Linux за българи: Форуми

Колеги, ще ми бъде интересно да видя, кои са любимите ви автори, какво ви е впечатлило, кое е от особено значение за вас, кое ви е променило ... etc.
тук често се обсъждат всякакви проблеми на житието и битието ни, но... със man, ls, cat или sudo dpkg-reconfigure няма как да бъдат нито осмислени, нито решени- друго трябва...
пускам темата леко носталгично, без да променям заглавието, защото така
Любими автори ($2)
ще започна с Радичков- всички знаем думите му, че човек е дълго и красиво изречение, написано с много правописни грешки - сладък, сладък сладур и много любим. днес смятам да препрочета "Козел"

Е ако ще говорим за българки автори, на първо място за мен е Ботев, после са Гео Милев с поемата „Септември“ и разбира се Вапцаров.

Революционно съм настроен ;)

Наистина тези пасторални неща на Радичков, Пелин и Хайтов нещо не са ми по вкуса и не ги чета. Пък и са разкази повечето. Ако ще е немерена реч, то поне да е роман.

Димитър Димов - Тютюн; Никола Вапцаров - Песен за човека; Христо Смирненски - Приказка за стълбата; Стоян Загорчинов - Ден последен, Ден Господен; Веселин Ханчев — Добрият ученик... и това е само от българската класика, има още много.

Един от малкото български, които признавам е Алеко Константинов. :)

всякакви автори и всякаква реч :)аз ще почета Козел, защото ми е много любим, а Заяко е невероятен образ.
и как да не обичаш Радичков:
"..."Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава, от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата...."

***
и в мерената реч имам фаворити, като на първо време се сещам за Хаям, Рудаки, Алишер Навой...

"Знаещите притежават мехлем за очи,

който може да коригира неправилното виждане.

Докато ти наблюдаваш реката на времето,

те са съзнателни за Океана на Винаги."
Руми

***
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак - избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете - поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи - събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец - последвай го.
Руми

Не казвам, че Радичков не е велик, а че не съм дорасъл за него.

е хубаво де :) тук сме да споделяме, кое ни въздейства :) свобода, без ограничения...... само да помоля, ако някой се вдъхновява от учебника по химия, например, да ни го спести :D и като сам на вълна Руми...:

***
"Ангелите не могат да живеят на земята.
Животните не могат да живеят в небесата.
Ти имаш тяло на животно
и душа на ангел.
Можеш да ходиш по земята
и да се рееш в небесата."
Руми

и моя любимец:
"Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар."
Омар Хаям

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

======================


В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...

…

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

===========================

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!



Из http://www.slovo.bg

А какво мислите за хайкото?

ми, аз съм известен с писането на хайко, само дето не ми се получава много добре, да не кажа хич :)
хубави работи мислиме за хайкото.
go_fire, верно си много революционно настроен :D

В Христо Калчев е истината, Козела първа втора трета емнайста част, трепане на мутри с императорски прякори, руски мутри, КГБ-ци, ислямисти, вътрешния министър на Ваньо Костов и тем подобни. Класика, много патаклама, много псуване, много бой, ебане и сръбска музика. И задължително някой претрепан с взрив в задника веднъж на всяка книга.

Българско май съм чел само едно нещо още като дете и не помня автора. Иначе Франк Хърбърт

Нещо много малко познато от Вазов:

"Ако", Иван Вазов

Ако мислиш “сразен съм”,сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
... просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш,”загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”

И разбира се - Хаям

За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.
***
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик

В Христо Калчев е истината, Козела първа втора трета емнайста част, трепане на мутри с императорски прякори, руски мутри, КГБ-ци, ислямисти, вътрешния министър на Ваньо Костов и тем подобни. Класика, много патаклама, много псуване, много бой, ебане и сръбска музика. И задължително някой претрепан с взрив в задника веднъж на всяка книга.

Ами по-добре книжките на гошката. Той му е бил информатора и съответно по-добре от извора. Има една книга: На пилона. Там е само курволяк, поучително четиво за много от известните хайлайфки, какво са всъщност.

Кой е Гошката?

