[…]
Всеки, ама всеки, дето е компетентен поне малце трябва сам да си е шеф.
[…]
Това не е вярно. Някой хора не обичаме рискове, искаме сигурност. Повечето сме така. И затова повечето сме работници, а не работодатели. Познавам много слабо- или некомпетентни шефове. Компетентността няма отношение към предприемчивостта.
[…]
Тея дето не са -- да го духат, сами са си виновни, хак им е.
[…]
Това е абсолютно вярно. Никой не е виновен, ако някой е прост. Виновен е самият той, че не се е ограмотил. Съветвам всеки, който е некомпетентен за това, което върши, бързо да навакса. Обратното би го обрекло на нищета и всякакви други нещастия.
[…]
Осигуровки не требе се плащат, ако некой се разболее и нема заделени пари -- да мре, да не се е разболявал, я!
[…]
Това е вярно само по отношение на средната класа и първите две съсловия. Повечето не сме техни представители. Аз дори съм от отпадъка на обществото, което би трябвало да е ясна индикация, че би трябвало да съм силно социалистически настроен. Същото се отнася и за трудещите се. Обратното не би било в изгода на нито една от двете групи.
[…]
И данъци по-добре да не се плащат, на всички ни е ясно, че ако си отделяш настрана дадена сума, то тея пари ще ти стигнат за каквито и да е медицински разноски.
[…]
Това отново е вярно за първите две съсловия и средната класа. Пролетариите и париите имаме нужда от държава. Колкото повече държава, толкова по-добре за нас.
[…]
Експлоатация на персонала Н-Я-М-А! Щом работникът седи на мизерни пари -- хак му е, значи за нищо не става така или иначе и трябва да целува на шефа гъзъ за благоподаянията, наречи за евфемизъм "заплата".
[…]
Ако някой е експлоатиран, то това е защото го разрешил. Никой не му е виновен. Но експлоатация е едно доста широко понятие. Трябва да се спомене, че самият трудов процес е експлоатация. Сиреч отдаването „под наем“ на наемен труд (единственото, което работника притежава) е експлоатацията на този труд срещу заплащане.
Няма създаване на стоки/услуги, без експлоатация на някакви ресурси. Предполагам, че си имал предвид прекомерна експлоатация на РС, както личи от подтекста. Това не е съвсем лесно да се измери. Обаче, ако някой се чувства, че е експлоатиран повече, от колкото смята за редно (или необходимо), то се връщаме отново на първите две изречения от предният абзац.
[…]
Освен това работникът е и момче за всичко, и трябва да е благодарен, че го хранят. Х-Р-А-Н-Я-Т.
[…]
Какви точно ще са трудовите взаимоотношения е лична договорка между двете страни — работодател и работник. Тук като трета страна се явява държавата, която урежда нормативно някой въпроси в трудовият кодекс.
[…]
Точно така, шефъ "храни" персонал от 20 човека, ей! Он е гоуееема работа.
[…]
Ако някой със силите си и уменията си успява да храни двадесет души, то това е похвално. Аз в момента не мога да храня дори един — себе си. Тъй че такъв човек, от моя гледна точка, е голям. Ако е достатъчно добър в работата си, то ще успее също така да мотивира и насърчи персонала си. От това биха следвали само ползи.
[…]
Освен тфа, секи дет не го кефи заплатата, пак си е сам виновен, щот се е хванал с дадената професия. Обикновено на такива им се препоръчва да емигрират, кат не ги кефи. Ако не го направят, значи така и така са си доволни от позицията и само мрънкат и се оплакват.
[…]
Този цитат би трябвало да се разбие на няколко части, но поради преливащото действие от едно в друго изречение, е нелеко за постигане. А и още първото изречение се състои от две отделни части.
Първото очевидно, който не си харесва заплатата, сам е виновен за това. Обикновено като причина се изтъква, че въпросният работник е недооценен. Има два случая. При първият той се надценява. При другият е глупак, след като го позволява.
Изборът на професия е важен момент от живота на всеки трудещ се. Независимо каква професия е избрал според знанията, уменията си, то заплатите силно варират. Възможен е също случаят, когато наистина да е избрал професия, за която не е подходящ. Това се случва сравнително често днес поради недалновидност и не наследяване. В такъв случай е напълно резонно работникът да се движи в долните граници на заплатите в бранша му и дори да е с проблемно намиране на работа или непостоянство на времево задържане на едно работно място.
Насърчаването за емиграция и дори имиграция е силно препоръчителна за всеки, който не се чувства асоцииран в дадена среда и е убеден, че няма да може по-нататък да се социализира. Да остане в противна на настроението му обществена обстановка в дадено населено място е загуба на време за него, от което няма да произтече нищо положително, ако не успее да се социализира.
[…]
аре приятен петък
[…]
Благодаря! Страхувам се обаче, че за мен петък по нищо не се различава от вторник, неделя или които и да било ден. За парият всички дни са еднакво изпразнени от съдържание.
Забравих един важен въпрос — за мрънкането и оплакването. Това в най-лекият случай издава некомпетентност, в по-лошият никакви личностни качества.
За наше безкрайно удоволствие живеем при демокрация и свободен пазар, две невероятни постижения на човечеството достъпни съвсем отскоро и то далеч не за всички по света, а за богоизбрано малцинство, каквото сме европейците, североамериканците и някои далекоизточни нации. При такова благоприятно разположение на съдбата към нас, е напълно арогантно и безпредметно оплакването. Всеки държи своя живот в ръцете си и може да прави всичко, което пожелае с него.
Тъй че мрънкащите са едни обикновени лицемери, без капка достойнство.