ми е много трудно, защото като ми тръгне мисълта в една посока, неизбежно стигам и до продължението ѝ в куп разклонения. Почти всяко нещо, което напиша, води след себе си и друго и някак си става естествено.
Например, ако трябва да пиша за производителност на различните чипове и как това се отразява в програмниия код, когато се прави оптимизация… ами зависимостите са не малко и като се отклоня нанякъде, след това следват още отклонения, докато се стигне до момент, в който осъзнавам, че това, което пиша, няма нищо общо с раздела и темата в него. На практика, разтягам лукуми и то сериозни.  ;D

И не, не пиша за производителност на чипове и там споменатото. Дадох го просто като пример.

Това да си последователен, когато искаш да се изразиш ясно и да бъдеш разбран, е трудно.

И има чудесен пример за това, защо поне аз се впускам в може би прекалено много обяснения, когато искам да кажа нещо. Защото не мислим еднакво и колкото по-просто се изрази човек, толкова по-неразбран ще бъде. Ето например, изказването ми, защо може би не трябваше да споменаваш, че си написал ти реферата. Мотивите ми за това изказване бяха разбрани съвсем различно. Както обясних.
Та, в такива обяснения се лутам аз и то доста редовно, което определено пречи.
Ако искаш да кажеш нещо с две изречения, лесно можеш да ги разтегнеш и в две страници, докато си сигурен, че е пределно ясно, какво точно си искал да кажеш. Предполагам, че това не може да се избегне освен, ако не общуваш с хора, които наистина те познават и поясненията просто стават излишни.

Извинявай за закъснелия отговор, но междувременно излезе още една курсова задача за писане по спешност.

И при нея имаше интересен момент. Няма да казвам дисциплината, защото опасявам се, че е толкова специфична, че веднага ще лъсне ВУЗ-а€1.

Там интересното е, че им преподава асистентка. Съответно е качила лекциите си в системата на ВУЗ-а. За да ви е по-ясно, не е, но много прилича на Moodle, като има и интеграция с Office365 и Sharepoint, но там още не съм влизал.

Сега не знам това пълните лекции ли са. Виждат ми се кратки и разпиляни. Всяка лекция е 6-7 страници. В тях се появяват неща които не са по лекцията. В същото време се съдържат десетки понятия, които никъде не са обяснени. Това е дисциплина тип „Увод в…“ (101, както му казват на запад) и не е приемливо.

И накрая като се поразрових, се оказа, че тези лекции не са никакви лекции, а компилация от изрезки от книгите на доайена на девойчето.

Цялата мара втасала, ами под всяка такава чорба, имаше червен надпис за copyright, който ме уведомяваше, че не мога да го разпространявам. Съгласен съм. Ако аз направя подобен буламач, не бих си сложил даже името под него, камо ли да го разпространявам. Обаче това сериозно ме вбеси. Затова намерих подходящо място в заключението на курсовата работа и вмъкнах:

Нима бихме разбрали концепцията за праводържие (copyright), ако преди това не бяхме научили за закона ($2) от 1557 год. на Кралица Мери \Romannum{1}-ва? Невъзможно би било!

Ай сиктир!

Ник Ангелов скоро не се е мяркал наоколо, но ми дойде дюшеш. Много бири дължа и на този човек. Въобще, ако трябва да връщам бири на всеки дето му дължа много, няма да ми стигне живота. Как успях да се събера с толкова прекрасни хора като вас, направо не мога да си го представя.

Не зная, с какви хора с сблъскваш всеки ден, Гога, но аз не съм от тези, които съдят.

Чудесно казано, но не е така. Всички съдим. А Христос в прав текст ни казва, не съдете, за да не бъдете съдени.

Изпитвал съм верността на този закон десетки пъти на гърба си. И пак продължавам да го правя. Пак раздавам оценки. Ето например в последното си мнение нарекох непознат алкохолик, а съгражданите си описах като глупци. Това си е скрита агресивност.

И аз като теб се старая да не го правя, но накрая винаги се получава така, че го правя.

На мен изобщо не би ми мигнало окото, да напиша работата на сина си.

Правил съм го многократно и за двете си деца. Но да речем беше в средното, пък беше пандемия, странни времена. Сега леко ме е срам. Аз и той сме различни хора с различни виждания. Те няма как да не прозират през писаното и говоримо слово.

Преди се успокоявах, че трябва да помогна на децата да избутат училище, сега, че човека е първокурсник, а всички първокурсници са неориенирани.

Първо, ще му обясня, как се планира и структурира написването на такъв труд, след това ще му покажа методите са събиране и систематизирането на нужната информация, на какво трябва да се обърне внимание, какво би било излишно, как да не се впускаме в прекалено много обяснения, а да се придържаме стриктно към плана да не излизаме извън структурата на труда. Накратко, ще гледам  да го науча на нещо покрай всичко това.

