Просто изчакай да мине известно време, за да се обнови DNS кеша.
А сега да обобщим накратко за т. нар. "обратно преобразуване". Тази проверка изобщо не се интересува от адреса на подателя, т.е. подателят може да има адрес към домейн, който е еди къде си. Проверката се интересува от легитимацията на сървъра, който изпраща писмото. Да речем, че сървърът ви е с IP 1.2.3.4.
1. Необходимо е на IP-то сървъра ти да отговаря валидно име на хост (грижата за това има доставчикът, който е LIR за съответната мрежа и най-често това е вашия ISP).
Проверката "host -t a 1.2.3.4." трябва да връща FQDN. Например приемаме, че връща mail.alabala.com. 2. Същото име на хост трябва да връща като отговор въпросното IP (грижата за това си е на собственика на домейна, т.е. ваша/наша или на доставчика).
Проверката "host -t a mail.alabala.com" да връща 1.2.3.4.. Ако връща друго или не връща нищо (няма прав резолв), проверката се проваля.Често пъти някои доставчици правят само първото и пощенските сървъри като mail.bg или linux-bg.org

'> ще отхвърлят отново писмата, идващи от такива източници.
Когато на един сървър се обслужват множество виртуални домейни, не е необходимо и те да се "разписват" в зоната in-addr.arpa. Не бъркайте адреса в реда FROM: на вашето писмо с адреса на сървъра, който се регистрира в пълните хедъри на писмото, от които пък може да се проследи точно откъде и през кои сървъри е минало. Въпросната проверка се прави, преди още проверяващият сървър да е разбрал кой е подател и кой - получател на писмото. Т.е. по протокола SMTP се прави при подаването на заявката "hello". Едва след нея идват "mail from" и т.н., до които може изобщо да не се стигне.
А mail.bg използват postfix, не qmail. Той има един параметър, който се слага в
smtpd_recipient_restrictions, който гласи
reject_unknown_hostname и връща точно съобщението за грешка, с което се сблъсквате:
"Helo command rejected: Host not found". Тази директива кара сървъра да прави точно това - проверява дали IP-то има FQDN и дали този FQDN съответства на това IP. Това нещо блокира от само себе си доста голямо количество боклуци и източници на тонове спам.
Този тип проверки е добре да вървят и с още няколко, които проследяват дали домейнът на подателя е валиден и дали съответства на FQDN. Тази проверка се включва с параметъра
reject_unknown_sender_domain. Досещате се, че тази проверка вече се прави при подаване на "mail from". Ако се окаже, че домейнът на подателя изобщо не съществува, писмото се отхвърля.
Postfix е доста благодарен на такива рестрикции, които според мен са много полезни. Електронната поща и без това е ужасно несигурна услуга. Срамота е да се правят сървъри, които да не съответстват на елементарни препоръки, които са си по RFC освен това.