За протокола и аз знам, че нелегален означава таен, скрит. Не се наемам да казвам, от къде идва думата. Точно това е работата на езиковедите и със сигурност това е изследвана дума. Като глуповат човек, съм си мислел, че идва от глагола лежа. Имаше много стар виц по темата — кому ниска, кому висока, на мен си ми е добра. И все пак наистина вярвах, че идва от неможене за лежане. Но четейки вашите неща, разбирам, колко далеч съм и се чувствам неловко.
Гога не збравяй, че и ти се броиш за интелигенция (аз не съм от тях как' Сийке).
Ще извиняваш Джет, но чак сега виждам цитираното, като разглеждам назад да видя, какво си бях набелязал за отговор. Пропуснал съм го около езиковия ви спор.
На теория всеки завършил вишу̀ се брои от интелигенцията. Но според мен се брои от нея само, докато го изучава. След това влиза в реалния живот.
Веднъж или дваж се е случвало да го призная. Не заслужавах да взема диплома. След трети курс рязко спрях да уча, спрях да ходя по лекции, спрях всичко. Съответно не трябваше да завършвам. Дипломирането ми е чудо, което едновременно приемам за срамно и съм удивен, как се е случило.
А по-лошото е, че всъщност изобщо нямах право да записвам по-високата степен на образование. Средното го избутах с нещо (ако добре помня) с 4,64, като и там имам няколко подарени оценки. След това на кандидатстудентския изпит се падна темата, която знаех най-добре, от твърде малкия брой теми, които знаех. И въпреки това изкарах нещо като 4,50. Влязох на второ класиране, защото най-добрите се изнесоха за София. Но дори така пак не трябваше да вляза, а влязох само защото имаше квота 50% за момчета. Ако нямаше квота, момичетата щяха да са към 90%.
Сиреч приемането ми, следването ми и завършването ми са белязани с хиляди щастливи съвпадения. През цялото си клечене във вишу̀то, осъзнавах отлично, че не съм за там и това добре си личеше на фона на хората около мен. Но пък и това беше късмет. Завалийте не бяха си поживяли, не бяха виждали нищо. И ме харесваха, а пък аз им развалях поведението.
Съответно и кариерата ми се разви плавно, точно, както и ученето. Непрекъснато попълвам някакви дупки. Но дупките се попълват временно, за кратко. Никъде не съм работил дори цели две години, като най-краткото ми е три месеца, като не напуснах по свое желание.
В последното ми решение на НОИ пише, че имам стаж 9 год. и 1 мес. Това означава, че съм работил през доста по-малко от половината време, което съм можел. За сравнение жена ми, която е по-малка от мен, има над 18 години.
А това ме поставя сред парийте, които не са част от никоя класа. Макар от време на време все пак да се числя към т. нар. средна класа. За средната класа съм писал, че не е еднородна, а механичен сбор на основата на доходи. Сиреч не е класа.
Интелигенция са също хората, които може да нямат образование, но четат много книги. Демек, наваксали са. И това не е вярно. Не чета чак толкова много. Предимно мързелувам.
Но пък чукча писател. Графоманията ми и дървената ми философия дават вид, че не съм глупав. Но, ако човек вникне в нещата, които пиша, ще установи моментално, че този човек определено не е в ред. Това някога ми беше гордост, докато не установих, че непримиромостта да се движиш рамки, носи само несгоди. Но това си е наркотик. Не можеш да спреш. Не можеш да се откажеш. Свободата, Санчо…