Снощи имах интересно преживяване. Синчето било имало домашно по История. Трябвало да пише за присъствието на комунетата у нас.

И преди съм казвал, че в никакъв случай не трябва да се учи за неща, каквито и да е, за които има живи хора да ги помнят. Но просветното министерство не мисли като мен.

Заех се да пиша сценарии за презентация. В крайна сметка не го довърших. Жена ми без да знае, какво правя, просто прекопира информацията от Википедия. Мъдро решение.

На моя сценарии много неща му куцат. Презентационната форма предполага кратки текстове. Затова си заложих цел около сто параграфа (slides). Но виждах, че в кратка форма не успявам да кажа това, което е важно и по-скоро го отбягвам. Също така в този си вид е абсолютно неподходящо за предаване и щеше да трябва сериозна дообработка в продължение на дни.

Изобщо не планирах да завърша на Шарапов. Просто това беше последното, което написах снощи, преди благоверната да обяви, че е готова с нейния сценарии и ме оставя да го дооформя.

Чудих се, как в такъв текст да вкарам личното си отношение към глупостите написани във Википедия. Реших подло да е с илюстровачния материал. Тествах го върху съпругата, не се усети. Сигурен съм, че и госпожата няма да загрее. Успешна мисия!

Нещо, което няма как да се види е, че отрязах някои от най-големите нелепости от оригиналния сценарии. Обаче без наличието му, няма как да се разбере.

Все пак ще дам пример. По съвпадение говоря за осъдения Лулчев като спасител на евреите. Във Википедия е посочен друг осъден, бърборкото Пешев. Махнах го. Истината е, че и аз лъжа. Лулчев е само фактически изпълнител, при това неуспешен. Но не знаех, какво друго да напиша.

Накрая не можех да се пречупя да напиша официалното название на Википедия, затова го написах на латиница.


Приятно четене!

https://mega.nz/folder/KsMxwaQR#bWHdIZ0Cq49s05lyamhQGA

п.п. Докато писах моята версия слушах на infinity loop (L) в mpv, това:

https://www.youtube.com/watch?v=hxQQgirOwl4

Тази тема започва като извънтемие в:

Изчезна ми "Ѝ" (Линукс Минт)

Първите две мнения са съединени в едно, но са от един автор. За да се види, къде свършва едното и започва другото, има вертикална черта.



=*=

Ремо, цялата работа е политика. Странно, но защо имам спомен, че и ти коментираше по онова време в началото на века?

С две думи според стандарта „Уникод“, буква „Й“ не съществува. Вместо ние и руснаците да се заемем да оправим проблема, го ударихме на политика. Казаха ни, за нас това е вид ударение, еХете се.  Ние казахме: е, не можем ли да измислим нещо, нашите хора ще ни линчуват, как така няма да я пишат тая буква. И тогава от стандартизиционния комитет ни обясниха, че могат да допуснат краткото „И“ на клавиатурите ни, но ако сложим там и истинско ударено „И“. Така трябвало според дебелите им глави, а ние да го духаме.

И тогава БАН-ските, феодални старци взеха да обясняват наляво и на дясно за силата и неотнемимостта на „Ѝ“. Как речта ни (писмената) без този знак е невъзможна. Как всички други ударени, гласни букви били несъществени, но без тая ще се свърши света. Трябва да признаем, че имат донякъде право. Наистина кратката форма на женското, притежателно местоимение е нещо нужно. И се среща твърде често.

Какви са дебили от БАН и руското БАН* се установи почти веднага, защото разните му там комитети по Уникод вкараха универсални начини за удряне на букви. За целта например в нашата клавиатура се възприе наклонена черта (/), като то произвежда нашите твърди (или остри още наречени) ударения. А очевидно самия знак прилича на меко ударение, каквито ние не употребяваме. Но за да защитят да е точно там (защото наистина е удобно), сложиха на четвъртото равнище и него. Ако сме били пишели на френски, щото сме франкофони. Къде е колибката (^) не питаме.

