7:10pm  up  999999 days 7:59,  3 users,  load average: 0.13, 0.10, 0.05
'>

За Интернет Експлорър '>:

Опцията се нарича allowtransparency!!!

<iframe name="vodno_kolelo" width="90%" height="80%" frameborder="no" scrolling="no" allowtransparency="true"></iframe>

Tkaa se chvutsavm, kagotoo cehta nehsto na ltaiinca.  Zahstoto vis4ki pihsat koi kak im diode! Dolu ltatinicata!  Groe rzabrukanata krililica!

Знам, че това не по темата, но винаги съм се чудил.  Kаква е разликата между "Abort" и "Fail" от "(A)bort, ®etry, (F)ail?"

Това е не е вярно.  Ако натиснеш Scroll Lock или F12, когат ДОС ти иска any key, нищо не става!

[има смисъл от спорове за дистрибуциите]

Извинявам се, ако изказването ми е прозвучало като флейм.  Просто съм забелязал, че има повтарящи се теми във формуте и мейл-листите.  Едната от тях е : коя дистрибуция да си избера? отговор: абе сички дистрибуции освен една са лоши (що -- не ти обясняват) и другата тема е: въпрос: как да направя еди какво си?  отговор: абе що трябва да правиш това, що не направиш нещо друго.

Ясно е, че има смисъл от спорове за дистрибуциите!
Ясно е, че има смисъл да се предлагат алтернативи!

Но, когато се спори за дистрибуция да се прави с аргументи, а когато се предлагат алтернативи -- то наистина трябва да има нужда от това.  Аз мисля, че компилирането е толкова основно нещо, че всеки трябва да може да компилира!!!  Ако обаче някой например иска да инсталира незнам си какъв си пач на ядро 1.0 и освен това да подкара КДЕ 3.2 с него, не би било зле да му се каже: "мой човек, я земи направи това и това и го зарежи ядро 1.0"

Не искам да почвам флейм!  Извинявам се, ако някой се е засегнал.

А към Нуки:

В Федора 2 няма НТФС съпорт по подразбиране.  Сори много!  Що не си инсталираш направо едно ЗуЗЕ? :-) :-)
Всъщност -- трябва да си прекомпилираш ядрото със съпорт за НТФС.  Това е.

[Цитат]

Цитат (spawnman @ Авг. 10 2004,10:30)

Здрасти HyKu, защо ти е да компилираш? По-безболезнено е да използваш пакетите за Федора...

Ей от такива постинги ми настръхва косата!  "Linux is about freedom" казват някои хора -- ако искам ще си интерпретирам, ако искам ще си компилирам, ако искам ще си пусна Линукс на лист хартия и ще си го симулирам в главата.  Е**ти!  Не можа ли да му кажеш:
"Здрасти НуКи?  Що ти е Федора 2?  Що ти е Линукс?  Изтегли си Уиндоус ХП от арена-бг и си го инсталирай.  Даже и с пакети няма да се занимаваш..."

Предишният отговор е напълно коректен, но тука трябва да питам под Линукс, Линукс ли визираш или ГНУ?  Или по-точно сорс кода на ядрото ли искаш, или сорс кода на някоя приложна програма.  Ако искаш сорс кода на ядрото, то горното е точно това, което ти трябва.  Ако искаш сорс кода на някоя програма, то има два начина да го докопаш :-).  Първият е отиваш на сайта на програмата (много често има anonymous cvs) и си го издърпваш от там.  Вторият е да използваш някой package management system.  Най-сорс ориентираната дистрибуция е Gentoo.  От Gentoo разбирам обаче колкото Слави Трифонов от английски, така че ако ползваш Gentoo има начин да докопаш сорса, ама как -- някой друг да те просветлява.  Аз използвам rpm базирани системи (redhat, suse, mandrake, fedora).  Там положението е следното: намираш сорс-rpm-a на пакета който ти трябва.  Примерно alabala.src.rpm.  (От инсталационното CD например).  Пишеш rpm -ivh alabala.src.rpm.  Сорс се разархивира в
/usr/src/redhat за redhat; /usr/src/ за SuSE.  Гледаш сорса, качваш бекдорс, троянци и т.н. и после намираш файла alabala.spec.  Пишеш rpm -bb alabala.spec.  След това си намираш бинарците в (напр.) /usr/src/redhat/RPMS/i386 и вече оттам инсталираш с rpm -Uvh alabala.rpm.

Have a lot of fun!!!

От на комшийката какво?  Внимавай, защото тука 18+ content май не го толерират -- знам го от собствен опит :-)...