В следващото си мнение надълго, широко и интересно говориш за това. Но аз не мога да науча сина си на тези неща, защото е видно, че и аз съм дървен философ, и аз летя в облаците, и аз съм графоман. Аз също не успявам да сложа мислите си под контрол.

Та по документа. Не бих издребнявал за пропуснати букви, съюзи или за пунктуация.

Видях част от грешките си и някои успях да пооправя. Бързах адски много, защото срока беше до първи, а аз сколасах да предам на шести. Но я приеха.

Лично аз страшно много се дразня на грешки. Висше образование е това, не трябва да има такива неща. Каквото такова, вече няма, какво да направя.

Щях да направя забележка за това, че труда, който си написал е непълен, че примерите са малко и разни други подобни.

Вярно е. Трябваше да има трети раздел, където стъпка по стъпка да изпълня самото задание. Имаше няколко страници изисквания и аз даже не всички от тях спазих.

Но просто не остана място и време. Водих си нахвърляни бележки за този раздел. Сега ще употребя някои от тях в отговора си към теб. Те не влязоха в реферата, а вероятно нямаше да влязат в този вид и не е опасно да ги пускам публично.

Но, това беше, преди да се заинтересовам, какво е това реферат. Защото просто не знаех. Е, сега зная и дори бих казал, че може и да си попрекалил. Двадесет и една страници не е кратко представяне. Но и не виждам, как би могло да е с по-малко, защото LATEX наистина е огромно и сложно нещо.

Аз даже не одрасках повърхността. Толкова много изрязах, че в този си вид почти няма практическа стойност. Но реално не са двадесет и една страници. Има много празни пространства. В обикновен текст щяха да са може би, малко над десет. Но то това е една от силите на Латекс — прави нещата красиви. А когато ползваш професионален шаблон, стават главозамайващи.

Може би можеше да споменеш за основното предимство на подобни издателски системи или изобщо подобни методи за създаване на документи - възможността за автоматизация. Защото в днешно време генерирането на съдържание все повече се предава в ръцете на автоматизирани системи или скриптове или дори ИИ. А този процес ще се задълбочава.

На теория е така, на практика не е. Латекс представлява поредица от препроцесори свързани по между си. По такъв начин е направен. Една от последиците е, че компилацията е бавен процес. Латекс е създаван деветдесетте с мисъл за осемдесетте и тогава нещата са седели по друг начин. Трябвало е да се пестят ресурси. Бързината на изпълнение не е била приоритет.

Днес с LuaTeX има потенциал нещата кардинално да се променят и може би вече се променят, но ще трябва още време. Натрупванията са огромни.

Освен това да създадеш Латекс с код не е тривиално. Но пък е лесно готови шаблони да се запълват. Това е начина, по който работеше п4п до версия пет, когато стана обектен език. То това може да е постижимо и с обекти, но не знам някои писал ли е подобни класове.

И тук се показва силата на М$. Те са си написали безкрай неща, които хвърлят бинарни петна насам-натам. И така авто-магически се съдават doc и xls. Никой не знае, какво става. Ако се потроши, не може да го оправи. Но всичко е бързо и лесно, защото М$ са излели едни много кинти за много готов код, който да върши всичко. И понеже потребителската им маса е необятна и от хора, които реално плащат, та и тези масиви от код са добре поддържани и проверени в битка.

Също така да споменеш като футер, какво си използвал за написването на реферата. MS World, нещо линукско или дори LATEX.

Всъщност съм го написал в реферата. Не съм го писал на моята машина, защото си имам хардуерни проблеми и тя се самоизключва на случаен принцип през няколко минути, ако съм късметлия и до няколко часа. Мисля, че проблема е във вентилатора или връзката с датчика, но на този модел е почти невъзможна подмяната.

На практика всяка дистрибуция съдържа TeXLive в себе си. Досега не съм попадал на нещо да ми потрябва и там да го няма. На ГНУ/Линукс ползвам Емакс, който може да се настрои да е ужасно добър за Латекс. Но в хранилищата на големите дистрибуции (твоя Арх безспорно е такава, всъщност е най-голямата) има поне още пет или шест, специализирани редактора, всеки от които се справя доста добре. Едното си беше направо IDE. Има и редактори „на линия“, които включват още повече магии. Няма да е рядко в Github да срещнеш някой шаблон и автора да ти заяви в прочитаемото: Аз това го направих за ей тази услуга, там гарантирам, че работи безпроблемно.


Има TeXLive за Шиндош и даже съм дал връзка, как един китаец го е направил портативен.