Не мисля че Христо Калчев е имал желанието да описва тогавашната действителност. По-скоро става въпрос за историята на супергероя, бивш шестак от ДС, агент едновременно на ЦРУ и КГБ, изкормян, изпозастрелван и претрепван сума ти пъти, но оцелял и продължаващ да разнася правосъдие. Помня в една от книжките беше отишъл да трепе ислямисти в Македония заедно с някаква местна мутра и както вечеряха в някаква кръчма, отиде до тоалетната да се изпикае, завари там ислямист, закла го и го изхвърли през прозореца, така между другото. Велика работа. Някой ден трябва да направят филм по въпроса. И комикси със сигурност. Това е нещо като супермен, ама по-як.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Стоев_(писател) ($2)

а какво ще кажете за Вийон?

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Кой е Гошката?

Не знаеш ли Гого? Сигурно защото ползваш Duck Duck Go за търсачка?

Ама това е все едно да питаш, кой е Бай Киро.  :D

Аз не знам кой е бай Киро.

Аз не знам кой е бай Киро.

Верно?!

Срещнали се двама стари приятели, които били разделени от много години. В миналото обръщали по няколко чашки в кръчмата, водили дълги разговори, на сериозни теми, гонили жените. Но единия останал да си работи като строител, другия заминал в странство. Но се срещнали в родния си град, запрегръщали се и се заговорили, какво е станало с тях, докато са били разделени.
Единия с дънките, гуменките и сака с работни дрехи, с мръсни нокти, скапан от работа, другия с лъснатите обувки, перфектно стоящия му костюм по поръчка и 24 каратова усмивка. Смутил се строителя и започнал да пита, как е, как е станала тази коренна промяна с приятеля му и се появила мъничко благородна завист.

    - Какво е станало с теб Кире? Изглеждаш чудесно.
    - Запознах се с едни хора, Аз направих нещо за тях, те за мен и така.

Седнали отново пийнали малко, поговорили и Киро предложил на приятеля си, като станат сутринта, отиват на летището и ще си направят една екскурзия из Европа. Не се били виждали толкова години и не може така за една вечер само. Киро вече се бил видял със семейството си. Помислил Пешо, и си казал, няма какво да губи, няма работа, хората се пазарят, не искат да плащат. Дължи за сметки. А там може и да се отвори възможност. Той е работлив и способен. Съгласил се.

Минали първо през Германия, обиколили Мюнхен, отбили в Берлин. И докато се разхождали из града и разглеждали магазини и влизали да пробват по някоя бира по местните "кръчми" по едно време се чули спирачки, два големи черни Мерцедеса спряли до тях от единия изкочили четирима души в тъмни костюми и наобиколили Киро и Пешо, а от другия без да чака да ѝ отворят вратата излязла Ангела Меркел, втурнала се и запрегръщала Киро.

    - Бай Киреее, къде си бе? - попитала Меркел на чист български. - От години не сме се виждали. Какво става с теб? Помислих, че си се върнал в родината си.
    - Показвам Берлин на стар приятел от България. Никога не е излизал в чужбина.
    - Е, добре, ще ви оставя, тогава на спокойствие. А и нали ме знаеш мен. Все тичам, работя, нямам една минутка. Но звънни като си свободен, ще си отделя един ден щом е за теб и ще си поприказваме повече. Тъкмо ще почина малко. Имаш ми номера.

Тръгнали пак, Пешо ходи, нищо не вижда около себе си, почти в шок.
Минали после през Белгия, Норвегия, слезли до Чехия и разгледали Прага, където и да отидели, хората с тях минавали през паспортни проверки скенери, Киро и Пешо просто минавали през служебните входове и всички служители по летищата ги поздравявали усмихнати.

В Лондон се разходили по мостовете над Темза, обиколили шикозните магазини, напъхали се да разгледат и Националнага Галерия, че грехота да не го направят. И на излизане, се сблъскали с една групичка облечени в сиви костюми мъже и двама от тях веднага притиснали Киро и Пешо до стената. Но в същия миг ги разпознали, усмихнали се, извинили се любезно, пооправили им реверите и им стиснали сърдечно ръцете.

    - Кралице, - казал на висок глас единия - няма нищо. Това е Бай Киро. - И се ухилил до уши.
    - Киро? - попитала кралицата на Великобритания и си пробила път през гардовете. - Кирееееее, наистина си ти! - възкликнала тя на чист български.