Хора: играя на Beneath Steel Sky -- слизам по стълбата надолу (гарда го финтирам) отивам после при работника, открадвам му сандвича и кошничката с инструментите, но не мога да сляза с асансьора надолу -- казва ми, че асансьорът бил товарен и че не работел и се включва някаква аларма.  HELP!

Разучих го!  IE когато не му е подаден DOCTYPE си рендерира как си иска -- напр. css width = width, а пък при DOCTYPE 4.01 transitional width = width + padding-left + padding-right...  Докато другите браузъри си fallback-ват до 4.01 transitional...

Всъщност, когато за пръв път се замислих да си купя компютър за домашна употреба (преди това само по разни изчислителни центрове обикалях) пред мен стояха две възможности: 486 или Apple Performa (едното беше $ 1200 а другото към $ 1600).  System 7.6, която идваше с Performa-та си беше изцяло преведена на български...

Определено трябва да се насочиш към някоя от "малките" дистрибуции, които не са базирани на KDE или GNOME.

Софтуерът, като продукт на човешкия разум и като обект нематериален може спокойно да се счита за "духовен обект".  Като такъв той може да бъде разглеждан във философска рамка.  Доктрината за свободния софтуер предполага, че софтуерът трябва да бъде достъпен за всички заради общото добро (а не заради технически предимства, както е при отворения код).  Когато софтуерът е свободен, човешкият разум е свободен и неговия полет не може да бъде спрян.  За да се превърне обаче свободния софтуер в неотменимо право (inalienable right както казва Ричард Столман) е създаден GPL, който превръща всяка програма и всички нейни следващи промени в свободен софтуер.
Тук възниква един въпрос, който бих искал да коментирам.  Ако приемем, че философски сме убедени в доктрината на свободния софтуер (както някои навремето бяха убедени в марксизма), то естествено разглеждаме GPL като инструмент за утвърждаване на тази доктрина.  В един идеален свят нямаше да има нужда от GPL, защото авторското право върху програмните продукти и патентите върху алгоритмите щяха да бъдат отменени със закон.  Та убедени сме ние в доктрината на свободния софтуер и светът не е идеален.  Попада ни копие на някакъв софтуер, който обаче не е свободен.  Използваме ли го -- нарушаваме закона.  Закон, който обаче не признаваме.  Възниква следният въпрос -- бихме ли нарушили с нещо "неписаните закони", философската доктрина на свободния софтуер, използвайки "формално" несвободен софтуер.  Формалитет, който ние не признаваме.  Позволява ли доктрината на свободния софтуер на някого да пише "несвободен" софтуер?  Ще се поясня.  Да предложим, че ни изберат за премиер и имаме абсолютна власт.  Трябва ли да се отменят законите за авторското право и за софтуерните патенти, защото намаляват свободата на духа?  А няма ли именно една такава отмяна, да повлияе отрицателно на свободите?  Нали при наличието на тези закони всеки може да си избере, дали да пише свободен софтуер, или не.  Ако те бъдат отменени -- този избор няма да съществува повече...
Кажете ми, какво мислите по въпроса?  Аз мисля, че такива закони не трябва да съществуват, защото софтуерът по своята същност може да бъде копиран и разпространяван и ако някой не желае да сподели нещо с останалия свят, то той не трябва да го споделя.  Сподели ли го, не е негова работа да решава, какво ще правя аз с него.  Това не е негово право, затова то не може да му бъде дадено.
И отново ще повдигна и първия казус -- попада ми някакъв несвободен софтуер.  Имам ли право да го ползвам -- ами имам, защото никой не може да ми го отнеме.  Ще извършвам нечестна дейност, само ако съм го откраднал със сила този софтуер.
Но ето с какво ще завърша моя коментар (вдъхновен от филма Revolution OS между другото).  Ако не спазваме законите за авторското право, то "лошите" биха могли по същия начин да игнорират GPL.  По този начин никога няма да успеем ад стигнем до "идеалния" свят...  Надявам се да не съм доскучал на някого.

Бях малко лаконичен с предишния си пост, затова ще поясня.  Ето ги предимствата на SuSE според 7-точковата система в един от горните постове:

Точка 1: СуСЕ 9.1 има най-новия кърнъл.  Освен това и по-старите версии като 9.0 например имаха много добре компилиран кърнъл -- напр. NTFS се интегрира безпроблемно.
Точка 2: Много прекомпилиран софтуер.  Много значи много.  Не съм правил сравнение с Дебиан.  Всъщност май само Gentoo има повече софтуер :-), ама той не е прекомпилиран...
Точка 5: YaST е просто прекрасен.
Точка 6: Графичният интерфейс KDE е просто прекрасен.

Иначе и другите дистрибуции са много добри.