Колко точно са малоумни от БАН показва, че на въпросното „Ѝ“ така и не му намериха място. Заигравката с „Ь“ е покъртителна. А обяснението е олигофренично. Главна буква „Ер малък“ се ползвала единствено в текст съставен изцяло от главни букви. Затова достъпа до нея ще го осъществяваме само чрез Caps lock. Но понеже главно, ударено „И“ също ни е нужно по някога, то пак през модификация със shift ще имаме достъп и до него. А защо точно малкия Ер? Ами щото бил свързан с краткото „И“, пък то това нали и то е „И“, та било запомняемо (мнеморично по хамерикански).

Така буквата Хикс според нашия, фонетичен стандарт вече не е буква, а не буквен знак. Такива са най-горния ред (1..0) и тези по крайщата. Е в българския имаме не буквен знак в средата на клавиатурата и то, за да пишем две букви вместо една.

Изобщо кочината в БАН е пълна, както навсякъде в милата ни родина. И горкичкия Антон Зиновиев беше изпратен да обяснява всички тези безумия на бедния линуксар. Трябва да се каже, че и той се беше увлякъл по политика и  също предлагаше някакви по-малко безумни работи, но все пак политика. А колко по-лесно щеше да е да се обясни на западните научни общности, че „Й“ е буква и да си оправят алгоритмите.

Така си натресохме и друга неприятност. Правейки от „Ѝ“ буква тя стана невъзможна за търсене и проверка на правописа. Отвори каква да е програма с възможности за търсене на текст. Може да е обикновен, текстов редактор до интернет-навигатора през който четеш тия думи. Например портогалското име „João“ ще го намериш с комбинацията „joao“, но не това „Ѝ“ с „и“.

Ужас и безумие!

п.п. Поне пък на същия Зиновиев и други като им се налагаше да обясняват, къде какво да се променя по западните програми та да са в ред с българските стандарти, не им се налагаше да се червят от местната тъпотия. Те просто не разбираха, каква каша сме забъркали тук.

---
* Не му знам името. Стандарта им е ГОСТ, еквивалента на нашето БДС и европейското ISO, ама как им се казва централната академия, не се сещам и не знам, дали съм знаел някога.




В горното мнение съм изпуснал тук-там няколко запетайки. Но не за това се обаждам. Оказа се, че това, което казвам, не е точно вярно. В Ungoogled Chromium „и“ откроява включително „Ѝ“, но не „Й“, както трябва да бъде. Не знам, кой, кога и как е оправил това поне в Chrome. Сам се учудих, че проработи. Но няма начин да не е пипнала българска ръчица. Да сме живи и здрави, че сме се преселили по целия свят и се е намерило някой нашенец и в отбора на тая програма.

доп.
===

Нали си имам работа с Емакс та ми се налага да имам идея на по-ниско ниво за клавиатурите, от обикновените непросветени. Тежка е съдбата да си идиот, който не ползва Атом като нормалните хора. Включвам се заради една интересна (само за мен подробност). Известно е, че копчетата „shift“; „alt“; „ctrl“ са модификатори, а не знаци. Това обаче не важи за „esc“. Той е небуквен знак, а не модификатор.

А най-интересен е  „Return“ (или Enter). Той е едновременно и двете. Не буквения му знак е „нов ред“. Кое от двете му значения ще се ползва, програмата решава според контекста. Аз обаче като потребител на Емакс мога да си избера в конкретна ситуация кое точно да бъде чрез комбинациите „c-m“ и „c-j“. Ц-ъто идва от „контрол“. В обикновен текст ще произведат едно и също (нов ред). Но тъй, като е Емакс, то си има места да е конкретно едното значение.

Те такива работи.

Значи говорим за стандартната (крадена от Интернет) конструкция на Докато:

Код

GeSHi (Bash):
while read -r line; do command "$line"; done <file 

Досега успешно съм я ползвал на други места. Единствената разлика е, че преди въпросното file всъщност е било $1, а сега името е твърдо установено.

