Корена на проблема е на съвсем друго място. Излишъка. Дисковото пространство е прекалено евтино. Ако беше обратното, прекалено скъпо, щяха да се намерят брилянтни решения на проблема със зависимостите и изолацията на програмите. Това сега е елементарно, грубо и измислено без никакво напъване на сивото. Щом има проблем със зависимости понякога, дай да напъхаме всичко, от което се нуждае програмата при нея. Да си го намира лесно. И се ражда ей това. Само дърпа развитието назад. Но така се получава, когато се наемат евтини IT "специалисти". А описаната картинка е всеобща. За съжаление, в момента се търси само как по-бързо да се изкара "новото" на пазара и да се направи шумна маркетингова фиеста, вместо да се сътвори нещо читаво и НОВО. Сигурно и на това учат в бизнес училищата.
Добре си е да има щракалка. Аз се чудих, дали да я махна от системата и се отказах. Изобщо не ми е в тежест, а, може да ми се наложи някога да я ползвам. Колкото до обема - забележи, че се дава само Libreoffice за пример.Най- обемното приложение за което има PPA и шанса на се наложи инсталация от Spappy пакет е нищожна. Нито, някой мери общия обем на разархивираните вече приложение. В единия случай разхвърляни във файловата система, а в другия - събрани в обща директория.
Размера на неразархивирания пакет при големите приложения плаши, но, направи .tar архив на директория с множество поддиректории и ще видиш, че, размера на архива е по- голям от изходния.
В крайна сметка, разархивираните приложение в контейнера са еднакви по размер с тези, разхвърляни във файловата система + техните зависимости. Разликата от частично споделените библиотеки, намалява обема на вторите в проценти, но не и в пъти.
И, прав си. Идеята е наистина елементарна, но, изобщо не е лоша. Имам предвид тази за контейнерите.
Сега, спокойно можеш да си удължиш поддръжката на Ubuntu 16.04 от 5 на 10 години. Изключително лесно е.