Забравих предният път да кажа още нещо, защо капитализма е по-лошият вариант. Ипи по-скоро тъй наречената пазарна икономика. Цените са такива, каквито пазарът може да понесе. Ето затова горивата не тръгнаха да гонят левче за литър, когато петролът беше четиридесет долара за барел. На практика, никаква пазарна икономика не може да има при това положение. Има пазарни отношения. Хората не осъзнават, че могат сами да контролират този процес обаче. Просто като не купуват това, което не им харесва. Никой търговец или производител не може да издържи на този натиск.
Започвам от края. Това, което казваш е вярно. Аз самия непрекъснато упражнявам правото си да не купувам. Но примера ти е грешен. Горивата са луксозна стока. При луксозните стоки нямаш избор. Ако ще ги ползваш, ще плащаш. Не можеш да натиснеш търговеца по никакъв начин.
Е, да но за да те изпратят по ума, първо трябва да те посрещнат. Никой няма да те посрещне в този вид. Това сме хората.
През 2014-та останах безработен за кой ли път. Този път беше по собствено желание. Точно три години си стоях вкъщи. Накрая започнах работа срещу мизерна (за образователния ми статус) заплата, но по предложение, което не мога да откажа и където бих работил безплатно.
Та през това време (пък и до днес) провеждам социален експеримент. Ходя като Робинзон. Знам, точно колко бързо расте брада, защото съм брадат. Нарочно съм невчесън и дори нямам гребен. Това на плешивец е особено смешно. Ходя с най-странния подбор от дрехи, който успея да сглобя. Къпан съм де. Понякога имам агресивно-заплашителен вид, понякога жалък. По-често е първия.
И наблюдавам реакциите на хората. С изненада установих, че нормално съм приеман от две категории хора. Първите са тези, които повечето биха нарекли обикновени, но аз предпочитам непретенциозни. Вторите са хората, които искат нещо от мен.
Този социален експеримент ми показа, че дипломите и количеството прочетени книги са точно без никакво значение. Ако си задръстен задник, книгите не те правят човек. Обикновено е точно обратното. Когато стигнеш до социален статус, който е малко над най-ниското стъпало в обществото, то придобиваш самочувствие. И с човещината ти е точно до тук.
Изобщо съжалих, че съм ходил да уча висше и дори средно образование. Сред сдеднистите много рядко, а сред вишетата никога не срещнах човек през тия четири години.
Ако да бих бил почтен гражданин, щях да се превърна в Диоген.
Ако нещо такова ти се случи, какви са възможностите ти? Няма значение, колко си образован, какви дипломи имаш? Никой няма да те вземе в този вид.
След малко ще разбреш, защо ти разказах горната (истинска) история.
Но преди това, в типичния си стил, ще се върна назад.
В по-предно мнение споменах, че е мит, че всички цигани са клатикурци, а в най-добрия случай са крадци, насилници, убийци. Това не е вярно за повече от половината. Имах честа през последните години да срещна доста цигани.
Циганите доста си приличат с клошарите. Отделно на ръка, че много клошари са цигани.
Те са изтласкани от ксенофобското ни общество и не им се дава шанс.
НО! Те не си клатят краката. Непрекъснато се пробват. И пробиват. Работят. 90% от работещите (тези, които все още живеят в гетата, моито мило наричаме махали) работят работа, която (почти) никой българин не би работил поради заплащане, условия на труд и т.н. несгоди.
Имам един практичен, близък за теб и всеки пример. Представи си, колко би струвал апартамента, в който живееш, ако той не бе построен от цигани? Ако се спазваха всички здравни условия. Ако се спазваше Кодекса на труда. Ако се спазваше Кодекса за социално осигуряване. Ако се спазваше Закона за безопасни условия за труд. Ако се спазваха всички останали хигиенни и други норми. Ако се даваше достойно възнаграждение. Ако строителите не бяха цигани.
Казвам ти веднага. Твоето жилище щеше да е по-скъпо от три до пет пъти в зависимост от това, колко ръчен труд е поел. Логично е при по-луксозните, разчупени жилища, труда да е двоен.
Където имаме достъпна стока или услуга, то там винаги е намесен циганин или друг човек, който се е съгласил правата му да са газени.
Започна ли да се досещаш, защо ти разказвах битуването си от последните години?
Циганите пробиват, защото има хора, които не ги „посрещат по дрехите“, а го правят, защото искат нещо от тях. В случая искат почти безплатен труд.
Затова няма клошар, който да няма избор. Той може веднага да бъде назначен на неблагодарна работа.
Тук е твоето преплитане. Казваш, каквито и дипломи да имал. Нямат значение дипломите, щом си стигнал дъното. Не може директно да се върнеш на върха. Тръгваш отдолу.
Та нашия клошар след месец или седмица вече ще е взел пари, ще може да си купи дрехи, обувки и да се окъпе. Едно бикче е 20 ст. Значи ще се и обръсне.
Но аз ти казвам, че няма да чака цял месец. Хората, които наричам непретенциозни, а по-често са наричани обикновени, са солидарни за разлика от цялото останало общество. Мога да спекулирам, че това е защото са стигнали дъното и са видели, че сами са кръгла нула. Не знам дали съм прав в предположението си, но истината е, че те са единствените хора.
Та тия хора като видят, че нашия клошар се старае, още на третия ден ще го окъпят, ще му дадат някоя стара дреха и дори ще му намерят подслон в някой хамбар на завет. Самите колеги на клошаря ще му подадат ръка. Няма да е шефа. Шефа ще е някой търгаш.
Важно е да имат желание. А те го нямат. И всъщност ги разбирам. Аз самия не бих работил за нищо на света. И това, че в момента съм трудоустроен се дължи на извънпазарни фактори.
Накрая съвсем ще те изненадам, като ти кажа, че клошарите обичат живота си. Те са свободни. Всички останали сме затворници.