Изпечатай

[bop_bop_mara]

Специални параметри - http://pubs.opengroup.org/onlinepubs/007904875/utilities/xcu_chap02.html#tag_02_05
Списъци с && - http://pubs.opengroup.org/onlinepubs/007904875/utilities/xcu_chap02.html#tag_02_09_03_06
Команда test - http://pubs.opengroup.org/onlinepubs/007904875/utilities/test.html

[h4rd2kill]

Здравейте,

Може ли да дадете някаква документация или обяснение както точно прави този ред:

Код:

 set -- `getopt f:egh: "$@"`

До колкото четох това управлява командите, които се подавата.
Така в нашия случай f: изисква аргумент и h: също.
После не ми е точно ясно какво се случва с "$@" .

Мерси.

[dev_urandom]

Здравейте,

Може ли да дадете някаква документация или обяснение както точно прави този ред:

Код:

 set -- `getopt f:egh: "$@"`

До колкото четох това управлява командите, които се подавата.
Така в нашия случай f: изисква аргумент и h: също.
После не ми е точно ясно какво се случва с "$@" .

Мерси.

http://tldp.org/LDP/abs/html/internalvariables.html#ARGLIST

[radoulov]

До колкото четох това управлява командите, които се подавата.
Така в нашия случай f: изисква аргумент и h: също.

Правилно си разбрал.
Използвам getopt, за compatibility с bourne shell (bash, zsh и korn shell имат builtin getopts).
Виж man getopt за повече информация.


Виж също shelldorado (потърси Using "getopt").

После не ми е точно ясно какво се случва с "$@" .

Обработват се един след друг (shift прави $2 -> $1,  $3 -> $2 и т.н.).
По този начин работим винаги с $1.

Код:

while [ $# -gt 0 ]; do
  case $1 in
 ...

И междувременно задаваме стойности на променливите _fname, _errexit, _zip и т.н.

[gat3way]

Ей, внимателно с това:

[ -f /tmp/_kill_byte_ ] && rm /tmp/_kill_byte_

Някой шегаджия може да сътвори неприятни неща като symlink-ва /tmp/_kill_byte_ към нещо и чака root-а да изпълни скрипта за да го затрие

Колкото и да е тъпо, проверката с -f минава, ако симлинка сочи към истински съществуващ файл. И тъй като е ясно как трябва да се казва линка...

[radoulov]

Ей, внимателно с това:

[ -f /tmp/_kill_byte_ ] && rm /tmp/_kill_byte_

Някой шегаджия може да сътвори неприятни неща като symlink-ва /tmp/_kill_byte_ към нещо и чака root-а да изпълни скрипта за да го затрие

Колкото и да е тъпо, проверката с -f минава, ако симлинка сочи към истински съществуващ файл. И тъй като е ясно как трябва да се казва линка...

Good point!
И всичко това, защото bourne shell изпълнява while цикъла в subshell ...

По-добре би било:

Код:

[ -L  /tmp/_kill_byte_ ] || {
  [ -f /tmp/_kill_byte_ ] &&
    rm /tmp/_kill_byte_
    }

     

[gat3way]

Теоретично, дори така е възможно да race-не ако се създаде линка в много правилния момент. Примерно понеже после се пише в същият файл , можеш да се възползваш от това като линкнеш файла след проверката. Как - ами примерно пишеш програма, ползваща inotify, създаваш /tmp/_kill_byte (не symlink, а обикновен файл), чакаш за inotify събитието "изтриване на /tmp/_kill_byte" и го симлинкваш веднага след това. Последвалото писане в този файл ще помаже това, към което си го симлинкнал. Имаш добри шансове да успееш, шансовете се покачват на многоядрена машина

Но пък това става малко висш пилотаж на мизерията, трябва да е наистина голям шегаджия

Генерално решение иначе има - просто ползваш mktemp за временния файл и влошаваш живота на шегаджията доволно. Сега освен че трябва да направи този номер, трябва и да bruteforce-не случайното име на tempfile-а, нещо което вдига сложността с порядъци и го прави доста непрактично.

