Първо смятах да ви занимая с:
Играч първи, приготви сеТова е филм описващ, какво Цуки си представя под трудно преводимото нещо, което аз сега ще нарека — Вътрешност.
Филма е от осемнадесетта година, сиреч преди Цуки да представи „новото“ нещо, което сме виждали в Second Live¹ или дори още по-назад в играта за ДОС — Цивилизация.
Когато Цуки представи нещото, почти шеговито реших, че ще го кръсти „Вселена“, след по-малко от седмица се разбра, че почти съм уцелил. Още тогава знаех, че не може да е, каквото предполагам, най-малкото, защото има такова филмово студио.
Но в този филм не се чувствах удобно. Това е филм правен за играещи игри. И Цуки е прав (макар не това да е имал предвид) — игрите съграждат свое измерение. Днес игрите са повече от филмите и историите разказани в тях, скоро ще задминат историите разказани в литературата.
Единствения герой, който разпознах във филма, беше Горо и то щото сме се разбивали на ръчките да играем Mortal Combat, а към края на хилядолетието излезе и филм, който успешно взе парите ни, на тези, които сме изхарчили безобразно много жетони по машинки за игра, познати днес като аркадни.
Естествено познах и колата от „Завръщане в бъдещето“, и Space Invenders. И това е горе-долу всичко, което ми бе познато в този филм. Имаше и някакво автомобилно състезание, което много приличаше на неща, които съм виждал децата ми да играят преди години на телефончетата си. Но там бяха под формата на „скачай и бягай“, а не на безумна надревара с коли и камиони.
Мнителността ми на „стар“ привърженик на софтуерната свобода, ме караше непрестанно да влизам в конфликт със себе си, как така главния лош не е създателя на „платформата“, а нещо невероятно, той е мъдреца. За справка, за този мъдрец истинската реалия е непостижим блян, точно толкова е мъдър.
Някак си още не мога да приема, че във филма се възхваляват fanboy, като са противопоставени на haters. Въпросния fanboy никак не мязаше на фенче, беше си чист nerd. Мразльото и той не беше мразльо, ами костюмиран меринджей. Някак си непрестанното променяне на понятия в този филм, много ме дразнеше.
Да беше реклама на Fashion days, някак можех да го приема. Целта на въпросната компания е да осмислят съществуването на празноглави кукли, различно от това да са дръжка за хуй на същите онези костюмари, а в по-лошия случай на пласьори на наркотици.
Сега като си помисля, фенче в мъжкия свят е същото като мармаладка в женския. Безмозъчно млекопитаещо.
И въпреки, че пича се опитваха да го изкарат много начетен и умен, то същия стори непростима грешка. Веднага щом пипна малко сухо, отиде и поръча много скъпа играчка от главните злосторници. Мамка му! Отдолу в прав текст пишеше, че се получава лично от тях. Ще научат самоличността ти. Но дори този надпис беше ненужен. В момента, когато се протегна (това е жест за поръчване), съзнанието ми крещеше — ЗАЩО-О-О-О-О-О-О-О!
Естествено причината беше… главната мадама във филма да му направи виртуално фелацио, от което той май свърши наистина. Самата главна мадама във вирталния си образ приличаше на кръстоска между жаба и онези синичките от оня филм на Камерен, че не се сещам ни как се казваше, ни тия, какви бяха. Сещате се — враждебна планета, нашите управляват аватари по начин подобен на „Матрицата“. Уф! Точно „Аватар“ се казваше.
На живо героинята беше ниско, трътлесто кюфте. Имаше и хубавици — една, ама беше лоша.
Самата играчка беше безумна. Все едно е взета от Хари Потър, където всичко ти причинява² гадене, сърбежи, болежки, но имаше култов статус като например „Разновкусовите бонбонки“.
Та се оказа, че просто не съм компетентен да говоря за този филм. Той не е моето нещо. Spybook не е моето нещо.
Разбира се, това го каза човек, който се беше заклел никога през живота си една стотинка да не дава за телефония, а вчера лично, доброволно и по своя идея отиде в „Техно-нещо-си“, започна да плямпа на продавача за друго „Техно-нещо-си“ и след порой от резили лично се изръси за китайски умнофон, който веднага след като му зареди батерията, пак лично му сложи Spybook и дори активира сметката без при това да пита собственика ѝ, какви са данните, знаеше ги на изуст, докато самия собственик май не ги знаеше наистина.
=*=
Поради всички тези причини, реших, че няма да е това филма. И потърсих друг, по-нов, с някой от любимите ми актьори. И се върнах на добрия, стар, български зет — Том Ханкс.
FinchИнтересно, че се води филм на Отхапаните, има го в края на филма, има го и в рекламата му. Но никаква тяхна реклама няма вътре.
За който не го е гледал, ще се опитам да не подсказвам сюжета, но все пак ще опиша обстановката, за да има, какво да пиша.
И ще се окаже, че за него ще кажа по-малко, отколкото за другия.
А двата имат нещо общо. Общото е, че са близкото, след апокалиптично бъдеще.
Само, че първия е грандоманско излишество, а втория измамен „минимализъм“. Интересно е, че говоря за такива филми, точно в деня, когато се изпраащат дванадесетокласниците.
Онзи е грандомански, защото (по някаква книга е, макар да не се споменава) тамошния виртуално-реален spybook е съставен от цели планети, пет-шест от които, са показани във филма. Сега се сетих, че беше представена и планета „Doom“, която обаче по нищо не мязаше на досовските doom-ове, hexen-и, heretic-и и quake-ве, които сме играли. Явно има някакви нови, които не познаваме. Сегашните деца имат други игри под същите имена.
Финч пък от своя страна се опитваше да ни заблуди, че е малък. Участва един актьор, двама озвучители, трима статисти в една, единствена сцена, десетина кукловоди и това е всичко.
Но не се заблужавайте! За да изглежда всичко малко, всъщност са работили стотици аниматори (изредени са в надписите), за да постигнат ефект, че гледаш нещо истинско, докато абсолютно всичко е снимано на син екран. И точно защото няма дори секунда, която да не е на син екран, показва, колко велик актьор е Ханкс. Единствените реални обекти са един камион (Куматцо?, какво става???), една каравана, един стол, плажен чадър, дюшек и топка за тенис на корт. Разбира се — всички те също са богато обработвани.
Почвам да ми е неприятно, че компютрите станаха толкова мощни. Вече освен Дисни, никой не помни, какво е това да правиш костюми, грим, декори, сцени, осветление и т.н. Боята, чука и пироните са непонятни днес неща в Холивуд. Ако беше така при снимките на първите „Междузвездни войни“, Хан Соло никога нямаше да придобие култов статут.
Та това е филма. Планетата е разрушена, единици оцелели се опитват да останат живи още малко. В края тамън си помислих, че искат да прецакат атмосферата на пълна обреченост, когато се оказа, че озона не е точно като сливенски кашкавал³ и взе, че свърши, някои неща свършиха буквално. Но почти успяха да унищожат обречеността. Вляха малко надежда за щастлив край.
Докато в другия филм тезата беше, че света е свършил, просто не се забелязва, тук тезата е, че света не е свършил, просто трябва да се постараем да го разберем.
Приятно гледане!
===
¹/ Дето голямата новина беше, че един човек купи виртуален остров за седемдесет хиляди долара, нечувана сума за онова време;
²/ В най-добрия случай, когато не е директно смърт;
³/ По-точно рева̀не, просто си правех закачка с реплика от филма и препратка към напълно незаслужено, неколко споменатиете Fashion days.