Ласков, идеи за отдалечени достъпи ли събираш, или имаш конкретна ситуация, която не ти се получава?
Иначе, на практика в момента в Linux се ползват 3 основни начина за отдалечен десктоп:
1. X11 forwarding - Най-лекият, но и не винаги полезен, начин. Може с опцията "-X" при SSH връзка да укажеш възможност за пренасочване на X11 комуникацията и така да си отвориш някоя програма от отдалечения компютър, при което тя ще се визуализира при теб, без да се прехвърля цяла графична среда, докато реалната работа пак си я върши отдалеченият компютър. Този начин не става (или поне е трудно приложим) за отдалечена поддръжка, но върши добра работа да си пуснеш програма, която имаш на отдалечен компютър, но нямаш инсталирана и/или не можеш да пуснеш на компютъра, с който работиш. Малко съжалявам, че най-вероятно ще отпадне, ако и когато Wayland замени изцяло X11;
2. Desktop sharing - Най-широко използваният начин. Към него спадат VNC-та, RDP-та, NX-ове, TeamViewer и много други. Получаваш отдалечен изглед на цял десктоп. С едни ползваш същия екран, който се показва на отдалечения компютър, а с други ти се отваря отделна сесия в графичната среда. Някои имат вградени технологии за осигуряване на връзка между компютри, които нямат директна мрежова видимост, а с други в такива случаи трябва допълнително да си поиграеш с други инструменти, за да осигуриш видимостта. Този начин е удобен и за отдалечена поддръжка, но само на поне сравнително работещи системи - ако поради някаква причина отдалеченият агент загуби работоспособност или десктопът забие, играта приключва до възстановяването му от някой на място;
3. LOM (Lights Out Management) - Това е начинът, по който имаш най-голям контрол над машината. Към него спадат както вградените чипове, като Intel AMT (Active Management Technology; някъде може да се срещне написано и като vPro, но vPro-то е сбирщина от технологии, една от които е AMT), така и отделни контролери, като споменатото от Ласков iLO на HP. С него можеш и компютъра да пускаш/спираш по сигурен начин (Wake-On-LAN не е сигурна технология), и BIOS да настроиш, и медия (CD, USB...) да закачиш, и система да (пре)инсталираш, и с десктопа после да работиш... Пак го има моментът, че ако LOM-ът се скапе ще има работа за вършене на място, но ако човек се е застраховал с наличие в системата и на някой от горните 2 начина ще може да си продължи някаква работа. Или обратно (което е и по-честият сценарий) - ако някой от горните 2 метода спре да работи, то LOM-ът да спаси работата. Ако някой не е работил с LOM и не може точно да си представи, но е работил с виртуални машини, ми... усещането е почти същото
Та... какво търсим?
П.П.: И, всъщност, какво не ти хареса в iLO-то? Ползвал съм го и с отдалечени десктоп машини, като досега само веднъж съм виждал дразнещо неудобство - на отдалечената машина имаше SLES, на моя компютър пусках Java конзолата на iLO-то и нямах неудобства, но на една Windows машина достъпът към същия SLES и с Java конзолата, и с .Net конзолата, вадеше два курсора на екрана (локалният и отдалеченият), отместени на 2см един от друг. Не помня версията на iLO-то, но нямаше опция за изключване на локалния курсор.