Но като цяло е мъничко повече занимавка. Една от най-старите дистрибуции (най-старата жива) за тази ОС е MikTeX. Днес я има и за другите две платформи. Нейното предимство е, че е автоматизирала, каквото е успяла. Например в градения в нея редактор (TeXWorks, средна хубост) пишеш \usepackage{bla-bla} и като натиснеш клавишната комбинация или копченцето в лентата за транслиране до PDF и автоматично ти сваля и инсталира този пакет, ако го нямаш. Предполагам от CTAN (мрежа с пълна колекция от архиви на Текс се превежда) го сваля, не съм проверявал. CTAN го разглеждай като нещо подобно на pip. Разбира се pip е далеч по-нов и по-удобен за ползване.


Това ползвах на 10, с каквото е машината, дето писах.

=*=

Сега предимството е, че наистина не ти трябват много команди, за да пишеш Латекс на ръка. Латекс е сложен, но само под повърхността, където почти не ти трябва да се занимаваш. А, ако почнеш да се занимаваш, че видиш, че всъщност дори там е просто.

Има едно изключение. Това е PGF/TikZ. Това нещо само документацията му е 900 стр. Защо би го ползвал. Ами защото, ако ще слагаш графични красоти по документа (не просто да вкарваш изображения в jpg, png, pdf с \includegraphics), то ще се наложи. Има няколко подхода към графиката в Латекс, но този е най-нов, най-мощен и най-документиран. Но и тук има добра новина. В повечето случаи няма да ти се налага да пишеш код на tikz. В Интернет има тонове от него. Намираш си го, пляскаш си го в документа и само си го ползваш. На мен досега не ми се е налагало да го пиша.

=*=

Първия проблем, който трябва да реши всеки, който пише Латекс е какъв шаблон да използва. Повечето шаблони са лесни за ползване. Сваляш съдържанието и мажеш вътре. Обаче някои имат пипкав и често недокументиран процес на инсталация или поне има много мотики за настъпване.

От къде да си вземеш шаблон. Има няколко места, като най-предпочитано е Overleaf. Обаче аз лично предпочитам Гитхъб.

Има няколко причини за това. Той например е социална мрежа, което значи, че има система за оценяване (ха-ха, в началото говорехме за това). Освен това лесно се вижда броя на потребителите и допринеслите за шаблона. И не на последно място има етикети. Например:

https://github.com/topics/latex-template

Може да е само latex за най-генерално представяне или за нещо конктетно, като например:

https://github.com/topics/thesis-template
https://github.com/topics/latex-thesis-template

Няма, какво да си кривим нещата. Най-новите, модерни и поддържани неща са в Гитхъб. Не, че няма и талаш. В Гитхъб има почти всичко.

Ще забележиш, че огромна част са китайски разработки. Лично аз бих ти казал да страниш от тях. Simplytranslate си работи, а от няколко дни вградиха някакво нещо в Лисока дето уж не подслушва и работи локално, но причината е в самите китайци.

Те правят нещата сложно. Много сложно.

По този въпрос, написах следното нещо:

По начало имах намерение да използвам шаблон на някой от китайските институти в чест на това, че основно те развиват общността на потребление на тази технология.

Но това не е практично решение. От една страна те са различни културно от западните страни и стила на шаблоните им не отговаря на западните стандарти.

Има и друга особеност, която отново можем да наречем културна. Опосредствано от факта, че КНР се намира в имперска надпревара, то подтиква своите кадри да надскачат стандартното поведение на съпоставими им колеги от други места по света. В светлината на LaTeX това се изразява в излишно усложняване на шаблоните им.

Един малък пример. Ако в шаблона на Кеймбрич или кой да е друг, заглавната страница е просто нещо, което добавяме в началото, няма да е изненада същото в китайски образец да е генерирано чрез нещо, което силно наподобява процедурен код в класа на документа (cls на \documentclass) и далеч няма да е една страница и един макрос.

Това го написах, защото например се опитах да внеса малка промяна в това:

https://github.com/ustctug/ustcthesis

Правех си експерименти просто. Не знаеш, колко трудно беше това.

Всъщност при ползването на шаблони, основният въпрос е за ползването им на различен език от английски (или поне не ползващ латиница).

По този повод написах:

LaTeX е просто решение за писане на подреден и естетически издържан документ. Подобно нещо е невъзможно за постиугане със собствено достъпен файлов формат за програма от класа на текстови процесор. Обаче задачата да съставите собствен шаблон за документ е относително сложна, защото се налага да познавате макро-възможностите на тази система.

Поради тази причина е най-удобно, ако този документ няма да използва специфично брандиране да е построен върху вече готов шаблон.

Тук има известна особеност, която ни връща отново към разширеното познание на системата. Поради причини в наследството на TeX, многоезичната работа е постижим по няколко начина процес, но е нещо, което изисква допълнителна работа и настройки. Затова при избора на готов шаблон, е най-добре, ако той не е на езика, който използваме, то да не е вече многоезичен, а да използва само един език.

Когато имаме шаблон, който вече е приведен за работа с няколко езика и използвания от нас не е сред тях, то добавянето му към останалите ще е незавидно по-неблагоприятно, отколкото към един вече използван език да добавим друг, което е относително лесно. Така се получава заради вече споменатите настройки и доработки, чието преправяне е предизвикателство над възможностите на стандартен потребител.

