« Отговор #17 -: Dec 14, 2013, 14:29 »
Да се обясняват нещата на разбираем език, не е достатъчно. Много важно е, ако можеш, да предизвикаш желание да те слушат. Преди време, в продължение на около година и половина правех понякога по три презентации на ден, средно по 50-60 мин. всяка. Преди да започна изобщо да се занимавам с тази нелека ( както се оказа противно на очакванията ми впоследствие ) задача , си нямах и понятие от иначе много сериозната материя, по която трябваше да говоря. Хубаво беше, че имаше човек, който можеше да обяснява. Аз пък не се свенях да питам. И е ужасно, когато срещу теб е застанал специалист и ти се опитваш да му обясняваш неща, които да го бутнеш насън, няма как да сбърка. Виждаш му отегчената физиономия, насмешлива и понякога подигравателна, но си казваш, че не си заради него там и не му обръщаш внимание. Дори нарочно ги зяпвах втренчено понякога. И понякога помагаше.
Разбираш, че си се справил, когато след дългото говорене, започнат да ти задават смислени въпроси. Голям кеф, но е уморително.
Та, какво съм забелязал в нашите министри, а и не само в тях, също така и в хора от тяхната порода. Застават да говорят. но след две изречения вече знаеш, че им е малко мътно пред очите. Че не са наясно. Предполага се, че имат около себе си "експерти", които могат поне надве-натри да им обяснят нещата, ако има кой да се заинтересова. Най-малкото, за да могат да направят лична преценка, а не да разчитат на друг, който им казва, "това става, това не става", приемайки го за чиста монета. Няма как да се разбира от всичко, но все си мислех, че желанието за знания и това да се развиваш, са присъщи на всички ни човешки качества. Изглежда бъркам.
Когато застанеш да говориш пред хора, се стремиш да направиш така, че да те сушат. И разбираш, кога не се случва. Опитваш се , да обясниш нещата, съобразявайки се по възможност с хората, които са срещу теб. И докато говориш, разбираш, дали се справяш или не. Хората са срещу теб, има ответни реакции, които прочиташ и според тях, може да се наложи малко да промениш това, което се опитваш да обясниш, да се отклониш леко, ако трябва. Има един вид диалог.
Но при онези хора диалог няма. Те нямат връзка с хората. Не се движат сред хората, не ги слушат, какво си говорят, какво ги вълнува. Неизбежно е, заставайки да дрънкат умните си приказки, да изглеждат нелепо. Рядко действителността има нещо общо със словоизлиянията им.
Знаят, че вършат нередни неща. Ако си вършеха както трябва работата, нямаше да ги съпровожда охрана навсякъде, където отиват. Разбираемо е. Аз лично, ако видя Сергей Станишев сам на улицата, не зная, дали бих се сдържал. Но не им пука.