« Отговор #8 -: Jun 09, 2014, 00:50 »
Между другото, преди около месец отидох за пръв път в музея на соца, което е срамота, при положение че живея на две крачки.
Много противоречиви чувства...сега бяха направили прилична колекция от паметници (някои помазвачески-дебилни, някои обаче си бяха изкуство). Аз най-много се разочаровах от експозицията. Значи тоя музей реално оперираше на 1/3 от площите си и имаше експозиция....на панелки, заводи, съсипана екология и много бетон, но не от България, ооооо не - предимно от Румъния, Сърбия и Полша. Сега може би съм уцелил такъв момент. Имаше и снимки на рекултивирани социалистически чудовища, беше ми гадно че не са в България, ама какво да се прави. С огромно разочарование, стигнах до магазина за сувенири. Където пък имаше прожекция. Това изми срама на музея и в крайна сметка ми го превърна в приятно преживяване.
Изгледах около час архивни репортажи от НРБ. Единственото ми заключение е че целия показен тъпизъм така характерен за днешната политическа реалност, просто пасти да яде. Това там е било като...абе като някакъв холивудски филм заклевам се, няма толкова свръх-малоумна свръх-дебилна пропаганда. Това Бойко с лентите, Местан с процедурните хватки, бесепетата с малоумните си проповеди за социалното докато се возят в бронирани таратайки за по няколкостотин хиляди на път към вилите си за няколко милиона, това дори откаченяка Сидеров, всичко това ти се струва фалшиво. Трябва да видиш обаче колко фалшиво е било тогава, ха-ха-ха. Ебати държавата сме били заклевам се, няма такава бутафория, всичко е като един театър.
Та на тръгване оттам ме заприказваха лелките на гишето за билети, стана ми гадно, защото си се кефеха на работата, едната ме зарибява да съм идвал в нощта на музеите, щяло да има друга експозиция и повече прожекции (и аз не отидох за съжаление).
Мисля че въпреки че въпросния музей не е това, което бих искал да бъде (просто е някак прекалено малък да побере всичката тая простотия), посещението му в крайна сметка е донякъде обогатяващо преживяване.
Някой ден ще си направя музеи на мутрите от 90-те. Не сега, щото е чувствителна тема все още. Така както музея на соца дори сега е малко крива работа, щото все още буди някакви спорове, добре че нямаше някой прост комуняга там да ми обяснява глупости, че щях да му счупя врата.