Това на практика означава да ползваме англоезични шаблони там, където нямаме родни.

Всъщност звучи малко по-страшно, отколкото е. Например за курсовата работа, която писах предните два дни, ползвах следното:

https://github.com/ElegantLaTeX/ElegantBook

Който е китайска разработка. Беше много лесно. Трябваше просто да зашия отгоре „светата тpоица“:



Точно в този случай си добавих \usepackage{romannum} и \usepackage[official]{eurosym}, но истината е, че това е от екстравагантност. Не са необходими. Първото пише римски цифри, но не ползва някакви специални знаци и е безсмислено. Втория ти дава евровия знак, но трудно ще намериш разликите между него и този на клавиатурите.

По-късно го промених като внесох промяна в cls, където са разположени локализации на разни езици. Добавянето на бългрски е добавяне на една декларация и малко копиран код. Смешното е, че е най-лесно да се копира монголската секция, защото ползва същото, каквото и ние (вземайки го от руснаците). Но това беше само защото исках да ползвам преведено едно от готовите им блокчета, това за дефиницията.

При тези китайци можеше да е лесно, но е защото са излозвали подход, който не пречи. Например е много по-трудно да добавиш език тук:

https://github.com/estamos/NTUA-ECE-Thesis-Template

Това е защото гръка си е направил команди за ротиране между гръцки и английски. Трябва някак да ги заобиколиш или замениш, което не е работа за няколко минути. Показателно е, че е сам е зарязал работата по английската версия.

Изобщо подходите за многоезичност са няколко и това внася обърквания.

https://www.overleaf.com/learn/latex/International_language_support
https://www.overleaf.com/learn/latex/Multilingual_typesetting_on_Overleaf_using_babel_and_fontspec
https://www.overleaf.com/learn/latex/Multilingual_typesetting_on_Overleaf_using_polyglossia_and_fontspec

И естествено на SE има много въпроси и отговори по въпроса.

Пак по този повод написах:

Можем да се запитаме, а защо да не ползваме руски и украински шаблони (иползващи същата кодировка Т2А).

Нищо не ни пречи, но те също имат особености. Като цяло са неестетични. Направени са небрежно (никой не поглежда регистрите за грешки и предупреждения, log). Излишно се използват стари и причудливи възможности като pscyr по силата на навика. Общо взето дори скоро създадените шаблони са архаични. От друга страна е възможно да използват свръх инструменти като например т.нар. контейнери (в частност Docker). Начина на изграждане на руските шаблони е като цяло неортодоксален, за да не го наречем странен. И така нататък. Но са използваеми с повече ръчно конфигуриране на средата за транслация.

Тук визирах например:

https://github.com/AndreyAkinshin/Russian-Phd-LaTeX-Dissertation-Template

Въпросните pscyr трудно ще ги накараш да работят на портативен MikTex, а без тях шаблона не е особено различен от по-лесни за рабобта от него.

Ако ме питаш, какъв шаблон ползвах накрая, това беше:

https://github.com/Pseudomanifold/latex-mimosis

На него отдавна съм му хвърлил око. За визуалния доклад го споменах в него самия, но беше:

https://github.com/CabanaLab/cabana-tex

Ако погледнеш темата „Разно извънтемие“, там още на първа страница говоря за този шаблон. Толкова дълго чаках случай да ми падне да го ползвам.

Хайде да спирам, че пак се олях.








===
¹/ Нямам нищо напротив да се знае, кандидатсването в него беше моя идея, избраната специалност също. Информацията я има публично в профила му в Spybook. Но някак си, докато правя нередни неща, не ми се ще да го обявявам на всеослушание. Само да декларирам, че крайното решение си беше на студента. Не съм го принуждавал за нищо. Имаше поне още три университета, където беше приет, включая УНСС и то първо желание, избрано лично от него. Той си взе решението.

Под автоматизаци имах предвид точно това - запълването на шаблони.

..

Цитат

Нима бихме разбрали концепцията за праводържие (copyright), ако преди това не бяхме научили за закона ($2) от 1557 год. на Кралица Мери \Romannum{1}-ва? Невъзможно би било!

Ай сиктир!

Ник Ангелов скоро не се е мяркал наоколо, но ми дойде дюшеш. Много бири дължа и на този човек. Въобще, ако трябва да връщам бири на всеки дето му дължа много, няма да ми стигне живота. Как успях да се събера с толкова прекрасни хора като вас, направо не мога да си го представя.

..

