Ремотекс, връщаш ме бая години назад, на държавния изпит по публичноправни науки..
та, по спомен- Канада, Австралия, Нова Зеландия (май имаше и други) са в държавна уния (вид международно споразумение/договор) с Великобритания, остатък от колониалния период, впоследствие периода на доминионите. Ще рече, имат си собствени парламенти, правителства и министър-председатели, но признават английския монарх за свой държавен глава- нямат президенти. Общо-взето, този държавен глава е останал с почти декоративни и представителни функции.
Ако бабето се гътне, следващия крал, кралица, квото е там, ще е новият държавен глава освен на Великобритания, и на Канада и т.н. Държавната уния касае монарха, като институция (в случая - монарх), а не личността на някой конкретен монарх.
П.П. Народа (в Австралия например) ако не си харесва новия крал, на теория всяка една от държавите(тия, в държавната уния с Великобритания) чрез парламента си може да прекрати държавната уния с тая държава, чийто монарх признава за свой държавен глава и да си избере свой национален- президент ли, крал ли, каквото желае. Но няма как да избира нов английски крал, щото не харесва току-що възкачилия се. Т.е. Австралия например, не може да избира английския крал, ако не го ще (конкретния в момента) за свой държавен глава- разваля унията и си избира свой национален държавен глава.
Тук отношенията са остатъчна форма на зависимост- английския крал си е английски, наследствен и т.н., ако ще се сменя династия- англичаните си я сменят, канадци, австралийци, новозеландци нямат думата.
Хайде
, вече съм на леко аперитивче след вечеря.