Надявам се премерихте си ги и ги сравнихте  '>. Ако има промени в размерите, моля не си спретвайте феста пак тук '>.

Най-безболезнения начин (поне за мен) е чрез xf86config. Логваш се като root, пишеш xf86config, отговаряш вярно на въпросите и си готов. Конфигурационния файл ти се записва в /etc/X11/ и се казва XF86Config. Това обаче както предполагам знаеш настройва само X сървъра, за да пуснеш Gnome трябва да ползваш или графичен мениджър (gdm, kdm, xdm), или да редактираш ~/.xinitrc

Успех!

А за да спестиш писане може и да си опишеш дисковите дялове и устройствата в /etc/fstab и след това да ги закачаш само с # mount /fs/moint/point. Примерен запис (за флопи) в /etc/fstab изглежда така:

/dev/fd0  /floppy  msdosfs rw,noauto,nosuid,nodev,noexec  0  0

монтира се с:

# mount /floppy

Ако искаш да закачаш с потребител различен от root имаш няколко варианта - 1) програмката sudo; 2) разрешаваш vfs.usermount със sysctl и променяш правата за достъп до файловете на флопито и CD-ROMа в /dev; 3) ползваш един пакет в портовете, който симулира команди в стил ДОС. За 2) и 3) се консултирай с FAQ-то (/usr/share/doc/faq/disks.html (точка 9.22) или онлайн  ).

Успех!

Не знам дали сте забелязали, но в най-първата версия на Йети и пингвина, която се появи тук, се случва нещо странно (поне при мен). След зареждане ако не ударите пингвина при падането, той се забива в снега с главата надолу в краката на Йети и се изписва резултат 56.3 вместо 0. И така докато не го пернете поне веднъж. След това всяко подобно падане се измерва коректно ( 0 ).

http://www.linux-bg.org/cgi-bin....;t=2844

[Цитат]

Да, наистина така пише и си работи перфектно, но при инсталация:

Цитат

===>   NOTICE: This port is deprecated; you may wish to reconsider installing it: Please use www/linuxpluginwrapper. This port should be obsoleted. But, I know many people which cannot upgrade by any reason. So I wont remove this."."

Може би все пак www/linuxpluginwrapper е по-разумното решение тъй като се обновява и поддържа. Инсталацията не е сложна, а освен flash plugin ти се инсталира и java и pdf-viewer plugin. Единственото, което се иска от теб след като инсталацията приключи, е да създадеш файл /etc/libmap.conf, да копираш в него примерната конфигурация, която ти се извежда по време на инсталацията и евентуално малко да си го настроиш като коментираш някои редове (иначе при опит за стартиране на mozilla/firefox/galeon/epiphany от терминал ще видиш грешки и  browser-а няма да тръгне). След като коментираш редовете (при мен трябваше да коментирам КДЕ настройките примерно) всичко върви като по вода. Експериментирай '>.

Успех!

GENERIC е само един конфигурационен файл за ядро. Целта му е не да включва всичко, а да можеш с GENERIC ядро да подкараш ОС-а на всяка машина. Затова в него ще видиш поддръжка за всевъзможни мрежови устройства, SCSI и RAID контролери, файлови системи и други основни неща, но няма да намериш поддръжка за firewall, звук и т.н. Почти пълен списък на опциите и кратки обяснения към тях има в /usr/src/sys/conf/LINT и /usr/src/sys/i386/conf/LINT за FreeBSD 4.x или /usr/src/sys/conf/NOTES и /usr/src/sys/i386/conf/NOTES за 5.x версии.

Голямата фрагментация не знам от какво се е получила, възможно е да е от виртуалните дялове (все пак виртуална машина разполага дяловете във файлове на host ОС-а, ако си правил истински дялове не знам колко ефективно се ползват). Аз лично не съм виждал фрагментация на UFS/UFS2 файлова система над 2%. В момента при мен най-фрагментирания дял е /usr с 1.7% след повече от 1/2 година ежедневна употреба и прекомпилации за обновяване на около 5ГБ софтуер.

Не се притеснявай, тормози ни '>.

Благодаря на ibb27, че е дал по-разбираемо обяснение от моето. Slice се превежда буквално като 'отрязък', затова го нарекох 'парче' по-горе. Мисля, че по въпроса за дяловете горе-долу дадохме представа, ако има неясноти - питай '>.

