« Отговор #7 -: Oct 09, 2021, 14:26 »
Денков в другата тема си задал безброи въпроси, на част, от които не знам отговорите. Ще ми трябва повече време и ще видя, кога ще го намеря. За Чехов не го четох все още, защото ми трябва бистра глава.
=*=
Една поправка на Ник. ГОД и ГФО не са едно и също нещо, макар доста да си приличат. Понякога (доста често) недобросъвестни счетоводители публикуват първото като второто. Но си имаме оправдание (и аз съм го правил). Това са клиенти, за които ГФО е само едно задължение, а изготвянето му не ни се плаща. Ако е някой голям и ГФО е наистина важно, то той ще си има ситуациран счетоводител или цял отдел и те ще му го изготвят.
ГОД е така наречения статистически отчет. Сиреч триклетия НСИ по силата на държавна принуда ни кара всяка година до първи април или първи май (според вида лице) да даваме много подробни данни за всяко икономическо действие на всяко лице. Това не се прави единствено от физическите лица, чиито единствен доход е от заплата на трудов договор. Всички други физически или юридически лица имащи какъвто и да е доход от друго (а за юридическите даже, ако дохода е нула лв.) трябва да изготвят тези много подробни и изключително сложни отчети. Сложни са дори за икономисти, камо ли за неикономисти.
Тези отчети се синхронизират в НАП и на тяхна основа се подава така наречената Годишна, данъчна декларация отново в същите срокове и отново задължителна за всички лица, които не попадат в категорията единствено трудови доходи.
В тази връзка преди три години правителството на раз-Бойко направи една измама, която представиха на обществото като улеснение и намаляла административна тежест. В действителност е обратното, а специално в случая на канторите доведе до чиста, некомпесируема загуба.
Във връзка с ГДД има един първи раздел, където физическите лица описват трудовите си доходи. Проблема е, че този раздел изобщо не трябва да съществува. Защо? Защото тези доходи чинно всеки месец се декларират от работодателя и той внася налози върху тях. Тоест — те вече са декларирани, а дължимото по тях е платено на държавата.
Но въпреки това, предприятията имаха задължение да издават служебна бележка на всеки техен служител, в която са описани трудовите доходи. Това се отнасяше до служител, имащ например граждански договор или наеми. Но на другите не се правеше.
А сега работодателя е задължен не да издава служебни бележки за неща декларирани и изплатени, а директно в НАП да подава втори път информация за всичките си служители, независимо дали имат нетрудови доходи.
Тези неща не интересуват никой неикономист, но за нас са голяма болка.
А ГФО е друго нещо. То е заради неистовото желание на държавата да се бърка в чужда работа. Всяка една държава по света е решила, че трябва да има информация на която няма право да има и която на всичкото отгоре да е публична. Това е, за да има „прозрачност“ в дейността на търговски, но дори частните такива, компании. И за тази цел всички търговски дружества и еднолични търговци трябва да подават до средата на лятото информация в Търговския регистър (това важи и за друг вид организации, но не е в този регистър), която съдържа икономически справки подобни на тези от ГОД, но не чак толкова подробни. Освен тях съдържа и чисто правни неща като решения на общи събрания за разпределение на печалбата, и други. Това е единствената справка съдържаща икомическа информация, която не се подава от икономисти, а от колегите на Ник или от собственика лично.
На последното собствениците са много бесни. Те или разбират от първа ръка, какво е да се бориш с бюрокрацията, или си плащат като попове на адвокатите. Второто ги боли дори повече, защото изведнъж разбират, че това, което правим за тях всеки месец безплатно, всъщност веднъж в годината има цена и тя е солена. Последното е понеже адвокатите всъщност не са на свободния пазар. Те имат картел закрепен директно в конституцията и ценови ставки определяни (в долния диапазон) от еснафската им организация. Така, че единствения „пазар“ при тях е, кой конкретно да ти вземе парите.
Трябва да кажа, че сред икономистите винаги е имало настроение ние също да си направим гилдия. Това досега не се е случило (и докато не станем западна страна няма да се случи), защото резултата от това ще е като цяло негативен да не кажа катастрофален. Ако трябва да плащаш на счетоводител, колкото на адвокат — най-вероятно над осемдесет процента от търговците ще обявят фалит още днес. Другите просто ще си наемат служители. Но тези другите, които имат възможност и сега имат нает персонал, а не е изнесена услуга.
Освен това, когато вече професията не е със свободен достъп, това ще я направи почти невъзможна за практикуване, а от там и за потребление. И в момента има изисквания, но те са по-скоро либерални и се отнасят най-вече до времева практика и то отново свъзана с подписване на отчетите към ГФО, които и понастоящем могат да се подписват от собственика или управителя. Обаче, ако на всеки две години трябва да се явяваш на скъп и много труден изпит, за да доказваш професионална пригодност, то пак ще останат може би не повече от 20% от сегашните ни колеги. И аз няма да съм сред тях. Което пък ще вдигне нивата им на заплащане дори като нает персонал (защото цената на учене и изпитване, както и похабено бая време трябва да се избие, а качеството отделно си има цена, допълвана от това, че някой друг трябва да те замества) и така на практика, не 20%, а пет процента от настоящите работодатели ще оцелеят.
Трябва да кажа, че подобно нещо в САЩ работи и резултата е добър. Но там това важи само за наистина големи търговци. И друг път съм ви казвал, че там малкия няма нужда нито от счетоводител, нито от адвокат. Такива ти притрябват едва, когато правиш яки обороти.
Между другото да вметна, че ти може да имаш срокове и страшни глоби за закъснение при публикуване на ГФО, но за агенцията няма такива и твоето ГФО вижда бял свят около три години, след подаването му. Толкова за това, колко е ефективна адмистрацита ни и що за държава е тази дето много ратуваме да я има.
=*=
Отностно нетоварни автомобили¹ в общи линии не е далавера да са на ЮЛ. Като начало нямаш право да възстановиш ДДС от покупната му цена. Нямаш право да възтановяваш ДДС върху горивото му². На всичкото отгоре трябва да плащаш на всяко тримесечие 10% данък върху всички разходи върху автомобила — включващи всичко от автомивката, през течността за чистачки до фактурите за ремонти.
Както се вижда от бележките под линия (и не само), има начини за избягване на това. Например има негласно споразумение, ако си нетен вносител на ДДС³, то можеш да си приспадаш горивото и другите разходи, а социалните и представителни разходи просто да не ги декларираш. Но всичко това макар широко практикувано, е напълно незаконно и НАП могат да те заковат много жестоко във всеки момент, който решат.
А този момент ще дойде. Ей тогава ще се зачудиш от де ти е дошъл фалита и даже ще ридаеш горко, как са те прецакали. Ако си някой гнусен тип като Алибегов и по медиите ще грачиш. Точно неговия случай е друг и доста по-обхватен, но отново е свързан с пълно беззаконие в бранша му. Дадох го само за пример.
===
¹/ Данъчните закони под корупционен натиск са определили общо взето, че това са МПС с различен от пет броя пасажери или четири броя врати, независимо колко товарни са в действителност. Ето защо например джипарите са „товарни автомобили“, защото имат „пета врата“, която всъщност е багажника им;
²/ Има известен, малък брой изключения, като например куриерите;
³/ Нетен ще рече, че всеки месец внасяш и никога не възстановяваш. Да речем един мецец в годината (февруари най-често) може да си на нула или минус, но още следващия трябва да си на внасяне.
Автор
Тема: Автомобил на лизинг. Условия. Какви са подводните камъни? Премерен ли е рискът? (Прочетена 22619 пъти)