В някаква държава строят път, обаче пътят минава през планина и се налага да се построи дълъг тунел. Държавата прави търг и се явяват три фирми: американска, немска и руска. И трите предлагат много сходни цени и срокове, така че от министерството привикват представителите на трите фирми да събеседват там и да си отсеят някакъв подходящ кандидат за поръчката.
Първо идват американците - нагли костюмирани типчета и почват една презентация с много графики и картинки. Обясняват как с цел cost savings, няма да почнат да дълбаят едновременно от двете страни, а имат нова, по-мощна къртица и ще дълбаят само от едната страна до края. Така се избягва overhead-а с комуникацията между два екипа, работят по-малко хора на обекта, всичко излиза по-евтино. Всичко звучи прекрасно.
След това идват немците - сухи очилати типове, вадят едни чертежи, сметки , формули. Обясняват им за американците и тяхната нова машина и немците заявяват: ние не работим така, ще почнем от двете страни. Просто машините ни са направени по-икономични, ние имаме много стриктни правила и норми, гарантираме че когато двата тунела се срещнат, разминаването ще бъде до 20 сантиметра.
Накрая идват руснаците - пиянки с зачервени носове. Няма никакви графики, чертежи. Обясняват как Русия е богата държава, ресурсите евтини, техниката масивна и брутална, имали голям опит през социализма с обекти в Урал. Питат ги: добре де, немците обещаха, че двата тунела като се срещнат, разминаването ще е до 20 сантиметра, вие какво ще ни гарантирате? Руснаците (въобще без да се трогнат) - ами то това се е случвало и не е проблем, ако вземат че не се срещнат, ще си имате два тунела