Сега виждам, че никой (включително и аз) не е писал за ipfw. Във FreeBSD имаш избор между няколко firewall софтуера - ipfw, ipfilter, packet filter (pf). ipfw е най-стария и класически вариант, преди време извадиха ipfw2. ipfilter е много добър, удобен и лесен за употреба firewall. packet filter е разработка на OpenBSD проекта и е техен firewall по подразбиране (преди него ползваха  ipfilter). Излючително мощен и удобен firewall с функции позволяващи ти на практика всичко, което зависи от firewall-а, че и повече. Веднага изниква въпросът "Кой е най-добър?". Преобладаващото мнение е, че се степенуват ipfw < ipfilter < pf , не е нужно да си съгласен или да се съобразяваш с него все пак '>.

Да, за да пуснеш някой от тях ти е нужно ново ядро (не просто да прекомпилираш GENERIC, а да си направиш ново, различно от GENERIC). Обикновено за целта се модифицира GENERIC като се маха ненужното и се добавя липсващото. В зависимост кой от 3те изброени firewall-а си избрал да ползваш опциите се различават (погледни /usr/src/sys/conf/LINT ако си на 4.x система или /usr/src/sys/conf/NOTES ако си на 5.x и пусни търсене за firewall). Как се прави ново ядро е чудесно описано в Handbook-а.

Успех!

Никой не те кара да цепиш на ново. Без да имаш един отделен и свободен дял (по Линукс стандартите) на диска си няма смисъл да инсталираш каквото и да е (имам предвид, че на един и същи дял повече от една ОС.. '>). Но ако имаш такъв дял проблема ти е буквално никакъв. Просто пускаш sysinstall, започваш standard install, изтриваш въпросния заделен дял и на мястото на unallocated space-а създаваш slice. После се работи само в рамките на този slice, там си се цепи, там си се създават поддялове и т.н. Другите ти главни дялове по диска изобщо не се пипат. Като правиш slice-а може да си избереш да ти е активен и да зареждаш от него, като по-късно инсталираш BSD boot manager-а. Другия вариант е да зареждаш BSD през друг loader - изборът си е твой.

[Цитат]

В BSD имаш още един слой при създаването на дялове. "Дял" е partition, само че partition-ите не се разполагат директно на диска, а се организират в slices (парчета). Т.е. получава се нещо като йерархия с поделементи - както можеш да имаш директория (HDD), в нея поддиректория (slice) и в поддиректорията файлове (partition). Аналогията не е особено точна, тъй като файлове можеш да имаш и в самата директория, а не само в нейна поддиректория, докато partition директно в/у HDD не можеш. А "дял" го приравних към partition, а не към slice защото не можеш да записваш данни в slice. Гледай на slice-а като на едно резервирано пространство на HDD, в което създаваш дяловете.

Няма нищо виртуално, всичко си е много реално даже '>. Като пусна Кнопикс и ми намира 100 дяла на HDD, а не само slice-овете.

Повече по въпроса прочети в Handbook-а. Там е обяснено и за номерацията и т.н.

Цитат

Иначе FreeBSD определено има какво да покаже на любимия ми Slackware относно управление на пакети.

Хаха може да го кажеш с чиста съвест '>. Не искам да те засягам, нито да дам начало на поредните безмислени препирни кое е върха на л*йното, но както се изрази един приятел "сравняваш космос и магаре" '>. При това той е Линукс, а не BSD фен '>.

Лично на мен доста ми липсваше cvsup сървър на BSD в България. Бодвам темата на видно място по случая.

[Цитат]

Цитат

Здравейте и аз имам един проблем незнам само че да ли е от мишката, под Windows като цъкна скролера затварям табовете на FireFox, а под Linux не става.

Предполагам знаеш, че в UN*X/Linux обикновено скролера е резервиран за paste функция. Предполагам това е проблема. Защо не ползваш едно от най-големите предимства във Firefox - mouse gestures? Има го като разширение и може свободно да се изтегли и инсталира от тук. (ВНИМАНИЕ!!! Mouse gestures водят до пристрастяване '>).

Не е портнат?

Port:   downloader-2.4.1_3
Path:   /usr/ports/ftp/downloader
Info:   Program for downloading via ftp or http with GUI

просто официално не се казва "d4x" '>.

