« Отговор #1999 -: Sep 29, 2021, 12:40 »
Да си кажа, не искам. Обаче може да се наложи. Изглежда няма да се спрат, ако не им се покаже, че могат да загубят най-ценното - живота си и този на наследниците си, за които толкова работят. Просто няма да се спрат. Сега с тези мерки и отпускането им и налагането им след това, само ни свикват и искат да се уморим. Точно както се измъква риба от водата. Отпускаш и навиваш кордата, докато тя не се умори и после само я изтегляш до лодката.
А стръвта е захапана - приехме, че това е страшно, опасно, че ще мрем като мухи и им позволихме да правят, каквото си поискат. Дори в противовес на конституции, международни спогодби и договори. Като основното е масовият медицински експеримент. При това генетичен. Нещо, срещу което по принцип всички са против. Но няма да се учудя, след пет години да кажат "Виждате ли, че в промяната на гените няма нищо страшно? Ето, това помогна да преборим страшната пандемия. Можем и други неща да променим у вас. За доброто на всички."
Основният проблем е, че са много търпеливи. Ако срещу нещо срещнат отпор, изчакват и пробват пак. И така многократно. Ако не им се получи да ни накарат да се уморим и да се отпуснем, вече са промили мозъка и променили мисленето на новото поколение и все пак си налагат своето.
Немислими неща допреди петдесет години се случват. Гей паради, бърникане в гените на човека, масовата миграция и обявяването и за нещо добро.
Няма да се спрат, докато не им видим сметката. За мое съжаление насилието изглежда единственият изход. Другият възможен изход е, хората да не участват във всичко това и то от самосебе си просто няма да стане. Тези техни планове без участието ни няма да се случат. Но за това се иска малко здрав разум, малко по-отворено и разчупено съзнание и мислене, малко наблюдателност - не да оставиш нещата да прелитат покрай теб, без да ги забелязваш. За момента при болшнството хора е точно обратното. Може би все пак ще се окаже, че наистина докато ножът не опре до кокала, никой не си мърда пръста за нищо. А това значи смърт на много хора. Докато се осъзнаят и прогледнат. Но може би това е цената, за да се научим всички, като хора, не поотделно, че ако оставиш нещата на себе си, те чакат само беди.