Файър, как си го изписал всичкото.. Понеже си пуснал един линк с мнение на блогер за читанка.инфо, да споделя и аз моето- считам, че всеки, който си е купил книга, или какъвто и да е писмен (или фиксиран в някакъв носител- там сиди, флашка, кинолента и т.н.) труд, подчертавам- купил, има право да го подарява/продава/излъчва както и на който си поиска, и въобще да го разпространява, както си иска. Мое право си е, нещо, което съм си го купил, да го препродавам/подарявам/изхвърля, каквото ми е кеф. Съответно, ако някой е решил да ми го подари, даде за копиране, или шерне, си е негово решението, а аз мога да си го ползвам. Но пък у нас има едни уйове (членчета в някои закони, че и в кодекс- НК), и не само у нас, те са имплементирани у нас под външно влияние, според които такива неща се санкционират. И нямам предвид да представям нещо чуждо като свое авторско, а именно това, което съм си купил, да го ползвам както ми е кеф, включително и да го подаря на световната аудитория. Да, ама не можело, казват защитниците на авторските права, марките и географските означения. Тя там е сложна дейност по правене на кинти..

А иначе, ако под "Ник Ангелов" визираш мен, не съм Ангелов, а в случай, че визираш някой друг, извинявам се за забележката.

Лично аз не виждам проблем, че си ползвал чужди трудове за реферата на сина си. То ако всеки сам трябваше да открива топлата вода, щяхме да си стоим още в каменната епоха. Основната идея на реферата е обобщение върху известни факти+доклад+разсъждение - с идеята за осведомяване върху някоя си база данни (знания в известна област) и развитие в съответната област.

 [_]3

Файър, как си го изписал всичкото..

Графоман, какво да ти кажа? Стискам палци на Четирите килобайта. Много ми се ще да прочета книгата му. Моите всичките „проекти“ пропаднаха.

А иначе, ако под "Ник Ангелов" визираш мен, не съм Ангелов, а в случай, че визираш някой друг, извинявам се за забележката.

Не си ти. Виж първия коментар при Гачев. Ник (другия) е преди мен модератор тук и автор на чудни статии за портала на ЛЗБ. Малко ни се пада батко. Работи в СУ, но не е преподавател.

Но да и на теб дължа много бири.

п.п. За останалото по-късно или утре.

Нищо не ми дължиш, в нашето малко общество тука, във форума, всеки в някой си момент е бил полезен на другия. То нали това е идеята. Айде лека от мен  [_]3

Ще прощаваш Ачка, че не съм видял коментара ти до сега!

Сигурно не могат да отварят друго.

Ами аз не съм им го пращал в tex¹ или dvi. Пратил съм го в pdf. Хич да нямат нищо друго, поне Microsoft Edge имат. Той отваря pdf!!!



===
¹/ Oт който ме е срам, че е пълен с хакове.

.PDF си е ОК, не може да не го отворят с някакъв рийдър или друго приложение.

Лично аз не виждам проблем, че си ползвал чужди трудове за реферата на сина си. То ако всеки сам трябваше да открива топлата вода, щяхме да си стоим още в каменната епоха. Основната идея на реферата е обобщение върху известни факти+доклад+разсъждение - с идеята за осведомяване върху някоя си база данни (знания в известна област) и развитие в съответната област.

 [_]3

Това сме го говорили и друг път, но защо не пак?

Днешната представа за наука е много извратена, изродена представа спрямо това, на което са се надявали в началото. Не, че и онова не е грешен път, но поне е път на любознателност.

Ще говоря за част от проблема и то по-малката, защото за това става въпрос. Та тази, малка част от проблема е така наречената „академична кариера“.

За да трупаш титли, необходимо и задължително условие е да пишеш. Е да де, ама хора като Галилей, Нютон или Айнщайн се раждат рядко. Ей на в момента от осем милиарда налични хора, има само един руснак, дето Ремо писа за него с принос към науката. Бил направил някакво, атеистично, математическо доказателство и въпреки, че е еврейн, живее бедно като куче.

Не може всеки да има принос за науката. За целта трябва да си изключителен. Такива хиляди дето се хвалят, че имат КИ по-висок от този на дядо Айни, са въздух под налягане. Не могат да стъпят на малкия му пръст.

И как са го измислили?

Ами измислили са го, като папагалстват един от друг. Нещо повече, това е кодифицирано. За да градиш научна кариера не просто не трябва да имаш принос към науката, ами обезателно трябва да си папагал.

Единствения ефект от това е, че се създава огромно количество шум и няма никаква полза за обществото. По-скоро има вреда, доколкото се губиш във всички, тези отпадъци.

В днешно време, за да станеш акредитиран учен, преди това трябва да си бил студент. И понеже условието да станеш доктор на науките е да докажеш, че умееш да преписваш и да си признаваш в прав текст за това, то на същото учат студентите.

Нали помниш кандидата за правосъден министър на Славун? Проблема не беше, че е преписвал от своя колежка (умна женица между другото), а, че не я е цитирал. Клипчето на „Правосъдие за всеки“ още си стои в тубата.