Обаче след първата врътка, всяка следваща променлива $line започва да ѝ липсва първия знак от реда. Така реално си зациклям на втора врътка с грешка и не мога да продължа.

Някой има ли идея, защо се случва?

А, ако няма, ще съм благодарен и на идея, с какво да сменя Докато. Лесно е да се каже За, но не се сещам как да го накарам да работи за всеки ред от текстов документ.

Благодаря на отзовалите се, както и на тези, които просто са наминали!

В доброто старо време имахме xfree86.conf, заменен от xorg.conf. Но Red Hat решиха, че не може туко така да имаме конфигурационни файлове, трябва да сме като M$-Windows и нищо да не може да пипаме.

В резултат на това, туко що разбрах, се е появила нова команда наречена xrandr, която да върши същото. И както всичко създадено от Red Hat е сложна до невъзможна за ползване.

Проблема ми е следния. От време на време kwin (прозоречния управител на КДЕ) умира и аз го пускам през променливата на средата DISPLAY, за да си продължа работата. Той поради някаква причина се зарежда на 1600х900, но това не ми е пречило особено. Обаче снощи изглежда се изпапала цялата памет и е станал пълен блокаж. В резултат на това натиснах копчето и за мое учудване, ядрото не беше напълно панирано, защото изпълни halt.

До тук добре, ама след новото пускане си останах на 1600х900, което вече много ме дразни. По принцип този лаптоп поддържа 1920х1080. Не, че нещо в живота ми се е променило. До миналата година съм ползвал почти само 1024х768 за едно двадесет години, ама сега, като го имам, защо пък да не го ползвам?

Както е стандартно за викито на Дебиан, там информацията е стара и обсъжда xorg.conf, който от има-няма три или четири версии на дистрибуцията не съществува. Обаче от Убунту са повече пичове и има подробна информация:

https://wiki.ubuntu.com/X/Config/Resolution

С две думи трябва да се добави нещото и да го заредя.

Сиреч трябва да се изпълнят няколко команди от типа:

Код

GeSHi (Bash):
xrandr --newmode 1920x1080
xrandr --addmode LVDS-1 1920x1080
xrandr --output LVDS-1 --mode 1920x1080 (или просто xrandr --size 1920x1080)
 

Проблема е, че първата команда не свършва само до разделителната способност. Добавят се херци, добавят се геометрии, добавят се и разни други цифрички, които още не знам, какво значат.

По принцип на горния адрес има дадени примерни конфигурации. Обаче там са за 1920х1200. Не е точно същото. И примерно там за херци са дадени 60. Аз силно се съмнявам, че мога да пусна подобни, защото xrandr -q (може и без -q) ми дава:

Screen 0: minimum 320 x 200, current 1600 x 900, maximum 8192 x 8192
LVDS-1 connected primary 1600x900+0+0 (normal left inverted right x axis y axis) 310mm x 174mm
   1600x900      59.99*+  39.99 
   1440x900      59.89 
   1360x768      59.80    59.96 
   1152x864      60.00 
   1024x768      60.04    60.00 
   960x720       60.00 
   928x696       60.05 
   896x672       60.01 
   960x600       60.00 
   960x540       59.99 
   800x600       60.00    60.32    56.25 
   840x525       60.01    59.88 
   800x512       60.17 
   700x525       59.98 
   640x512       60.02 
   720x450       59.89 
   640x480       60.00    59.94 
   680x384       59.80    59.96 
   576x432       60.06 
   512x384       60.00 
   400x300       60.32    56.34 
   320x240       60.05 
VGA-1 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
HDMI-1 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
DP-1 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
HDMI-2 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
HDMI-3 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
DP-2 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)
DP-3 disconnected (normal left inverted right x axis y axis)

Сиреч най-доброто в момента не е на кръгло 60, а някаква дроб. Аз няма, как да помня (щото до преди пет минути не бях чувал за xrandr), каква е била дробта на 1920х1080. И изобщо, ако набия някакви глупави цифрички, дето не са така, може като да избомбя екрана.

