Санчо е малоумният Линукс потребител, чул от съседа, че имало няк'ва "куул" система, дето кърти мивки и рулирала. И тъй като Санчо е бунтар по природа, веднага решава, че така ще стане по "елеет" за околните и няма да бъде поредния "ламер".
Санчо е твърде самоуверено ламерно копеле, което псува Уйндоус и твърди, че го може. И сега става линуксар, за да кърти мивки, да става хакер, да се гъзари или просто смята, че това е по-доброто. Както казваше бг програмистът едно време - от устата му излиза плюнка, разпалено защитава любимата си ОС, колко била добра и т.н, без изобщо да има някаква идея какво и е доброто, защо е... и т.н. Санчо е готов на война с околните, за да защити своята безпочвена позиция, без въобще да е прегледал фактите на опозицията си.
Доводите които използва са "Това съкс, онова съкс, само Линукс рокс!". Той върви с високо вдигната глава и когато види Уйндоус се подхилва пренебрежително и изтрелва "ха-ха! Ламери ! Линукс рулира!", въпреки че самият той не знае как да направи това с Линукс. Но той е дебилно убеден в своята правота и никакви аргументи не могат да му попречат.
Санчо обича да псува всичко, което слабоумният му мозък не разбира. За съжаление с масовото навлизане на Линукса такива Санчовци стават все повече... Те са нагли и самоуверени, пречупват всичко през своя недорасъл поглед... Мързеливи са за четене, но кипят от енергия за инсталации на "латест" софтуер, което винаги води до някакъв супер глупав проблем, с който не могат да се справят дълго време.
И вместо да изчетат к'вото трябва, те пълнят форуми, ирц канали, к'во ли не, с глупостите си. А когато поради малоумният си въпрос никой не им обърне внимание, започват да наричат околните "ламери" и да питат защо не им се отговаря, като че ли някой е длъжен да им помогне.
Предпочитат да задават тъпите си въпроси без да са изчели и ред за конкретното занимание, въпреки че интернет е пълен с документация.
Санчо обича "фрее" софтуера. За него това е част от бунта, който е оглавил. Но Санчо си иска парите за своята работа. Иска да работи със свободен софтуер но да взима пари за това, което той направи.
Свободата за този тип Санчо е дума, опияняваща и водеща до душевен оргазъм. Свобода, породена от зомбификацията, не от нещо друго, истинско. Той получава ерекция, когато след едноседмичен труд подкара супер глупавата и никому ненужна програма и почва да гледа високомерно на останалите "ламери".
Санчо обича да се събира с други санчовци. На своите срещи те обсъждат своите супер глупави проблеми, хвалят се с успешно пуснатите никому ненужни прорграми.
Най "елеет"-ните санчовци разказват как са отишли при съседа, срутили са му напълно работещата и вършеща му работа система и са му сложили Линукс. Надрънкали са му един час глупости, че Линукс рулира и е крайно време и той да почне да кърти мивки и да не бъде такъв ламер.
И сега съседа седи и гледа тъпо в монитора и си вика "Верно д'еа Линукс рулира!". И ето нов Санчо се ражда. Санчо, който за да не изглежда тъпо, почва да прокламира Линукс идеата.
Хубавото на Санчо е, че постоянно е зает със своите си работи и когато игнорираш малоумните му въпроси той се превръща в селския идиот, над който всички тайно се смеят!
|