Изпечатай

[go_fire]

Yet another system tool e на SuSE. Голямото му предимство е, че настройва абсолютно всичко. Но големия недостатък е, че не можеш да настройваш без него. Той презаписва всичко и не чете нищо.

[Nik123]

Правилно съм запомнил значи, че това нещо Yast беше в Зюс (Suse). А в мандривата.. освен графичното drakconf, имаше и други, като омажеш нещата - XFdrake, rpmdrake, harddrake и още няколко --drake. В магеята си ги запазиха и аз съм си свикнал с тях. Юзър-френдли дистрибуция

[go_fire]

Тук аз не съм разбрал, защото SuSE се чете на немски — Сус.

[Nik123]

На мен един австриец ми го прочете като "Зюс". Ама не австриец от гастарбайтерите. Виенчанин. Като била първата буква от думата S, се четяла като нашето "З", също като S-klasse при мерцедесите- S-klasse било Sonderklasse, специален клас, и се четяло Зондерклас. Както и да е, а ти защо мина на линукс, така и така лафим?

[go_fire]

Много пъти съм разказвал тая история и си мисля, че прекалено много досаждам с незначителната си личност. Между първия си лаптоп (Е600) и първия си настолен компютър (П2 на 400 или 350 не помня точно) след правците, бях на 98 се, ме и хп един до два съпъ-та общо. През '98 в „Паралели“ (Издание на БТА) бях научил за Линус (след '95 Computer world) за Линус Торвалдс. И имаше снимка с Калдера. После тя стана „онова нещо“. Та още тогава вМного пъти съм разказвал тая история и си мисля, че прекалено много досаждам с незначителната си личност. Между първия си лаптоп (Е600) и първия си настолен компютър (П2 на 400 или 350 не помня точно) след правците бях на 98 се, ме и хп един до два съпъ-та общо. През '98 в „Паралели“ (Издание на БТА) бях научил за Линус (след '95 Computer world) за Линус Торвалдс. И имаше снимка с Калдера. После тя стана „онова нещо“. Та още тогава в академичната мрежа и Яху се зарових.

Та ползвах черупки основани на NeXT дето и днес са недостижими. И в някакъв момент (около 2003-та) си викам — защо все повече седя в тая ОС, за да оправям проблемите на оная, като мога да си карам на нея. И така стана.
 
Междувременно се запознах с идеите на Столман, като към онзи момент (бях на 20+ години) дори се припознавах в тях. Исках като Ивет Горанова да се млатя за тях. И така останах. Не знаех, че да се бориш с вируси и ОС е безобразие. Не промених света, но промених себе си и това  вече беше победа.

Та ползвах черупки основани на NeXT дето и днес са недостижими. И в някакъв момент (около 2003-та) си викам — защо все повече седя в тая ОС, за да правям проблемите на оная, като мога да си карам на нея. И така стана.
 
Междувременно се запознах с идеите на Столман, като към онзи момент (бях на 20+ години) дори се припознавах в тях. Исках като Ивет Горанова да се млатя за тях. И така останах. Не знаех, че да се бориш с вируси и ОС е безобразие. Не промених света, но промених себе си и това  вече беше победа.

[jet]

А в мандривата.. освен графичното drakconf, имаше и други, като омажеш нещата - XFdrake, rpmdrake, harddrake и още няколко --drake. В магеята си ги запазиха и аз съм си свикнал с тях. Юзър-френдли дистрибуция

Ей заради тези инструменти се влюбих в Мандрейка на времето. КДЕ-то хвърчеше, резолюциите на екрана бяха на 6, дори дайълъп модема конфигурираше. Щото преди това бях на РедХат 6 и като омажех нещо го оправях с преинсталация по ламерски.
После взеха да излизат едни Федора, Федора кор едни шарени и РПМ пакетния менаджер почна да ме нерви като не можеше да се оправи със зависимостите.
Като излезеше нов Мандрейк - се инсталираше всичко отначало и това не ме кефеше.