Вие, какво мислите?

Тази тема е преместена в Настройка на програми.

https://www.linux-bg.org/forum/index.php?topic=48703.0

Не стана да обсъдим Open Fest 2019, но пък намерих по-добро.

Случайно минах през Гатака и видях, че е участвувал в някаква конференция. Заех се да я изслушам. Като цяло е загуба на време. Има само един доклад на някакво бивше шефче на Телерик, който беше полезен. Полезен, ама, ако ще почваш виртуален бизнес. Реално не каза нещо, което човек да не е чул, ако поне малко се е интересувал от започващ бизнес (т. нар. startup). Но не беше излишно. Заинтересован от темата, може да намери едно, две неща в нея под нова светлина.

За сметка на това, откриващия доклад нямаше нищо общо със самата конференция. Ето го:

http://youtu.be/fpb1N_eBx5Q

Ако някой не е чувал за Теодоси Теодосиев, сега е момента. Той и Минко Балкански (друг, за който да разберете) са в пълния смисъл на думите, съвременните ни будители. Бил е дългогодишен преподавате по физика в Панагюрище или нещо подобно. Извадил е стотици шампиони. Негови ученици са професори от Харвард, МТИ и т.н. Завършва кариерата си след бунт на родители, че не подарява тройки. Бива пенсиониран набързо. Но и досега все още продължава да учи деца.

Точно този доклад (май е правен лятото, макар да е качен преди месец) е според мен нещото, което всеки трябва да чуе в началото на тази година. Вътре има безброй интересни подробности и с радост бих ги обсъдил с всеки, който реши, че този един час слушане, няма да му е загубен.

Многократно съм говорил, че за мен АОО е по-добра програма от ЛО. ЛО има известен брои неща, които са удобни и ми липсват. Например там за управление на страницата си има отделно меню. Но пък самите менюта не ми се нравят, как се отварят. Предпочитам с F10, а не alt+буква според менюто, което искам да отворя.

Казвал съм и преди, че възможността на ЛО да преименуваш страници (в ел. таблица) още докато ги местиш или копираш, е безценна. Спестява много време.

Има и още неща, за които да го похваля, но все са дребни. АОО е по-лек и работи на повече ОС. И е по-красив по подразбиране. Тая сивота на ЛО ме депресира. Може би леко преувеличих, но наистина ми е неприятна.

Но днес открих решаващо предимство на ЛО пред АОО.

Случи се така, че днес отворих една доста голяма таблица в xlsx. Голяма е почти 3 МБ е наблъскана с формули. На много по-слаб компютър от моя с много по-тежка ОС (7), много по-тежка програма (2007) го отвори за може би две секунди.

На моята много по-мощна машина с много по-лека ОС (Девуан + КДЕ), ЛО се позамисли малко, но успешно го отвори за може би по-малко от половин минута. На АОО му трябваха може би 15 минути и повече.

Явно все пак тия от фондацията не стоят със скръстени ръце и здраво са поработили по оптимизирането на кода за този формат.

При това, аз тук съм с петица, а не шестица на ЛО. Просто не го ползвам и затова не съм взел последна версия.

Така, че ако ви се наложи да работите с новите формати на М$, то ЛО категорично трябва да е вашия избор. Аз съм щастливец да си работя с ods, защото благодарение на Portable Apps не съм зависим от инсталираното на чужди машини.

Лятото тук най-редовно виждах по един човек (себе си), даже пуснах и снимка на екрана. Не можех да повярвам. Но нещо се случи.

Нещото се случи след като Slaff пусна тема на Open fest 2019 за двадесетия юбилей. Започнах да виждам все повече посетители. Миналата седмица редовно виждах по над 400 човека. Питах се рекорда дали ще падне.

И оказа се случило на двадесет и девети ноември. Тогава брояча е ударил 475 посетители в два и половина на обяд.

Само за справка припомням, че този рекорд висеше от седми ноември две хиляди осма в 08:41 сутринта. Тогава е имало 429 посетители. Почти от тогава броячът рядко показваше повече от петдесет посетители.

