Не е точно така.
Демокрация (до известна степен) е имало:
1. За няколко месеца през 1917 г. - от февруарската революция до болшевишкия преврат.
Тук ме хвана. Мога да се съглася, че за тези кратки месеци е имало нещо много подобно на свобода. По-скоро е приличало на анархия, която би ми била много симпатична, ако не бе насилственият ѝ характер. Анархия без насилие се нарича либерализъм и това е, което предпочитам.
2. от 1991 до 2000 г -по времето на Елцин. Само че тогава мизерията и тоталния разпад са
били толкова големи,че повечето руснаци не искат да си спомнят за тогава.
Да не говорим как олигарсите (повечето от тях евреи) присвоиха над 80% от реалните активи.
Тези години по-скоро у нас могат да се нарекат що годе демократични. Доколкото през тези години, всеки от нас имаше живота в ръцете си. Но големия минус на свободата, който ние тогава много добре наблюдавахме, е липсата на солидарност. Тоест истинската свобода е само тогава, когато е съчетана с милосърдие и съпричастност. Свободата и равенството не могат да съществуват истински без братството. А братството е това, което смятам, че още много хилядолетия ще минат, преди да го осъзнаем. Пак се разфантазирах за прекрасно бъдеще, дето няма да дойде.
Та пак на Елцин. Там започна добре. Гластност, преустройство, солидарност и най-важното плурализъм. Даже имаше един, прекрасен, кра-а-атък миг, когато Русия заяви, че повече никога няма да се връща към импереализма. И го каза с още по-красиви думи — ние се отказваме от преследване на национални интереси, защото осъзнаваме, че проблемите са общочовешки.
В Русия покрай целия ужас и робство, винаги са се раждали светли умове.
Но това свърши за година или две. После дойде новото средновековие, помесничество, крепосно селячество с новите мутри, креатури на ЧК, наричани мило „олигарси“. Да ползваш древно-гръцка терминология само показва, че си out-of-date, рудимент, загубил представа за времето. Не те прави с класически, елитарни възгледи.
Явно демокрацията не работи в държави с много голяма територия и/или много голямо население.
Народопсихологични особености...
С това не съм много съгласен. Съединените щати имат голяма територия и голямо население. 350 млн. са това. За сравнение Русия никога не е била повече от двеста със стотиците народности на нейна територия.
Австралия и Канада също имат големи територии, макар да нямат много население, но Канада е съизмерима донякъде с Русия. В Австралия едва от две години върлува нео-нацизъм.
Индия не е малка, но има население почти като на Китай. Да — там са още в първобитно-общинския строй. Не е точно така. Има няколко богати щата, дето положението доста наподобява тук. В цяла Азия тези щати са най-близкото до цивилизовани.