Видях новината
Задава се хардуерна революция и коментара на go_fire „Рев и полюция“
Та пускам една тема тук, че ще съм малко off-topic в коментарите.
Късно ни е вече за хардуерна революция като израз на свободата. Наскоро преглеждах една книжка на Ричард Файнман. Човекът, като малък, си играел с радиа ги поправял. Не било трудно - вижда се изгоряла ел.лампа, надут кондензатор и т.н. Можеш да видиш тухличките, от които е изградено устройството, можеш да ги пипнеш, бутнеш и поправиш. Можеш да се учиш и да експериментираш.
Сега имаме чипове. Не виждаме, какво има в него, от какво е изграден, как е навързано всичко. Разбира се, има схеми, има хардуер с отворен код - но не може да пипнеш, да видиш, какво точно се случва там вътре. И не, че не може да се правят дребни поправки, но обикновено изхвърляме счупеното и си вземаме ново радио за 5 лева от братският китайски народ.
Има едно нещо наречено технологична сингурлярност (
Technological singularity), което определя точката, след която човечеството ще загуби възможността със своя интелект да разбира технологията. По дифиниция това става след като развитието на технологиите се поеме от някакъв изкуствен интелект, но и в сегашно време е много трудно да догонваме техническото развитие. Машини правят машини, които да произвеждат крайните устройства, които ползваме. Желанието да научим как се случва това се превръща в страшно скъпо хоби.
Дори и да имахме схемите на последният интелски процесор, колко човека могат да си го сглобят в гаража? Ако се появи схемите на цял компютър с отворен хардуер, колко ще ни струва преди да успеем да го видим работещ?