Един ден обаче открих Дебиан с безкрайните му хранилища, а като намерих Тестинга и СИД за десктоп и вече нищо друго не ме вълнуваше (сървъра ми също мина на Дебиан). Минаването към нови версии е като на игра.
По онова време Дебиан беше единствената сървърна ОС дето можеш да обновиш ssh демона отдалечено докъто си в сесия- ред хатаджиите трябваше да ходят в колокейшъна от време ма време когато ссх дойде време за ъпдейт. Дори до ден днешен имат проблеми с обновяване към нова версия на ОС и препоръчват пресен инстал (няма такъв филм при Дебиан).

[go_fire]

В Кауфланд има мастика на прѝмоция на онзи дето го уважават в затвора, та снощи пих с айрян и салата от зеле. Затова разказа ми е малко объркан и неясен.

Между другото, какво значи „каръшик“ на варненски? Нещо като смесица?

Тук най-голямата ни диаспора е точно от Варна. Като се почне от Back to life и се мине през една сюрия народ. Но в момента имаме само двама без теб, което си е пак мнозинство, защото например само 4096 ни е софиянец. Ачката, най-редовния потребител, макар да не пише най-често, но го има в темата, ни е нещо талисман. Щото това тук сме дърти кримки.

А за Зюс сега научавам. Не съм учил немски, жена ми е учила, трябва да я питам. Но явно и мен пишман „немци“ са ми го казали грешно. Аз си го чета Сусе, Сузи (разпространено, женско име) и подобни. И наистина вярвах, че Сус е вярното.

Та за историята. Computer world беше вестник. Разпространяваше се с дискети тип 3,5 in. В него действително пишеше за Linux, но не се обясняваше, какво е това и изобщо не помнех. Имаше нещо от сорта — а бе има го на дискетата, вижте там. И дали толкова имаше. Е, добре де, ама тогавашния ми правец беше 5,25 in и нямаше как да видя. И следователно въобще не помнех и щях в последствие да се върна на това.

1998-ма год. за мен е много важна. Тогава записах студент първи курс. Преди това света беше малък, много малък. Представи си свят, в който има само DOS, предимно ДОС 16 (българско копие на M$ DOS 3) и целия софтуер се предава като масонско знание — от ръка на ръка. А примерно познаваш до пет човека (оптимистично) с някакъв достъп до компютри и примерно ти си един от двамата собственици, за което си събирал пари половин година и си ходил до гр. Правец.

Обаче ставам студент и изведнъж света се разшири. В една и съща година видях сефте Интернет (във Видин ще се появи след три години), Windows 3,11 for Workgroups (95 по залите, но скоро станал 98 без SE) и Линукс. Сега трябва да кажа, че от малкото налична информация, аз знаех за митичното нещо Unix. И изведнъж попаднал на шарено място с много народ от всякъде се заех да си търся Юникс.

А междувременно лятото на същата година беше излязъл специален брой на „Парлели“, където се обясняваше, какво е това паяжината (web) и се даваха десетки, безценни адреси. Например най-ценния беше bulgaria.com, който даваше и безплатна поща. Той беше дело на българи в Америка.

Та въоражен с Интернет вече можех да си намеря това безценно чудо — Юникс. Естествено към онзи момент не съм чел излиянията на Питър Норвиг за „момчетата от Манхатън“ (демек Bell labs).

Но работата не е лесна. Аз съм собственик на „шестнайска“ (80286), на което туко що изнамерения Линукс не върви. Имам достъп до 80386, където пък графиката не тръгва. Живи дискове още няма. Първия ще е на Клаус Кнопер някъде две години по-късно със спонсорството на Tag и построен върху жива дискета. Това Tag е огромен, немски панаир, дето има и техника. Предполагам още съществува.

Та беше голямо ходене по мъките. Още повече, че информация за Линукс почти няма, linux-bulgaria издаде нещо като учебник с най-най-най-основното. Когато обаче успях да се сдобия с Пентиум 2, вече нещата си станаха както трябва. Да кажа, че мрежовата връзка включително на Пентиум 3 е нещо много тежко и се ползва рядко. Самия Интернет идва комитируемо (по телефонна жица и се плаща на минута, а имаш и дуплекс съседа от третия етаж). Все още информацията е предимно аналогова — вестници, списания, книги.