[radoulov]

Да,
с mktemp ще е много по-сигурно.

[sdr]

при наличие на inotify за промяна в директорията колко по-труно ще бъде

[gat3way]

Доста по-трудно.

Kогато получиш IN_CREATE нотификацията, файлът вече е създаден и собственост на root (няма как да го затриеш, защото /tmp обикновено е със sticky бит). Т.е нищо не можеш да направиш вече.

Виж обаче ако можеше да го изтриеш, нещата щяха определено да загрубеят, тогава можеш да се възползваш от inotify за да затриеш и симлинкнеш tempfile-а....и накрая ще мине онзи ред в скрипта дето го трие и бум

[Naka]

//off

Сега като му шибнат някоя тройка на скрипта на radoulov, ще ви пропаднат теориите за хубав скрипт.
 

[radoulov]

//off

Сега като му шибнат някоя тройка на скрипта на radoulov, ще ви пропаднат теориите за хубав скрипт.
 

Точно така.
Аз лично, не съм претендирал, че е хубав

П.С. И ако знех, че такова внимание ще му бъде обърнато,
щях да се постарая повече

[Naka]

Точно така.
Аз лично, не съм претендирал, че е хубав

Ама ако му пишат 6, да вземе да почерпиш виртуално.

[radoulov]

Ама ако му пишат 6, да вземе да почерпиш виртуално.

Абе 6 няма да му пишат,
ама ако послужи за нещо, ще почерпя

[radoulov]

Много приказки са излишни
Нова версия:

Код:

#!/bin/sh

_fname= _errexit= _zip= _user_host=
_zip=/bin/bzip2
_ts=`date +%Y%m%d_%H%M%S`
_ext=bz2

_usage_msg="

usage: $0 -f <file_name>  -h user@host [ -e | -g ]

  -f file name containing pathnames
  -e exit if path does not exists
  -g use gzip (otherwise bzip2)
  -h remote user@host

"

die() {
  printf >&2 '%s\n' "$@"
  exit 1
  }

[ $# -lt 1 ] && die "$_usage_msg"

# This commands do not work with all shells, 
# because the set command does not always return an error code 
# if getopt fails
set -- `getopt f:egh: "$@"` ||
  die "$_usage_msg"

while [ $# -gt 0 ]; do
  case $1 in
     -f ) shift;  _fname=$1; shift ;;
     -e ) shift; _errexit=on ;;
     -g ) shift; _zip=/bin/gzip _ext=gz ;;
     -h ) shift; _user_host=$1; shift ;;
     -- ) break ;;
  esac
done

[ -r "$_fname" ] || die "invalid filename: $_fname"

case $_user_host in
   *@* )                                 ;;
    *  ) die "invalid host: $_user_host" ;;
esac

touch arch_"$_ts".tar

while IFS= read f; do
  [ -f "$f" ] && [ ! -L "$f" ] || {
    [ "$_errexit" ] &&
      die "invalid path: $f" ||
     continue
     }
  tar uf arch_"$_ts".tar "$f" ||
    die 'tar failed'
done < "$_fname" ||
  exit 1


"$_zip" arch_"$_ts".tar ||
  die 'compressing archive file failed'

scp arch_"$_ts.tar.$_ext" "$_user_host": ||
  die 'scp failed'

Прочитайки отново пост #1, реших, че може да не съм разбрал правилно.
Въпросът е с повишена трудност, ако, както бях разбрал, скриптът трябва да работи
със старата Bourne shell (за да съм по-ясен: /bin/shell на Solaris
[the old Bourne shell], не /usr/bin/shell на HP-UX [която всъщност е ksh88]).

Ако в действителност изискването е скриптът да е стандартен/POSIX - нещата стават
мнооого по-лесни

С -e в някой случаи може да остане (частичен) tar file.
Ако това не е желателно, виждайки, че сме малко параноични,
ще трябва да се работи първо върху временен file
(име генерирано с mktemp ) който да се преименува само след успешно архивиране.