Гога - то в училище се учи едно а на практика понякога излиза съвсем друго (обик. зависи дали си на челно място или на г.за на географията) - аз затова споменах да не се отплесваме към утопии (на местна почва)
https://e-vestnik.bg/35221/kak-svetovnite-marki-dzhinsi-obuvki-i-dr-promenyat-kapitalizma-i-pravata-na-rabotnitsite/
Усмивки от старите шлагери:
На теория няма разлика между теорията и практиката, на практика обаче има.
Разликата между теория и практика на практика е доста по-голяма отколкото на теория.
Първо един отказ от отговорност. Това явление — един купувач, много доставчици в моите учебници беше означавано с термина — моноксон. Не знам от къде идва разликата, но вярвам повече на преподавателите си, отколкото на издателство „Изток-Запад“, колкото и реномирано да е то. Същото например се получава с Лука Пачоли. Поради някаква, неизвестна за мен причина, днес масово е наричан Пачиоли.
=*=
Това е стар проблем. Като стар проблем се описваше в учебниците ми, когато аз бях студент преди почти двадесет години. Играчите бяха същите — Найк, Рийбок, Адидас, Пума, Версаче и т.н. Още тогава ни се казваше, че можем да гласуваме с портфейлите си и да не купуваме от тях. Вместо това се появиха още луксозни марки — Луи Витон, Баленсиага, Кенвело, дори не мога да ги изброя, защото не ги знам.
Всъщност точно този проблем е причината Карл Маркс да изобрети комунизма или както е модерно да се нарича днес — държавния капитализъм. И до ден, днешен се спори по въпроса, защо Запада дръпна. Защо след двете големи войни, там експлоатацията не продължи, а постепенно взе да спада.
Почти съм на път да се съглася с една от теориите. Запада беше в конкуренция с Източния блок (тоест ние) и затова постепенно отпускаше каишката на работниците. Комунизма много пъти е бил аха-аха да пробие на запад.
Но пък има и една огромна яма в цялото нещо. Някак процесите не са синхронни. Например най-дивашката експлоатация в Англия е по времето на Тачър, която е била премиер през осемдесетте, най-напрегнатото време. Англичаните са добре едва сега, когато няма комунистическа заплаха.
Южна Корея например минава за развита страна. Ами не е така. Тя е високотехнологична и всичко от западната, популярна култура го има там в огромни размери. Има и огромни възможности за бизнес. Но хората не живеят добре. Ще кажете, че то това филмите не са като живота. Тъй е, ама и не е. Не може, ако корейците са презадоволени, във филмите да ги показват в постоянен стрес на ръба на самоубийство. Това се отнася дори за богаташите им. А средния кореец живее от заплата до заплата досущ като българина и е затънал в дългове.
Ами то САЩ, бре брате мой, САЩ е трагедия. Гледам някакви пичове се борят мъжката за някакви награди от по 10 000 долара. Тук кулинарните състезания дават 100 000 макар лева. Като ги питат, за какво ще ползват парите, всички отговарят едно от тези — ще се оженя, ще ида на меден месец, защото не съм имал, ще ги дам на сина/дъщерята да учи, ще си платя част дълговете, ще си купя камион и ще го направя подвижен ресторант. Някои по-екзотични отговарят — ще си платя операция по смяна пола. По-набожни казват, че ще ги дадат на някои приют да хранят бездомните.
10 000 долара се приема за голяма сума. У нас всичките лихвари ти се рекламират по телевизията, как ще ти дадат 20 000 лв. (горе-долу същата сума) с едно обаждане по телефона или дори приложение за умнофони. Обаче американския готвач с
амнайсе години в кухнята, който работи като
хвърчикоптер, едва му хващам движенията и за половин час сготвя три ястия, същия този не може да намери десет хилядарки, за да… си купи камион, който да превърне в закусвалня.
У нас готвач не сяда да говори за под четири бона заплата и то за квартална механа, дето пече кибапчета и прави кавърми на тиган, които изсипва в гювече.
Ужасяващо безпаричие за най-напредналия народ на планетата.
И какво после, като бензина му струвал центове. Тоя човек няма сто долара в джоба си. И работи на две или три места.
Май наистина е добре единствено в ЕС.
=*=
И като казах Европа, тук също нещата клокочат и почват да извират из под капака. От няколко години го пиша и почва да се показва. Под прикритието на епидемията, европееца започва и той да бъде ограбван. Инфлацията вече достига двуцифрени размери и никой не го забелязва. А растеж на доходите няма даже има леко снижаване. У нас все още има такъв, но той е админастративен. Догодина минималната ще е 710.
Много години съм писал, че ако не може да се плащат разумни заплати, по-добре да се закрива. И така беше докато преди три години, на 25.01.2018 год. бях освободен, не защото не си вършех работата, а защото влязлата в сила МРЗ от 610 лв. беше по-висока от заплатата ми с частта под масата. Общо правеше 600 лв. И паднах много лошо. Останах без доходи. Може да нямаш доходи, но разходи имаш и те си вървят. Понеже ми се е случвало многократно, не се притесних. Малко свиване до минимума и продължаваш.
Но сега положението е различно. Много хора ще загубат работата си през тази година, а при настоящите цени, които не са спрели растежа си, на една заплата никое семейство няма да може да живее на минимума. А много от тези хора имат ипотеки. Другата година ще е просто касапница. Не ми се мисли.
Ваксините ще са ни точно най-малкия проблем.
=*=
Да се върна на малко по-оптимистичните настроения. ЕС е в голяма турболенция, но ще минат много години преди средния европеец да падне на колене като виетнамчето шиещо адидаски и еър джордани. Може ние с вас дори да не го доживеем.
Все още перспективите за успешен бизнес у нас са отлични. И все още сестра Галева не е успяла да наложи закона за частния фалит, който просто да ни занули, макар все пак да имаме надзаконните ЧСИ пак благодарение на нея. А и сестра Галева не успя да влезе в този парламент.
Бизнес у нас все още може да се прави, къде полу-легално, къде няма да значи, че си изтрит с гума, ако фалираш. Най-много, ако е успешен, някоя местна мутра да ти го вземе безвъзмездно, но ще продължаваш да има знанията и уменията си. Ще можеш да почнеш отначало.
Ако държавата те натисне, там има безкрайни възможности да се договориш.
Изобщо дребен бизнес, който дори да порастне до среден и по-голям, все още е напълно осъществим у нас при все хилядите рискове и възможни пречки.
Аз лично бих посъветвал всеки, който има мозък за поне две стотинки да се опита. Сега е от последните възможни моменти. Аз нямам толкова мозък и не се опитвам. Но, ако имах, сигурно бих.
Поне до момента, когато ще се наложи да плаща заплати, е относително безрисково. Докато сам успяваш да свършиш всичко, почти няма вариант за провал. Е, счетоводството ще ти е изнесена услуга, че и ние трябва да ядем хляб
А и разправянето с държавата не е приятно, та винаги е добре да го върши друг.
Автор
Тема: За Казармата с Любов (Прочетена 7395 пъти)