Така, че имаме повод да пием по една ракия довечера.

Единственият проблем е, че и при петдесет и при близо петстотин посетители, пак си пишем пет човека. Но надявам се това е на път да се промени.

Честито!

Тази тема е преместена в Живота, вселената и някакви други глупости.

https://www.linux-bg.org/forum/index.php?topic=48669.0

---
доп.

Отцепена от Какво става?

По предложение на Ласков

Преди години имаше един човек, който пишеше преглеждачка на картинки за Гном, която беше нещо като функционален аналог на Eye of GNOME. За първите няколко версии чинно ги обявяваше в „Made in BG“. Обаче хората отдолу го хранеха в коментарите. Нямам лични впечатления, защото не съм инсталирал нещото. Аз съм мега-огромния почитател на XnView, (да проприетарен боклук) още от миналия век, а последните години, толкова съм се отдалечил от графичните джвачки, че даже Gwenview не ползвам, а карам директно на feh. И то го ползвам само да видя някоя картинка, че нали в отгългълния (и нормалния) хромиум няма елегантен начин за блокиране на картинки за трафик.

Разказвам това, защото в резултат на храницата, човека спря да публикува в „Made in BG“. Засякох го в LOR и през вестника го попитах защо. Беше ми ясно, но го приемах за един вид предателство. Той отговори или не отговори във форума на ЛЗБ, но темата беше повдигана няколко пъти.

За самия вестник аз също бях хранен. Но тогава добрите хора ме насочиха към добрите практики и цели учебници по полиграфия. Трябва да си призная от перспективата на изтеклото десетилетие, че се уплаших, когато видях най-класическия учебник. Колко сложна наука е това. И в общи линии спрях да го правя. Тогава не съм знаел, че просто не е трябвало да ползвам издателска система, а Латекс (някакви хора настояват да се казва лейтех). Тогава зорлем щях да съм в добрите практики и самия Латекс нямаше да ми позволи да греша. Така е направен. Ама аз исках да е лъскаво, като при скъпите списания, защото ГНУ/Линукс заслужава най-доброто. Само дето не съм аз най-добрия.

Това са стари истории, от които някакви хора (включително аз) са или не са си извадили много и разностранни поуки.

Върнах се на тях днес, когато видях като първа новина в Opennet, че има нова версия на bgerp. Изписването е с малка буква и слято по тяхно изискване. Също така настояват произношението да не е „би джи и ер пи“, а „бе ге е р п“.

По принцип това „би джи“ и мен ме дразни. Сякаш сме някакви гангстери с извратени, сексуални наклонности. Човек и да не е слушал рап, е чувал и за „би“, и за „джи“.

А се върнах към старите истории, пак заради една случка от преди няколко години. Обсъждахме си във форума някакви работи, някой (бацк-ин-блацк) спомена за bgerp. Аз взех, че така хуба'о го натролих. Има защо. Което опира пак до вечния български въпрос, който не е за освобождението, а за това дали трябва да тролиш някой, който прави нещо. Но аз няма да се впускам в него. Света е джунгла и по-силния оцелява.

Някак си Милен Георгиев (във форумите се подписва навсякъде като MilenG) от някъде разбра за този трол. Може би ББ му е казал. Дойде и почна да кърши стойки. А аз нали съм си непоправим лумпен взех, че мощно го нахраних него самия. Пак не е без основание. Трябва да кажа, че по онова време не бях модератор, а модератор не се и мяркаше. В днешно време нямаше да мога да си позволя непочтително отношение. Ама тогава така хубаво го натролих, че той просто се отказа да ми отговаря.

Разбира се, гос-ин Георгиев, никога не е обявявал в ЛЗБ за bgerp. Правеше го на Open Fest. Имаше три или четири участия. През годините не да не съм тролил мощно и OF. Сега ще си позволя един последен за изпроводяк. Тия хора не се научиха да не го правят по време на избори. Сякаш Яна ги е събрала и им е казала:

– Ей пичове, слушайте сега. Предлагам ви най-великата стратегия в галактиката. Дай да ги правим тези събития по време на избори. Така ще съберем максимум интерес!!!