Толкова се зарадвала тя, че чак се зачервила и охраната се притеснила. На Пешо друго му минало през ума, но бързо пропъдил мисълта си.

   - Къде си бе, Кире? Къде се загуби? Имаш ми телефона, а чакаш аз да се обаждам. Знаеш, колко съм заета, срещи, срещи, трябва да мисля за двадесет неща едновременно и колкото и добри приятели да сме, не се сещам често за теб? Добре, че е нашият приятел Обама. Ако не ми звънеше всяка седмица да пита имам ли някакви новини за теб, съвсем ще те забравя. Какъв късмет! Точно приключих с едно откриване на две загубени произведения на Ван Гог и бързам за поредната среща. Но ти звънни все пак, имаш ми номера. Няма да ви задържам повече с твоя приятел. Извинете ме, но трябва да тръгвам.

     - Киро...., но ... как? Та това беше кралицата на Англия! - едвам намерил сили да каже Пешо.
     - Извинявай, но с Елизабет не се бяхме виждали дълго време. Беше малко емоционално и дано някой посетител не е бил свидетел на сцената. Не е добре да видят Кралицата така да се прегръща с някого. Хайде да видим новите картини.

Останали още два дена в Лондон. Поуспокоил се Пешо, започнал да диша по-леко, но все пак се замислил дали да не започне да носи патронче с уиски със себе си. После хванали отново самолета. Нямало как да не разгледат и Рим. Трябвали им две седмици, за да разгледат тази забележителност, но на Киро непрекъснато му звънял телефона, той правел десет крачки встрани и провеждал десет минутни разговори, понякога доста емоционални. Но Пешо само стоял и гледал. Не разбирал чужди езици.

    - Какво става? Неприятности? - попитал накрая той, като видял смръщеното чело на приятеля си.
    - Не съвсем, но трябва да се видя с един скъп приятел. Обади ми се лично и изглежда, че не му остава още много и настоява да се видим. Ще отложи всичките си срещи и не бива да се бавим. Отиваме към влака. Няма да се връщаме в хотела за багажа.

Пешо мълчаливо тръгнал след стария си приятел. Поглеждал чат-пат към леко напрегнатия и умислен Киро, но не казвал нищо.

Таксито ги оставило наблизо до голям площад и продължили пеш. Имало изключително много хора. Толкова много, че едвам си пробили път.

    - Ти, ако искаш ме чакай някъде тук. Ще ти звънна като приключа.  - предложил Киро. Пешо нямало какво да каже.

Гледал хората около себе си. Някои били много развълнувани. Други приказвали шумно, но всички били усмихнати. Посръчквали го от време на време с лакти, но и нямало как. Наистина било претъпкано. По едно време хората зашумяли завикали и започнали да сочат с ръце. Една групичка японци, които били до Пешо, вдигнали фотоапаратите и започнали да снимат като луди. Пешо насочил любопитен поглед в тази посока и какво да види. На малко балконче на една от сградите, които обграждали площада стоял папата и махал към тях с ръце. А до папата, не зад него, стоял Бай Киро. Пешо запнал с уста и блокирал. Вече нямал сили да издържа. Просто стоял и гледал и дори започнало да се появява леко главоболие от напрежението. По едно време някой го разтърсил силно и му завикал в ухото, защото от хората наоколо нищо не се чувало. Бил един от японците, който измервал отгоре надолу Пешо.

    - Хей, виждам, че си българин.  - казал японеца на перфектен български. - Извинявай, че бях толкова груб, но ти не виждаше, че ти говоря, а и е малко шумно, Знаеш ли кой е този, дето е застанал до бай Киро?




Та, малко ми е чудно, че не знаеш, кой бай Киро.  :D

Вица е много увлекателен, само една корекция. Напиши коментар там от дето си го чопнал, че все пак Лувъра не се намира в Лондон, даже не е в Англия ;)

Вълнуваща история.

Вица е много увлекателен, само една корекция. Напиши коментар там от дето си го чопнал, че все пак Лувъра не се намира в Лондон, даже не е в Англия ;)

Вълнуваща история.

Хахахаха! Верно, че не беше там. Ще го поправя.