Нямаме никаква причина да мислим, че това ще спре.Ѝ
Какво видяхме досега?
Една много добре организирана кампания за успиване на масите. Защо на петък 13 март 2020 се затвори всичко изведнъж в цяла Европа, включитеелно и у нас, при това само при двама открити заразени? Защото, ако бяха затворили хората във Австрия например, после след седмица или две в още една-две държави, след три седмици в още пет или десет, тези последните щяха да имат достатъчно време да видят, че "ще е само за седмица или десет дни" е пълна лъжа. И нямаше да са спокойни, че само за седмица ще са заключени по домовете си. Нямаше да повярват на правителството си. Затова стана всичко изведнъж. Само този простичък факт дори говори много, наистина много, че всичко се случва по сценарии и наблюдаваме един добре режисиран театър. Едновременния локдаун в толкова държави трябваше да е червена лампичка за всички ни. Но повечето се оказаха овце и не се усетиха. Мен ме изби на веселие още в 17:30 същия ден и това ме държа повече от година.
Другата предупредителна светлинка беше, че задължителните маски нампример, не важаха на толкова много места. Например, в студиата на телевизиите, водещите си бяха без маски. Докато говореха, колко предпазват, че са абсолютно необходими, те бяха без маски. Дали, ако имаше истинска опасност, те нямаше да искат да се предпазят? Дали разни конгресмени щяха да пропуснат да си отпразнуват рождения ден в голяма компания, без маски, в затворено помещение, на една маса, двадесетина души на по четиридесет сантиметра един от друг? Това по отношение на маските само.
Още една червена светлинка, която трябваше ясно да покаже на стадото, че става въпрос просто за спектакъл, в който учавстваме. Дистанцията. Заключиха ни, препоръчваха и ни "задължиха", да спазваме дистанция. В същото време в обществения транспорт хората бяха нагъчкани както всеки божи ден. Никой, нито веднъж по тези медии, не спомена нито дума за този абсурд. Сящаш това не съществуваше.
Най-ярката светлина в очите ни беше факта, че СЗО започна да променя дефинициите на сайта си, какво е това пандемия, какво е масов имунитет, какво е ваксина и кога се ваксинира. Променихме и ние критериите си и цифрите относно, кога имаме епидемия.
Един косвен признак, че всичко е театър беше фактът, че не се допускаха специалисти, доказани в средите си, чието мнение за всичко това не съвпадаше с това на властите и избутваните от тях пред камерите различни професионалисти. Медиите съвсем видно станаха като адвокати само на едната страна. Също и тенденциозните въпроси към медиците, които не поддържаха официалната линия.
Също, навсякъде по света тези на власт и които взимаха решенията, не спазваха собствените си правила. А всички знаем, че определено имат, какво да губят. Власт, пари, охолен живот. Но сякаш не бяха притеснени, че може да се заразят и да се споминат. Бяха без маски, когато всички около тях носеха. Нашият юнак Бойко се прегръщаше с кого ли не.
Десетките издънки пред камера по време на живи предавания. Не съм гледал нарочно, но няма да забравя един репортаж на наша телевизия за някаква тукашна клиника. В момента, в който водещата спомена нещо за обеззаразяване и посочи към входа на болницата ( само той беше пред камерата, както и малка част около входа ), един в защитен костюм, който преди това се въртеше с една пръскалка в ръце и не зяпаше наляво-надясно, като видя, че репортерката сочи в негова посока, започна с едната ръка да помпа раствор ( или каквото ще да е било ), а с другата започна да насочва струята около себе си. Разбра, че го снимат и се задейства.
Сниманите с телефон снимки и режисурата на предавания на "живо" от битката с пандемията. Как нещо не се харесва на режисьорчето и връща всички назад, да повторят дубъла. Сниманите от хората бойни полета ( болници ) по време на войната с болестта. Мъртвило. Тишина. Няма жив човек. Един беше набарал шофьор на линейка от някоя болница в Ню Йорк, ако си спомням добре града и го питá, уморен ли е, натоварено ли им е било днес или нещо в този смисъл, а шофьора спомана, че имали само три адреса. Снимките от интензивни отделения, където май снималите бяха забравили, че в ръцете си държат камери с висока резолюция. Хората просто бяха зуумнали на телефоните или компютрите си въпросните снимки и се оказа, че в леглата има манекени. Мъртвите, струпани в превозни средства от които единият предполагаем умрял вади цигара и си пали. Друг от тези наредени в един до друг внезапно става и тръгва нанякъде.
Грешките се натрупват и вече и най-рафинираните тъпанари усещат, че нещо не е наред с всичко това.
А иначе, всички живи същества на тази планета, както и не малка част от неживата материя имат едно много особено и общо свойство. Резистентност. Всеки един жив организъм неизбежно добива резистентност към всичко, което намалява жизнените му функции или пък способността му да се размножава или оцелява.
Императори и крале са поемали в началото малки и с времето увеличаващи се количества от най-използваната и позната отрова например, за да не умрат, ако някой реши да ги отрови. Организма се научава да се справя и добива резистентност. Определени животнин са нечувствителни към отровата на други, които иначе могат да убият всяко едно друго животно. Мога да нарека добива не на резистентност и трупането на мускули. Натоварваме телата си с все по-големи тежести и мускулите растат, за да могат да се справят с това. Все по-големите количества дрога нужни на наркозависим, за да усети нещо. Организма се научава да се справя с дозата и субстанцията вече не влияе така.
Неживата материя също притежава такива свойства или поне част от нея. Стоманата става по-здрава, когато се нагрее и след това бързо се охлади например.
И на фона на всичко това, противнона всичко, което пише в дебелите книги и което са учили изведнъж "лекарите" започват ваксинация по време на епидемия. На болни или заразени. И на вируса какво му остава, освен да придобие резистенност към неблагоприятната среда за развитие? Нищо разбира се, освен да мутира, за да оцелее.
И нещо, което много ме дразни и не мога да проумея, как хората не обръщат внимания на нещо много просто. Статистиката и цифрите, които са оправдание за всички мерки, за целия терор. Колко от нас осъзнават, че вирусът засяга все повече хора. И правейки тестове, ти ще имаш все повече положителни резултати. В един момент всеки човек ще е преминал през вируса и ти ще имаш сто процента положителни проби, ако приемем, че теста е сто процента точен. Получава се така, че имаш положителни тестове, защото тестваш. И на базата тези цифри ти взимаш мерки?! Вирусът няма да изчезне. Ако продъжаваш да тестваш, ще продължаваш да има положителни тестове и ще продължаваш вечно с мерките?! Сигурно сте гледали видеото, където един "готвач" гребнал с черпака от супата я опитва, решава, че ѝ трябва сол и слага. Разбърква с някаква лъжица и отново опитва от черпака. Отново недостатъчно сол и добавя. Разбърква и опитва отново. Не. Добавя още сол. И прец цялото време опитва от черпака, в който си е супа, още преди да добави сол първия път. И той продължава да си добавя и опитва от неосолената. Такава е ситуацията в момента. Вируса се реазпространява и вече си става част от нас. Ние правим тестове и съответно го откриваме. И заключваме хората и чакаме да изчезне. След това пак правим тестове.
Така може да продъжи вечно. Абсурдно е, но става пред очите ни.
Автор
Тема: Епидемията и българските културни особености (Прочетена 57548 пъти)