И действително, ако се върнем чак до 2003-та, няма изборна година, когато да не са ги нацелили. А то кажи-речи всяка година е изборна.

Понеже вече съм модератор и не мога да се подигравам на хората, то следва моментално да се извиня. Това не е идея на прекрасната Яна. Това са неща датиращи далеч отвъд назад, когато за маркетинг не е чувала, камо ли за нашите неща. Истината е, че ги въведе Йовко. Нашата легенда носи своето наследство. Той е поредното чедо на номенклатурчици и това беше начина му да стигне до върховете на държавата и да говори по тези въпроси.

За съжаление връзките му няма как да са чак толкова мощни, колкото са парите на М$. Провали се с гръм и трясък, но много години опитваше. Никой от нас и стотна не би постигнал в онова време. Помним Димитър Калчев, помним и юпито от Лондон.

Последния е жив. Видях го да се изявява в неделя по Bgonair. Няма да скрия, че моментално превключих на друго изборно студио. От години не бях срещал муцуната му в медиите. Дано не е лош знак.

От друга страна, в днешно време, това вечно засичане с изборите, има своята дисидентска страна. Не ни пука от тия горе, ние си правим нашето. ДГД.

Случаят не е такъв. Политиката не да не ги интересува. Но вече е на съвсем друго равнище. И вече никой не се бори за нашите идеи по онзи начин. А и вече идеите са други. И времето е друго. И мястото не е същото. Нищо, че географски пак сме на балканите.

Провеждането в това време е историческа традиция и няма особени причини да се променя. Лятото е свършило, зимата не е настъпила. Времето е „нулево“. Идеално е за такива неща. Лошото е, че точно същото си мислят и политиците, и запълват това време с избори, а когато няма, със скандали.

Така тези събития не успяват да стигнат до публичност, но не и нужно. Хората, към които се целят организаторите на днешните OF, се намират в други медии и на други места. И успяват.

=*=

Но да се върна на комсомолското изпълнение bgerp. Както казах, днес го засякох на Opennet. Какво ми направи впечатление?

Май единственото, което е останало от преди е GPLv3. Не, че по спомен не беше Аферо, ама може би греша. Може да съм искал да е Аферо.

Вече няма п4п, всичко е жаба брат. По начало се чудих Милен защо е избрал php. Може би първата версия (тя никога не е публикувана, ползвала се е вътрешно) е била на това. Ама после проекта порасна наистина много. Стана огромен.

Нещо, което не очаквах е интеграция със Slack (т'ва е смотан чат, не е дистрото) и Telegram. Георгиев много настояваше (и има защо) цялата комуникация да е вътре в bgerp.

Появил се е нов модул (или по-скоро отделна система) за фактуриране и регулиране на извършените продажби. Казва се BGBilling.

Щом си говорим за Жаба, вече говорим за Андроид. Няма как без Андроид. Дори е закъсняло.

В бъдеще планират GitLab, вечната мантра да им е лесно на външни разработчици.

Имат нов адрес:

https://bgerp.ru/

=*=

Изглежда другаря се е насочил към руския пазар. Кадърно решение, ако имаш познат, местен мутряга. А др. Георгиев явно има, кой знае от кога. Може като деца да са си разменяли писма, както правехме с училища в незнайни краища. Опасността е, че най-вероятно той ще те превземе. Ами така е в бизнеса. По-големия печели. Може пък това да му е целта. А може и винаги да е било така, ама да не сме знаели.

На последната си работа получавах множество фактури от ЕП. Беше ежемесечно. Понеже това е най-голямото предприятие на търновеца, няма как тези фактури да не бяха от bgerp. Докато ги описвах, почти с умиление си спомнях случката между нас. Това беше едно от малкото неща, които държаха мислите ми близо до свободния софтуер в тази среда изцяло на собственически решения.