Това Windows 98 SE беше голяма мърша. Може би трябва да кажа, че 95 беше голяма революция и не случайно взеха дял нещо като 99%. Но при 98 и Me, вече беше познатото, старо нещо. И седя си аз предимно в Кнопикс, работя си на Опен Офис, гледам си филми с mplayer и като не ме домързи оправям проблема на уиндоуса и продължавам. Джет спомена КДЕ 3. Ами той беше всичко дето Windows не беше. Беше по-добрия във всяко отношение. За разлика от Гном 2, който беше тежък, странен и смотан. А КДЕ 2 на Мандрейка преди това пък беше най-якото нещо създавано някога, но доста конкурирано от Гном 1, на който единствено му липсваха добри приложения. Трябва да кажа, че на Гном 2 приложенията бяха жестоки. Например нямаше такъв редактор като Gedit. Луда работа. Е тогава все още съм тъпо диване и такива неща като vim и emacs ми идват твърде сложни, макар малко да ползвах XEmacs.

А и нали, английския. Нищо не знам, мъка. Понаучих английски от зор. Тогава ми се струваше екстремно трудно. Като нямаш система на учене, то като марсиански.

Така полека добутваме годините до седма. Междувременно съм позавършил, минал казарма, направил деца, почнал работа, поалкохолизирал съм се, даже съм си купил пентиум тройка на Дел на нещо като 600 МХц ли, какво беше. Дуроните бяха по-яки, ама трябваше ново, нямаше на втора ръка внесен боклук изхвърлен на запад.

И седя си аз на петнадесети септември правя нещо безсмислено на XP SP2 и си викам защо не обърна на Дебиан тройката да погледна нещо. Или май вече беше петица. Петица беше. Никога вече не се върнах на това прокажено нещо.

[Nik123]

Между другото, какво значи „каръшик“ на варненски? Нещо като смесица?

А за Зюс сега научавам. Не съм учил немски, жена ми е учила, трябва да я питам. Но явно и мен пишман „немци“ са ми го казали грешно. Аз си го чета Сусе, Сузи (разпространено, женско име) и подобни. И наистина вярвах, че Сус е вярното.

