« Отговор #1044 -: Oct 18, 2020, 14:32 »
Вчера, когато говорех за нарочно оставените от великите сили батаци в Кавказ, че и на Балканите, се сетих и за един съвсем близък ни, но може би най-далечен ни.
Става въпрос за Македония. Тази седмица и там имаше пореден епизод от сагата. Какъв е епизода няма значение. Всички епизоди в сериалите от тип „Докато свят светува“ са еднакви. И затова могат да са безкрайни. Става си едно и също.
Ние българите е крайно време да осъзнаем, че Македония не е наша и никога няма да е част от нас. А може да е наша и да е за в бъдеще. Но това е реална възможност само по начин чужд за всеки от нас, а може да ни е близък.
Първо трябва да се примирим с историята, каквато е. Нямам предвид историческия ни спор, макар и с него да трябва да се примирим. Всеки чете историята, както му е угодно. Изненада, но македонците не я четат по някакъв различен начин от нас, гърците или който и да е друг.
Историята, която трябва да разберем не е тази от учебника, а тази, която ни се е случила. И всеки от нас я знае, но трябва да я разбере. Ние губим Илинденско-Преображенското въстание. Това е факт. Можем да се обвиняваме, че не сме направили решителните крачки. И да ги бяхме направили, можеше пак да се провалим. Днес вече не е важен начина по който сме се провалили. Важното е, че сме се провалили.
И от този момент нататък историята на Македония става отделна от нашата. Това, че в последствие водим четири безумни воини, две от които световни посветени на този блян е просто безмерна глупост. „Кучето е било отвързано“. Дори тогава да не сме го съзнавали, сега ясно трябва да си дадем сметка.
Историята на Македония вече не е историята на България. Но пак можем да имаме обща история без да сме един народ и без да сме една държава. Дали или няма да имаме общо бъдеще по никакъв начин няма да отмени, че македонците не се чувстват българи и повече никога няма да са са съгласни да бъдат наричани българи.
Езика. Тук ще се повтарям за неща, които съм казвал многократно. Известно е, че в старобългарския думата „език“ е означавала също „народ“. Това не е спряло да бъде вярно. Вярно е, че по милостта на Сталин, македонския език се създава като „български напечатан на сръбска, пишеща машина“. Избрали са диалекти от пограничните райони на Албания и са ги гарнирали със сръбска граматика. Да и това е истина.
Но това вече се е случило и не може да се върне. Слушали сте скоро репортаж от някоя македонска телевизия? Чели ли сте скоро текст написан на мекедонски? Няма общо с българския. Ако хванете повече от 40% от думите, ще е само, защото сте полиглот. Напълно се губи смисъла на написаното, чутото. Казвал съм, че ми е по-лесно да разбирам сръбски, отколкото македонски. Когато ми говори сърбин, малко е това, което не разбирам и винаги знам, за какво говори. Македонския се опитвам да си го преведа през сръбски и пак не успявам съвсем.
Последния репортаж, които гледах преброих точно две думи, които са същите на български, като едната беше с друго ударение. За пет минути бърз говор, това не е много.
Македонския език не е български и БАН-ските старци трябва да бъдат натирени най-после. Единствената причина да не искам разпускане на тази вредна институция е, че тя е атрибут на държавност. Конституция и герб не са задължителни, за да имаш държава, но науката е, колкото и да е изродена.
Което ме връща на първоначалния въпрос. С Македония вече нямаме обща история (битие), език и нищо. Но можем да имаме, но не така, както искаме. Както искаме е невъзможно.
Това, което можем да направим е да ги подкрепяме. Колкото по-бързо влязат в ЕС, толкова повече ще имаме шанс за общо бъдеще. Те няма да станат българи, няма да проговорят български, но ще сме заедно. В магазините ни ще има еднакви стоки, ще ни вълнуват еднакви теми, ще ходим на едни и същи места, защото граници няма да има.
И под подкрепа, това значи всичко. Например за нас думите „република Северна Македония“ не трябва да съществуват. Това е просто Македония. За гърците е северна, но ние не сме гърци.
Трябва да ги оставим намира и да нямаме никакви претенции към тях. Колкото и да искаме да им втълпим нашите блянове, те няма да ги приемат. Те си имат собствени фантазии и няма да се откажат от тях. Така можем да си създаваме врагове, но не приятели. Да правят, каквото искат и да си мислят, каквото щат. Не можем да ги променим. Но можем да ги приемем. Те нас не могат да променят и ние тях.
Ако искаме да имаме нещо общо, не трябва да им пречим. Ако не искаме, ще имаме това, което имаме сега. Дори гърците ни мразят по-малко от македонците и те не искат нищо общо с нас. Ако искаме това, вече го имаме. Ако не го искаме, трябва да разпуснем всякакви комисии, да изритаме старците обратно в БАН и да започнем да чукаме по всички врати в ЕС да ги вземат по-бързо.