Изпечатай

[ROKO__]

Понеже в края на соца бях ученик, мое беше задължението да купя хляб и разни други дефицитни стоки. Сутрин към 8 сенареждам на опашката и след час - два купувам хляб. Към обяд хляба свършва и ако не съм отишъл трябва като преди 100г. да месим питки. Същото беше и с олио, някои млечни продукти и др. Майка ми работеше в свинеугоителен завод и затова месо у нас имаше. Обаче в магазините беше рядкост и даваха по ограничено количество. Всякакви хора се натискаха да са приятели само и само да им дадем някое кило месце. По едно време баща ми работеше в мототехника. И там беше така. Като дойдат някакви части свършват веднага и после се чака с месеци. Молеха го да запазва разни части. Въобще през соца имаше един лаф "продажба под масата". Демек на свои хора без да излиза на щандовете в магазините. Всякакви стоки, които днес най-нормално се продават по магазините тогава ги имаше само "под масата". А пък за неща като коли и апартаменти бяше още по зле. Имаше един  извастен случай за футболист от ЦСКА през 60-те години, който като отишъл на някаква международна среща в Берлин купил камъчета за запалка по 1 ст. бройката. В България тогава са били дефицит и са се продавали по 50 ст. парчето. Натъпкал ги под кожата във една футболна топка и така ги прекарал през границата. Обаче го хванали понеже топката била много тежка. 50 пъти печалба. Е бати трафика. То сега от наркотици не се печели толкова.
Та толкова за комунизма. 45 г. хората са се учили да правят далавери за да се сдобият с най-нормални неща от бита. Всички са го правили. Може да е на дребно но са тренирали. Ако образи като Бай Ганьо преди комунизма са били осмивани, през комунизма бяха модел на поведение. Затова сега сме на тоя хал. Просто хората прилагат това което са научили.

Научиха се да крадат и сега практикуват и пушек се вдига