« Отговор #13 -: Mar 30, 2012, 23:42 »
Явно съм много старомоден, но изключително много мразя да пазарувам онлайн и едната от причините е нашите пощи (другата е една малоумна банка).
Значи поръчваме кухненски робот и една от онези кафеварки на нескафе с капсулите от amazon.co.uk, тогава бяха много модерни. Направих ужасната глупост да не платя отгоре за нормална доставка, та в един хубав ден (почти бях забравил че жена ми ги поръча), пристига една бланка от пощите и едно уведомление че дължа някаква неголяма сума пари за пощенски такси. Отивам значи, това се оказва сградата на митницата до централна автогара. Аз мито много добре знам че не дължа мито, но все пак е странно да ме викат там в оная сграда дето е бивш завод и е толкова подтискаща, че се чудя вътре какви ли уреди за мъчение има скрити вътре. Влизам обаче и о, изненада, вътре е минал пълен интериорен refactoring, мрамор, табелки като хората, боядисани стени, в общи линии успешно усвоени евросредства. Гледам за гишето от бележката, няма го никъде (и на втория етаж включително). Питам все пак и ми посочват един странен коридор. Минавайки по коридора, обстановката коренно се променя и се озоваваш в някакъв сталинистки завод, ама точно като от СССР-ските филми. Железария навсякъде, едни древни дървени врати, останали стругове или остатъци от тях по-скоро, разни неща омазани от слоеве машинно масло, такива работи. Отивам при някаква каса,всичко прилича на стая за свиждания в затвор. Там почнаха да ми четат конско защо някъде го нямало подписа на жена ми (така и не видях, че трябвало да се разпише някъде, но тя поне ми даде личната си карта в случай че се наложи). Една добра жена ме успокои че това не е проблем ако отида и платя нещо си с някаква бланка на някаква каса, за някакви смешни пари. Отивам, плащам, но това се оказа че не е таксата и таксата трябва да я платя отделно някъде на друга каса. От другата каса вземам една бланка, която давам на едно гише (стая) и те съответно ще ми донесат пратката. След ужасно много чакане някакъв чичка ми каза да отида през някакъв коридор срещу друга врата. Там след още много чакане дойде някакъв с два кашона, единия целия прогизнал от някаква неизвестна кафява лепкава течност.
Това всичкото отне половин ден. Забавното е че много скоро след това почнаха да вдигат някаква смрад за митницата и пощата там, но повече това няма да го повторя никога.
Сигурно звучи смешно ала "идиот в чужбина", ама не мерси...