Изпечатай

[redcure]

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Девойката:
- !
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- ?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм... !! ... следващия!

[Lord Bad]

Драма...

[mhydra]

Ей аз съм имал подобен случай.
Та значи си имаме една такава тук при нас.....  и сега девойкат а отива на бензиностанция да си зареди  бензин...
Да хубаво. Обаче като си сипва бензина и си омокря ръцете и ключовете на колата.
И хубаво, решава да отиде да си измие ръцете. Да, обаче решава да си измие и ключовете да не и миришат на бензин.
Обаче забравя че на ключовете има и дистанционното за алармата за колата .... и се получава много интересно...
Отива да си отключи колата и като почва да пищи тая аларма..... и колата си остава заключена, продължава да си пищи и така горе долу 2 часа.
На бензиностанцията много са и се били зарадвали на тази нашат ако колежка.
Майни ми не е могла да отвори колата и колата така постоянно си е пищяла 2 часа на бензиностанцията. Добре че са и били помогнали та поне да я преместят с 5 метра настрани да могат другите коли да си наливат бензин....

И това е истински случай имайте на предвид....

[redcure]

А това си остава може би най-доброто ..... класика

Цитат

Специален доклад СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД Уважаеми господине, Пиша Ви в отговор на Вашата молба за предоставяне от мен на допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента, както Ви е известно, там бе наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата”. Вие ме помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще Ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си установих, че са ми останали излишни тухли, които както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко така, че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 от доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих с бързото си изкачване, като скоростта му се бе съвсем леко намалила след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се било откачило. В този момент вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново Ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и се за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и за това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето. Така единственото, което можех да правя, бе да лежа долу там и да гледам как празният варел започва отново пътешествието си надолу към земята и как в края на краищата се стоварва отново върху мен. Това обяснява и двата ми счупени крака. Надявам се, че този обстоятелствен отговор на Вашия въпрос, ще задоволи най-после интереса Ви към случилата ми се злополука и към използвания от мен израз “недооценяване на обстоятелствата”. С почит

Източник