Малине, аз таласъмите ги четох още като ученик. Нямаше, как да не се случи. Просто моето юношество (началото на деветдесетте) съвпадна с една мания ли, истерия да го нарека, продължила почти до новия век. И нейното начало беше именно от тази книга, макар тя да не е от същия жанр. Просто беше вдъхновението за първия успех в това направление.
Защо си мисля, че имаше и продължение?
=*=
Ха така Рей! Като си казал „А“, трябва да кажеш „Б“. Очакваме да ни кажеш, какво смяташ ти за споразуменията. Гледам 4096 е дал неговото мнение, аз ще дам моето.
Първо за авторите. Не знам, защо трябваше да се „скрие“ тази информация. Поне за мен са напълно неизвестни. Изобщо май в нашето общество май имат слаба популярност. Едвам стигнах до книгата, въпреки сакралната фраза „петте споразумения“. Да не са нещо от сорта на Пабло Куельо, че те беше „страх“?
Толтеките, ако не се лъжа, бяха някакво много изостанало африканско племе, но с удивителни познания по астрономия. Някой от нещата май се доказаха едва в последните години. Затова спекулират, че били наследници на атлантите. Което е глупаво. Ако изобщо са съществували атланти, то цялото човечество сме техни наследници по същия начин, по който сме наследници всички на РИ, макар едва ли в днешно време да има останали някакви живи латинци. Това, което са правили е дало отражение на всички в някаква степен.
Ама може и да бъркам. Може пък да са индианско племе. Не ми се проверява, кои, какви бяха. Важното е, че са отдалечени достатъчно във времето и в страни от сегашната западна цивилизация, че да размислим по този въпрос. И 4096 го е направил.
Чисто практически съм склонен да се съглася с него. Аз реално не разбирам, за какво става въпрос в първото (най-важно) споразумение, но очевидно 4096 е схванал. Или е ползвал странична, допълнителна информация на тази, която си изложил? Или най-баналното, по-умен е от мен. Както и да е, разчитам на неговата интерпретация.
Практично е да не казваш, каквото знаеш или поне не всичко. Има неща, които ще ти навредят. Това е безспорно.
От друга страна, аз вярвам, че има някакви универсални добродетели, които не зависят от времето и мястото. Обаче съм и почти убеден, че няма да стигнем до съгласие, какви са конкретно. Много съм си блъскал празната глава по този въпрос. Това, до което съм стигнал е опростяване (и това, ако не е подхода на Юникс, хи-хи). Мисля, че доста пъти съм говорил за това. Аз стигнах до „добро“ и „зло“ като морални категории. Но това също не е лесна задача. Както и да е, ако трябва, ще доизяснявам, какво съм мислил. Да не се отклонявам, толкова много.
За да не става, ще кажа, аз как прочетох изложеното и какво ме обърка в него.
За първото (дето е най-важно) си написал единствено:
Бъди безгрешен в словото си
И се стреснах. Та ние сме грешни. Ако да бяхме безгрешни, щяхме да сме богове. Неизпълнимо е. Да добро е като препоръка, но е добра препоръка не само за думите и делата — да грешим по-малко и да се стараем да не повтаряме грешки. Но това не означава безгрешни. Най-малкото, хората рядко знаем или искаме да знаем дали едно нещо е грешка или не.
По-надолу вече даваш уточнение за това първо споразумение. В него обаче използваш друг епитет — безупречен. И го обвързваш с истината и любовта. Това ми харесва, тези две неща са основните ценности на християнството. Аз съм лош християнин, но се старая да съм. Тези две неща са задължителни за истинския християнин.
Тук вече мога да свържа с казаното от 4096. Истината е, че хорските сърца рядко преливат от любов. Ако да бе така, щяхме да сме светци, а светците са рядкост. Съответно думите ни рядко лъхат на любов.
Мога да се съглася с 4096, че следването на истината не е добра стратегия в живота. Води до проблеми, често необратими последици. Но пък и до вътрешен мир. Както и да е. Да спомена, че, когато реших да следвам по-близо християнските ценности, това неизбежно минаваше през истината. Лъжата е смъртен грях, който например е приравнен на убийството. Това неизбежно доведе до пропадане в кариерата ми. Е в своя утеха да кажа, че макар и да станах значително по-беден, поне бях най-щастлив и спокоен. После, като кариерата ми се закрепи на някакво ниско, но равнище, взех да усещам, как в конкретни ситуации взех да премълчавам някакви неща, които биха довели поредния провал. Мисълта за собствения задник и добруването на семейството излезе пред истината.
Та затова казвам, че от личния ми опит, 4096 е напълно прав. Не може да се живее с истината, освен, ако не желаеш да се изолираш. Това ми напомня, че пътя на повечето светци е именно в усамотение.
===
За второто споразумение, казваш да не приемаме нищо лично. Този израз ме дразни. Винаги приемам нещата лични. Няма такова нещо като „просто бизнес“. Човека е човек, защото мисли и чувства. Това го прави личност. Ако не е, ще бъде едно растение. Наистина ли искаме да сме роботи? Тази мисъл ме плаши.
Третото също ме смути. Истината е, че цялата наука, целия прогрес се крепят на предположения. Такъв е научния подход. При насъбраната информация правиш хипотеза. След това се опитваш да я докажеш опитно. Ако не стане, правиш нова. Ако пък стане, вече имаш нова теория и увеличено познание, постигнат напредък. Ако не правиш предположение, чието доказателство да търсиш, как точно ще постигаш напредък?
===
Четвъртото споразумение е моето верую. Винаги съм се старал да го правя. Но познавам хора, много хора, които не го правят. И не мога да ги обвиня. Защо точно трябва да си дават зор? Това е проява на добър разсъдък и винаги е печелившо. Иронично е, но свързания с това мързел е двигател на прогреса. Ако нещо ти е неприятно, не искаш да го правиш или го саботираш просто „ей така, напук“, почваш да търсиш начини, как да го отстраниш или намалиш. Това води до нови, рационални решения, неизвестни до момента.
===
Последното направо ме втрещи. То е възхвала на науката. Скептицизма е нейната парадигма — подлагай всичко на съмнение. Това е нещо, което правим почти всички. Почти не познавам хора, които да не изпитват съмнения по някакви въпроси. А тези, за които се сещам, че са винаги уверени, минават в категорията или на глупаците, или на надутите пуяци. И това са етикети поставени на тези личности от обществото, не от мен.
Това, което ме втрещи е, че противоречи на третото споразумение. Третото влиза в конфликт с науката, а петото в унисон. Или едното, ако не — другото. Не може и двете.
Третото ми идваше логично от почти християнски (но само в добавъчните думи, не като сентенцията — бъди безгрешен) звучащото първо споразумение. Християнството е обратно на науката и казва — вярвай. Тогава ще ти бъде дадено. Съмняваш ли се, няма да постигнеш нищо. И поради този постулат на християнството, третото споразумение звучи в съзвучие. Но така стигайки до петото сме в тежка конфронтация на изложеното прежде.
=*=
Разбира се, излишно е да уточнявам, че всичко нагоре са мой заключения от моя житейски опит. Ще се радвам да споделиш своите.