Ласков, трудно ще го направя в домашни условия с адски камък, особено ако единия електрод е пътечката на дистанционното.. Иначе и аз си помислих за сребърния нитрат (като спомена тук Наката за сребърен прах), нали експериментираме, но доколкото знам, тоя сребърен нитрат, който продават по аптеките, не е чист, а в него има и калиев нитрат. Та така де, много сложно става
Забърках оловен прах (с шкурка 800 "дране" по оловно кюлче) с малко епоксидна смола и направих пак капки и пътечки. Капнах малко епоксид в него, не успя да поеме всичкия прах, стана нещо като тесто и го мацах малко трудно, но направих 5-6 капки и две "пътечки". Чакам го да стегне на листа, явно прекалената концентрация на чужд елемент в епоксида му пречи на собствената реакция и стои доста мек вече цял час. Като стегне и го замеря с мегера, ще пиша резултатите.
4096, да, ако не стане с оловния прах и епоксидната смола, ще помисля за някоя друга "съединителна тъкан".
Джет, за станиола Нака писа, че отначало ок, но после проблеми- отлагал се алуминият и давал накъсо. Ласков даде просто решение с игла и жичка през копчето, ако пътечките в мястото на контакта по платката са ок. Аз в момента имам предвид едно дистанционно, на което са изтрити самите пътечки там, където натиска копчето. От тия "черните" са, като снимките, които постнах по-рано. Ако се получи с оловото, идеята ми е да им капна по малко отгоре на изтритото, да капна и на самото копче отдолу, където е контактната гума. Общо взето, домашни експерименти за спорта и занимавката. Да видим като изсъхне оловния епоксид, какви ще са резултатите, ще ги постна.
П.П. Забелязал съм, че ако сложа по-малко от втвърдителя в епоксидната смола, самата смола после остава по-еластична, а не твърда като стъкло. Така направих и с оловото, и с графита, като забърквах смесите, иначе контактите ще се износват бързо, при натискане на копчетата по дистанционното.