Изпечатай

[n00b]

Това нещо от дълго време се очаква и най-сетне излязоха и някакви бенчове.

Като за машина струваща $1200 не оправдава всички очаквания. От друга страна хаби 5W (5 вата) при тежки натоварвания...

https://www.phoronix.com/scan.php?page=article&item=arm-24core-developer

[ddantgwyn]

Това нещо от дълго време се очаква и най-сетне излязоха и някакви бенчове.

Като за машина струваща $1200 не оправдава всички очаквания. От друга страна хаби 5W (5 вата) при тежки натоварвания...

https://www.phoronix.com/scan.php?page=article&item=arm-24core-developer

Оправи заглавието на темата

[makeme]

Като за машина струваща $1200 не оправдава всички очаквания. От друга страна хаби 5W (5 вата) при тежки натоварвания...

Изобщо не си струва парите. По добре, ако ще разработваш си вземи VPS за сумати години за тая цена

От друга страна за вкъщи, за играчка става. В ревюто пише, че му е харчил 14вата без видеото (gt710) при max load и 12 idle (пак без видеото). Това е супер, но реално колкото харчиш - толкова и получаваш.

Лично аз, не бих погледнал към такова нещо, заради цената. Да, имаш 24 ядра, но те на по 1гхз. Сиреч всичко, което не използва целия процесор (всички ядра/процесори) ще работи ужасно бавно (като на някакво китайско мизерно OrangePI за 10$).

Концепцията е добра, но както се вижда от тестовете: язък че имаш бърза рам и SSD  

[bot]

Тези Бенч тестове са бошлаф работа, ако тестът беше извършен с копач на криптовалути, който е оптимизиран за многоядрени задачи, този процесор щеше да е на върха на класацията, освен това операционните системи все още не са оптимизирани за многоядрени процесори, доскоро Java нямаше подръжка на multithread задачи, архитектурата на съвременните компютри вече не може да поеме трафика от данни за обслужването на ядрата- целият трафик на данни към и от рам паметта се извършва по една единствена шина, става така че ядрата започват да се изчакват всяко да извърши четенето или записа към паметта, вярно е че всяко ядро си има кеш памет, но зареждането на тази памет се извършва от отделен процес, което пак спъва производителността

[makeme]

Даде, ма 1200$ за 24 ядрен копач  ми се вижда множко. Освен това се води Developerbox , което за производителността си пак са много пари.

[Naka]

За десктоп машина няма ли поне един процесор на поне 3Ghz не става. Трябва да е достатъчно бързо за еднозадачните програми.

А този кернел как са го комилирали? с 24- те процесора ли?
Нали има опция на make-а  -j 24


Освен това Soc-а му е слаб. Използва Cortex-A53 а има Cortex-A57, който е двойно по-бърз по MIPS-ове (със всичките му оптимизации в процесора).
 https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ARM_microarchitectures

Толкова малко ток дърпа., че на дъното не виждам 12v 4 пин за захранване. А и никакви електролитни кондензатори не виждам около волтидж регулатура - най вероятно са някави smd. С какво го захранват този процесор?

Като цяло тази новина много ме радва.

[go_fire]

Не го прочетох много внимателно, но ще изложа няколко мисли.

1200 долара. Това притеснява видимо журналиста, който е правил изпитанията. Според мен не е основателно.

Тук е казано ясно, че това е комплект за разработчици, а не крайно произведение. При такива случаи е нормално пазарния артикул да е три пъти по-евтин. Не, че и 400 USD не ми се вижда много, но далеч повече хора могат да си го позволят.

24 ядра. Голямата победа. А такава ли е?

Забелязали ли сте, че Интел избягват да слагат много ядра? Бавят, колкото могат. Само АМД натискат за повече, ама защото си търсят пазарна ниша.

И всички знаят защо. Софтуера не е готов за много ядра и скоро няма да бъде. Да се пише многонишково не е лесно. Правят се всякакви магии, но има неща дето не могат да са многонишкови.

Накрая личното ми мнение. Аз смятам, че Арм отдавна е достигнал върха на технологията си. Поне на серията Кортекс. Може да извадят нещо от ръкава, но няма да е Кортекс.

Има нещо, което ми харесва в цялата история. Досегашните платки приличаха на някакви микроконтролери. Всичко в тях беше гнусно. Това е първата платка, която мяза на настолен компютър. Сиреч има някакви изгледи Арм да стане нормална архитектура.

[Naka]

Накрая личното ми мнение. Аз смятам, че Арм отдавна е достигнал върха на технологията си. Поне на серията Кортекс. Може да извадят нещо от ръкава, но няма да е Кортекс.

