Кой ми оспорва "простотиите"?
Говоря си сам.
Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове.
Ти например не ме оспорваш. Само казваш, колко е нелепо всичко, което говоря и с това се приключва. Няма аргументи, защо това, което съм казал, ти изглежда идиотско. Няма словестно разискване, няма различно мнение. Мнението е: крив си, не си прав или нещо такова, но не е ясно, защо.
Та, за какво точно говорехме?
Казах го поне веднъж ма не ти отърва. Твърдиш че работата на някои хора в последните 300-400 години е грешна. Работа без която не би имал тази възможност да я оспорваш.
Ако си го казал, както твърдиш, така си го направил, че не съм разбрал, какво говориш. А относно работата на хората, дето са я вършили 300-400 години, защо да не го правят, след като това им позволява да живеят нормално?
Има правосъдна система, мафията става по-силна.
Има здравна система, човечеството става все по-болно.
Има военни, за да пазят мира, случва се точно обратното - все повече военни конфликти.
Има политици, които уж трябва да управляват за благото на всички, вижда се, че за нищо не стават.
Та, носи ли ти кинти, правиш се че вършиш някаква работа и пращаш всичко друго по дяволите. Да не мислиш, че всички тези, а и онез, за които спомена, че бачкали няколко стотин години, го правят за теб и мен? Правят го за себе си.