"КаръшИк" е турска дума и означава "пъстро", има доста турски думи в нашия диалект, варненския. Но се употребява в смисъл "смесено". Иначе немски и аз не знам, австриеца така ми каза.
Първия ми личен комп беше 486 DX 33 МХз, с едно "Турбо" ставаше 40 МХз, а го бях овърклокнал с едни джъмпери на дъното до 66 МХз- самолет
С линукса вече не помня как започнах, май четох за тая ОС в една книга. Първата дистрибуция беше Федора, Кор 3, или Кор 4. 2003-2004 година някъде. Беше на цели 4 сиди-та. От уиндоусите бях ползвал 3.11, 95, 98, Ме, ХР. И ДОС. Като сложих Федората, бях на ХР. Машината май беше някакво АМД, мисля, Дюрон. Оправих се с дуал буут-а, ползвах си ХР-то, като се сетя за Федората- минавах на нея и разучавах, човърках, четях разни рийдми-та из нета. Минаха няколко месеца, уина сдаде багажа, естествено- вируси, BSOD, той се скапваше редовно. Мъка беше да възстановя буутлоудъра (GRUB) на Федората, след преинстал на уина. И по някое време ми направи впечатление, че незнам си коя преинсталация на уина, пък Федората си бачка, няма саморестарти, няма блокирвания, вируси също.. после открих, че имало и такова чудо FreeBSD. Сложих го и него (голям зор с тия слайсове, а каква мъка беше да направя на една машина ХР, Федора и ФрийБСД.. последното го махнах след няколко месеца- хич не е юзър-френдли, инсталваше се с някакви минимални нещица и градиш едно по едно всичко, което ти трябва- не ме накефи. Междувременно открих и тоя форум тука, случайно и понаучих доста неща. Махнах Федората, пробвах Сусето- много тежко нещо беше, в сравнение с Федора. Пробвах Слакуер- много го хвалеха една групчика юзъри- махнах го по същата причина, поради която и БСД, да не говорим пък, че хич не съм фен на безкрайни прекомпилирания от сорс. Някакъв Дебиан също пробвах, не помня кой, там се опетлах с apt-get install, някакво apt-build също, и настройки на миръри. Накрая един колега оттука ми посочи Мандрива. И там останах. Вървеше леко, имаше инструмент да конфигурираш мирърите, urpmi си разрешаваше зависимостите, идва пълна система с всичко, което ми трябваше- браузър, графика, мултимедия, офис, подкарах си ICQ. И работеше. В един момент се оказа, че това чудо работи с години, без преинсталации (за разлика от уина) и накрая уина ми остана само за някоя и друга игра, и то такава, която не тръгваше с виното. После дори популяризирах Мандривата- понеже ми беше писнало през няколко месеца да преинсталирам уиндоусите на майка ми, брат ми и други роднини (които разчитаха на мен за поддръжката на комповете си), а всички те НЕ играеха на игри- им сложих мандривата, настрох им я и спокойствие- вече няма обаждания през няколко месеца "Ела виж компютъра, че не работи".
 И досега така. У дома има уин седмица единствено на детската стационарка- заради игрите, естествено. Всички лаптопи са с Магея. Уин седмица държа на офисната машина единствено заради тия простотии с електронния подпис и други нещица, които са ми необходими в работата ми- засега поне няма отърваване, тъй като у нас цялата държавна администрация е майкрософтска и всичко се прави за тяхната платформа.

П.п.  Имаше един период около 2 години, когато работих в София. Там ми бяха дали за служебен компютър една стара щайга, Пентиум някакъв, май двойка беше, с уин- мъка беше. Сложих му Мандривата и вършеше работа. Всички колеги ми гледаха компа като голям камък

[go_fire]

Значи доста сходен път сме имали. Открили сме, че самата ОС е много по-добра за потребителски нужди. Примерно днес не мога да се сетя защо ми е отнело четири години да се откажа от Windows. Може би, че все пак компютрите не бяха първия ми приоритет в живота тогава. Занимавах се с много други неща. Но щом живота ми стана работа ⇒ вкъщи и веднага го разкарах.

И в момента като седна на машина с Windows се чувствам сякаш съм с една ръка. Чудя се как изобщо е възможно хората да работят с това скопено нещо. Много е неудобно и нефункционално. А пък колко е мудно, нямам думи. Тая ОС е мислена с идеята да те превърне във философ-стоик.

Но си напълно прав държавата и частните компании са здраво обвързани с М$. На практика ако не си сам работодател (или свободна професия като в твоя случай), няма начин да избягаш от М$. Единствено може би част от програмистите (по-малката част) имат някакъв избор. Ама то вече дори веба го пишат на шарп, та и там много-много бягане няма. Добре, че жабата е още жива и Пхп (Питон, Руби) още мърда. Ама всички тези са заплашени и ще бъдат изринати в съвсем скоро време. Всичко става Typescript и C# все езици на М$.

Още много години ще свети ярко звездата на М$ и няма да има отърваване от тях.

п.п. Вероятно Кибер коп ти е препоръчал Магея. Той нещо ни се цупи, че най-малко говорим за ГНУ/Линукс в тоя форум. Затова повече виси в Калдата. Рядко наминава вече.

[Nik123]

Но си напълно прав държавата и частните компании са здраво обвързани с М$. На практика ако не си сам работодател (или свободна професия като в твоя случай), няма начин да избягаш от М$.

п.п. Вероятно Кибер коп ти е препоръчал Магея. Той нещо ни се цупи, че най-малко говорим за ГНУ/Линукс в тоя форум. Затова повече виси в Калдата. Рядко наминава вече.

