Ние ползвахме нещо друго преди време в университета. До колко вече може да се ползва за комерсиални цели трябва да се види в лиценза...
Ето тук се помещава животното:
http://ivt.sourceforge.net/book.htmlТам е и книгата по която вървя част от едната ми лекция по темата...
Книгата е писана много разбираемо, стига човек да е учил малко от малко математика
Гейт, има инфрачервени камери ако нещо гори.. доста по лесно е да замерва температурата и ако някъде мине прага да сигнализира... нищо толкова сложно.. По забавното е фюжъна на 2те камери, особено ако са с различни резолюции на сензорите и различните им позиции...
Ако ти се занимава с Геометрия ето интересно нещо, което със сигурност някой е решил но все пак. Имаме 2 камери А и Б които стоят една до друга с някакъв ъгъл, така че да хващат еднаква част от пространството. Знаем ъгъла, да приемем че имат еднаква резолюция, проблемът е: как да мапнем данните от инфрачервената камера А върху данните от нормалната камера Б. Сега ако бяха 2 нормални камери щеше да е по лесно, защото модела на стандартната камера е ясен и винаги можеш да изчислиш проекцията върху даден пиксел на матрицата от къде идва. Номера ще е какъв е модела на инфрачервената камера? После ключова Дума може би е Епиполарна геометрия...
По темата за Невроналните мрежи, статисткиката и класификацията като цяло:
1. Изненада! Невроналните мрежи са статистически модел: Ключова дума нелинейна регресия...
2. Невроналните мрежи имат проблеми като всеки модел, но основния според мен е че при голям брой неврони, много трудно може да се анализира самата мрежа след тренировката, това означава, че може да се разглежда като блекбокс модел. Естествено може да се срязва мрежата и да се разглежда изхода след даден слой, но като цяло ташаци на рояци...
3. Различни алгоритми и модели за различни проблеми.
Примери: Скрит марков модел за моделиране на акустиката при гласово разпознаване. Или Ен-Грам модела за моделиране на речта.
4. Различни модели дават различни като качество резултати:
Аз последно ползвах Линейната дискриминанта на Фишър за да класифицирам ментално натоварване на база концентрацията на хемоглобина в определени мозъчни дялове. Интересното е, че метода работи доста добре, предвид факта каквъв беше експеримента стигнах до 80% Акурантност (И мисля че може да се качи още ако се поработи още)...
5. Интересно нещо е използването на десижън функции и множество РАЗЛИЧНИ класификатори. Проблема тогава, е че може да се стигне до неразличима ситуация. За това приоритети, тежести етц...
6. There is no silver bullet: Означаващо, че няма един модел в който фитват всички проблеми, както и няма един алгоритъм който класифицира всички данни. Отделно, че има разлика между класификация и предсказване примерно.