Не си поискал,не си разбрал.
Вярно е. Не искам.
Само че ... трябва да намериш някой с екстрасензорни способности,който
да прочете каквото трябва (акашови записи и т.н.), и в същото време
да е напълно коректен с теб.
Не е необходимо. Въпросните способности ги носи всеки един от нас в себе си. И от време на време се обаждат, колкото и дълбоко да сме потънали в материята.
В рамките на следващите няколко живота ще се наложи всеки един да отключи съзнателно тези способности. Това е във връзка с очакваната след около хиляда години нова стъпка в еволюцията ни (т. нар. шеста раса). Сиреч имаме около пет, най-много десет живота, за да ги отключим. По принцип най-краткия срок за прераждане е сто години, но напоследък ни пращат долу по-често.
Другия вариант: астрологичен/нумерологичен хороскоп, правен от някой
много опитен, трябват много точни начални данни.
Преди двадесет и пет години бях достатъчно добър астролог. Поне приличен бях. Но се отказах. Много първобитно е цялото нещо. Някак си те учи, че не можеш да вземаш самостоятелни решения, а не е така. Било е така, но все по-малко е в настоящето.
Въпреки, че от емпиричен опит до ден днешен установявам, че звездите и планетите ми влияят решително, предпочитам да гледам на това като насока, която не е задължително да последвам, ако мога.
Дори и да е "писано" нещо лошо,може да се изчисти,но много трудно ...
На всеки живота е различен. Пак от емпиричен опит, моя настоящ е за трупане на карма. Не знам какво, но някакво много хубаво дело трябва да съм свършил в предния си живот. Сега ми е даден лесен и приятен живот, докато на почти всички други нарочно им е даден труден и мъчителен.
Опитвал съм да изкупувам карма. Не става и не става. Не мога да кажа докато съм на земята, защо съм взел решение сегашния ми живот да е спокоен и ми се струва глупаво решение в стратегически аспект.
Може би съм имал нужда от почивка. Като не си знам предните животи, не мога да преценя. Почти съм убеден, че в предишното съществувание съм бил жена, но не чувствам някакви тегоби да съм имал. Като пак да съм изкарал лек живот. Ако имам два поредни живота на мързелуване, трябва ама наистина някакво голямо добро да съм свършил. Акъл не ми го побира, защо се случва.
А и в този живот съм предпазен от много тежка карма. Съзнателно съм опитвал да направя някои особено големи грешки и не съм успявал. Шеговито погледнато, хората се оплакват, че им е слаб ангела, моите ангели като да са извънредно силни.
На практика това означава, че съм доста изоставащо в развитието си същество и продължавайки по този начин, ще се отзова отатък борда на следващото стъпало. Сиреч ще стана част от неомаймуните. Но понеже около мен е пълно с хора на подобен етап, все си въобразявам, че времето не е свършило, защото е невъзможно чак пък толкова много хора да спрем развитието си за хилядолетия.
Нещо не ми се връзва логиката и с тия записи..
Наистина е трудно за разбиране. Малко са хората, които знаят, какво точно представяляват и как точно работят.
Едно е напълно сигурно. Не са нещо статично. Те са като bitcoin, голяма счетоводна книга, в която непрекъснато се пише и добавя.
=*=
Голям философски въпрос е, докъде стига предопределеността и къде започва свободната воля. Като всеки философски въпрос и този е грешен. Но сме прекалено малки, за да зададем правилните въпроси.
Аз си го представям нещо такова. Свободната воля е като потребителя root в системата. Ако сега напиша в Terminology или може само Xterm или дори чиста конзола su -, въведа парола, то ще мога да правя всичко.
Но какво е това всичко?
Мога да правя само възможното. Например не мога да създам два документа с еднакво име в един и същи каталог. Колкото по-добър потребител съм, толкова повече мога да направя. Но винаги ще остана в рамките на възможното. Мога да счупя или пресека някакви граници, но ще има нови неща да ме спрат.
=*=
Природните закони (и тук съвсем не визирам гравитация и подобни, макар на земен план да са валидни) те ограничават. Ти можеш да ги преодолееш, но ще се задейства природен закон, за който не знаеш или не помниш. За да преодолееш и него, ще ти трябват още знания, още опит. И така докато стигнеш… Тук отговорите са различни. Отдавна не съм атеист и моя отговор би бил — Бог. Но това е индивидуална величина. Всеки сам решава този отговор.
=*=
Когато започвах първите си по-сериозни стъпки в програмирането, осъзнах главния му закон. Това е закона за ограничението. Преди да започнеш да програмираш имаш празен лист хартия. Безбройни възможности. Но, за да стане програма, трябва да въвеждаш ограничения. Всеки ред броено от първия (или нулев на програмистки език) поставя ново ограничение.
Така се създава работещ свят.
Тук отново можем да си дървено пофилософстваме. При прекалено много редове нещото става все по-чупливо и все по-неработещо. Но също така става с все повече възможности. Имаме вътрешен конфликт. Стремим се към неизброимите възможности от преди да започнем да създаваме. В същото време се създава нестабилност и грешки. Не можем да създадем перфектното нещо, колкото и да желаем.
Всичко това го открих много преди да се докосна до кабала и да открия, че наистина така работи живота от самото начало. То и в библията е описано, но по много по-завъртян, объркан и неразбираем начин.
Не мога да се нарека дори начинаещ кабалист, но взеха да ми светват някакви неща. Кабалата е прекалено сложна наука за глупави хора като мен. Същата работа и с езотериката дори повече, но то кабалата е нейн частен случай.
По някое време открих, че е логично да е така. Какво е програмирането? Това е модел на живота. Като всеки модел е твърде опростенчески и грешен по начало, но действа принципа на подобието. Каквото горе, това и долу. Въобще херметическите принципи са много полезни за осъзнаването на нещата.
=*=
Или връщамне се в началото. Какво точно е записано и какво решаваме. Тук ще напиша нещо очевидно грешно, но нямам, какво друго да напиша.
Представям си, че голяма част от решенията сме ги взели предварително, преди да слезем в материалния свят. Те са се знаели. Каквото не сме знаели, ни е помогнато да го случим. Абсолютно съм убеден, че всеки има представа, какъв живот ще води, преди да излезе от корема на майка си.
Дали си говорим за преоткриване на вече програмирани събития? Твърде вероятно. Но в никакъв случай не мога да си представя, че в течение на земния живот не можем да променим това предначертание. Защото иначе не би имало смисъл да го живеем този живот.
Тук ме сърби да напиша някакви неща за Бог, но ще ги спестя, защото далеч не всички членове на форума имат нагласа за подобни неща.