Като каза edmon за утопиите... Много хубава случка ми се случи наскоро, показателна за тях.
Връщах се от НДК и вървях по бул.България към вкъщи (тези, които не познават София да си отворят карта, ако искат). Тъкмо наближих бензиностанция Еко (която е от другата страна на булеварда) и ме настигна едвам кретащ Голф (развали се момент преди да ме настигне, защото преди това не чувах този стържещ звук), мина още няколко метра и спря. От него слязоха 3-ма и почнаха да го бутат, предложих им да им помогна, но отказаха, били здравички (е, бяха си), като само ме питаха дали има наблизо бензиностанция в тази посока, че да не обръщат долу на кръстовището и да се връщат до Еко-то, срещу което бяхме в момента. Казах им, че малко по-надолу има Шел, горе-долу на същото разстояние (то пък се оказа, че е абсолютно едно и също, проверих после на картата), каквото и да се върнат до Еко. Въпросният Шел не се виждаше от мястото, където бяхме, на косъм не се вижда и когато се отиде до кръстовището, където биха обърнали, за да отидат до Еко, но пък нанадолнището е натам. Продължих си по пътя, но докато се отдалеча чувах обсъждането помежду им къде да отидат. В крайна сметка решиха да се върнат до Еко. От обсъждането си личеше, че е защото поне го виждали къде е, а Шел-ът е неизвестна, понеже не се вижда. А до Шел-а е същото разстояние, нанадолнището е натам, щеше да им е много по-лесно (колкото и да са здрави), но... За целта трябваше да излязат извън началната си представа и да изследват неизвестното.
Ето такава ментална бариера си поставят хората за повечето неща, които наричат утопии и нереалистични идеи. Не казвам всички, защото някои са следствие от по-близки и така пред тях се поставя по повече от една бариера. За постигането на някои от тях пътят е не по-труден и не по-дълъг от вече утъпкания. За постигането на някои от тях пътят е и по-лек. За постигането на някои от тях пътят е и по-къс... Но страхът към неизвестното кара човека да си поставя ментални бариери, да ги нарича утопии и нереалистични идеи и да си обикаля по старите пътища, да си гони старите цели и да се опитва да ги направи такива, каквито не биха били. В резултат на страха си от неизвестното.
Ако с всички хора беше така, нас нямаше да ни има, защото човекът нямаше да се случи. Ако такъв беше алгоритъмът на Вселената, не само, че нас нямаше да ни има, но и цялата Вселена нямаше да я има. Е, ама Вселената я има (друг е въпросът дали я има по начина, по който е общото схващане, или по някакъв друг), нас ни има, във всеки един момент се случва уникално събитие, свидетели сме не на революции (защото думата предполага връщане назад и допуска повторение), а на непрестанна еволюция. Ако човек се вгледа по-внимателно ще види непрестанните доказателства, че утопиите съществуват, само защото някой вярва в тях