Аз лично нямах време и нерви да папагалствам и във въпросния реферат финтирах системата. Просто писах по тема, по която вече имам някакви познания. В библиографията цитирах точно три книги, но те са там да има библиография и са основополагащи. Реално не взех дори ред от тях. Всъщност от едната имам няколко изречения, но не ги взех директно, а през един учебник.

В реферат това ще мине, но не се гледа с добро око и се оценява лошо.

И предния цитат на мнението ти и този сега съдържат части по темата за свободата на словото, но нарочно го отделям в друго мнение. Но понеже това са взаимосвързани въпроси, затова съм ги сложил като общо заглавие на новоотделената тема.

И нямам предвид да представям нещо чуждо като свое авторско, а именно това, което съм си купил, да го ползвам както ми е кеф, включително и да го подаря на световната аудитория. Да, ама не можело, казват защитниците на авторските права, марките и географските означения. Тя там е сложна дейност по правене на кинти..

Това е въпрос, с който линуксарите (и не само, но предимно) много се занимавахме в края на миналия век и началото на този. Въпроса е, че развитие, никакво, в никаква сфера не е възможно без свободен обмен на информация. Открития все още могат да се правят, но ако те не стигат бързо и лесно до заинтересованите лица, то това спъва прогреса и ни държи на едно място. Борбата на прогресивни срещу консервативни сили е вечна. Ясно е от коя страна на тази барикада съм аз.

Повода за тези ни напъни си бяха собствените ни тегоби, но както казах, нещата са общовалидни.

Името на закона не е за авторското право, а за авторското и сродните му права. Това е ключа от бараката. Има едни сродни на авторството права, дето хич не са сродни, а като злата мащеха от приказките. Привързани са изкуствено.

Авторството е ясно. В момента на създаване на нещо, ти си негов автор и това е неотменимо завинаги. Тези, другите права са разковничето. Това са правата за разпространие.

И идват едни хора с куфрчета, твои колеги и казват — т'ва задължително трябва да го ограничим, иначе горкия автор ще умре от глад.

Досега няма особени доказателства, че някой е забогатял от това, че е написал нещо (не е необходимо да е книга, може песен, може всичко). Най-великите по правило са бедни и с трагична съдба. Даже има наратив, че то, ако всичко ти е наред, нямаш причина да пишеш (не само текст, музика, всичко).

Има изключения. Ей ти един Дюма. Хубаво, ама той си е бил богат преди да започне да пише, а мускетарите са му дали само известност. И пари някакви е изкарал, но далеч по-малко от това, което си е имал вече.

Естествено веднага се сещаме за едно голямо изключение — Роулинг. Но и тук имам цели две забележки. Първата е, че света нямаше ли да е по-добро място, ако никой не беше чувал за Джоан и нейния Потър?

Срам, не срам, но ще призная, че съм чел синтологията (не съм дал стотинка за нея!) и тя е точно като научен труд. Женицата е вземала неща от Википедия и ги е преобразявала. Няма много общо с Толкин, който е в подобна тематика. А и като литература е доста слабо. Четимо е единствено заради редакторската намеса.

Но пак, въпреки невероятните тиражи на нещото, с каквито тиражи малко могат да се похвалят, англичанката не става милиардерка заради тях. Става заради правата за филми, където парите са съвсем различни.

Няма никакво доказателство за пряка връзка между добра литература (музика или друго) и парите. По скоро могат да се дават обратни примери.

Да, могат с много пари да се правят добри неща. Например на мен последната трилогия (баш последния не съм гледал) на „Междузвездни воини“ е най-доброто, което е правено. Но съм малцинство. Всеки друг, който съм срещал, е твърдо против и смята, че са ужасни и не трябва да съществуват.

Истина е и, че парите са що годе необходимо условие да твориш. Ако крале и императори не спонсорираха Моцарт, той не би успял да остави това творчество. Но дори той оставя най-доброто си произведение (според личното ми мнение!) — Реквиемът, когато е беден и болен.

А след това умира. И най-малкото, ако поне филма „Амадеус“, ако е гледал някой, ще знае, че това се случва точно в момент, когато всички опери в Европа (по света още не е имало) представят произведенията му с грандиозен успех.

=*=

Много писах, но исках да е ясна позицията ми. Ако ще го правиш за пари, по-добре не го прави. Не, че няма да стане…

А онези с куфарчета всъщност казват друго — дайте ни възможност да правим бизнес от това. Авторите кучета ги яли. Търговците трябва да спечелят.

Твърде показателно е, че Нова телевизия, когато преди няколко години имаше скандал за права прати насреща същия, този Заки, дето беше най-големия радетел да се внесат тези промени в закона по западен образец. Пича работи за кинти, не го интересува, коя страна защитава.

Разпространителското право е нищо по-различно от крепосничество в свят, който уж е отхвърлил средновековието.

