« Отговор #84 -: Jul 23, 2014, 09:14 »
Аз на старата работа имах колега-турчин, ама баш истински турчин, от Истанбул. Жена му беше от някакво село до Силистра и забегнала в Турция покрай възродителния процес още като малка, та тя говори български добре, но пичът така и не се научи за две години, изключай няколко думи, макар че според мен разбираше какво му говорят. Обаче визуално, разликата беше огромна - той определено не прилича на общоприетото за турчин - по-бял от повечето българи и висок, приличаше на някой по-скоро от средна Европа. Жена му обаче си приличаше на туркиня.
Та в тоя пич нямаше нищо турско, но той си беше от образованата част там, градско момче. България доста му харесваше и ненавиждаше задръстванията и тарапаната там в Истанбул. Имаше комични моменти като например да стои прав на сирените за Ботев (после го прави и след като разбра за какво става въпрос) - следователно не страдаше от някакви националистически промивки. Не приличаше и да е особено религиозен, примерно никога не е отварял въпрос дали това което яде е свинско, а и си падаше по бирата.
За жалост обаче се изнесоха за Германия. Жена му така и не си намери работа тук, тя с някакви дизайни се занимаваше по спомени, а предполагам са се сблъскали и с расизъм тука в София, поне веднъж беше загатнал нещо подобно и не му се говореше много по въпроса. Беше казал че докато живели там в къщата в нейното село хората били много приятни и отзивчиви и никога не ставало въпрос кой какъв бил, но за съжаление в София не винаги било така...и толкова. Жалко защото новопридошлите хора в България обикновено са някакви необразовани типове, които не допринасят особено на икономиката, докато с тях не беше такъв случая определено.
Та такива работи.