А ето днес имах повод да си начешам крастата. Ще сте прави да ми кажете да си разкрия поредния дневник и да си пиша в него, не да пълня форума с глупости. Може би някога все пак, отново ще го направя и няма да публикувам спама си тук.

Извинявам се!

Лошо е да си ламер. Знанията ти не са нито систематични, нито дълбоки. Стигат ти, за да се справяш с текущи задачи, но се оказват недостатъчни, за да зададеш правилен въпрос на търсачките. Не успяваш да го формулираш.

Ето какво ми се случи. Реших да подместя един каталог. Обаче ми каза, че нямам място на диска. Това не е вярно. Създавам и трия други неща без проблем. Свалям видео (аудио) от тубата, пиша документи, други работи опиращи до ФС.

Първо начало се сетих, че навремето Гейта разправяше, че е чел кода на mv. Там пишело, че когато местиш нещо от в един и същи дял на на един и същ физически диск (а май беше дори за различни дялове), то mv не се държи като шиндошарските инструменти. Просто създава твърди връзки и трие старите.

При мен случая очевидно е такъв. Нямал съм лаптоп с повече от един диск (не, че не съществуват), нямам LVM, логически RAID, ZFS или нещо такова.

Спомняйки си това, си помислих, че всъщност не ми достигат възли (nodes). Дори и ламерите доста рано в развитието си четат за физическата организация на ФС. Да не говорим, че във времената на php и споделеното домуване, това беше любимият начин да ни намаляват дисковото пространство.

Обаче после се сетих, че колкото и недоклатена и насилствено пробутвана да е ext4, тя всъщност разполага с някакви милиарди възли и е бая стабилна. Проблема не може да е в това.

Така логично се позамислих за въпроса, възможно ли е Гейтуей да греши? Да се прави „класическо“, шиндошарско cp&rm? И ако дори за момент си представя, че е възможно, то от какво се поражда проблема?

Сигурен съм, че има някаква връзка с това, какво е това, което местя. А то е огледало (wget -m) на една страничка с икономическа информация. Не е голяма, но въпреки това е някъде под 300 МБ, защото съдържа и фалш. Реално 80% от това идва. Но се позачудих. Мястото е българско и може би съдържа някакви странни кодировки в имената. От друга страна многократно съм копирал данни от fat32/ntfs, където често съм срещал ужасяващи счупвания на кодировките на имената, но това не ми е пречило нито да ги копирам, нито отворя, нито преименувам.

Някой има ли и най-малка идея, защо mv ми отказва да стори преместването под фалшивия предлог, че ми липсва място? Че даже пробвах графично с Конкверор и резултата беше същия. Още по-странното е, че част от данните ги прехвърли на новото място. Имам данни, които са само на едното, други на двете места, а на всичкото отгоре, много с нулев размер на новото. Нито разбирам, какво става, нито мога да задам смислено питане на Ixquick.

Тази тема е преместена в Идеи и мнения.

https://www.linux-bg.org/forum/index.php?topic=48637.0

Тази тема е преместена в Коментар.

redhat маха iptables !

=*=

По предложение на Yasen6275

4096, как ме виждаш? Струва ми се има някакъв проблем във форума. Като влязох ми се появиха още менюта, видях един доклад на Явор и долу в лентата съм син. Колко и какъв цвят звездички имам под аватара? При положение, че нямам съобщение от Slaff (а и никога не съм имал), мисля, че нещо се е объркало.

Децата ме караха да гледам някакви клипчета на Чарли Танев, как отслабнал. Да не повярваш. Аз съм си дебел. Т'ва тубата е зарибяващо и след едно, второ, три хиляди четиристотин петдесет и шесто клипче. Съответно се нагледах на реклами. Сетих се една от хилядите причини да не гледам телевизия. Рекламите водят до затъпяване.

Но това, което направо ме срази, че в тубата вървят реклами на Вимео и Яндекс. Пак ли изтървах нещо или тоя свят окончателно се побърка?