Отскоро приложих един трик, който ми позволи да превърна Linux в неподражаема платформа за печене на CD-та. Трикът, разбира се, не е мое откритие и сигурно мнозина от вас го знаят, но все пак, сигурно тук има и такива, които не подозират как техните IDE CDROM устройства могат да станат SCSI по софтуерен път. Излишно е да споменавам по какъв начин това влияе на усилената работа с тях по време на изпичане на дискове, независимо какъв софтуер използувате.
И така, ще ви трябва изходният код на линукс-ядрото (в случая 2.4.18) и нищо повече. Единствената особеност е при конфигураринето на ядрото (с make menuconfig или make xconfig) да изпълните две стъпки:
1. В раздела "IDE ATA... support/IDE ATA... block devices" изключете функцията "IDE ATAPI CDROM support".
2. Няколко реда по-надолу включете фонкцията "SCSI Emulation" (тя ще бъде активна, само ако сте включили поддръжката на SCSI в главния раздел "SCSI").

Следва стандратното:
make bzImage
make modules
make modules_install

Когато заредите новото ядро, ще видите, че всички IDE CDROM устройства ще се появяат като /dev/scd0, 1, 2 и т.н. (имам предвид CDROM, DVD, писачка). Ще се наложи само малка редакция на файла /etc/fstab, с която да посочите, че CDROM-устройството не е /dev/hdd и т.н., а /dev/scd0 и т.н.

Този номер неминуемо ще оптимизира работата с този вид устройства и ще превърне вашия Linux в неподражаема платформа за пържене (или печене, както искате го наричайте) на дискове.

Успех!

Смятам, че е уместно след като си имаме нов форум, да пренесем дискусият а тук, където й е мястото. Като човек, който се вълнува от пропагандирането и разпространението на Линукс сред начинаещите, винаги ме е вълнувал проблемът за графичните среди. Тук бих искал да отговоря на тези, които сякаш са недоволни от съществуването на Gnome и KDE, които могат да направят живота на потребителите по-лек, и твърдят: "Ако искаш да си щракаш с мишката, що не си сложиш ХР?".
На такива аз отговарям: за да стане нещо действително, преди това трябва да е било възможно, а след това и необходимо. Съществуването на Gnome и KDE (пропускам цялата плеяда от алтернативни малки графични мениджъри и десктопи), в разработването на които се хвърля толкова труд на толкова много хора от цял свят, не само доказва, но и показва от само себе си необходимостта от съществуването на графични среди за Линукс. Т.е. тяхното битие само доказва необходимостта от съществуването им. И тъй като графичните среди са необходими на десктоп-системите, а не на сървърите, това вече допълнително доказва, че Линукс не е само сървърна, но и десктоп-среда, не по-малко функционална и не по-малко удобна.
В такъв случай, щом очевидно са необходими не само на начинаещите, но и на напредналите, които не използуват Линукс-машините за сървъри (в този случай графични среди наистина не са необходими) , какво ни пречи да се вълнуваме от развитието на KDE и от това, че става все по-тежък и прочее... ?

Това вече е друго нещо. Ще поработя още по превода. Смятате ли, че е добре messenger да се преведе като "куриер"?