А истинските автори днес печелят не от това, че имат изключителни права, а по други начини. Примерно може да питате един певец, колко прави от концерти и колко от Spotify. А можете да го попитате с ръка на сърце, щеше ли да е известен, ако нещата му се намираха само във въпросната платформа и никъде другаде. Тук нарочно не говоря за тубата, защото там приходите не идват от директни продажби на произведения.

А да, и може да попитате да сравни приходите от тези две платформи, да чуем, къде са повече.

Самото разпространителско право е един правен абсурд. То е неприложимо. Защото няма такава най-малка част произведение, която да се обособи и разпространява. В САЩ има един кавеат наречен „fair use“, който го няма в Европа, но той покрива друг проблем.

И като заговорихме за Щатите, там този закон прескочи всякакви граници. В него на практика е отнето и самото авторство. Според тамошната трактовка, автора може да е просто един наемен работник и това, което е създал, не е негово, а на този който му е платил или обещал да му плати.

Относно това, което намеквах на асистентката, беше, че въпросното разпространителско право е възникнало, все още служи и ще се ползва за целите на цензурата. Ако да се прилагаше с пълна сила, тя не би могла да стане асистент, освен, ако баща ѝ не е заможен.

А това всъщност е може би най-голямата вреда от всичко изказано до тук. Разпространителското право създава и поддържа неравенство в обществото.


п.п. За да е пълен цирка, се отива по-далеч. Измисля се изкуственото понятие „интелектуална собственост“, в което се включват още няколко неща, като например търговските марки, които се уреждат от съвсем друга, правна рамка и не са безсрочни, нито са авторски. Аз казах ли, че си говорим за феодализъм? Не го и крият, говорят за собственост.

За търговските марки в наказателно-правния апсект мога да изпиша стотици листи, явявам се по такива наказателни дела (не гражданските, а тези по 172Б и нататък от НК), но няма смисъл. Преди година- две, това беше леко престъпление (наказваше се с лишаване от свобода до 5 год. и глоба). После го направиха тежко- от една до шест години, а при повторност- долната граница е 5 (ПЕТ) години. Което е някакъв абсурд- приравняват това престъпление към разпространението на наркотици, или изготвяне на фалшиви пари/банкови карти/скиминг. Лобито обаче е много силно и платежоспособно. Накърнявали им марката, Адидас например било много качествено и яко, и тука на пазара като продавали Адидас за 20 лева, спадало доверието в марката и т.н. Да де, ама аз като си купувам анцуг Адидас за 20 лева, съм наясно, че е калпав ментак и го ползвам само, като ремонтирам нещо вкъщи, или по колата. Също така са наясно и 99% от хората, които си купуват такъв Адидас. И в никакъв случай не се подрива доверието в качеството на марката, защото който си държи на оригинала, не си купува анцуг, или маратонки Адидас за по 20-50 лева от пазара, ама, силно лоби, бол пари..
Та така, айде лек ден :)

Това е една по-различна тема, но можем да поговорим. Все пак сме в раздел 42.

Търговските марки са същия вид „заграждане на собственост“, каквито са и „сродните“ права. Но само принципа им е същия. Ще обясня след малко.

И аз като теб съм се занимавал (малко) с търговски марки, но не от правен аспект. Казвал съм, че моето образование е на маркетолог.

В маркетинга отдавна битува една сентенция, която от икономическа гледна точка е абсурд. Но такива неща се случват в маркетинга, защото повечето практикуващи го са рекламисти, а не икономисти.

Казва се така: Търговската марка е твоя единствен актив, всичко останало е пасив. С това изхвърляне на ножка на мокър пясък, иска да се каже, че това, което продаваш е търговската си марка. Всичко друго ти пречи. Индиректно ни се казва, че това е легален метод за измама.

Да се върна към обещанието си. Да се запази търговска марка за десет години е скъпо и трудно начинание. Не е по силите на обикновен човек, обикновено няма и смисъл. Де да знам, за теб сигурно е постижимо, но не и за средния икономически субект. Например една книжарница, която няма обекти в повече от едно населено място, няма да я видиш да си запазва марка.

Знам, че запазена марка е малко по-различно от търговска и е по-евтино, но говоря на ангро.

Затова транс-националните компании са си запазили това право (за тях е детска игра), за да оедряват пазари (разговорно и неправилно се нарича монополизиране).

Но всъщност истината е, че нещата които продават Адидас (ако щеш Гучи или каквото и да е) не са чак толкова качествени. Те са на най-ниското възможно качество, след което следва боклука. Това е така заради производствената цена. Трябва да е възможно да се произвежда в големи обеми, бързо, евтино и скоро да се направи нова продажба.

Затова хипер-луксозни неща като Ролс Ройс или Ламборджини си личат, защото там има малък обем на производство. Нещата могат да се направят една идея по-добре и изпипано. Но и там не е много, защото пак трябва да има последваща продажба.

