« Отговор #36 -: Feb 04, 2013, 10:47 »
Прочетох главата, както и следващите две. Тая книга е много слаба. Върха беше, като дивака им обясни, че им трябва нещо с плач. Естествено на всяка крачка се цитира Шекспир, с всичките известни реплики. Като да този Шекспир да е някакъв върховен съдник. Но кога е живял той? И за какво е писал?
Този Хъскли сам се оплита в описанията си. Например:
„дълги скатове, обрасли с пирен“
Това къде? В прекрасният нов свят ли?
„малка фабрика за витамин Д“
По-голяма глупост трудно може да се напише. Което ме подсеща за синтетичните храни. Авторът убедено разправя, как разбираш ли хората можели да се изхранват само и единствено с тях, но не го правили по социални причини. Безумие!
И накрая го избива на идиотски патриотизъм:
„…а за окото, привикнало със скучния пейзаж на американската пустош, тази гледка бе зашеметяваща“
Можех да напиша по-дълъг коментар, но тая книга е под всякаква критика.
Относно равноправието. Да не сме равни и няма да бъдем. Но това не значи, че трябва да ги ограбваме.