Такава система може да е много, много по-бърза. поне 3 пъти ако процесорите са на 3Ghz и поне още 1.5 -2 пъти ако е с бърз кортекс A57.

Няма нови работи или неизвестни неща в архитектурата на процесорите. Всичко се знае. Въпрос на желание е и икономически интереси, всеки да може да произведе бърз процесор като интелите.

[bot]

Naka, наскоро правих един доклад за кондензаторите, допреди известно време  керамичните и танталови кондензатори се избягваха при т.н. safety-critical електроника заради честите дефекти и недостатъци, но напоследък се оказва че електролитното са тези, които изостават най-много в развитието си, дори са на път да изчезнат и се заменят с алуминий-полимерни, защото те не съхнат и имат по-дълъг температурно зависим живот. Преди години предложих за един проект да се използва съставен керамичен кондензатор за едно захранване-състои се от много (около 400) MLCC кондензатори, свързани последователно и паралелно в групи и с паралелно свързани резистори за уеднаквяване на утечния ток. Този съставен кондензатор имаше 2 предимства-дълъг живот -над 150години и е толерантен към единични повреди, примерно дори при няколко дефектирали кондензатори, той трябваше да продължи да работи, освен това единичните дефекти можеха да се диагностицират, което е едно от изискванията за електрониката, която споменах по-нагоре. Тогава идеята ми беше отхфърлена главно заради използването на керамични многослойни кондензатори, които не се препоръчваха в авио електрониката, наскоро видях обаче че вече я използват.

[Naka]

Как гърми многослойният керамичен кондензатор? Ако дава накъсо си е ебало мамата

[bot]

Въх, ама какъв език използваш само, да, при керамичните кондензатори failure mode ( мисля че се превежда типична повреда) е късо съединение, затова гърмят, ако обаче свържеш последователно 10 от по 5волта за 18 волтов кондензатор ( добре съм с математиката просто има един недостатък на керамичните кондензатори който се нарича DC bias dependency....) тя ако единият даде накъсо то като цяло кондензатора продължава да си работи
  да допълня, както споменах и преди при последователно свързване на кондензатори всеки кондензатор се нуждае от паралелен резистор, иначе кондензаторър с най-малко вътрешно съпротивление ще се зареди а останалите ще се разредят при постоянен ток и ще гръмне пръв защото напрежението ще превиши номиналното

[Acho]

Кандьорите са много-много важни елементи. А накой стар кондензатор така може да ти разкаже играта, докато ровиш по платките. Уж всичко е наред, и изведнъж клякат и напрежения и всичко.

[Naka]

Кандьорите са много-много важни елементи. А накой стар кондензатор така може да ти разкаже играта, докато ровиш по платките. Уж всичко е наред, и изведнъж клякат и напрежения и всичко.

Най-гадно е ако няма видими следи - тогава наистина ти е разказал играта.

Викат му "чума по кондензаторите".
Ама си е китайска работа. На някои серии въобще им няма нищо, а съседните от друг производител - всичките заедно бомбясали.

А китаеца обича също да спестявя (че кой не обича). Не ги слага всичките и познайте какво става от 1-2 спестени кондензатора. Покачва се общият ESR (съпротивлението им), почват да греят всички заедно и изсъхват много бързо.
Отделно и по проект слагат двойно по-малко. Ако са 5, спокойно може да сложат 10 броя. Тогава ESR-а намалява драстично и никога няма да дефектират. А и количеството топлина тогава ще се рaзпределя на по-голям брой елементи.

[Yasen6275]

Никъде не е повече от 10-11 пъти по-добро от Raspberry Pi B което говори за сериозни bottle neck-ве в паметта. Не може 24 ядра да ги захранваш с 4 канална памет. Да кажем че ако паметта е около 2 пъти по-бърза от ядрата оптималното количество ядра е 8-12.

[bot]

Naka, това с паралелното свързване е вярно но по този начин намаляваш самозагряването на кондензатора и то при условие че имаш често зареждане/разреждане примерно при SMPS, но това е по- малката беда, при компютрите и захранванията тези кондензатори работят при много висока температура на околната среда 60-70 градуса. Животът на електролитните кондензатори се дава в хиляди часове на определена температура. Добрите кондензатори са 10000 часа при 105 градуса. Като правило животът се удължава двойно на всеки 10 градуса под тази, спомената на етикета, примерно горният кондензатор ще работи 20000 часа при 95 градуса, 40000 при 85, 80000 при 75, 160000 при 65. “Умрял” кондензатор се приема такъв, на който капацитета е паднал с 25 процента, или ако е леко преизчислен, както добрият инженер прави, то може да работи и до 200000 часа или около 25 години. Говорим за добри кондензатори