И сега нямам бягане, въпреки свободната професия. Даже в момента съм на седмицата. Трябва да извадя едно удостоверение за данъчна оценка от общината. Имат ел-услуга. Да, ама.. системата за сигурно връчване ДАЕУ работи само с Адобе. Заявлението, което попълваш и подаваш, го теглиш от тях и като гледам, е пълно със скриптчета, които само Адобе чете. .пдф е. Никъв шанс да го попълниш правилно и да го подпишеш с LIbreoffice Draw. Либрата "не вижда" скриптчетата- като го подписваш под уина, накрая генерира в .пдф-а един уникален номер, с който ти завеждат заявлението. А при подпис и с либрата, и с друг софтуер за подписване под линукс, НЕ ГЕНЕРИРА такъв номер и съответно нищо не си подал. Явно самата .пдф форма е направена така, че само Адобе да "й разбира" скриптовете, или каквото там са нахакали вътре. Та ето тука, няма как да избягам от уина, колкотo и да ми се ще.

Мандривата ми я препоръча колега оттук, пишеше под име PhobosK. Използвам възможността да му благодаря, макар че отдавна не влиза май, много време му загубих, да ми обяснява. Сигурно минаха 15 години оттогава.

П.п. Мислех днес да се позанимавам с BISS-a и живото Убунту, но го отлагам за неопределено време. След неприятното познание, което получих и от ДАЕУ, днес изгубих желанието да си играя с BISS. И да тръгне под линукс някак си BISS, полза никаква, това Адобе в ДАЕУ вече никакъв шанс да го преборя и като гледам, уина ща не ща, ще ми стои на работната машина.

[go_fire]

А това има ли пробна версия като агенцията?

Иначе тъпата статистика беше така. Значи всеки който изкарва някакъв лев различен от заплата, всяка година до края на април или май (според това точно как му е юридическата форма) трябва да подава в НСИ една сложна история дето дори на икономистите ни е сложна. И това чудо невиждано от тринадесета до двадесета се подаваше по същия начин. Преди това от шеста някъде беше на електронна таблица, а още по-преди (в комунизма още) беше на хартия.

Та това го деляше един Димитър Димитров и така зверски се ругаехме двамата повече от петилетка, че леле-мале. Тая година го махна и си остана обикновен html+css+js. Та сега сме си добрички и даже си хвърляме по някой комплимент един на друг.

Та такива работи.

Иначе js в pdf Adobe reader (бивш Акробат) е единствената програма на планетата, която го поддържа. Като цяло това е отречена технология още при появата ѝ. Това е огромен проблем и уж самите Адобе преди години още обещаваха да и сложат секира. Преди това бяха успели да излъжат само англичаните да го сложат в администрацията си. И уж вече трябваше да е мъртво. То реално Хром никога не е приемал тази технология, а Мозила я изхвърли преди две години ли, колко там, преди „квантовия“ двигател. Само един IE дето я поддържа още по съвместителство, че и самия него пенсионираха.

[Nik123]

Ами аз поне не намерих пробна версия. Но никакъв проблем, ако искаш да поразгледаш, да ти изтегля една такава празна .pdf форма и да ти я пратя, не видях да има ограничения. Заявлението е .пдф, теглиш го на компа си, попълваш, подписваш и като го подпишеш, в самото него си генерира един номер. И после го ъплоудваш обратно към ДАЕУ, подписано, попълнено, а тоя номер ти го присвояват като регистрационен. Да, ама само с Адобе го генерира. И при мен нито Либрата, нито Фоксит под линукс "видяха" формите за попълване. Видя ги само Адобе под уина. Затова си мисля, че са нахакали някакви скриптове, дето само Адобе ги чете. Много съм далеко от програмирането и това са само моите предположения

[Acho]

Е не го ли подписахте вече тоя .PDF ?

[Nik123]

Ачо, отдавна го подписах и входирах в системата, ама под уиндоус Не става с линукса.

[Acho]

Еми като е трудна работа, няма пък да се тровиш с един кирлив подпис.