Съответно, когато модела ти е да продаваш марка, то 90% (поне) от цената е формирана заради тази марка, а зад нея не стоят обективни фактори. Което пък помага да се прави агресивна реклама и така колелото пак да се завърти.

Лошото е, че при капиталистически отношения, това няма как да се промени. Не е голяма, но е цена за това да имаме конкурентен пазар.

И разбира се, има още скелети в гардероба. Това, което си купил за двадесет леви, всъщност е произведено в същата малаизийска фабрика, от същите деца-роби, прекарано е през същите търговски пътища и през същата мрежа за доставка до крайния клиент, както и „оригиналната марка“. И понеже то е направено с идеята по начало да е възможно най-долнопробно качество, то печалбата от него не е по-малка от тази на скъпите вещи и отива отново в джоба на немците от Адидас (по-точно акционерите им).

Казвам Адидас, единствено, защото ти го даде за пример. Това важи за всяка марка дрехи или обувки. В другите индустрии също го има, но там мащабите не са чак такива. А и се намират независими производители.

Например марката кола „Тата“ (не Татра!) може да не си е чувал. Тя е точно толкова голям боклук, колкото си мислиш, но има най-големите продажби в Азия (защото е индийска) и все още не е собственост на някой от големите концерни.

Например не е такова положението с китайските или южнокорейските коли. Те всичките се произвеждат по западни лицензи и западни компании имат дял в тях.

Не знам дали стана ясно от цялата, писмена логорея, но вдигането на наказанията е да възпрират да го прави някой местен абориген, който не е свързан с притежателите на марката. Фалшификатите могат да са само „оторизирани“.

.. но вдигането на наказанията е да възпрират да го прави някой местен абориген, който не е свързан с притежателите на марката. Фалшификатите могат да са само „оторизирани“.

Определено това имах предвид, и ми е ясно много отдавна. Сори, че не го изписах по-конкретно, а само като нахвърляна набързо мисъл.. Както и другото- че е абсурдно в НК за такива глупости да се залагат норми с наказания като за тежки престъпления.

И да уточня нещо- за фалшификати, продавани като оригинал, и докарани на външен вид оригинал, с оригинална цена, трябва да има брадва. Защото не може примерно да си поръчам по нета някакво хипер-мега моторно масло, от хипер-мега марка, съответно на хипер-мега цена, като за оригинал, да ми дойде в хипер-мега опаковка с всички там марки и знаци, и като го сложа в двигателя- да ми се разтракат повдигачите. Но това вече е друга квалификация- измама чрез използване на неосведоменост (209, ал. 2 НК) Която квалификация на всичко отгоре се наказва по-леко, отколкото тези глупости с марките по 172Б НК!!! Кое деяние е с по-голяма обществена опасност за обикновения гражданин- да си счупи колата след закупуване на менте, докарано като оригинал и си мисли, че си е купил оригинал, или да си купи менте Адидас за 20 лева, за което ясно съзнава, че е менте, и му трябва само като работна дреха? Лично аз във второто въобще не виждам обществена опасност, по смисъла на Наказателния кодекс.
Такива глупости, като продажба на евтини чорапи, гащи и маратонки с марка на някой си дизайнер, да се криминализират в НК.. айде нЕма нужда. Има си Закон за марките и географските означения, Закон за авторските и сродните им права, там са предвидени административни наказания, да си вървят там административно-наказателните производства и да не занимават прокуратурата с тия глупости. Но пък играе парата и нА ти НК..

Ти си прав, съгласен на 100% съм- имам доста лични (и професионални) впечаления- ако Сульо на пазара в Илиенци си плаща на "нещо" от сорта "маркопритежател", може да си продава всичките адидаси. Ако не- идва икономическа полиция, по сигнал на друго нещо- "представителя на маркопритежателя". На практика икономическа полиция, чийто прерогатив е да защитава държавата и бюджета (основно), срещу измами с ДДС, фалшиви пари, и т.н., както и срещу безстопанственост, охранява бизнеса на маркопритежатели и техните представители?
Цялото това нещо е за скубане на пари.

П.П. "Цялото това нещо" е система за скубане на пари.

П.П.П. И винаги лично мен ме е дразнел тоя лиценз за всякакви "софтуери" и "уиндоЛси" (шеговито ги пиша тия съществителни)- ай сиктир бе, купил съм го, пък вие ще ми кажете на кои (и колко) машини ще го слагам, че и на кой да го давам.. като си купя книга, пак ще я давам на който си искам, да си я копира/сканира. Или пък някой ако е решил да ми даде (книгата, уиндоЛса и т.н.)- ще си ги ползвам. Но това вече си е моя лична позиция, която очевидно не съвпада с волята на законодателя  ;D

П.П.П. Май и аз станах графоман :) Допреди час писах жалби по разни дела и съм набрал инерция. Айде приятна вечер, и вече с една  [_]3