Все още откровено не се препоръчва ( http://www.freebsd.org/releases/5.2.1R/early-adopter.html ). По-специално това се отнася за машините, от които зависи нещо сериозно (production servers). 5.x все още се води разработващ се клон, нестабилен. Поради тази причина, освен евентуално нестабилно поведение и именно заради него, в 5.x сериите все още има доста дебъгващ код, което се отразява на производителността (аз лично ползвам 5.2.1-RELEASE-p5 за сървър и десктоп и не съм имал каквито и да е прояви на нестабилност и неадекватност, но и натоварванията не са особено големи).

Конфигурационните файлове в голямата си част са напълно съвместими. Разликата е, че в 5.x сериите има много нови неща (няколко от тях съм пренасял на 4.x системи и работят напълно коректно). Някои са не просто нови, а генерално нови като важност, значение, концепция.

Минаване към по-нова версия от същия клон е напълно безпроблемно и безболезнено, но скачане от "клон на клон" става малко по-трудно заради споменатите нововъведения. Въпреки това когато 5.x серията стане стабилна (това се очаква да стане факт с излизането на следващата версия 5.3) и дойде времето 4.x да бъде изоставена, със сигурност хората от екипа ще пуснат инструмент или ще разработят методология за преминаването. За момента се препопъчва пълен бекъп на данните и молитви :) (въпреки, че четох в един BSD форум за безпроблемен ъпгрейд, аз лично не съм рискувал).

За EoL можеш да погледнеш на http://www.freebsd.org/security/index.html . Единствените проблеми, които могат да се появят с неактуални версии,  са проблеми свързани със сигурността (ако има липсваща функционалност никой не би търпял стара версия :)). Когато такъв проблем бъде открит се пуска нотификация (security advisory) и поправките (пачовете) се пускат както като отделен файл, така и се смесват с кода на поддържаните версии (в споменатата нотификация има подробна информация за проблема, за начините, по които би засегнал системата и инструкции за отстраняването му). При това положение предполагам нищо не пречи въпросните пачове да бъдат приложени и на системи с изтекъл EoL.

Единственото, което ми идва наум за четене, е последното security advisory (просто като пример за какво става дума и за споменатите инструкции за отстраняване на проблема) - ftp.freebsd.org/pub/FreeBSD/CERT/advisories/FreeBSD-SA-04:07.cvs.asc

Трябва ти и пакет на библиотека "а". Самия пакет на даден софтуер на практика съдържа компилираните бинарни файлове САМО на съответния софтуер. Реквизитите не се включват. Когато инсталираш (компилираш сам) през портовете, ако укажеш, че искаш да ти се направи пакет, се създава пакет САМО за текущия софтуер, реквизитите се компилират и инсталират, но без да се правят техни пакети. Имаш няколко възможности в такъв случай:

1. Използваш portupgrade - не ти говоря за него само да си чеша пръстите '>. Наистина страшно удобен инструмент. Когато укажеш, че искаш дадено приложение да се компилира и да му се направи пакет, portupgrade ти слага и реквизитите и прави пакети и за тях. Ако инсталираш и направиш пакет на някакъв софтуер, който иска библиотека "а", с portupgrade, следващия път няма да ти пищи за тази библиотека, защото ще имаш и неин пакет '>;

2. Ако вече си инсталирал директно през портовете, няма смисъл да прекомпилираш всичко отначало с portupgrade, за да ти направи пакети - направи си ги сам. Това става много лесно: намираш на какво от инсталирания на системата ти софтуер ще правиш пакет:

[root@localhost /usr/ports/packages/All/]# pkg_info |grep нещо
нещо-3.0.8.16.29-beta_4,2 - някаква съвсем измислена и несъществуваща библиотека '>
[root@localhost /usr/ports/packages/All/]# pkg_create -b нещо-3.0.8.16.29-beta_4,2

Така от инсталиран вече софтуер се създава негов пакет. Въпросния пакет се създава в текущата директория, в която използваш командата (затова и в примера съм в /usr/ports/packages/All/). Имай също предвид, че така не ти се създават символични връзки към този файл, но това практически е без значение.

И при първа възможност зачети Handbook-а '>. За дразненето не се притеснявай - и аз съм бил в твоето положение и знам колко е кофти '>.

Успех!