« -: Jan 11, 2007, 18:17 »
Прочетох някъде в новините на dir.bg че във виртуалното пространство могат да се извършват нехуманни експерименти върху виртуални обекти. Реших да направя един експеримент, дали това наистина е възможно. Написах долния разказ, който е по действителен случай с елементи на художествена измислица. Ако някой предложи изтезание върху спамъра аз ще го приложа и ще кажа как е реагирал. Мисля че може да стане много интересна игра.
0.Интро
Работя в един от големите доставчици на кабелна телевизия в София, който предлага така наречения кабелен интернерт на крайните си клиенти, които аз лично наричам пациенти. Администрих между другото и един мейл сървър, оставен ми в наследство от моя предшественик.
на 20-ти по обед дойде шефа ми и почна да ми обеснява че негов съдружник щял да се отделя, обаче домейна и сървъра били негови и т.н. да се обадя в АдСис да си поръчам желязо и да го инсталирам през нощта...
Аз тука вече не издържах и се развиках, ръкомахайки неприлично с ключови думи "напускам" и "да го духате".
почна да споменава срок първия работен ден след празниците, и аз се поуспокоих малко. Обеща и да платят...
Такова животно никога не бях пускал още. Уеб сървъри много съм инсталирал, обаче мейл никога. Реших че това е коледен подарък от господ - хора които да си платят да се уча върху тях в бойни условия. Плюс това че ще науча Qmail, който винаги съм искал да науча и никога не съм имал достатъчно време.
на 21-ви по обяд ми се обади шефа ми от АдСис да ми даде човека да му кажа какво искам. Поръчах енопроцесорен двуядрен Xenon с Интелско дъно и хардурен SATA райд с 2 160-ки и му казах U3 кутия да е по проветрива. Като не ме питат а ходят направо да купуват си заслужава да плащат. Стария беше еднопроцесорен Xenon и се товареше на 4-5% - просто имат много малко клиенти които са искали поща... Реших че накрая като всичко приключи след нова година и като си почина добре, мога да помисля да го включа в някой проект за споделени изчиления, например за изучаване на човешкия геном...
1.Изгубеното време
На 22-ри ми донесоха кашона в 20 часа вечерта... Шефа вика пусни го вътре има изненада... Пичовете инсталирали 32-битово убунту 6.10 с графична среда... Ясно... требе да се форматира. Човека така се е престарал с вентилаторите че напараво насинах от течението което правят. Кръстих машината Марго, понеже все е Мара втасала и си тръгнах, обяснвайки че не работя нощем.
23-ти Инсталирах 64 битово Ubuntu 6.06 LTS и цял ден се забавлявах да инсталирам пакети, да дигам Апаче с mysql и PHP. Качих си сайта и форума пуснах SSH и FTP. Дежурните техници почнаха да смучат водка още от обяд, а аз не трябва да пия... садисти ! Отгоре на всичко надуват телевизора и слушат някакъв гаден рап. Симулирах няколко повреди в противоположните краища на квартала и се отървах от тях. Видях че няма пакети за Qumail и започнах да се плаша... Реших да пробвам да пусна Postfix и го оставих за утре...
24-ти Сутринта мина жената на шефа и ми донесе сърми и тиквеник. Почнах да си играя с Postfix и видях че не мога да се оправя с нея. А време за да се чете няма. Звъннах на един приятел, който ми каза че по чудо съм се свързал с него, понеже е в планината. Рече че е пускал qumail, а за postfix не може да ми помогне. Каза да го правя по qmailrocks преди да прекъсне връзката. Намерих qmailrocks свалих скриптовете и соурса, след което си отидох в къщи.
2.Старт от скрапа
25-ти. Прекръстих се и запаочнах истинската работа. Qmailrocks е много добро хау-ту ама не е за Убунту.Реших да следвам Дебианския клон. Първия проблем беше, че не знам дали да слагам errno пача. За дебиан не се слага обаче при конфигурацията ми гърми. Рискувах и стана ! Реших където гърми при конфигурацията и има errno пач, да го слагам. Всичко си вървеше по вода докато стигнах до vqadmin . Тука се закучи много лошо! Стигнах до положенито "до тука бях". Няма кой да питаш - всичко се покрило или напило. Грешката беше от типа: "Нема 64 битов линукс или аз съм много дърто."
3.Коледното чудо
От два часа ровя в гугъл - нищо смислено. По едно време затворих очи за секунда и като ги отворих видях старец с чувал на гърба и моторна резачка в едната ръка - ясно халюцинация.
- Добър вечер - каза стареца.
- Махни се бе, плод на преумурения ми мозък.
- Аз не съм халюцинация, аз съм дедо Дуумър.
- Бегай от тука бе - викам аз - имам работа.
- След малко си тръгвам само да ти дам коледния подарък.
тука се заинтригувах, вече ми беше все тая.
- Защо носиш тая резачка ? - попитах аз.
- Това синко е дълга история. Аз бех най-големия геймър на света. Един ден докато джитках Дуум, намерих едно секретно ниво. Влезнах в него и там на една колона стои топка от светлина. Приближих се и ме удари нещо като мълня от него през екрана на монитора. От тогава съм проклет да обикалям всяка коледа и да нося подаръци на закъсалите админи.
- Е какво ми носиш на мен - питам аз
- За тебе има два - жив спамър и решение на проблема ти.
