POSIX е просто една сбирщина от всякакви стандарти и това доколко една операционна система ги следва, няма да я направи повече или по-малко "unix-like", това нещо "unix-like" само по себе си няма дефиниция така или иначе, ако накараш някой да ти даде такава, няма да успее. Само за справка, windows дали благодарение на cygwin, дали благодарение на posix compatibility layer-а, не знам как го наричаха там, докарва подръжката на много прилично подмножество от тези POSIX стандарти и това не го прави "unix-like" очевидно. Това "unix-like" е някакво условно понятие. Потребителският интерфейс (шел интерпретатора), организацията на файловите системи и правата върху файловете, процесите, основното C API, което е малко или много почти едно и също в повечето операционни системи е просто нещо което е "за пред хората". Отзад стават много различни неща. Примерно почти всички линукс дистрибуции не са 100% POSIX-compliant, докато да речем QNX е. Има фундаметнални архитектурни разлики между линукс и QNX, има дори такива като за пред потребителя, на човек свикнал с линукс, някои странности на QNX биха му се видяли неестествени. В QNX всеки драйвер е процес и може просто да го утрепеш, за линукс потребител това е меко казано странно. Същите малки или големи разлики и с FreeBSD примерно, същото и с въпросния Plan 9, който бил бъдещето, всъщност няма чак толкова ужасно революционни неща в него, революцията не е настъпила поради ред причини, примерно абстракцията върху локални и мрежови файлови системи така както е там, би превърнала нещата в security ад или неизползваема джуджавка, в зависимост от това какво е мисленето на човека дето я менажира. Сега нормално реалния свят не е хипи рая в някоя лаборатория на Bell.
Би било добре ако човек се отърси от тия идеологични, политикански и тем подобни глупутки. Операционните системи са операционни системи, няма идеологии в това повече отколкото има в лопатите, чуковете, теслите и багерите. Губене на време са такива идиотски опити да се вписва всичко в някаква таксономия, няма нужда да се правим на Карл Линей, светът е шарен. Далеч по-интересна е примерно историята на операционните системи и как и защо са станали това което са днес. Това е вече интересна история, от първите batch системи, през първите многозадачни такива, до днешните дзверчета които утилизират хардуерния паралелизъм на различни нива (SIMD, SMP, че и вече GPGPU), виртуализацията.
Апропо, препоръчвам тази книжка:
http://os-book.com/По-стари издания могат да се намерят на pdf-и, но мен лично pdf-ите не ме кефят силно, щото не мога да ги чета в кенефа. Хартиеното издание си го бях намерил в България. Това е може би най-добрата книжка по въпроса за операционните системи, проследява и историята, нагледно ти обяснява технически как работят, разглежда повечето важни аспекти на една модерна ОС, разглежда идеологическите различия, които са поемали различни популярни операционни системи, на прост език като за идиоти, същевременно в достатъчно много детайли. Не случайно това е учебника по операционни системи в доста от техническите университети в Щатите.