Е айде сега. Думичките си имат значение и да се раздават тежки квалификации на едро си е... чисто "малоумие".

По отношение на опцията -f всички знаем какво върши, НО! Първо Линукс пробват много нови потребители идващи от света на Уиндос, за които терминалът е = DOS. Вероятността такъв потребител да си съсипе информацията на диска, барабар с монтираните дялове на уиндос е достатъчно сериозна. До колкото си спомням Bug#1 в Убунту беше
Microsoft has a majority market share, тъй че подобна дискусия не е никак "малоумна", а тъкмо напротив. Представям си какво ще стане, ако някой уиндос потребител реши да пробва Линукс на компютъра в офиса и опатка / с rm.
Второ, дори за "старите кучета" няма гаранция, че няма да оплескат синтаксиса. Само един интервал е достатъчен за да стане стане резила, например '
rm -rf /home/user/tmp' и '
rm -rf / home/user/tmp'. Представям си пък какво ще се случи на един сисадмин, ако опатка фирмения сървър по такъв начин.

А и да питам, колко пъти сте ползвали '
rm -rf /' целенасочено? Щото аз като се позамисля май не съм писал тая команда. И е доста по-резонно, когато все пак напишете такава команда, системата да реши, че нещо си се объркал, а не доверчиво да ти е*е майката.
Принципът "администраторът знае какво върши" не е много правилен, защото вдига значението на най-слабото звено от работния процес - човешкият фактор.