- Спамъра не ми трябва - викам аз -дай решение на проблема.
- Спамъра е един от десетте най-големи в сащ - вика стреца - ето ти съпровождащите документи. Резолюция от ООН, че не е човешко същество. Разрешително от правителството на САЩ че можеш да го убиваш и изтезаваш. Доказателствата от съда са в тая папка, а на тия 3 ДВД-та му е мейлистата в компресиран формат.
- Е верно мразя спамърите, ама чак толкова...
- Като дигнеш сървъра ще го разбереш, вервай ми. - каза стареца - мога ли да ползвам ПЦ-то ти да си видя пощата ?
- Виж я, няма проблем.
гледам от чувала се пoдава глава с шапка, от тия дето ги носят рапърите. Лице с чип нос и малки зли очички.
- Ако ме пуснеш ще имаш безплатна виагра до края на живота си - каза спамера на английски
тука не издържах и му набих един шут в главата.
- Аз требе да тръгвам - каза дедо Дуумър.
Изрита няколко пъти чувала на изпроводяк и излезе през стената.
- Чакай ! - изкрещях аз - Ами решението !
Понякога съм голема лейка, гризнах дървото. После се успокоих, нали това е халюцинация, какво решение може да ми даде. Изсмях се на себе си. Обаче като видях папките и ДВД-тата на бюрото си, усмивката ми замръзна. Чувала със спамъра си стоеше и той. На екрана на компютъра ми беше отворен форума на Федора и там се описваше коя библиотека трябва да се форсира за да стане играта. Побиха ме студени тръпки. Сега какво да го правя тоя спамър ? Гледам че се беше посъвзел от ритника в главата и се опитваше да каже нещо, обаче явно си беше прехапал езика. Разопаковах го от чувала и видях че има пранги на краката и ръцете. А сега де, ами ключ? Обискирах го и в задния му джоб намерих ключа. Помислих си дали да го пусна и накрая реших че, такава гад е вредна за цялото човечество. Тогава се сетих че само аз имам ключа от катинара на атомното скривалище на сградата. Едно време много исках да го разгледам, а бабетата не ми дадоха. Тогава разбих катанеца и сложих друг мой от същия модел. Взех две кошчета за боклук и „крайният“ интерфейс за работа с „крайни“ клиенти. Той представлява тежка дъбова сопа. Приложих интерфейса еднократно с умерена сила върху главата на спамера и той изпадна в безсъзнание. Завлякох го в мазето. В офиса намерих половин самун мухлясал хляб от миналата седмица. Напълних едната кофа с вода, другата оставих празна, сещате се защо. Отключих скривалището завлекох спамера вътре и му оставих кофите и хляба. После се върнах в офиса и прибрах ДВД-тата и папките в чекмеджето на бюрото си.
4.Играта продъжава
Форсирах библиотеката и играта стана. Продължих да компилирам. Сега пък тъпото апаче нещо се е напило и не бръсне за слива .htaccess файловете. Нямам нерви да се занимавам с него. После ще го чегъртам. постепенно го докарах до qmailadmin и прочетох в ръководството че на това място е най добре да се наспя. Веднага си отидох в къщи.
26-ти Донастройвах, Пуснах го ! Едва удържах импулса да си сипя едно питие. Pосле качих Courier IMAP - тръгна !
пoсле дойде ред на Катерицата, там нямах грижи. Забелязах че, часовника ми бърза много, ненормално много. Утре трябва да се обадя на тия от Адсис, да видим тая работа. За днеска стига толкoва. Отидох си в къщи.
27-ми Шефчето се появи в офиса, изгеда гузно четрите преливащи от фасове пепелници и пита какво става.Казах му за часовника и почна да ми дава зор да им звъня. Инсталирах Clam av и SpamAssassin. Направих си кутии и си пращах и получавах. Направих имейл на клиент. Шефчето пак дава зор да звъня на тия. Обадих се. Пича поиска изхода от dmseg. Пратих му го по пощата, каза че ще го разгледа и ще ми се обади. Аз сам разгледах изхода и разбрах какво не е наред. Беше интелигентната система за промяна на тактовата честота спрямо натоварването. Влезнах в биоса и я изключих, изговаряйки серия от нецензурни думи по адрес на ИНТЕЛ. Вечерта шефовете занесоха машината в централната апаратна и я монтираха в рака с CMTS-ите. Аз се бях прибрал в къщи и се сетих, че няма как да я включат понеже съм заключил капака, а не съм нагласил от биоса да тръгва при идване на тока. Отидох до апаратната и я включих, след което се прибрах и се форматирах с помоща на шише водка.
5.Финал
28-ми Првя кутии и се кефя. Изпаднах в едно състояние което е триумф съчетан с елементи на екстаз, и точно тогава започна да ме изпълва една омраза, дълбока омраза към всички спамъри. Толкова дълбока че чак я почувствах да се разлива в костния ми мозък. Това е омразата на всеки конструктор, които е сътворил нещо с много труд за благото на хората, а идиоти го използват за глупости. Все едно да направиш небостъргач а, гадовете да се качват на покрива и да хвърлят рекламни брошури и да замърсяват целия град. "Като дигнеш сървъра ще го разбереш, вервай ми" беше казъл дедо Дуумър.
Взех интерфейса и слязох в скривалището.
Автор
Тема: Изтезаване на спамър (Прочетена 2077 пъти)