Така или иначе стана широк оффтопик
Законите може и да не кореспондират 1:1 с етиката и моралните ценности на времето (да, защото и те са преходни, не че нещо), обаче няма нищо невероятно в това в панделата да лежат морални хора, както и безкрайно _морални_ хора да се окажат отговорни за войни и кланета. Въобще не е невероятно. Повечето от тези дето лежат в затвора защото са убили човек, шофирайки в нетрезво състояние, никога нямаше да убият или наранят човек в трезво. Дори сигурно осъждат идеята да се напият и да карат кола, но се е случило. И това създава доста драми и дилеми, поради което законите не са просто инструмент за облагодетелстване на елита, а начин това общество да функционира нормално, като се избягват излишни обществени противоречия.
Що се отнася до това дали все повече законите се abuse-ват и дали нещата не придобиват Оруеловски измерения, не съм убеден. Несъмнено има такива елементи, но като цяло, нещата според мен не отиват натам. Има една книжка на Хъксли - "Brave New World", части от която съм изчел на английски, но не мога да я намеря преведена за жалост, бих си я купил и изчел. Изначало не бях очарован, но човекът си е направо гений, защото описва една анти(?)-утопия, към която съвременните демократични общества (особено в Европа) сериозно се опитват да сътворят. Едно силно консуматорско общество, където социалните противоречия се решават чрез излишъци от забавления и удоволствия, където човек се чувства щастлив на мястото си, въпреки че може да работи като миньор, генетично му е заложено
и където войните, героизмът, саможертвите и любовта са продукт на "лоша политика в миналото". В света на Хъксли, тези, които се борят против тиранията и несправедливостите, се провалят не защото властта ги преследва и унищожава, а защото просто не успяват да вземат предвид неограниченият стремеж на хората към забавления. В света на Оруел, информацията се крие от хората, в света на Хъксли, се поднася толкова много информация, че на хората им писва и истината е някъде там измежду морето от безсмислици, но на никой не му пука за това. При авторитарната система, хората се контролират чрез страх и мъчения, в прекрасния нов свят, хората се контролират чрез свинския им апетит за всякакви удоволствия.
Най-забавното е че е наистина много трудно да определиш дали едно такова общество е по-лошо от сегашното или не. И самата книга не дава такъв отговор доколкото разбирам.